№ 3494
гр. Варна, 24.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.а Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501531 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. А. (ответник в
първоинстанционния процес), срещу решение № 603/24.02.2025 г. по гр.д. №
1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА, с
която въззивницата е осъдена да заплати на ищеца (сега въззиваем) „...“ ЕООД
сумата от 12 968,69 лева, представляваща имуществена вреда от липса на
парични средства в касата на ищеца „..." ЕООД, намираща се в Регионалния
офис на дружеството „Ф... АД в гр. Варна, ведно със законната лихва,
считано от деня на предявяване на иска - 02.02.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата
от 177,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от деня на откриване на липсата - 28.12.2023
г. до датата преди завеждане на иска - 01.02.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Със същото решение въззивницата е осъдена да заплати на ищеца
(сега въззиваем) разноски по делото в размер на 1563,50 лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради необоснованост и нарушение на
материалния закон. Въззивницата счита, че предявеният главен иск погрешно
е квалифициран като такъв по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане на
ищцовото дружество от извършени от нея фактически действия, свързани с
приемането и отчитането на парични средства на дружеството, за които е била
упълномощена. Поддържа, че с оглед спецификата на действията по приемане,
съхранение и разходване на стоково-материални ценности, същите може да е
извършват само по силата на трудово правоотношение, но не и на мандатно
такова. Излага, че липсата на валидно сключен между страните трудов
договор за изпълнение на задълженията на касиер на дружеството не
1
изключва съществуването на трудово правоотношение помежду им, прикрито
като облигационно. Затова и по арг. от чл. 17 ЗЗД намира, че за имуществената
й отговорност по действителното прикрито трудово правоотношение е
приложим КТ, респ. предявените искове по ЗЗД са недопустими.
Поддържа, че от доказателствата по делото не може да се направи
еднозначен извод, според който тя е отговорна за установената липса,
доколкото още две лица са били упълномощени да извършват същите
действия с наличните парични средства от касата на ищцовото дружество и са
имали достъп и ключ от нея. Намира, че при тези условия всички следва да
носят солидарна отговорност за липсата, както и че следва да бъде изяснен
приносът на всеки от тях. Изтъква, че нито един от приложените приходни и
разходки касови ордери не е подписан от нея, поради което тя документално
нито е приемала, нито разходвала парични средства на дружеството, за което
да носи имуществена отговорност.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението в
обжалваните негови осъдителни части и постановяване на друго такова, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна „...“ ЕООД, чрез адв. Й... Д... с който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита за преклудирани възраженията относно
неправилната правна квалификация на иска. Намира същите и за
неоснователни. Оспорва между страните да е налице прикрито трудово
правоотношение, каквито твърдения са изложени едва във въззивната жалба,
респ. не са събрани никакви доказателства в тази насока. Счита, че от
доказателствата по делото се установява противоправното поведение на
ответницата и презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена от нейна
страна.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване. Същата отговаря и на
изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вкл.
има приложен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване (на
л. 17). Жалбата се явява редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане.
Отговорът на въззивната жалба не отговаря на изискванията за
редовност, доколкото не е подписан със саморъчен или електронен подпис на
процесуалния представител адв. Й... Дажмбазова – подадено е по ел.път
сканирано копие от саморъчно подписан документ. При това положение на
страната следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 101, ал. 1 от ГПК и
срок за отстраняване на допуснатите нередовности, ведно с предупреждение
за последиците при неизпълнение по чл. 101, ал. 3 от ГПК.
2
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от И. Г. А.
(ответник в първоинстанционния процес), срещу решение № 603/24.02.2025
г. по гр.д. № 1294/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В
ЧАСТТА, с която въззивницата е осъдена да заплати на ищеца (сега
въззиваем) „...“ ЕООД сумата от 12 968,69 лева, представляваща обезщетение
за имуществена вреда от липса на парични средства в касата на ищеца „...“
ЕООД, намираща се в Регионалния офис на дружеството „Ф... АД в гр. Варна,
ведно със законната лихва, считано от деня на предявяване на иска -
02.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
45, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 177,89 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от деня на
откриване на липсата - 28.12.2023 г. до датата преди завеждане на иска -
01.02.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
УКАЗВА на въззиваемата страна „...“ ЕООД, на основание чл. 101, ал.
1 от ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
по делото депозирания по ел. път отговор на въззивната жалба, който да е
подписан със саморъчен или квалифициран електронен подпис на
процесуалния или законния представител на дружеството, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на указанията в цялост
и в срок, съдът ще приеме, че отговор на въззивната жалба не е подаден, на
основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.09.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3