№ 894
гр. ***, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106906 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 3000 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Ц. СП., ЕГН**********, *** против ***, ***, представлявана от ***-Г.С., в
която твърди, че на 12.02.2021г. ищцата отивала до *** в *** за да си плати
сметките за апартамента. Било към 10,З0 часа,. Твърди, че живее в *** и
минава покрай транжорна за месо. Там имало глутница от 4-5 бездомни
кучета и едно от тези кучета се нахвърлило върху нея и я захапало по левия
крак. Твърди, че не е провокирала кучетата по никакъв начин, но едното куче
я нападнало изведнъж и я захапало жестоко. Твърди, че се уплашила много и
се развикала. Нейният съсед В.Д. идвал срещу нея и той също се развикал,
притекъл й се на помощ и прогонил кучетата. Твърди, обаче, че едното куче,
което било бездомно, мръсно, едро, имало и ушна марка успяло да я ухапе.
Твърди, че отишла до личния си *** В. и там й направили превръзка на раната
и й поставили ваксина против Тетанус в ръката. Твърди, че било петък и й
дали направление за специалист - инфекционалист в Окръжна болница.
Твърди, че в събота и неделя кабинета не работи и отишла в понеделник,
придружавана от нейната приятелка З.И.. Била прегледана от *** Г. и я
изпратили в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по
схема. Твърди, че провела курс със серия от противобесни ваксини,
поставяни по график, за което представя като доказателство медицински
документи. Твърди, че тези ваксини са изключително болезнени и неприятни.
Били й поставени пет дози ваксини, на дати -15.02.2021г. първа доза,
18.02.2021г. - втора доза, 22.02.2021г. - трета доза, 01.03.2021г. - четвърта
доза и на 17.03.2021г. - пета доза. Твърди, че раната от ухапването от
1
бездомното куче повече от седмица кървяла и я боляла много. Твърди, че
посетила и хирург на 23.02.2021г., тъй като раната не зараствала. Твърди, че
хирургът почистил раната, превързал я и изписал лечение- антибиотик.
Прилагам медицински документ и от хирурга. Твърди, че нейната приятелка
З. я превързвала и се грижела за нея. Твърди, че хирургът й изписал
лекарства, които закупила и изпила, имало и лекарство за мазане. Твърди, че
отново посетила хирурга на 02.03.2021г. Твърди, че раната била с оток и
възпаление. Била многократно превързвана със секретираща и трудно
заздравяваща рана в продължение на месеци, провеждала и антибиотично
лечение. Твърди, че има увредено общо състояние, с оглед на възрастта й и
много придружаващи заболявания. Твърди, че не смеела да излиза навън от
страх да не я нападнат отново кучета и да я нахапят. Твърди, че инцидентът с
бездомните кучета й се отразил както на физическото, така и на психическото
здраве. Твърди, че първите дни след нападението не можела изобщо да се
отпусне и да спи. Твърди, че всеки път като затворела очи, пред нея изниквала
картината с кучетата, които я нападат и хапят. Усещала отново как зъбите на
кучето се впиват в крака й и изживявала ужаса отново и отново. Твърди, че
започнала да се страхува да излиза от дома си сама, тъй като улиците на града
са пълни с бездомни кучета, които се разхождат на свобода и то на глутници.
Твърди, че минали вече няколко месеца от инцидента, но все още я боли
раната и целия крак. Твърди, че пие болкоуспокояващи , но болката не спира.
Твърди, че страда от диабет и затова раната й още не е заздравяла напълно.
Твърди, че получила и страхова невроза от кучета. Твърди, че щом види куче
й става лошо и почва да трепери. Твърди, че вече не смее да излиза сама
навън, от страх отново да не бъде нападната и нахапана от бездомни кучета.
Твърди, че често дори и в къщи изпада в ужас и паника като се сети за
преживения от мен ужас при нападението на тези бездомни кучета. Моли на
основание чл.49, вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на
ищцата сумата от 3000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания,психически стрес и уплаха в резултат от
ухапване в областта на лявата подбедрица от безстопанствени кучета,
намиращи се под надзора на ***, ведно със законната лихва от датата на
увреждането -12.02.2021г. Претендира направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е
допустима. Община *** счита исковата претенция, с която се претендира
репариране на твърдяни неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, психически стрес и уплаха, настъпили в резултат на ухапване в
областта на лявата подбедрица от безстопанствени кучета, намиращи се под
надзора на Община ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
12.02.2021г., за неоснователна, необоснована и недоказана както по своето
основание, така и по своя размер. Счита, че искът е заведен срещу
ненадлежна страна. Община *** не следва да бъде ангажирана като страна по
делото, тъй като при излагането на твърдяните от ищцата факти и
2
обстоятелства, в самото начало на исковата молба ищцата твърди за ухапване
от едно на брой бездомно куче, докато в самия петитум на исковата молба е
направено твърдения за ухапване от, цит. „безстопанствени кучета”. Както е
видно, налице е съществено противоречие между тези два твърдяни факта,
което счита, че следва да бъде взето предвид. Счита, че за да се ангажира
отговорността на Община *** и за да са налице предпоставките за
приложение на чл.45, ал.1, чл.49, чл.50 и чл.52 от ЗЗД, то следва по безспорен
и категоричен начин да се докаже, че въпросните едно (или повече) кучета
е/са без стопанин, както и че настъпилите неимуществени вреди, изразяващи
се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, са в резултат на ухапване
от именно такова/такива животни. Счита, че от изложеното в исковата молба,
не се намират факти, които безспорно да доказват това. Наличието на
причинно- следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и
поведението на Община ***, основан на непозволено увреждане, не може да
се предполага, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези
обстоятелства, свързани с причинно-следствената връзка, остава на този,
който претендира вредите, съобразно трайната съдебна практика. Счита, че от
описаната фактическа обстановка не става ясно как е установено, че
въпросното/ите куче/та е/са бездомни, без стопанин. За да се ангажира
отговорността на Община *** и за да са налице предпоставките за
приложение на чл.45 и чл.49 от ЗЗД следва по безспорен и категоричен начин
да се докаже, че въпросното/ите кучета е/са безстопанствени. Твърди, че
Община *** - съгласно Наредба №6 за регистрацията и отглеждането на
кучета на територията на Община ***, на Общински съвет *** и следната
нейна разпоредба, със следното съдържание: Чл. 11. /изм., Решение №
1153/21.12.2010 г./ (1) Контролът по тази Наредба се осъществява от *** на
Община *** или упълномощени от него лица. (2) Контролът се извършва
чрез: 1. периодични проверки; 2. проверки по постъпили молби, жалби и
сигнали за нарушения на правилата за защита на животните; 3. проверка по
постъпили молби, жалби и сигнали от граждани за злонравни кучета, има
задължението да реагира, но при сигнал, подаден по съответния надлежен ред
в центъра за работа с граждани, в писмен вид. Твърди, че физически, като
съответен персонал, не е във възможностите на Община *** и няма такъв
механизъм, по който всички агресивни и безстопанствени кучета да бъдат
откривани и отстранявани, ако липсва съдействието на гражданите,
изразяващо се в съответното своевременно сигнализиране. Твърди, че същото
условие е изведено и в нормата на чл. 11 от Наредба №25 За работа на
временния приют за безстопанствени животни. За злонравни и
безстопанствени животни, в конкретния случай кучета, следва да се уведомят
съответните органи (приюта). Твърди, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба
№12 за овладяване популацията на безстопанствените кучета „При нападение
от куче, с нанесени телесни повреди на човек или животно, пострадалият
човек или собственикът на пострадалото животно, подава незабавно (не по—
късно от 24 часа от нападението) писмен сигнал до Община ***, придружен с
3
медицинско свидетелство. При устен сигнал и сигнал по телефон, същият се
протоколира от приелия го служител, като в него се посочват имената на
подаващото сигнала лице, адрес и телефон за обратна връзка. В този случай
пострадалото лице следва да представи медицинските документи в срок от 3
(три) дни от подаване на оплакването. Анонимни сигнали не се регистрират и
не подлежат на проверка.” Твърди, че от направената в Община ***
вътрешнослужебна проверка по безспорен и категоричен начин е установено,
че сигнал - било той устен, по телефон или в писмена форма, от г-жа П. Ц.
СП. от гр.***, относно наличието на агресивно/и куче/та и настъпил инцидент
с нея, свързан с такова/ива, в района на жк „***”, гр.***, не е подаден до
Община *** нито на 12.02.2021г., нито в който и да било последващ момент в
периода до 19.02.2021г. Твърди, че неподаването на сигнал до Община ***,
за наличие на злонравни животни в горепосочения район, след настъпване на
същия, прегражда възможността на Общината да реагира, да
индивидуализира въпросните животни, да провери те безстопанствени ли са
действително и да предприеме всички последващи действия. Община ***
съгласно нормативната база на РБългария, а именно Закона за защита на
животните, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба №6 и
Наредба № 25 на Общински съвет-*** и др. има съответните задължения по
контрол, ограничаване и овладяване на популацията на бездомните кучета.
Излага съображения, че за да се ангажира отговорността на Община *** е
необходимо да се докаже по безспорен начин, че въпросните кучета са били
безстопанствени. Счита, че от страна на г-жа П. Ц. СП. с представената
искова молба, не се доказа въпросното твърдение. Чл.50 от ЗЗД изрично
указва, че за щети, причинени от животно, собственикът носи отговорност
дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Обстоятелството, че на
пострадалото лице не е известен собственика на животното/ите, извършили
ухапване, не следва да е основание за отправяне на претенцията към Община
***. Не следва единствено поради причината, че не се знае, кой друг следва
да носи отговорността, да се ангажира тази на Община ***. Счита, че искът е
необоснован и недоказан тъй като в исковата молба ищцата твърди, че след
като била ухапана от въпросното куче/кучета на 12.02.2021г., около 10,30ч.,
тя извършила следните действия, цит.,,отидох до личния ми *** В. и там ми
направиха превръзка на раната и ми поставиха ваксина против Тетанус в
ръката. Беше ден петък и ми дадоха направление за специалист -
инфекционалист в Окръжна болница.”. Счита, че от тези въпросни твърдения
с писмените доказателства, представени от ищцата, по никакъв начин не се
доказват твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че на
въпросната дата тя е посетила своя личен лекар, който и е издал медицинско
направление. Твърди, че от съдържанието на приложеното от ищцата
заверено копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и
недвусмислено става ясно, че то е издадено не на посочената от нея дата-
12.02.2021г., а на 29.10.2021г., т.е. след период от повече от осем календарни
месеца по-кьсно от датата, на която тя твърди, че е посетила личния си лекар
4
и че той и е издал въпросния документ, представляващ медицинско
направление. В тази връзка, в съдържанието на самия документ е видно, че в
него фигурират следния изходящ номер на неговото издаване -
145/29.10.2021г., както и следната дата на неговото издаване, а именно
29.10.2021г.; Твърди, че от съдържанието на приложеното от ищцата заверено
копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и недвусмислено
става ясно, че то е издадено до, цит.,,Община ***”. Счита, че същото
представлява пълен правен и фактически абсурд и категорично не отговаря на
обективната истина, тъй като Община *** по смисъла на закона категорично
не представлява нито едно от следните, цит. „здр.заведение, клиника,
отделение, кабинет”, до някое от които се отправя всяко едно медицинско
направление/искане. Твърди, че от съдържанието на приложеното от нея
заверено копие от Медицинско направление/искане е напълно видно и
недвусмислено става ясно, че лицето П. Ц. СП. от гр.***, ЕГН **********, не
е изпратено за извършване на нито едно от следните четирите медицински
дейности/действия, а именно: изследване; консултация; болнично лечение;
санаториално лечение, за извършването на някое от които се изпраща чрез
медицинското направление всяко едно лице, на което се издава самото
направление от страна на съответния общопрактикуващ личен лекар. В тази
връзка, от съдържанието на самия документ е видно, че не е посочено нито
едно от тези четири гореизброени в настоящия отговор медицински
дейности/действия, както и че графата, в която задължително се посочва за
какво се изпраща лицето със съответните медицински мотиви, е празна и
непопълнена. Твърди, че в графата „Придружаващи заболявания” са
повторени немалка част от твърденията на ищцата, съдържащи се в исковата
молба, което също представлява всичко друго, но не и описание на
придружаващи заболявания. В исковата молба ищцата твърди, че след като и
било дадено направление за специалист-инфекционист в Окръжна боллница,
тя извършила следните действия, цит.: „ В събота и неделя кабинета не работи
и отидох в понеделник, придружавана от моята приятелка З.И.. Бях
прегледана от доцент *** Г. и ме изпратиха в инфекциозно отделение за
поставяне на ваксина против бяс по схема”. Счита, че от тези въпросни
твърдения с писмените доказателства, представени от ищцата, по никакъв
начин не се доказват твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че
във въпросния ден тя е била наистина прегледана от доцент *** Г. и
изпратена в инфекциозно отделение за поставяне на ваксина против бяс по
схема. Счита, че от съдържанието на приложеното от ищцата заверено копие
от Медицинско направление/искане по никакъв начин не става ясно на коя
дата всъщност е издаден този документ. В тази връзка, в съдържанието на
самия документ е видно, че в него на първата му страница фигурира следната
дата на неговото издаване, а именно 15.02.2020г., докато на втората му
страница фигурира датата 15.02.2021 г. В тази връзка, възниква основателния
въпрос на коя от двете дати всъщност е извършено посещението при доцент
*** Г. и съответно е издадено от нея въпросното направление?. В исковата
5
молба ищцата твърди, че след като е изпратена в инфекциозно отделение за
поставяне на ваксина против бяс по схема от доцент *** Г., тя извършила
следните действия, цит.: „ Проведох курс със серия от противобесни ваксини,
поставяни по график, за което представям като доказателство медицински
документи. Тези ваксини са изключително болезнени и неприятни. Бяха ми
поставени пет дози ваксини, на дати-15.02.2021г. първа доза, 18.02.2021 г.-
втора доза, 22.02.2021г.-трета доза, 01.03.2021г.- четвърта доза и на
17.03.2021г.-пета доза”. Счита, че от тези въпросни твърдения с писмените
доказателства, представени от ищцата, по никакъв начин не се доказват
твърдяните от нея факти и обстоятелства, а именно, че е провела курс със
серия от противобесни ваксини, поставяни по график и че са и поставени пет
дози ваксини на посочените от нея дати. Ищцата е приложила като
доказателство в тази насока медицински документи, от чието съдържание по
никакъв начин не се доказват нейните твърдения за фактите на поставяне на
въпросните ваксини на посочените от нея дати. Тези документи представляват
амбулаторни листове-четири на брой, за проведени посещения при лекар, т. е.
за извършени медицински прегледи. От съдържанието на същите по никакъв
начин не се доказват твърденията на ищцата за проведен цикъл от поставяне
на ваксини, тъй като това може да се докаже само и единствено с документи,
представляващи извлечения от регистър, регистрационен дневник за
поставени ваксини или със сертификат или друг документ за завършен
успешно ваксинационен цикъл, а не с амбулаторни листове. Моли
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира направените деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От Амбулаторен лист № 44/15.02.2021г. е видно, че ищцата е посетила
*** Г. Г. на дата 15.02.2021г., като е съобщила, че на 12.02.2021г. е била
ухапана от улично куче. Поставен ТАП. Установен е нормален вътрешен
статус. В областта на латералната повърхност на лява подбедрица прободна
рана с регионален хематом. Посочено е, че подлежи на противобясна
профилактика по схема.
От Амбулаторен лист № 50/23.02.2021г., който отразява контролен
преглед е нормален вътрешен статус. В областта на латералната повърхност
на лява подбедрица прободна рана с регионален хематом и мацерация.
Посочено е, че е уместна консултация с хирург.
От Амбулаторен лист № 47/23.02.2021г. е видно, че ищцата е посетила
*** Ц.С. на дата 23.02.2021г., като е съобщила, че на 12.02.2021г. е била
ухапана от улично куче. Консултирана с инфекционист. Поставен ТАП и
6
противобясна ваксина, изписан антибиотик. В момента е с оток и зачервяване
на ухапаното място. Установен е хематом и зачервявавен н областта на лява
подбедрица. Извършена е хирургична обработка и изписана терапия, за която
е приложена рецепта.
Съгласно Амбулаторен лист № 53/02.03.2021г., от контролен преглед е
установено, че раната е спокойна, зараства под круст, оток редуциран.
Направена превръзка.
От медицинско направление от 15.02.2021г. се установява, че на ищцата
са извършени 5 апликации на противобясна ваксина.
Видно от медицинско направление от 29.10.2021г. от *** П. В., П.С. от
години е със захарен диабет, в увредено общо състояние и много
придружаващи заболявания.
Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза,
като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се
установява, че на ищеца П.С. е причинено ухапване от куче на 12.02.2021г.
Раната е диагностицирана от общопрактикуващ лекар, инфекционист и
хирург. Проведено е лечение и тъй като задравяването се е проточило, била
назначена превръзка и пръскане с оксикорт и антибиотик. Поставена е по
схема противобясна ваксина 5 пъти, която е задължителна. Самото поставяне
е съпроводено със силни болки е страдания. Лечението при здрав човек може
да продължи около месец. В случая лечението се е проточило поради
наличието на други заболявания, най-вече захарен диабет, при който раните
заздравяват бавно. По време на продължителното лечение- възможно три
месеца и повече ищцата е търпяла болки и страдания- страх от кучета и
възможна страхова невроза. Продължителността на евентуална страхова
невроза може да бъде с различна продължителност. Най-често страхът от куче
остава завинаги.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели
В. Д. Й., З. Н. ИЛ. и Ц. В. Р. като логични, непротиворечиви, еднопосочни и в
съответствие с останалите, събрани по делото доказателства. От тях се
установява, че на 12.02.2021г. в гр.***, ж.к.***, близо до *** П.С. е била
нападната от 4-5 кучета е ухапана. Били две големи и 2-3 малки кучета. Св.Й.
помогнал да разгони кучетата. Те нямат стопани и понастоящем са там. И
други хора се страхуват от тях. Ищцата е показала ухапването по единия си
7
крак. Имало кръв. Ищцата е носела само чантата си и не е провокирала по
никакъв начин кучетата. П.С. се страхува от кучета все още. След ухапването,
поради това, че ищцата е диабетичка, се наложило ходенето на личен лекар,
инфекционист, поставяне на противобясна ваксина и консултация с хирург,
тъй като раната не заздравявала бързо. Св.И. правела превръзки на раната
редовно. Първоначлано раната не била много голяма, но на другия ден
станала по-зле, появила се гной. Дълго време се оплаквала от раната.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лева:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание
чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС / За да е
основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да
се подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение
на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е
настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването
на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442
от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането
на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при
и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така
изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на
ищеца.
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди от виновното бездействие на *** да упражни задълженията си по
осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали
8
ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за
осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за
спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за
*** на общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху
безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата.
Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите
лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е
пострадала ищцата, е налице задължение на общината да осъществява надзор
над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на
популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по
чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните
органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за
чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ
тази отговорност, включва: -бездействие от страна на служители на
общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и
осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; -причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
територията на общината; -причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общинските служители, на които е било
вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните
разпоредби на ЗЗЖ.
Безспорно е установено, че на 12.02.2021г. ищецът П. Ц. СП. е била
нападната и ухапана от безстопанствено куче. От показанията на свидетелите
се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищеца са безстопанствени,
9
познати са в района и не е установен техен стопанин. От друга страна самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт,
поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената
тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е
собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното.
Такива твърдения Община *** не е релевирала, съответно не са събирани
доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от група кучета на
улицата, и за които е безспорно установено, че не е имало човек, който да
показва признаци, че е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са
безстопанствени. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи
кучета в изолатори чрез ***, като изпълнителен орган на общината. Касае се
до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е
доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община
*** във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта
места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ
отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в
приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху
кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ,
т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се
стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата,
т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ
на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на
чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община ***. Ищцата е получила
от ухапването от безстопанствено куче рана от ухапване, разположена в лява
подбедрица. Проведено е лечение и тъй като задравяването се е проточило,
била назначена превръзка и пръскане с оксикорт и антибиотик. Поставена е
по схема противобясна ваксина 5 пъти, която е задължителна. Самото
поставяне е съпроводено със силни болки е страдания. Лечението при здрав
човек може да продължи около месец. В случая лечението се е проточило
поради наличието на други заболявания, най-вече захарен диабет, при който
раните заздравяват бавно. По време на продължителното лечение- възможно
три месеца и повече ищцата е търпяла болки и страдания- страх от кучета и
възможна страхова невроза. Продължителността на евевнтуална страхова
невроза може да бъде с различна продължителност. Най-често страхът от куче
10
остава завинаги.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е установен по
основание. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от
преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно
тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените
вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на
болките и страданията на ищеца/по естеството си инцидентът предизвиква
стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата, съдът намира, че за
обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата
от 1800.00лв. В останалата му част до пълния предявен размер от 3000.00лв.
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Този размер би възмездил
по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян
стрес и уплаха. Раната от ухапването е заздравяла за срок около 3 месеца
съгласно заключението на СМЕ, който е по-продължителен от обичайното
поради заболяването на ищцата от захарен диабет. Още при повторния
преглед при хирург на 02.03.2021г. е установено, че раната заздравява, отока
е редуциран. Съдът приема, че макар и интензивни, физическите болки и
страдания не са продължили повече от 3 месеца. Поставянето на
противобесната ваксина е болезнено и неколкократно. Съдът приема като по-
интензивни и дългосрочни психичните травми на страх, които могат да
продължат дълго, но следва да бъде посочено, че по делото няма
доказателства, нито изложени твърдения породения страх да е от такова
естество и интензитет, който да е мотивирал ищцата да потърси компетентна
психиатрична и/или психологична помощ. Сумата следва да бъде присъдена с
лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 12.02.2021г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 522 лв. за ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да
11
заплати на ответника направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на
120,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ***, представлявана от ***-Г.С., да заплати на П. Ц.
СП., ЕГН**********, *** сумата от 1800.00лв./ хиляда и осемстотин лева/, в
едно с лихвата за забава върху сумата от 12.02.2021г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат от претърпяно ухапване от бездомно куче в гр.*** на 12.02.2021г.,
а за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лв. отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, представлявана от
***-Г.С., да заплати на П. Ц. СП., ЕГН**********, *** сумата от 522,00 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Ц. СП., ЕГН**********,
*** да плати на ***, ***, представлявана от ***-Г.С. сумата от 120,00 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12