Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Х. Г. Х., [населено място], депозирана чрез адвокат Сн. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 8/23.02.2024г., постановено по АНД № 20233610200295 по описа за 2023г. на Районен съд – Велики П.. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 23-0323-000626/25.09.2023г., издадено от началника на РУ - [населено място] при ОД МВР-Шумен, в частта му, с която на Х. Г. Х., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, като съдът е преквалифицирал нарушението в такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, отнасящи се до липса на пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при което е било осъществено, с което е било ограничено правото на защита на лицето. Изразява се и несъгласие с решаващия извод на съда, мотивирал го да измени процесното наказателно постановление, доколкото съдът не разполага с правомощие да извърши съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Твърди се също, че санкционираното лице не е възприело настъпването на ПТП, свързано с причиняване на имуществени вреди. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт, съответно за отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Сн.Т., която заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, изложени в нея и в пледоарията по същество, настоява за отмяна на съдебното решение и на наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

Ответната страна, началник на РУ – В. П. при ОД на МВР – Шумен, действащ в съдебното производство чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ив. С. оспорва предявената жалба. Аргументира тезата за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 15.07.2023г. в 14.30 часа в О. В. П. на път първи клас №7, км. 143+200 в посока от [населено място] към [населено място], Х. Х. управлявал лек автомобил „Л. 4х4 УРБАН“ с рег. № [рег. номер]. При движението на посочения пътен участък автомобила на жалбоподателя и насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“ с рег. № DBA63СХ се ударили странично, като вследствие на удара, се счупило лявото странично огледало на лекия автомобил. Х. Х., вместо да спре и да установи какви са последиците от произшествието, продължил пътя си към гр. В. П..

Вследствие на удара, след като двете ППС се разминали, водачът на мотопеда свидетелят И. А. изгубил контрол върху него и паднал в страни от платното за движение. Непосредствено след мотоциклета се движел друг мотор, управляван от приятеля на свидетелката Т. С.. Същите видели, че И. А. е изгубил управление и паднал. Спрели на мястото и Т. С. подала сигнал на тел.112.

На същата дата, около 14.00 – 14.30 часа свидетелят В. В. - мл.оперативен дежурен в РУ – В. П., получил сигнал от оперативния дежурен в РУ-Шумен за настъпило ПТП със самокатастрофирал моторист на пътя след „Омуртагов мост“ в посока от гр. В.П. към [населено място]. Незабавно изпратил полицейски екип - свидетелите Р. Г. и М. Х.. След около 15-20 минути при В. в сградата на РУ-В.П. дошъл водачът Х. и съобщил, че е бил участник в ПТП на посоченото в сигнала място, вследствие на което било счупено страничното огледало на служебния му автомобил, като заявил, че на мястото не е имало обхват на мобилния оператор, за да се обади и затова е дошъл в полицията.

В. го инструктирал да се върне на мястото на произшествието, където бил изпратен полицейски екип. След което оперативния дежурен на РУ-В. П. се обадил в РУ-Шумен, за да установи самоличността на водача на мотора и какво е здравословното му състояние. От там го уведомили, за самоличността на лицето и че се намира в ЦСМП при МБАЛ – Шумен. При пристигането на полицейския екип /свидетелите Г. и Халимова/ на местопроизшествието около 15.00 часа, установили само падналия мотоциклет „Хонда“, пластмасови парчета от същия и каска на моторист. Свидетелите направили снимки, през това време на мястото дошъл Х. Х. с автомобила „Л. 4х4 УРБАН“ с рег. № [рег. номер], който бил управлявал по време на ПТП, показал счупеното огледало на автомобила и мястото на удара.

Свидетелката Х. съставила на място План-схема на ПТП. След събиране на данни по случая /свидетел, информация за пострадал, причини за възникване на ПТП и др./ и приключване на проверката, на 04.09.2023г. Х. съставила Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1038-321 за ПТП, към който приложила изготвената план-схема.

На 04.09.2023г. на водача Х. от Х. бил съставен АУАН за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, изразяващо се в това, че като участник в ПТП с пострадало лице не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. В тази връзка съдът счел, че непосочването на пострадалото лице и конкретното място на настъпване на ПТП-то не представлява съществено процесуално опущение, рефлектиращо върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, доколкото тези обстоятелства не са част от състава на нарушението, вменено на водача Х.. Съдебният състав не установил наличие и на допуснати нарушения на процедурата по съставяне на АУАН. По съществото на спора въззивният съд, съобразявайки приобщените доказателства, възприел становището, че не се установява по безспорен начин, че жалбоподателят след настъпване на ПТП е разбрал, че вследствие на същото има пострадало лице. За да достигне до този извод съдът отчел и факта, че водачът Х. сам е отишъл в сградата на РУ – В. П., за да подаде сигнал за материални щети от произшествието. Независимо от това, предходната инстанция формирала извод, основан на анализ на наличните писмени и гласни доказателства, че водачът, като участник в ПТП, не е изпълнил друго свое задължение, а именно да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В тази връзка съдът посочил, че водачът Х. е бил наясно, че е участник в ПТП с настъпили имуществени вреди по управлявания от него автомобил, но след произшествието същият не е спрял, за да установи последиците от него, включително за другия водач, съответно ППС, а е напуснал местопроизшествието. При това положение съставът на районния съд заключил, че Х. е съзнавал участието си в произшествието, но въпреки това е напуснал мястото. С оглед на това съдът е счел, че участникът в ПТП е осъществил от обективна и субективна страна и нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото в качеството му на водач за същия е възникнало задължение да спре и установи последиците от произшествието, което същият не е сторил. Въз основа на това съдът констатирал, че са налице основания за изменение на процесното наказателно постановление, като се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, а именно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При осъществяване на дължимия от съда контрол по законосъобразността на решението на предходната инстанция, касационният състав на Административен съд – гр.Шумен намира, че въззивната инстанция е достигнала до правилни правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на предходната съдебна инстанция. За изчерпателност следва да се отбележи, че районният съд аргументирано и изчерпателно е дал отговор повдигнатите пред него въпроси за наличие на съществени процесуални опущения, резонно отклонявайки претенцията за отмяна на НП на това основание, доколкото актът и постановлението съдържат достатъчно изчерпателно и ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при което е реализирано, включително на мястото на осъществяването му, без коментираните от съда неточности да са повлияли в съществена степен върху правото на защита на жалбоподателя. От тази гледна точка, не може да бъде кредитирано и твърдението на касатора, че АУАН е бил изготвен преди да бъде съставен Констативния протокол за пострадало лице – и двата документа с дата на изготвяне 04.09.2023г.

На следващо място, съдът счита, че правилно установените от административно наказващия орган фактически констатации за действията на санкционираното лице сочат съставомерност на допуснатото нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от закона, като мотивите на районния съд в тази насока се споделят напълно. Доколкото фактическите констатации по АУАН и НП са несъмнени и правилни, а нарушителят осъществява своята защита срещу фактите, а не срещу квалификацията на твърдяното нарушение, не е било налице пречка районният съд да преквалифицира деянието на жалбоподателя чрез изменение на оспореното НП, като по този начин правото на защита на страната не би следвало да се счита за нарушено или ограничено. Именно до такъв решаващ извод е достигнала и предходната инстанция, отчитайки не само постулатите на Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021г., но и актуалната регламентация в ЗАНН. Така в новата редакция на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021г.) изрично се предвижда, че районният съд изменя обжалвания пред него акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

По горните съображения при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление районният съд е оправомощен да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В случая съставът на Районен съд – Велики Преслав е подходил именно по този ред, законосъобразно прилагайки закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, преквалифицирайки простъпката на касатора по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото и за нея е предвиден същият санкционен размер за допусната простъпка, като този, визиран и за деянието по чл.123, ал.1, т.2, б. „б“ от закона. В казуса не е налице съществено изменение на обстоятелствата, доколкото не е налице привнесена промяна във фактите, свързани с фактическия състав на нарушението. Наред с това в хода на административно наказателното производство по несъмнен начин е установено, че водачът Х. като участник в ПТП, не е изпълнил вмененото му задължение да спре и да установи последиците от настъпването му, за което свидетелстват приобщените гласни доказателства по делото, в частност показанията на свидетелката Т. С.. Не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и автор/ и субективната страна на нарушението. Не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, а именно - че нарушението е извършено на 15.07.2023г. в 14.30 часа, в Община Велики Преслав, на път Първи клас №7; че нарушението е осъществено при управление на лек автомобил „Л. 4х4 УРБАН“ с рег. № [рег. номер]; както и че е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Поради това касационният състав намира, че с упражняването на това правомощие от страна на районния съд не се е стигнало до нарушаване правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което се е защитавало по отношение на описаните в акта и в наказателното постановление юридически факти.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

Въз основа на изложеното съдът приема, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в размер на 80 /осемдесет/ лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8/23.02.2024г., постановено по АНД № 20233610200295 по описа за 2023г. на Районен съд – Велики Преслав.

ОСЪЖДА Х. Г. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.