М О Т
И В И :
Обвинението
срещу М.Ш.М. е по чл. 195 ал.1 т.3, във връзка с чл.194 ал.1 от НК, затова, че на
26/
27.07.2013г. в гр.Казанлък, ж.к.„Изток” № 45, вх.А, ет.1, ап.2, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи- преносим компютър „Компак”, модел „Сектор 57” на стойност 200/двеста/
лева, зарядно устройство към преносимия компютър на стойност 25/двадесет и пет/
лева, мишка на стойност 10/десет/ лева, чанта към същия компютър на стойност
10/десет/ лева,или всичко на обща стойност 245/двеста четиридесет и пет/ лева,
от владението на М.Ш.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
В
с.з. подсъдимият не се яви и съдебното производство се проведе в негово
отсъствие. Представителят на РП поддържа обвинението срещу него.
От събраните по делото доказателства, установени с:
протокол за оглед на местопроизшествие, заключенията на назначените и изготвени по делото
оценителна и дактилоскопна експертизи и показанията на свидетеля М., всички кореспондиращи
изцяло помежду си и отчасти с обясненията на подсъдимия, дадени от него на
досъдебното производство, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 26.07. 2013г. около 18.30 часа М.М. излязъл от дома си,
находящ се в гр.Казанлък, ж.к. „Изток”, бл.45, вх.„А”, ет.1, ап.2 и отишъл на
работа. Върнал се около 09.30 часа на 27.07.2013г., като през времето, в което
отсъствал в апартамента не останал никой. Входната врата на апартамента била
заключена, така както я бил оставил. След като влязъл вътре установил, че
стъклото на вратата на хола било счупено, като от това помещение липсвали
преносим компютър марка „Компак”, модел „Сектор 57“, зарядно устройство за същия, мишка и чанта за
компютъра. М. предположил, че този, който е откраднал вещите му бил проникнал в
жилището през вратата на спалнята, която водела към терасата и която той бил
оставил отворена, а от спалнята крадецът бил влязъл в хола, счупвайки стъклото
на вратата, свързваща двете помещения. Свидетелят незабавно сигнализирал полицията и на местопроизшествието бил
извършен оглед от служители на РУП град Казанлък, при който били иззети
дактилоскопни следи. След извършени ОИМ бил разкрит извършителя на престъплението-
М.Ш.М.. След като откраднал лаптопа, зарядното, мишката и чантата той, на
31.07.2013г., оставил в заложна къща в гр.Казанлък преносимия компютър, като
попълнил и декларация, в която заявил, че въпросната вещ била негова собственост
и я бил придобил чрез покупка.
В хода на разследването била назначена дактилоскопна експертиза, от чието
заключение е видно, че дактилоскопните следи, открити и иззети при огледа на
местопроизшествие от 27.07.2013г. в гр.Казанлък, ж.к.„Изток“ №45, вх.„А”, ет.1,
ап.2, са годни за идентификационно изследване. Следите са преминали
автоматизираната дастилоскопна система /AFIS/ и същите не са оставени от подсъдимия.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна
експертизата е видно, че общата стойност на отнетите движими вещи е в размер на
245 лева.
Действайки по гореописания начин подсъдимият
М.Ш.М. е осъществил, от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.195 ал.1 т.3, във връзка с чл.194
ал.1 от НК.
От
субективна страна той е действал умишлено-
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, като е предвиждал неговите
последици и е искал настъпването им.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че М.Ш.М. е
осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение, поради което същият
следва да бъде признат за виновен и наказан.
От обективна страна той
е реализирал изпълнителното деяние „отнемане”
в двете негови части- прекратил е фактическата власт на собственика върху вещите, предмет на престъплението
и е установил своя трайна такава
върху тях. Налице
е съставът на чл.194 ал.1 от НК.
Деянието, предмет на наказателното
производство е осъществено, като М.Ш.М. е
разрушил прегради, здраво направени за защита на имот. Налице е съставът на чл.195 ал.1 т.3 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието на М.Ш.М. съдът
отчита като смекчаващи вината му обстоятелства- тежкото му материално и семейно
състояние, чистото съдебно минало и ниската му възраст, а като отегчаващо
вината му такова-лошите характеристични данни.При съвкупната преценка на изложените
по-горе обстоятелства съдът счита, че наказателната отговорност на този
подсъдим следва да се реализира при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината
му обстоятелства, при които условия следва да се определи вида на наказанието,
а именно- лишаване от свобода. При обсъждане на така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на М.Ш.М. обстоятелства
съдът приема, че наказанието- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване
да се отложи за срок от пет години, на основание чл.66 ал.1 от НК, отговаря
както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на
чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху
подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което то беше
определено в този вид и размер.
Следва,
на основание чл.189 ал.3, във връзка с
чл.189 ал.1 от НПК, М.Ш.М. да
заплати направените
по делото разноски в размер на 158,50 лева, от които 98,50 лева- по сметка на ОД
на МВР Стара Загора и 60 лева- по сметка на Районен съд гр.Казанлък.
Причините за извършване на деянието, предмет
на наказателното производство, са ниската правна култура на подсъдимия и ярко
изразеният му стремеж към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: