Решение по дело №1786/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2124
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20197040701786
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

2124             05.12.2019 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав: 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: Сийка Хардалова

прокурор: Дарин Христов

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1786 по описа за 2019 година

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Рейсър Ауто“ ЕООД, с ЕИК: ***, чрез пълномощник Ю. Дацев – адвокат от САК, със съдебен адрес: *** против разпоредбата на чл.9, т.25 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие (Наредбата), приета с решение № 584/25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие, изменена с решение № 1098/29.03.2019г. на Общински съвет – Поморие, в частта относно забраната за „събиране“ и „транспортиране“ на ИУМПС без разрешение по чл.35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и против целия чл.50 от Наредбата.

В жалбата се твърди, че оспорената част на чл.9, т.25 от Наредбата е незаконосъобразна, тъй като противоречи на чл.35, ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗУО. Според жалбоподателя, разрешително се изисква само за дейностите по чл.35, ал.1 от ЗУО, между които събирането и транспортирането на отпадъци не попадат. Посочва се, че чл.35, ал.5 от ЗУО изрично посочва, че регистрационният документ за дейностите по чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО (събиране и транспортиране) се издава винаги отделно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Според жалбата, в случая за тези дейности е несъмнено, че режимът е регистрационен, а не както е предвидено в оспорената Наредба – след издаване на разрешение. Относно оспорената норма на чл.50 от Наредбата жалбоподателят излага доводи, че общинския съвет не е имал правомощието, на основание чл.22 от ЗМСМА, да въвежда състави на нарушения на Наредбата, при положение, че такива съществуват в ЗУО. Същевременно посочва, че чл.22 от ЗУО не предоставя на общинския съвет подобна компетентност. Намира, че е нарушен чл.8 от ЗНА. От всичко изложеното е направен извод, че оспорената част от текста на чл.9, т.25 и чл.50 от Наредбата противоречат на закона и ограничават правото на дружеството да упражнява свободно дейността си. Иска се от съда да ги обяви за нищожни или да ги отмени като незаконосъобразни.

Към настоящото административно дело, с определение № 1997/24.09.2019г. по описа на Административен съд – Бургас, е прекратено и присъединено адм.дело № 1898/2019г., образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с който се протестират като незаконосъобразни, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен разпоредбите на чл.9, т.25 и чл.14 в частта относно „събиране“ и „транспортиране“, както и разпоредбите на чл.33,ал.6 и ал.7, чл.49 и чл.50 от Наредбата. Иска се тяхната отмяна като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателят „Рейсър Ауто“ ЕООД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба-становище с вх.№ 9999 от 30.09.2019г. от жалбоподателя „Рейсър Ауто“ ЕООД, чрез упълномощен представител адв. Дацев, в която заявява, че страната е редовно призована, моли да се даде ход на делото, включително и в негово отсъствие и поддържа изцяло подадената от името на „Рейсър Ауто“ ЕООД жалба. Приложен е списък на разноските, които претендира да се присъдят в полза на страната, както и заверено копие на договор за правна защита и съдействие (л.312-317).

            В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, който иска същият да бъде уважен. Претендира разноски.

            Ответникът – Общински съвет – Поморие, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

            Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

            Процесната Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие е приета с решение № 584/25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие, изменена с решение № 1098/29.03.2019г. на Общински съвет – Поморие. Според преходните и заключителни разпоредби от Наредбата, същата е издадена на основание чл.22 от ЗУО и чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

            Производството по приемането на Наредбата е инициирано от кмета на Община Поморие, който е внесъл за разглеждане пред Общински съвет – Поморие докладна записка с рег.№ ОС-210/03.04.2013г. (л.65-66) за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за управление дейностите по отпадъците на територията на община Поморие. Според съдържанието на докладната записка основната причина изтъкната от кмета на общината е възникналите в резултат на приемането на новия ЗУО, ДВ, бр.53/13.07.2012г. нови задължения в областта на разделното събиране на отпадъци, които налагат необходимостта от приемането на Наредба за изменение и допълнение на Наредба за управление дейностите по отпадъците на територията на община Поморие. Докладната записка ведно с проекта на Наредбата са публикувани на интернет страницата на Община Поморие на 03.04.2013г., видно от наличната по делото извадка от сайта (л.83-84). От представената по делото административна преписка по приемане на Наредбата се установява, че докладната записката е разгледана на заседание на постоянната комисия по законност и обществен ред на 16.04.2013г., която с решение по т.7 от дневния ред, протокол № 22/16.04.2013г. приема записката (л.101).

            Предложението на кмета, видно от представен по делото препис от протокол № 24, е разгледано на проведено на 25.04.2013г. заседание на Общински съвет – Поморие под т.56 от дневния ред, където процесната Наредба е била приета с 20 гласа „ЗА“ от 20 присъстващи общински съветници (59-64).

            Видно от приложена административна преписка с докладна записка с рег. № ОС-73/30.01.2019г. (л.116-124) кмета на Община Поморие е внесъл в Общински съвет – Поморие предложение за изменение и допълнение на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 за управление дейностите по отпадъците на територията на Община Поморие, приета с решение № 584/.25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие. На основание чл.26, ал.3 и ал.4 от ЗНА проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 за управление дейностите по отпадъците на територията на Община Поморие (л.129-147), както и мотивите към проекта са публикувани на интернет страницата на Община Поморие на 29.01.2019г., като с публикуването им общината е уведомила всички заинтересовани лица, че могат в 30-дневен срок, считано от 29.01.2019г. да депозират предложения и становища по настоящия проект (л.125-126). За качването на обявлението и проекта, по делото са налични и констативен протокол с вх. № 91-775-5/18.03.2019г. (л.127) и вх.№ 91-775-4/14.03.2019г. (л.128). Към преписката са приложени преписи от протоколи от постоянните комисии, според които на проведените от тях заседания е приета докладната записка с рег.№ ОС-73/30.01.2019г. от кмета на Община Поморие (л.148-151). Предложението на кмета, видно от представен по делото препис от протокол № 49, е разгледано на проведено на 29.03.2019г. заседание на Общински съвет – Поморие под т.16 от дневния ред, където Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата е била приета с 18 гласа „ЗА“ от 18 присъстващи общински съветници (л.102-115).

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съда е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ, чл. 185-194 от АПК. Протестът е процесуално допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното оспорване, а разгледан по същество е  основателен.

            Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно ал.2 прокурорът може да подаде протест срещу акта. Според чл.187, ал.1 от АПК, упражняване на процесуалното право на протест в този случай не е обвързано с преклузивен срок.

            Въз основа решение № 26-00-11966/07.12.2012г., издадено от директора на РИОСВ – София се установява, че дружеството - жалбоподател притежава Регистрационен документ № 12 - РД - 862 - 00/05.12.2012 год., удостоверяващ регистрацията му на основание чл. 78, ал. 9, вр. с чл. 35, ал. 3 и ал. 5 от ЗУО, за извършване на дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/ в съответствие с § 1, т. 41 и т. 43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна по отношение на следните отпадъци – излезли от употреба превозни средства и излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти. Сравнителният анализ между предметния обсег на дейността по събиране и транспортиране на отпадъци, за която „Рейсър Ауто“ ЕООД притежава регистрация по ЗУО, предмета на регламентация на този закон и този на издадената въз основа на него общинска наредба, както и предвид възможността, съгласно регистрацията си по ЗУО дружеството-жалбоподател да извършва дейността на територията на цялата страна, включително и в община Поморие, обуславят правния му интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да оспори този подзаконов нормативен акт. Правният интерес е функция на засягането и възможността от засягане на права, свободи или законни интереси на дружеството - жалбоподател. Като носител на такива, които биха могли да бъдат засегнати от оспорената наредба с оглед предметния й обхват, „Рейсър Ауто“ ЕООД е юридическо лице снабдено с правен интерес по см. на чл. 186, ал. 1 от АПК.

            С оглед това, съдът намира, че в настоящата хипотеза, както протестът на прокурора от Окръжна прокуратура - Бургас, така и подадената от „Рейсър Ауто“ ЕООД жалба са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество същите са  ОСНОВАТЕЛНИ, поради следното:

            Предмет на оспорване и протестиране пред съда са следните разпоредби от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие:

            - чл.9, т.25Забранява се извършване на дейностите по събиране, транспортиране, временно съхраняване и разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ и оползотворяване и/или обезвреждане на образуваните отпадъци от МПС от лица, които не притежават разрешение по чл.35 от ЗУО.“

            - чл.14Дейности по събиране, съхранение, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови отпадъци могат да извършват лица, притежаващи съответното разрешение по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.

            - чл.33, ал.6Компетентният орган по ал. 5 може да изисква предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с изисквания на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали/Приета с ПМС №267 от 05.12.2017г./ като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана.“

            - чл.33, ал.7 „/изм. с Решение № 1098/29.03.2019г./ В случаите по ал. 5, т. 2 кметът на общината одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказва одобрението му в срок до един месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.

- чл.49 /изм.с Решение № 1098/29.03.2019г./ За нарушаване разпоредбите на настоящата наредба физическите лица се наказват с глоба както следва: 1.за нарушения по чл. 8 и чл. 9 от 50,00 лв. до 500,00 лв.; 2.за нарушения по чл. 25, чл. 27 и чл. 28 от 100,00 до 1000,00 лв.“

            - чл.50 „/изм.с Решение № 1098/29.03.2019г./ За нарушаване разпоредбите на настоящата наредба едноличните търговци или юридическите лица се наказват с глоба, съответно имуществена санкция както следва: 1.за нарушения по чл. 8 и чл. 9 от 100,00 лв. – 2000,00 лв.; 2.за нарушения по чл. 25, чл. 27 и чл. 28, от 100,00 до 2000,00 лв.“

            При проверката за законосъобразност на издадения подзаконов нормативен акт в обжалваната му част съдът следва да провери издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби.     

            Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. По силата на чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените им правомощия, те са овластени да издават административни актове, сред които и подзаконови нормативни актове - наредби. Предвид изложеното, съдът намира, че Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие е издадена в изпълнение на конституционно закрепеното негово правомощие да издава наредби на територията на община Поморие. Поради което, същата като цяло е издадена от компетентен орган.

            При приемането на Наредбата е спазена и изискуемата от закона специална форма. Спазени са изискванията на чл.75, ал. 3 и 4 от АПК - посочен е вида на акта, органа, който го е приел и е определен главния му предмет. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.

            Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както при приемането на Наредбата, така и при последващото й изменение. Спазена е и предвидената от закона форма. Преди внасянето на проекта на Наредбата за обсъждането му от постоянната комисия и преди разглеждането му от общинския съвет същият, ведно с мотивите, е публикуван на интернет страницата на Община Поморие, като на заинтересованите лица е предоставен минимално изискуемия срок за евентуални предложения и становища в изпълнение изискването на чл. 26, ал.2 респ. ал.4 от ЗНА (в приложимата редакция). При издаване на оспорената разпоредба на Наредбата са спазени и процесуалните изисквания, съгласно чл.27, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМСМА в приложимите им редакции.

            Относно въведените възражения за нищожност.

            В българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят до нищожност на административните актове и в частност на нормативните такива. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност.

            Според теорията и съдебната практика едни и същи основания могат да доведат както до унищожаемост, така и до нищожност на акта, като разграничението е в степента на засягане на акта от конкретния порок.

            Основанията за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146 от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт всякога е основание за нищожност на този акт. 

            Съгласно чл.8 от ЗНА, общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

            Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на Община Поморие е приета на основание чл.22, ал.1 от ЗУО. Правилото на чл.22, ал.1 от ЗУО делегира правомощия на общинските съвети да приемат наредби, с които да определят реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси.

            При анализ на разпоредбата се установява, че законодателят не делегира никакви правомощия на органа на местно самоуправление да издава наредба, с която да регламентира административно-наказателни разпоредби, каквито са част от оспорените в настоящото съдебно производство норми - чл.49 и чл.50 от Наредбата.

            В конкретния случай, общинският съвет, в противоречие с делегираните му правомощия по чл.22, ал.1 от ЗУО е приел в наредбата и раздел ХІII "Административно-наказателни разпоредби", част от който са чл.49 и чл.50.

            Съгласно чл.76, ал.1 и 2 от АПК нормативните актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи, а компетентността за това не може да се делегира. Ето защо е недопустимо с наредба на общински съвет да се уреждат обществени отношения, регламентирани с актове от по-висока степен и за приемането на които не е налице законова делегация. Липсата на законово определена компетентност за издаването на даден административен акт прави същия нищожен.

            С оглед изложеното, само по себе си правомощието на Общинския съвет да регламентира правопорядък с местно значение, чрез употреба на правомощията му, свързани с определяне на реда и условията за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси, не му предоставя правомощие да изземва изключителната компетентност на други органи и да преурежда обществени отношения, уредени с нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗУО.

            При това положение, обжалваните и протестирани разпоредби от Раздел ХІII „Административно-наказателните разпоредби“, а именно чл.49 и чл.50 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие са нищожни, като приети без надлежно овластяване на общинския съвет по силата на нормативен акт от по-висока степен, което обосновава липсата на материална компетентност на издателя на акта.

            Следва да се посочи, че прогласяването на нищожност е поискано само от жалбоподателя „Рейсър Ауто“ ЕООД по отношение на оспорените от него чл.9, т.25 и чл.50 от Наредбата. Нищожна в тази хипотеза е само чл.50 от Наредбата, предвид изложените по-горе съображения. Прокуратурата е поискала отмяната на чл.49 от Наредбата като незаконосъобразна. Съдът, съобразно чл.168, ал.2 от АПК е длъжен да обяви нищожността на акта, дори да няма искане за това. Настоящият съдебен състав, като съобрази нормата на чл.168, ал.2 от АПК във връзка с чл.196 от АПК следва да обяви чл.49 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие за нищожен, предвид факта, че Общински съвет - Поморие е излязъл извън делегираната му от закона компетентност.

            По отношение на другите разпоредби, предмет на оспорване в настоящото производство, съдът намира, че не са налице основания за прогласяването им за нищожни. Що се отнася до законосъобразността им, съдът намира следното:

            Основните доводи за незаконосъобразността на чл.9, т.25 и чл.14 от Наредбата, оспорени и протестирани единствено в частта им относно дейностите по „събиране“ и „транспортиране“ са, че противоречат на Закона за управление на отпадъците и по-конкретно на чл.35, ал.2, ал.3 и ал.5 от него.

            Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел първи или комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел втори от Закона за опазване на околната среда.

            В  чл. 35, ал. 2 от ЗУО са посочени случаите, в които не се изисква разрешение, както и съответните изключения, а именно: 1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3. дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба; 4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби; 5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за "биомаса" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби; 6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми; 7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти; 8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата; 9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка.

            Съобразно чл. 35, ал. 3 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2-5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел втори. В чл.35, ал. 5 от с.з. е постановено, че регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи.

            Следва да се посочи също, че в Допълнителните разпоредби на ЗУО са дадени дефиниции на използваните в закона понятия и термини. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗУО, "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.  Според § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, "събиране" е натрупване на отпадъци, включително предварително сортиране и предварително съхраняване на отпадъци с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. Съобразно § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.

            Предвид установеното, съдът намира, че нормите на чл.9, т.25 и чл.14 от Наредбата, в частта относно въведено изискване „за притежаване на разрешително по чл.35 от ЗУО за дейностите по „събиране“ и „транспортиране“ на УИМПС е в противоречие със ЗУО и това е така, тъй като Общински съвет - Поморие, в противоречие със ЗУО и ЗООС, е въвел изискване за притежание на разрешително за дейности, които съгласно закона подлежат само на регистрация. Такива дейности безспорно са събирането и транспортирането на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и т.43 от допълнителните разпоредби на ЗУО – чл.35, ал.2, т.2. В частта относно дейностите по събиране и транспортиране, нормите на чл.9, т.25 и чл.14 от Наредбата са лишени от правно основание, ограничават правата на лица като жалбоподателя, които са регистрирани на територията на друга община да транспортират и събират ИУМПС от територията на община Поморие, дори и да притежават издадени регистрационни документи за това, валидни за територията на цялата страна, което прави спорните разпоредби в тази им част незаконосъобразни, противоречащи на нормативен акт от по-висока степен, което води до тяхната отмяна. Както се установи, разрешително се изисква само за дейностите по чл.35, ал.1 от ЗУО, между които не попадат „събирането“ и „транспортирането“ на отпадъци. Чл.35, ал.5 от ЗУО изрично посочва, че регистрационният документ за дейностите по чл.35, ал.2, т.2 ЗУО (събиране и транспортиране) се издава винаги отделно от останалите разрешителни и регистрационни документи. Несъмнено е обаче, че за тези дейности режимът е регистрационен, а не както е предвидено в оспорената разпоредба, тези дейности да се извършват само от лица, притежаващи разрешение.

            Ето защо, разпоредбата на чл.9, т.25 и чл.14 от Наредбата в частта относно дейността по „събиране“ и „транспортиране“ следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

            Според протеста на прокурора от Окръжна прокуратура – Бургас разпоредбите на чл.33, ал.6 и ал.7 от Наредбата, чието съдържание е цитирано по-горе, противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг, а именно на чл.11, ал.6 и ал.7 от ЗУО.

            Според чл.11, ал.6 от ЗУО Компетентните органи по ал. 4 и 5 могат да изискват предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовности в случай на несъответствие с изисквания на наредбата по чл. 43, ал. 4, като изпращат мотивирано становище до заявителя не по-късно от 14 дни от получаването на плана. Ал.7 от чл.11 на с.з. сочи, че компетентните органи по ал. 4 и 5 одобряват плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано отказват одобряването му в 14-дневен срок от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите и/или предоставянето на допълнителната информация.

            След анализ на протестираните норми и тези на Закона за управление на отпадъците несъмнено се установява, че уреждат една и съща материя. Като се съпоставят нормите от Наредбата и тези от закона, се установява, че органът на местно самоуправление недопустимо е увеличил изискването към срока за изпълнение на съответните задължения. Приетата от Общински съвет - Поморие норма на чл.33, ал.6 и ал.7 е в конфликт с императивните изисквания на закона. След като процесните обществените отношения вече са уредени със закон, недопустимо е преуреждането им с наредба на общински съвет.

            Съгласно чл.8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според чл. 10, ал.1 от ЗНА обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. А в чл. 10, ал.2 от ЗНА е предвидено, че обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.

В наредбата, в която се намира оспорения текст се въвеждат разпоредби, които в нарушение на чл. 8, ал.1от  ЗНА уреждат обществени отношения, които вече са уредени в нормативни актове от по-висока степен – Закона за управление на отпадъците и в нарушение на чл. 10, ал.1 и ал.2 от ЗНА установяват права и задължения за определени правни субекти, които са предвидени в друг нормативен акт – ЗУО.

По изложените съображения, протестът се явява основателен, като оспорените разпоредбите на чл.33, ал.6 и ал.7 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора и предвид заявените претенции от оспорващите прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас и „Рейсър Ауто“ ЕООД претенции за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:

Относно разноските на Окръжна прокуратура – Бургас, която с нарочно писмо с изх.№ 5541/2019г. от 22.08.2019г. е удостоверила заплащането на сумата от 20 лв. за обнародване в ДВ и е пискала присъждането им, при позитивно решение, то в полза на Окръжна прокуратура – Бургас следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 20 лв.

Относно разноските на „Рейсър Ауто“ ЕООД, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски по представен списък (л. 316) в общ размер на 720 лв., от които 650 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договора за правна помощ имащ и характер на разписка (л.317), 20 лв. платена такса за обнародване в ДВ и 50 лв. такса за образуване на дело.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд - Бургас, XIX-ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА за нищожни чл.49 и чл.50 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие, приета с решение № 584/25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие, изменена с решение № 1098/29.03.2019г. на Общински съвет – Поморие

ОТМЕНЯ чл.9,т.25 и чл.14 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие, приета с решение № 584/25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие, изменена с решение № 1098/29.03.2019г. на Общински съвет – Поморие, в частта „събиране“ и „транспортиране“.

ОТМЕНЯ  изцяло чл.33, ал.6 и ал.7 от Наредба № 9 за управление на дейностите по отпадъците на територията на община Поморие, приета с решение № 584/25.04.2013г. на Общински съвет – Поморие, изменена с решение № 1098/29.03.2019г. на Общински съвет – Поморие

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на Окръжна прокуратура - Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 20 лв.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на „Рейсър ауто“ ЕООД, ЕИК-***, съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                       2.