Присъда по дело №1038/2020 на Районен съд - Хасково

П Р И С Ъ Д А

 

№260034                            06.07.2021 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на шести юли две хиляди двадесет и първа година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Председател:  Пламен Г.

                                                                           Съдебни заседатели: 1. И.Т.

                                                                                                                 2. Х.П.

                               

 

Секретар: Кристина Стоева

Прокурор: Мирослав Кръстев

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

НОХД № 1038 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност

 

П Р И С Ъ Д И:

         

          ПРИЗНАВА подсъдимата Г.С.С., родена на *** ***, българка по произход, български гражданин, омъжена, с висше образование, месторабота: *** в „***“ ***, с адрес за призоваване в страната: ***, неосъждана, ЕГН: ********** за виновна в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Д.М.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.М.С. имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес:*** , чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинила имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100 /двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК й НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, като я признава за невинна в това, че с деянието е причинила имотна вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс в тази част.

          ПРИЗНАВА подсъдимия Д.М.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, *** образование, *** в ***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, неосъждан, ЕГН: ********** за виновен в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е поддържал заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес:***, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100 /двадесет и три хиляди и сто/ лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, като го признава за невинен в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г., включително, в град Хасково, в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С.  имотна облага, е възбудил заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес:***,  чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., както и в това че с деянието е причинил имотна вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс в тази част.

          На основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния кодекс ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 години.

          ОСЪЖДА подс. Г.С.С., с адрес за призоваване в страната: ***, ЕГН: ********** и Д.М.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** да заплатят на гражданските ищци А.С.С., ЕГН: **********,  Т.К.М., ЕГН: ********** и Г.А.М., ЕГН: **********, всички с адрес: ***  сумата в размер на 23 100 /двадесет и три хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД за разликата от 23 000 лв до предявения от 26 000 лв ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

          ОСЪЖДА подс. Г.С.С., с адрес за призоваване в страната: *** ЕГН: ********** да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 241.85 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер определен от съда, а по сметка на РС – Хасково – сумата общо в размер на 470 лева, представляваща разноски в съответната, определена от съда ,част за заплащане на възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в съдебно заседание и ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото.

           ОСЪЖДА подс. Д.М.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 241.85 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер определен от съда, а по сметка на РС – Хасково – сумата общо в размер на 470 лева, представляваща разноски в съответната, определена от съда, част за заплащане на възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в съдебно заседание и ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото.

          ОСЪЖДА Г.С.С., с адрес за призоваване в страната: ***, ЕГН: ********** и Д.М.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** да заплатят на гражданските ищци А.С.С., ЕГН: **********,  Т.К.М., ЕГН: ********** и Г.А.М., ЕГН: **********, всички с адрес: ***  сумата в размер на 3500 лева, представляваща направени по делото в съдебна фаза разноски за възнаграждения на упълномощени повереници.

         Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването й в съдебно заседание на 06.07.2021 г., като обявява, че мотивите към нея ще бъда изготвени в срок до 21.07.2021 г.

 

                                                          Председател: /п/ не се чете

 

                                                             Съдебни заседатели: 1./п/ не се чете

 

 

                                                                                                    2./п/ не се чете

МОТИВИ към Присъда № 260034 от 06.07.2021 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 1038 по описа за 2020 година.

 

 

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата Г.С.С. *** обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Д.М.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.М.С. имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинила имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева. Повдигнато, с акта на прокуратурата по чл. 246 от НПК, е и обвинение срещу Д.М.С. *** за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева.

          В разпоредително заседание, проведено на дата 14.01.2021 г., лицата, посочени като пострадали – А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., след надлежно отправено искане и уточнения в съдебно заседание и приемане за съвместно разглеждане предявения от тях срещу подс. Г.С.С. и Д.М.С. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 26 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, са конституирани - всеки в качеството на граждански ищец по делото.

          В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено. Заявява, че въпреки логическата последователност на анализа, ще започне с мотивите за извършване на престъплението, каквото обсъждане рядко се правело понастоящем и акцентира на подбудите у всеки от подсъдимите за извършване на деянието. Сочи, че се касаело за предумишлено престъпление, замислено и извършено от подсъдимите и в частност с участието на подсъдимата Г.С., като престъпление, което да бъде трудно разкрито, възползвайки се от служебното си положение и „адската неграмотност“ на пострадалите, която обаче в случая била подценена. Причините, които довели до извършване на това престъпление у нея, счита че били нейното съзнание и изложеното по - горе. Причината за извършване на престъплението от подсъдимия Д.С. всъщност била неговото правосъзнание. Подлага на детайлен анализ доказателствените източници, като акцентира на обясненията на подсъдимите, които обаче се явявали единствено тяхна защитна теза, като създадените документи в хода на инкриминираната деятелност били с цел да прикрие престъпното посегателство и да създаде объркване относно авторството. Акцентира и на показанията на свид. А.С.С., които въпреки проведените разпити и преразпити, както и участие на същия в очни ставки, в които бил поставян, включително с подсъдимите, били всякога логически и последователни, без в нито един момент свидетелят да допусне такова противоречие, което да ги дискредитира откъм достоверност. Участващият в съдебното заседание прокурор счита, че през време на кариерата му дотук не бил ставал свидетел на подобна издържаност и последователност в свидетелски показания и след анализ на тяхната взаимовръзка с останалите, събрани със съответните доказателствени способи били установени всички елементи от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, както и авторството в лицето на подсъдимите Г.С. и Д.С.. Счита, че била налице съвместна дейност на двамата подсъдими, която била довела до причиняване на вреда в размер на 26 000 лв., като се касаело за престъпление с привидна документална оформеност, защото такава била осъществена от подс. Г.С. без да е имала правомощия. Визира достъпът ѝ до такива договори, бланкови на нейния компютър и изготвянето на процесният договор всъщност бил извършен без тя да има право да извършва тази дейност, което било без значение за съставомерността. Подсъдимата Г.С. имала правосъзнание, което счита, че не отговаряло на морала и правото, а целта била възбуди и поддържа у пострадалите заблуждение с цел получаване на въпросната сума. Този род престъпления и това в конкретния случай не били извършвани пред много свидетели, не се вършело и със съставяне на документи, които уличават, а се вършело на четири очи, както били водени разговорите на пострадалите с подс. Д.С.. Така били и разговорите на пострадалите с подс. Г.С., чиито обяснения били средство защита, но това престъпление по своята същност, поради липсата на публичност в неговото извършване и в случая целта да се прикрие по някакъв начин, нито едно доказателство по делото не опровергавало посоченото от пострадалите като хронология – възбуждане и поддържане на заблуждение, както и участието на двамата подсъдими в извършване на престъплението. Счита, че по делото безспорно деянието било доказано по отношение не само на обективния, но и субективния елемент у двамата подсъдими и упоритостта на неговото извършване, на предумисъл. Изложеното водело до извод и за индивидуализацията на санкцията и предлага налагане на наказание на двамата по вид „Лишаване от свобода“ за срок от по две години двамата с изпитателен срок от пет години. Гражданският иск счита, че следвало да бъде уважен в пълния му размер. Мерките им за неотклонение, предвид предложеното наказание, следвало да се отменят, а разноските - да  се възложат по равно в тежест на подсъдимите.

         Лицата, конституирани в качеството на граждански ищци – А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., чрез упълномощения по делото повереник – адв. Т.Ч. поддържат предявените претенции. Заявява се в хода на съдебните прения от процесуалния им представител, че според нея това дело започвало с думите „Честито вече си имате апартамент!“. Думи, изречени от подсъдимата в днешното съдебно заседание, но тези й думи били опровергани и нейните доверители нямали апартамент. Те имали жилище, в което живеят под наем. Счита, че безспорно по делото се доказало, както от събраните доказателства, така и от разпитите на свидетелите, че те привидно са били купили апартамент. Парите им били излезли от техния патримониум, от банковата сметка на Г.М. и били отишли в патримониума на подсъдимите. Сумата била известна – 26 000лв., 100 лв. били дадени за почерпка и не ги претендирали. Счита, че гражданският иск следвало да бъде изцяло уважен от съда, в неговия пълен размер, защото се доказало, че действително тази сума била предадена на Д.С. - 23 100лв. и 3 000лв.- на съпруга на подсъдимата Г.С.. Без да се спира подробно на обвинителния акт и на фактите по делото, защото те били описани в цялост, нито пък на правото, смята, че се доказала в пълна степен обвинителната теза и престъплението по чл. 209 от Наказателния кодекс на Република България, а каквото и да се кажело, щяло да е малко за моралните вреди, които били нанесени на А.С., Т.М. и Г.М.. Претендира и присъждане в полза на гражданските ищци на сторените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение!

          Защитникът на подсъдимата Г.С.С. *** – адв. Д.С. *** пледира, че настоящият процес в никакъв случай не довел до онова, което съответно се изисквало в едно правосъдие. Тоест, не бил довел до събирането на безспорни и категорични доказателства по отношение на виновно поведение, както на единия, така и на другия от подсъдимите. Обвинението поддържало тезата, че депозираните, както в хода на досъдебното производство, така съответно и в съдебното следствие, обяснения и показания, дадени от подсъдимите, в частност и на неговата подзащитна били единствено и само защитна теза, но в процеса съществували две насрещни тези, като по никакъв начин законодателят не бил обявил, че обвинителната теза по принцип се приемала за съществуваща и доказана, а съответно тезата на подсъдимите следвало винаги да се приема само като защитна версия и това пораждало необходимост от действия по събиране на доказателства, които да доведат до подкрепа на тази защитна теза. Обръщане на това основно правило в наказателния процес не било допустимо и не подсъдимите трябвало да доказват своята невинност. Не те трябвало да събират доказателства в едната или другата посока. Това било задължение на обвинението с оглед презумпцията за невиновност, приета с върховния акт – Конституцията. След пространен и детайлен анализ на доказателствата, с които разполагало обвинението, подчинен и на житейската логика, съответно обосноваващ доказателствен дефицит, отчитайки кръга на служебните задължения на подсъдимата, както и създаването на договор, който се явявал фиктивен и което задължение било извън компетентността й при наличната строга и формална процедура в Община Хасково за това. Извод, който не се променял от факта на установена връзка с гражданските ищци А.С. и Т.М., която обаче била по повод общинските жилища, отдавани под наем и макар за нея да не се спори, тя не променяла тезата за невиновност на подзащитната му. Набляга се и на липсата на надлежно изпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица от Община Хасково при подготвяне, проверка, съгласуване и подписване на договора за покупко – продажба на процесния апартамент. Особено важен момент в защитната пледоария на адв. Д.С. се явявал този с участието на починалия брат  на свид. А.С. в създадените отношения между пострадалите и отделни лица, което изключвало ролята на инициатор на подс. Г.С.С. в уреждане и провеждане на срещи за предаване на суми пари. Отделно, липсвали доказателства за участие на подсъдимата в изготвяне на документи, освен легитимното подпомагане на пострадалите, като наематели на общинско жилище, при подготовката на молби до Община Хасково, както и завеждането им в съответната деловодна система, което попадало в служебните й задължения, а липсвали каквито и да е доказателства за предаване и получаване на суми пари, както твърдяло държавното обвинение. Налице бил дефицит на доказателства в обвинителната теза, а с оглед разпределението на доказателствената тежест и презумпцията за невинност, всяко едно съмнение следвало да бъде тълкувано в полза на защитата, а нямало дори косвени доказателства за виновност на подсъдимата, освен обективния факт, че работела в Община Хасково, поради което моли да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

          Защитникът на подс. Д.М.С. – адв. М.Р. пледира за невинност на нейния подзащитен. Счита, че това дело и това обвинение с приложените към делото доказателства и събраните в хода и на съдебното следствие, за нея будело едно голямо недоумение и това недоумение идвало от две набиващи се в очите обстоятелства. Първото била личността на подсъдимите, които били в творческата си житейска зрялост, всеки в своя път на развитие, а с интелектуалния „багаж“, който имали, не били способни да сътворят такава „огромна глупост“, която да им се препише като престъплението измама. Ако подсъдимите били решили да приберат нечии пари по този начин, те щели да го измислят много по-интелигентно, много по-умно и много по-неразкриваемо, защото всички се досещали, а най-вече те и конкретно подс. Г.С., при длъжността, която е заемала, че много бързо, светкавично бързо, щяла да се открие липсата на едни 26 000 лв. в касата на Общината. Вторият момент, който будел недоумение бил този, че била налице един договор, който имал всички атрибути, за да изглежда, че прехвърля по надлежен ред собственост на общината на частно лице. Безспорно установено било, че този договор бил подписан от кмета, този договор бил подписан и от главния счетоводител. Вторият будещ недоумение момент, бил именно този с липсата на адекватно поведение от страна на главния счетоводител и длъжностни лица в Община Хасково при сключване на процесната сделка и отчитайки изложеното и от адв. Д.С. в направения от него детайлен и обективен анализ на всички онези доказателства и гласни и писмени и на всички факти и обстоятелства, които се установили и в двете фази на процеса налагали единствено възможния извод, че било не само недоказано, но че е било невъзможно подс. Г.С. да е сторила всичко това, което било отразено в обвинителния акт, като конструкция на престъпление, всичко това като изпълнение на престъпление, което никой и никъде по веригата нямало начин да спре и да спъне, а след като подс. Г.С., която по обвинението била инициаторът, създателят на измамливата схема, не могла да го стори по начина, по който е описано в обвинителния акт, съответно се прекъсвала връзката ѝ и с втория подсъдим по делото – подзащитния й Д.С.. В обвинителния акт имало усложнена престъпна дейност откъм участници в тази дейност, за да може да бъде очертано участието на всеки един от тези лица в общата престъпна дейност, но прокуратурата в значителна част, имала белетристичен подход относно контакта между двамата, на възникването на обяснението за възникване на общия умисъл между двамата и това не било просто фразеология, като излага конкретни съображения в тази насока. Липсвали доказателства за твърдяното познанство между двамата подсъдими и за проведени съвместни срещи с пострадалите А.С. и Т.М., а при  окачествяване от подс. Г.С. на определена категория население като „адски неграмотни“ вероятно била съвсем права, обаче пострадалият А.С. не се включвал в този кръг на адски неграмотните. Той бил човек, който имал дългогодишен опит от контакта си с общината, с общинските дейности и с всичко, което било свързано с техния бит на наематели на общинска собственост, със всичко, което било свързано с тяхното желание да закупят апартамента, в който живеели, а това предполагало, че той макар и в едри щрихи познавал процедурата, така също бил мнителен и бдителен относно определени детайли по плащането на цената и необяснимо било бездействието му тъкмо в това отношение. Правел впечатление и диспозитивът на обвинението и след анализ в разпоредително заседание, моли съда да обърне внимание и по същество, че след като се описвало словесно деянието, се сочело в обвинителния акт, че подсъдимите били възбудили и поддържали заблуждение у А.С. и Т.К. и с това причинили имотна вреда на А.С., Т.К. и Г.А.М.. Престъплението било резултатно, а липсвало яснота каква точно имотна вреда била причинена на всеки от пострадалите. Нямало доказателства, които да установяват, че подс. Д.С. бил разделял пари, като краен завършек на едно абсолютно недоказано обвинение, неподкрепено от доказателствата, заради ония обстоятелства, за които пледирал и защитникът на подс. Г.С.. Моля в този аспект, настоящият съдебен състав да прецени  обвинението като недоказано, да прецени, че нямало никакви данни, които да установявали по категоричен начин участие на подсъдимия Д.С. в обща престъпна дейност, с предварително намислена цел, извършена с предварителен умисъл и никакви доказателства, която да установявали посочения в обвинителен акт начин на извършване на тази престъпна дейност. При възприемане на тези доводи, освен да бъде оправдан подсъдимият, съответно моли да бъдат отхвърлени изцяло гражданските искове, които били предявени по нередовен начин, относно активната и пасивната легитимация на всеки от страните по така формулираните претенциите.

          Подсъдимата Г.С.С. *** заявява, че разбира обвинението, което й е повдигнато, но не се признава за виновна по него. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от нейния защитник и допълва аргументите със собствена позиция относно случилото се, а в даденото й право на последна дума  заявява, че оставя в ръцете на Съда решението. Била невинна, абсолютно нищо не била направила. Единствено и само се придържала към служебните си задължения.

          Подсъдимият Д.М.С. *** заявява, че разбира обвинението, което му е повдигнато, но не се признава за виновен. Дава подробни обяснения по случая. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното от неговия защитник и допълва с твърдения, че е действал единствено и само в рамките на дадените му от пострадалите пълномощия и за него липсвало правно основание да приема суми за процесния апартамент. В даденото му право на последна дума  заявява, че иска да бъда оправдан по повдигнатото му обвинение и да бъде признат за невиновен.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

          Подсъдимата Г.С.С. е родена на *** ***, същата е българка по произход, български гражданин, омъжена е, има висше образование, с месторабота: **********, адрес за призоваване в страната: **********.

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1041, издадена от Районен съд – Хасково на 19.07.2019 г., подс. Г.С.С. не е осъждана, към периода, посочен в обвинителния акт. По досъдебното производство е представена характеристична справка за подсъдимата Г.С., от която се установява, че липсват данни за заявителски материали и криминални регистрации в РУ на МВР – Хасково, посочено е, че липсват данни за злоупотреба с алкохол и/или за употреба на наркотични вещества. Подсъдимата Г.С. се сочи, че  не е агресивна личност, не е засичана с лица от криминалния контингент и не е нарушавала обществения ред. В попълнената от нея декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е вписала, че е омъжена за Т.Н.К. и има едно дете, ненавършило 18 години, не притежава недвижими имоти и регистрирани на нейно име моторни превозни средства, получава доходи от трудови възнаграждения в месечен размер от 430 лева, като не получава парични доходи от други законови източници.

          Подсъдимият Д.М.С. е роден на *** ***, същият е българин по произход, български гражданин, неженен, с висше образование, адвокат в Адвокатска колегия - Хасково, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***

          Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1041, издадена от Районен съд – Хасково на 19.07.2019 г., подс. Г.С.С. не е осъждана, към периода, посочен в обвинителния акт. По досъдебното производство е представена характеристична справка за подсъдимия Д.М.С., от която се установява, че липсват данни за заявителски материали и съдебни дела, посочено е, че липсват данни и за нарушения на обществения ред. Сред живущите в квартала по местоживеене на подсъдимия Д.С., същият се ползва с доверие и уважение. В попълнената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е вписал, че не притежава недвижими имоти, но има регистрирани на негово име моторни превозни средства – лек автомобил марка „**********“, модел „****“ и лек автомобил марка „***“, не получава доходи от трудови възнаграждения, а единствено такива от упражняване на свободна професия в месечен размер от 600 лева.

          Установено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е, че към 2018 г. гражданските ищци А.С.С. и Т.К.М., обитавали от дълги години апартамент, собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, въз основа на сключен договор за наем на общинско жилище с Община Хасково, като периодично договорът бил подновяван. Жилището било обитавано и от дъщерята на А.С. и Т.М. – гражданският ищец Г.А.М.. Въпреки множеството опити и неколкократно подавани молби за закупуване на апартамента, до разрешение от Общински съвет – Хасково за продажба на жилището по реда на Закона за общинската собственост не се стигнало. За закупуване на общински апартамент, находящ се на адрес : **********************, видно от Писмо, рег. индекс 11-03.01-202#2 от дата 31.03.2021 г. били подавани молби, както следва: Молба с peг. индекс: 94 А-2352-1/16.3.2017 г. от А.С.С.; Молба с peг. индекс: 94 А-2352-2/24.04.2018 г. от А.С.С.; Молба с рег.индекс: 94 А-2352-2#1/13.7.2018 г. от А.С.С. и Т.К.М., с която се отказвали да закупят жилището; Молба с рег.индекс: 94 А-2352-1/6.10.2020 г. от А.С.С. и Т.К.М., в която описвали, че били подали молба с рег.индекс : 94 А-2352- 2/24.04.2018 г. за закупуване на апартамента и тази молба не са я оттегляли. В същата молба било описано, че не били подавали молба с peг. индекс: 94А-2352-2#1/13.7.2018г. и че желаят процедурата по закупуването да бъде продължена и довършена. В отговор па молбата им, било изпратено Писмо с рег.индекс: 94А-2352-1#1/12.10.2020г., с което били уведомени, че към настоящия момент жилището, което искат да закупят не било включено в Годишната програма за разпореждане с общинска собственост. Посочено в цитираното писмо било, че след постъпване на Молба с peг. индекс: 94 А-2352-1/16.3.2017г. били извършени следните действия: направена била справка, че жилището е във фонд продажби; направена била  справка, че лицата са наематели на общинското жилище въз основа на настанителна заповед, не по - малко от 5 години; поръчани и получени били схеми на самостоятелен обект в сграда от СГКК- гр.Хасково от 30.03.2017г. и удостоверения за данъчна оценка с изх. №***********/5.4.2017 г. и с изх. №**********/8.11.2017 г. от ОДД при Община Хасково, необходими за издаване на Акт за общинска собственост на апартамента; издаден е Акт за частна общинска собственост № *********/29.11.2017г., вписан на 01.12.2017г., под № 6, том XXIV, рег. № 8384 в Служба по вписванията при РС - Хасково; поръчани и получени били актуални за 2018 г. удостоверение за данъчна оценка с изх.№*************/11.1.2018г. от ОДД при Община Хасково и Схема на самостоятелен обект в сграда от 11.04.2018г. от СГКК-гр.Хасково. Посочено е, че след постъпване на Молба с peг. индекс: 94 А-2352-2/24.4.2018г. е издадено Удостоверение за данъчна оценка с изх. №Д0004023/11.7.2018г. от ОДД при Община Хасково, а на 13.07.2018г. била входирана Молба с рег.индекс: 94 А-2352-2#1/13.7.2018г., с която А.С.С. и Т.К.М., молели, поради лични причини, да се прекрати процедурата по продажба на жилището. След тази молба Община Хасково прекратила процедурата по продажба на общински апартамент находящ се на адрес: гр.Хасково, ************** и не били извършвани последващи действия, касаещи продажбата на апартамента. Посочено е, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково - продажната цена па общински жилища, които могат да се продават на наематели, настанени в тях по административен ред се определяла, както следва: за ж.к. „Орфей“, ул. „Акация“, ул. „Изток“ и бул. „Васил Левски“ - данъчната оценка на жилището умножена с коефициент 1.1. Във връзка с изложеното в писмото, Дирекция „ИСДУОС“ при Община Хасково не била възлагала на оценители да изготвят оценки за продажба на общински жилища и нямало данни да е сключвала договор с лицето Д.М.С..

          Видно от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том II, рег. № ****, дело № *** от 2017 г. от 08.08.2017 г. на Нотариус, рег. № ** по Регистъра на Нотариалната камара с район на действие РС – Хасково, М. Б.Б., чрез пълномощника му А.С.С. продал на Я. Н. Б. 430/26131 ид. части от описания нотариалния кат недвижим имот за сумата в размер на 12 000 лева, а видно представеното и прието като писмено доказателство Извлечение, рег. № 2601#10-00988#1 от 10.06.2021 г., издадено от Банка „ДСК“ АД за периода от 01.08.2017 г. до 24.08.2018 г. от банкова сметка *** Г.А.М., на дата 28.8.2017 г. била внесена сума в размер на 22 000 лева. Видно от цитираното удостоверение, на дата 26.04.2018 г. било осъществено частично теглене от средствата по банковата сметка в размер на 3015 лева, а на 25.06.2018 г. – сумата в размер на 18985.00 лева със закриване на сметката от Г.А.М..

          През инкриминирания период подсъдимата Г.С.С. заемала длъжността „старши експерт Жилищна политика“ в Дирекция „Икономическа и стопанска дейност, управление на общинската собственост“ - Отдел „Разпореждане с общинска собственост“ в Община Хасково. В това й служебно качество, съгласно приложената длъжностна характеристика, подс. Г.С.С. следвало да спомага за постигане на целите на длъжността – задоволяване на жилищните нужди на жителите на общината; обработка на наемни преписки, опис на състоянието на жилището, заснемане изготвяне на заповеди и договори за наем, както и осъществяване на контрол по съответните относими нормативни актове и решенията на Общински съвет – Хасково и актуализацията на базата данни, като за постигане на тези цели следвало да осъществява прием и обслужване на граждани, прием на документи за включване в картотеката на общината за настаняване в общински жилища под наем, подготвяне на настанителни процедури – заповеди и договори за наем, работа в различни комисии, назначени от кмета на общината, контрол за спазване на условията по сключени договор за наем, проверка на адреси по сигнали и др. В преките задължения били включени прием и обработка на документи за включване в картотеката на общината, съгласно изискванията на Наредбата за общински жилища и общински съвет, изготвяне и следене на актуалното състояние на картотеката, подготвяне на заповеди и договори за наем, свързани с настаняване в общински жилища, въвеждане на сключените договори за наем и заповеди за прекратяване, следяла и за сроковете на договорите за наем и изготвяла при необходимост анекси, изготвяне на заповеди за прекратяване на договори за наем и принудително изземване на общински жилища, изготвяла служебни бележки и удостоверения. В изпълнение на служебните й задължения регулярно контактувала с наемателите на общински жилища, сред които гражданският ищец А.С.С.. В разговор по мобилния му телефон през месец март 2018 г., му заявила, че срокът на действащия към онзи момент договор за наем на обитавания от него общински апартамент, изтичал. Свидетелят А.С.С. бил наясно със заеманата длъжност от подс. Г.С.С., знаел, че същата изпълнявала служебните си задължения в стая № *** в сградата на Община Хасково, а в определени период, когато замествала и в Касов салон на Община Хасково. Пострадалият А.С.С. познавал подсъдимата още от времето, когато същата започнала работа в Община Хасково и знаел, че служебните й задължения били свързани с настаняването на наематели в общинските жилища. След като в проведения тогава телефонен разговор подс. Г.С.С. заявила на гр. ищец А.С.С., че договорът за наем на обитавания от него общински апартамент трябвало да бъде подновен, на неустановена в хода на разследването дата, през месец март 2018 г. същият, заедно с гр.ищец Т.К.М. посетили подс. Г.С.С. на работното й място в сградата на Община Хасково. Заявил на подсъдимата, в хода на проведения разговор, че той и Т.М. желаят да купят обитавания от тях под наем общински апартамент, но подсъдимата Г.С. му заявила, че апартаментът бил „много скъп“, тъй като струвал около 35000 - 40000 лева. След като чул каква е цената на апартамента, А.С. се разубедил и заявил на подсъдимата, че се отказва от намеренията си да го купи и желае да поднови срока на договора за наем. Въпреки, че продажбите на жилища, общинска собственост не попадали в преките задължения на подсъдимата Г.С. при изпълнение на длъжността й, същата заявила на пострадалите А.С.С. и Т.К.М., че предстояло намаляване на цените на общинските жилища и решила да представи подс. Д.М.С. на пострадалите, като „оценител“, на когото следвало да се заплати част от сумата за закупуване на процесния апартамент, за да бъде изготвена оценка на имота по-ниска от пазарната такава, съзнавайки, че от вписването си като адвокат в АК – Хасково, подс. Д.М.С. не се занимавал с други дейности и нямал никакви ангажименти към Община Хасково за изготвяне на оценки на имоти, общинска собственост, което се потвърждава и от дадените по делото обяснения от същия.

          През месец април 2018 г. покойният към момента брат на А.С.С. -  О.С.С. му предал, че бил на центъра на „пияцата“ в гр.Хасково и срещнал подс. Г.С.С., която познавал от много време по повод на работата й в Община Хасково, тъй като и самият той обитавал общински апартамент под наем, а тя му казала: „Брат ти искаше да купува апартамент, ако даде 3000 лева ще уредим документите“. О.С.С. познавал и свид. Н.К., тъй като го подпомагал с различни дейности по пренасяне на товари и пр., знаел и че брат му действително искал да закупи обитаваното под наем общинско жилище. Така, на неустановена в хода на разследването дата, през месец април 2018 г., свид. О.С. се срещнал с брат си А.С.С. и му предал какво точно му е казала подсъдимата Г.С.С. при посочената по- горе тяхна среща.

          На 24.04.2018 г. гражданските ищци А.С.С. и Т.К.М. ***, където отново се срещнали с подс. Г.С.С.. На проведената тогава среща подс. Г.С., въпреки че била наясно, че липсва решение на Общински съвет – Хасково за разпореждане с процесния апартамент, както и че същият не бил включен в инвестиционната програма, формирала у А.С.С. и Т.К.М. невярната представа относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, като им казала, че трябва да заплатят сумата от 3000 лева на „оценител“, с оглед изготвяне на по - ниска оценка на апартамента, както и че ще трябва да платят като цена за закупуването на апартамента сумата от 23 000 лева. На тази среща подсъдимата Г.С.С. заявила на А.С.С. и Т.К.М., че „оценителят“, който щял да оцени апартамента на по-ниска цена бил адвокат Д.С.. Също така подсъдимата им заявила, че трябвало да депозират молба за закупуване на жилището и попълнила собственоръчно от името на гр. ищец А.С. текста на следния документ – „Искане до кмета на Община Хасково“ за изготвяне на оценка на процесния апартамент, находящ се в гр.Хасково, на адрес: *********************. Според заключението на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебно-почеркова експертиза, обективирана в Протокол № 118, ръкописно изписаният текст в цитирания документ бил изпълнен от подс. Г.С.С.. Това искане, въпреки че не съставлявало изпълнение на нейни преки задължения, било заведено от подс. Г.С.С. *** с peг. индекс: 94 А-2352-2, от дата 24.04.2018 г. с код за достъп: 16983351.

          На следващия ден - 25.04.2018 г. гражданският ищец А.С.С. ***, където се срещнал с подсъдимата Г.С.С., за да я попита кога, къде и на кого трябва да предаде посочената от нея сума от 3000 лева за оценка, която сума гражданските ищци междувременно формирали представа, че представлява и рушвет. Поддържайки възбуденото от нея заблуждение у гр. ищец А.С.С., същата му заявила, че не можел да даде въпросната сума на нея в сградата на Община Хасково, докато е на работа, като изрично му казала, че трябва да я предаде на следващия ден на човек, посочен му от неговия брат - О.С.С.. На същата дата - 25.04.2018 г., вечерта, братът на гр. ищец А.С.С. – О.С.С. отишъл в жилището на брат си, където съобщил на него и на гр. ищец Т.К.М., че трябвало да предадат сумата от 3000 лева, необходима за „оценката“ на процесния апартамент на Т.Н.К., съпруг на подс. Г.С.С..

          На следващия ден, 26.04.2018 г., О.С.С. и гражданските ищци А.С.С. и Г.А.М. отишли до клон на Банка „ДСК“ ЕАД в град Хасково, където последната от открития на нейно име срочен влог, в който били внесени сумата от разпореждане с недвижими имоти и семейните им спестявания и изтеглила сумата от 3015 лева. След като гр. ищец Г.А.М. изтеглила от срочния си влог посочената сума, тя заедно с чичо си О.С.С. и баща си А.С.С. се качили в таксиметров автомобил, който ги откарал до бензиностанция „Шел“, находяща се в ж.к. „Орфей“ в град Хасково. На място, на паркинга на бензиностанцията, ги чакал Т.Н.К.. След като се срещнали с него, гр. ищец Г.А.М. му предала сумата от 3000  лева, при което Т.К. им казал да не се притесняват и да очакват обаждане, както и че всичко щяло да бъде точно. След като взел горепосочената парична сума, Т.К. си тръгнал без да издаде разписка за получаването й.

          Няколко дни след предаването на процесната сума, на неустановена дата през месец април 2018 г., гражданските ищци А.С.С. и Т.К.М. ***, където отново се срещнали с подс. Г.С.С.. На проведената тогава среща подсъдимата продължила да поддържа възбуденото от нея заблуждение у двамата пострадали, като им заявила, че оценител на процесния апартамент ще бъде подс. Д.М.С.. Обяснила им къде се намира кантората му, както и че освен изготвянето на оценка на апартамента същият ще им помогне да се снабдят с необходимите документи за закупуването му, като през време на тези разговори.

          Около 20 дни след предаване на сумата от 300 лева, на неустановена дата през месец май 2018 г., гр. ищец А.С.С. получил обаждане по мобилния си телефон от подс. Г.С.С., която му казала „А., апартаментът е готов, трябва да платите тези пари“. В хода на разговора гр. ищец А.С.С. заявил на подсъдимата, че ще му трябва време, за да се сдобие със сумата от 23 100  лева, като мислел, че 23 000 лева са за закупуването на апартамента, а 100 лева – за почерпка както и че искал да ги преведе по банкова сметка ***. Подсъдимата обаче, заявила на А.С.С., че трябвало да предаде сумата за „закупуване“ на процесния апартамент лично на подс. Д.М.С. в срок до 15-20 дни. След провеждането на този разговор, пострадалите А.С.С. и Т.К.М. отново отишли в сградата на Община Хасково, където се срещнали с подс. Г.С.. Двамата й казали, че искат да преведат по банкова сметка ***купуване на процесния апартамент. С цел да поддържа възбуденото от нея заблуждение у пострадалите относно предстоящата продажба на апартамента и за да не бъде разкрита целта за набавяне на  имотна облага, подсъдимата им заявила, че ако бъде извършен банков превод на въпросната сума, съществувала опасност да и бъде наложен запор за удовлетворяване на вземане на техен кредитор по потребителски заем, предвид наличието на вече запорирани техни сметки. Същата им казала да предадат парите лично на подс. Д.М.С., както и че след това същият щял да ги преведе по сметка на Община Хасково. През цялото време, подс. Г.С.С. представяла на пострадалите А.С.С. и Т.К.М. подсъдимият Д.М.С., като адвокат - оценител и неин семеен приятел, който единствен можел да им помогне и на когото следвало да се доверят.

         Тъй като двамата граждански ищци се колебаели и не искали да дадат парите по начина, посочен им от подсъдимата, тя продължила да поддържа възбуденото у пострадалите заблуждение, т.е. формираната у тях невярна представа, че ще придобият собствеността върху процесния апартамент, чрез сключване на договор за покупко-продажба по реда на Закона за общинската собственост, като продължавала да ги убеждава, че няма причина да се притесняват да предадат сумата от 23000 /двадесет и три хиляди/ лева в брой на подс. Д.С., като създадената и пострадалите неверни представи и с цел да набави имотна облага и за себе си, подс. Д.М.С. също увещавал в проведен разговор пострадалите А.С. и Т.М., че следва да предадат на него горепосочената сума, като ги уверявал, че впоследствие ще я преведе по банкова сметка ***.

          За да се сдобият със сумата за закупуване на процесния апартамент, на 25.06.2018 г. пострадалите А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. отишли отново до клона на Банка „ДСК“ ЕАД град Хасково, където последната изтеглила от срочния влог открит на нейно име остатъка от семейните им спестявания, а именно сумата в размер на близо 18985 лева, които в продължение на няколко дни съхранявали в дома си. След като взели пари на заем от свои роднини – 2000 лева от сестрата на гр. ищец Т.К.М. и събрали пари от празненство, организирано по случай рождения ден на детето на гр. ищец Г.А.М., пострадалите успели да набавят сумата от 23000  лева.

          На 09.07.2018 г., след посещение в кантората на адв, Д.С. ***, където гражданските ищци А.С.С. и Т.К.М. го запознали с плановете им, след като придобият апартамента, да го дарят на дъщеря им Г.А.М., било изготвено пълномощно и същият ден двамата отишли при Нотариус, рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара - К.В. с район на действие Районен съд - Хасково, където била извършена нотариална заверка на подписите на двамата в пълномощно, с което упълномощили подс. Д.М.С. да ги представлява пред Служба по кадастъра - гр. Хасково към Агенция по кадастъра - София; Агенция по вписванията - Имотен регистър; Районен съд - Хасково и Община Хасково, във връзка с издаването на скица, данъчна оценка, удостоверение за тежести и вписването на процесния апартамент в Имотен регистър. Няколко дни след подписване на пълномощното, на неустановена дата през месец юли 2018 г., пострадалите А.С.С. и Т.К.М. се срещнали отново с подс. Д.М.С. ***, за да му предадат в брой сумата от 23 000 лева. Гражданският ищец А.С.С. поискал от подс. Д.М.С. да му изготви разписка в уверение на това, че е приел горепосочената парична сума, но последният изрично отказал да издаде такъв документ, като изтъкнал аргумента, че гражданските ищци били разполагали с пълномощно, което се явявало достатъчна гаранция. Това отново разколебало пострадалите А.С.С. и Т.К.М., които не предали сумата на подс. Д.М.С., а излезли от кантората му и веднага отишли при подс. Г.С.С. на работното й място в сградата на Община Хасково. Предвид дългогодишното им познанство, А.С.С. имал доверие на подсъдимата и по тази причина й казал, че иска да даде на нея сумата в размер на 23000 лева, за да я внесе тя по сметка на Община Хасково. Подсъдимата Г.С. категорично отказала да приеме процесната парична сума от пострадалите, но продължила с действията си по поддържане на възбуденото у двамата пострадали заблуждение, като им заявила, че следва да предадат въпросната сума на подс. Д.М.С., който „трябвало“ да я преведе по банкова сметка ***, че имали „техни хора“. С цел да затвърди възбуденото у пострадалите А.С.С. и Т.К.М. заблуждение, подс. Г.С.С. също им казала, че нямало от какво да се притесняват, тъй като имали пълномощно. След този разговор пострадалите се върнали в кантората на подс. Д.М.С., който от своя страна също продължил с действията си по поддържане на възбуденото у пострадалите заблуждение, като им заявил, че двамата с подс. Г.С. щели да отидат заедно в банка, за да преведат парите по сметка на Община Хасково, съзнавайки, че тези му твърдения няма да се осъществят и няма с подс. Г.С. да преведат парите по банкова сметка ***, тъй като в действителност не била задействана процедура по продажба на процесния апартамент. На място, в кантората на подс. Д.М.С. на неустановена дата през месец юли 2018 г., пострадалите А.С.С. и Т.К.М., решени да действат и да закупят процесното жилище – апартамент, общинска собственост, му предали в брой сумата от 23 000 лева, и още 100 лева допълнително, под формата на възнаграждение за свършена работа - почерпка.

          С цел да бъдат поддържани формираните неверни представи у пострадалите А.С.С. и Т.К.М. относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент, собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, знаейки, че няма разрешение от Общински съвет – Хасково, нито пък постъпила по сметка на Община Хасково сума за продажната цена, подсъдимата Г.С.С. се сдобила с проект на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, с попълнени в него съответни реквизити на договорите от този вид с изключение на телефонния номер за връзка в използваната бланка, който бил различен от обичайно вписвания в договорите за продажба. За дата на сключване на процесния договор, била посочена датата 19.07.2018г., а в съдържанието на процесния договор, било отразено, че същият се сключвал между Община Хасково, представлявана от Кмета Д.Б. и Главен счетоводител - Т.С., като Продавач и А.С.С. и Т.К.М., като Купувач с предмет покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 47, ал.1 от Закона за общинската собственост и чл. 24, ал. 2 и чл. 25 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково, а именно процесния апартамент, позовавайки се на Решение № 681/29.06.2018 г. на Общински съвет - Хасково, във връзка със Заповед № 671/18.07.2018 г. на Кмета на Община Хасково. Така изготвения договор подсъдимата Г.С.С. представила за подпис на съответните длъжностни лица при Община Хасково, а именно кмета и гл. счетоводител, които положили подписа си в него без да бъде извършена обстойна проверка на съдържанието му, включително за това дали вписаната в него сума от 23 100 лева, съставляваща продажна цена на имота е постъпила по сметка на Община Хасково. От заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото съдебно-почеркова експертиза обективирана в Протокол № 118 се установява, че подписът положен в позиция „Кмет“ е изпълнен от Д.В.Б., подписът положен в позиция „Гл. счетоводител“ е изпълнен от Т.С.С. /изпълнявали съответните посочени длъжности през процесния период/, както и че подписите положени в позиция „Купувачи“ са изпълнени от пострадалите А.С.С. и Т.К.М.. От заключението на вещото лице се установява също така, че подс. Г.С.С. е изпълнила ръкописния цифров текст /“рег. № 311/20.07.2018 г.“/ в горната лява част на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост.

          След изготвяне на договора, същият бил представен за подпис от кмета и гл. счетоводител на Община Хасково, като подс. Г.С.С., въпреки че не било включено в преките й служебни задължения, проявявала заинтерисованост и редовно следяла, кога ще бъде подписан договорът от съответните длъжностни лица в Община Хасково. След като това станало факт, веднага се обадила по мобилния телефон на гражданския ищец А.С.С. и му казала, че договорът за покупко-продажба е „готов“, както и че той и гр. ищец Т.К.М. трябвало да отидат до кабинета й в сградата на Община Хасково, за да го подпишат и да вземат полагащите им се екземпляри от него. След като получили това обаждане, гражданските ищци А.С. и Т.М. ***, където подс. Г.С. ги приела в кабинета си - стая № 424 и им казала „Честито, вече си имате апартамент, ето ви договора!“. Пострадалите А.С. и Т.М. възприели, че представеният им от подсъдимата договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост бил съставен в пет екземпляра. Същата им представила за подпис всички екземпляри от процесния договор, като им заявила, че три екземпляра остават за тях. А.С.С. и Т.К.М. подписали всички екземпляри от процесния договор, след което взели съответния брой екземпляри и напуснали кабинета.

          На 31.07.2018 г. процесният договор бил вписан в Агенция по вписванията - Хасково с peг. № ****, с № ***, том **.

          След като пострадалите А.С.С. и Т.К.М. подписали  процесния договор за покупко-продажба предприели действия в изпълнение на решението им да дарят процесния апартамент на дъщеря си – гр. ищец. Г.А.М., чрез сключване на договор за дарение на недвижим имот. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот от дата 12.09.2018 г., № ***, том **, peг. № ****, дело № *** от 2018 г. пострадалите А.С.С. и Т.К.М. в качеството им на дарители, „дарили“ процесния апартамент на дъщеря си Г.А.М., действайки с убеждението, че са законни собственици на имота.

          Междувременно, с цел да бъде прикрито стореното, подс. Г.С.С. депозирала съставена от самата нея Молба до кмета на Община Хасково, на която била придадена вид, че изхожда от името на пострадалите А.С.С. и Т.К.М., в която от тяхно име било отправено искане процедурата по продажба на процесния апартамент да се прекрати. От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза обективирана в Протокол № 118  се установява, че ръкописно изписания текст в горецитираната молба до кмета на Община Хасково е изпълнен от подс. Г.С.С.. Посочената молба била заведена в деловодната система на Община Хасково с peг. индекс: 94 А-2352-2 #1 от дата 13.07.2018 г. с код за достъп: 55438886. По този начин подс. Г.С. отразила в деловодната система на Община Хасково, че процедурата по закупуване на процесния апартамент се прекратява, поради отказ на купувачите. Също така от страна на подсъдимата било отразено в досието на А.С.С., в качеството му на наемател на общински апартамент, че и сключеният между него и Община Хасково договор за наем на общински жилищен имот от дата 13.06.2018г. е прекратен, като по този начин целяла да бъде преустановено начисляването на месечен наем на процесния апартамент.

          През месец септември 2018 г., обаче, свид. М.П.Ч., заемаща длъжността „старши експерт“ в Дирекция „Икономика и стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община Хасково, актуализирала данните в досиетата на наемателите на общински жилища, чрез извършване на справка в съответната деловодна програма. От справката в деловодната програма „Архимед“ свид. М.Ч. установила, че между п. А.С.С. *** имало сключен договор за наем на апартамент, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, от дата 13.06.2018 г., със срок на действие 1 година. Възприето от нея било, че от името на пострадалия било подадено искане до Кмета на Община Хасково от дата 24.04.2018 г. за закупуване на процесния апартамент, след което отново от негово име била подадена молба от дата 13.07.2018 г., с която бил направен отказ от закупуването на апартамента. От извършената справка свид. М.Ч. установила също така, че в деловодната програма било отразено, че горепосоченият договор за наем от дата 13.06.2018 г. е прекратен, считано от дата 20.07.2018 г. За установените от нея обстоятелства същата веднага уведомила свид. И.Т.М., заемаща длъжността „главен експерт“ разпореждане с общинска собственост в Дирекция „Икономика и стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община Хасково. След направената справка с колегата си И.М., свид. М.Ч. *** не е регистриран договор за покупко-продажба на процесния апартамент и затова тя отразила необходимите промени в деловодната система, като отменила прекратяването на горепосочения договор за наем и актуализирала данните в системата. Изпълнявайки служебните си задължения, свид. М.П.Ч. установила също така, че наемателят по договора за наем на общински жилищен имот от дата 13.06.2018 г., а именно постр. А.С.С., не бил заплащал месечния наем за апартамента за срок повече от три месеца, поради което на 04.02.2019 г. изготвила писмо до него, в което бил посочен размера на дължимия от пострадалия наем.

          След като при констатиране на тези обстоятелства, за дължим наем за процесния апартамент бил уведомен гр. ищец А.С.С., същият изпаднал в недоумение и възразил, като отговорил на общинските служители, че нямало как да дължи наем за имота, тъй като бил закупил жилището, а след като бил повикан, отишъл в Община Хасково за изясняване на случая. Междувременно се обадил на свид. Г.С. във връзка със създалата се ситуация, а последната му казала, че щом има договор, всичко било наред, но да не предоставя договора на никого, тъй като на него му бил даден. Въпреки това, гр. ишец А.С.С. предоставил на служителите на Община Хасково екземпляра от договора за покупко – продажба на недвижим имот, общинска собственост – първоначално пред свид. М.Ч., а след това и пред свидетелите И.М. и Я. П., като пред него те се произнесли, че изглежда „автентичен“, който израз гр. ищец не разбрал първоначално по значение, но след това извършил съответната справка. На място в сградата на Община Хасково, в кабинета на свид. Я.П. заявил пред него и останалите присъстващи лица, че бил закупил апартамента, след като подал молба и трябвало да предаде сумата на адв. Д.С.. След направена проверка в регистъра на договорите вследствие, на което било установено, че с peг. № ОС 311 /номерът, изписан в горната лява част на процесния договор/ бил регистриран договор за наем с peг. индекс 311 от дата 26.07.2018 г., сключен между Община Хасково и лицето Е.А.М.. За констатираното несъответствие свид. И.Т.М. веднага уведомила свид. Я.Р.П., заемащ длъжността Директор на Дирекция „Икономика и стопанска дейност и управление на общинската собственост“ при Община Хасково. Същият разпоредил извършването на вътрешна проверка, от която било установено, че процесният договор с peг. № ОС 311 от дата 20.07.2018 г. не бил регистриран в деловодната система на Община Хасково и е недействителен, т.е. не поражда права и задължения за страните посочени в него. Било установено също така, че посочената в договора продажна цена за закупуването на процесния апартамент не е постъпвала по сметка на Община Хасково, като също така не били постъпили суми за ДДС, данък придобиване и режийни разноски, а в деловодната програма на Община Хасково „Брайт Комплекс“ било установено, че е извършена промяна с потребителското име на подс. Г.С. по отношение наемните отношения за процесния имот и те били отразени на дата 20.07.2018 г., като на същата дата такава промяна – за прекратяване на договора за наем била въведена и в нововнедрената деловодна програма „Архимед“. Потребителското име, освен от подсъдимата Г.С., било ползвано и от свид. М.Ч. в този период, но на дата 20.07.2018 г. тя такива промени не била нанасяла. Няколко дни по – късно пред сградата на Община Хасково, свид. М.Ч. забелязала гр. ищци А.С.С. и Т.К.М., за които знаела, че следвало да представят документи – пл. нареждане за заплащане на цената на апартамента, съобразно процесния договор, като Т.М. й посочила чантата, с която била и казала на свид. М.Ч.: „В тази чанта, виждаш ли я? Тук носех всичките пари, които трябваше да се дадат и отидохме и ги дадохме на адв, Д.С..“ Казали, че се познават с подсъдимата Г.С.,*** и години наред се занимавала „с това“ и че тя им  била дала „документа“.

          Впоследствие, описаното развитие на случая, наложило гр. ищци А.С.С. и Т.К.С. да потърсят подсъдимата Г.С.С., която обаче не отговаряла на повикванията на мобилния телефон, а след като била освободена с дисциплинарно уволнение от Община Хасково, А.С.С. се наложило да ползва познанството на брат му О. С. с бащата на Т.К., съпруг на Г.С. – свид. Н.К. за да осъществят контакт с двамата. Въпреки че открили дома на свид. Н.К. и въпреки, че неколкократно коментирали с него случая, последният не спомогнал за осъществяване на контакт с подсъдимата Г.С., негова снаха.

          Опити за контакт и за уреждане на взаимоотношенията били направени от страна на гр. ищци А.С. и Т.М. и по отношение на подс. Д.С., когото няколко пъти изчакали пред кантората да се появи, пред сградата на Съдебната палата в град Хасково и пред съществуващата тогава в близост сладкарница „Неделя“, но разговорите били водени, включително пред потенциални и настоящи клиенти на адв. Д.С., сред които свидетелите К.Г.К., К.Д.Д. и Д.А.С., без очаквания за пострадалите резултат.

          През месец февруари 2019 г. Община Хасково, представлявана от Кмета Д.Б., предявила с искова молба пред Районен съд - Хасково установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК срещу пострадалите А.С.С. и Т.К.М. и ревандикационен иск по чл. 108 от Закона за собствеността срещу пострадалата Г.А.М., станало основание за образуване на гр. дело № 519 по описа на същия съд за 2019 г.

          С Решение № 801 от 03.12.2019 г., постановено по гр. дело № 519 по описа на РС – Хасково, влязло в законна сила на 30.07.2020 г., след като е потвърдено с Решение № 178 от 26.06.2020 г., постановено от ОС – Хасково по в.гр.дело № 307 по описа на 2020 г. е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на А.С.С. и Т.К.М.,*** е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.709.39.12.8 с площ 85 кв.м., представляващо жилище – апартамент находящ се в гр. Хасково, на адрес: *********** с посочване на идентификаторите на сградата и поземления имот и съседните обекти, както и прилежащите мазе и идеални части от отстъпеното право на строеж. Със същото решение е признато за установено по отношение на гр. ищец Г.А.М.,*** е собственик на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.709.39.12.8 с площ 85 кв.м., представляващо жилище – апартамент находящ се в гр. Хасково, на адрес: *********** с посочване на идентификаторите на сградата и поземления имот и съседните обекти, както и прилежащите мазе и идеални части от отстъпеното право на строеж и я осъдил да предаде на Община Хасково владението върху описания недвижим имот. В мотивите на постановения съдебен акт е прието, че по отношение на сключения договор за покупко – продажба между Община Хасково и гр. ищци А.С.С. и Т.К.М. липсва решение на Общински съвет – Хасково за продажбата на процесния недвижим имот, доколкото представеното и цитираното в Заповед № 671/21.05.2018 г. Решение № 681/27.04.2021 г. на Общински съвет – Хасково се отнася за друг имот и за друго лице, констатирано и в хода на съдебното следствие проведено от настоящия съдебен състав, което е дало основание с оглед изискванията на чл. 35 от Закона за общинската собственост този договор да бъде приет, като страдащ от порок, водещ до нищожността му.

          Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключението на вещото лице по назначената в хода досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, което съдът прие и цени при обосноваване на фактическите си изводи като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства чрез проведените разпити на свидетели и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимите.

          На първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимата Г.С.С. в частта им относно заеманата през процесния период длъжност в Община Хасково и естеството на изпълняваните служебни задължения, както и че същите били съсредоточени основно в администриране и провеждане на процедурите по отдаване под наем, а не по продажбите на общински жилища. В този смисъл следва да се има предвид, както нееднократно е отбелязвано, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимата по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Поради тези съображения, настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подс. Г.С.С. в посочената по – горе част, като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства, а така също и в частта относно познанството й и комуникацията с пострадалите А.С.С. и Т.К.М. по повод и във връзка с наетото жилище, а след това и във връзка с подхода й спрямо желанието на пострадалите да го закупят, както и за оказването на съдействие за подаване на молби в тази връзка, включително за изготвянето им. Кредитират се обясненията и на пдос. Д.М.С. относно упражняваната от него професия и за факта на познанство с гр. ищци А.С.С. и Т.К.М. по повод учредяване на пълномощия от тяхна страна. В тази им част, обясненията на подс. Г.С.С. и подс. Д.М.С. кореспондират, както с приобщени по делото писмени доказателства, така и с кредитирани с доверие гласни доказателствени източници сред които тези съдържащи се в показанията на свид. Т.К.М.  и най – вече А.С.С.. Посочените лица са преки участници в разигралите между всеки от тях и подсъдимата събития, както и в тези с участие на подсъдимия Д.М.С. и в този смисъл очевидци, като както към периода, посочен в обвинителния акт, така и към момента на провеждане на съдебното следствие, имат точни възприятия и ясен спомен за фактите, за които се провежда разпита им по делото като свидетели. Очевидно разполагат и със способността да интерпретират правилно тези факти и дават достоверни показания за тях. Особено що се отнася до показанията на свид. А.С.С.. Същите се кредитират от съда изцяло с доверие като вътрешно безпротиворечиви и съответни на останалия събран доказателствен материал относно обстоятелствата, свързани с поведението на подсъдимата Г.С., на подсъдимия Динков С. и тяхното собствено – неговото, както и на останалите пострадали поведение в инкриминирания период. По - нататък, при преценка истинността на изложеното в показанията на свидетелите Т.К.М.  и особено на А.С.С., явяващи се доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, следва да се има предвид, че същите са убедителни и логически последователни, поради което съдът им дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи, както относно предмета на деянието, така и относно механизма на осъществяването му. В тях се съдържат достатъчно преки доказателства, анализът на които не оставя съмнение относно най – напред качеството им на наематели на процесното общинско жилище, относно желанието и правените през годините постъпки за закупуване на това жилище, за познанството им с подсъдимата Г.С.С., така също за факта, че са разполагали с процесната сума пари – общо 26 100 лева, за произхода на тези средства и най – вече за хронологията и начина на разпореждане с тези средства. Отделните несъществени несъответствия в изложеното от свид. Т.К.М. не променя горния извод за еднопосочност и убедителност на показанията й, като съдът счита, че се касае единствено за недостатък и нюанс във възприятията й и изразяването им пред съда, предвид особеното емоционално и психическо състояние, в което са се намирали пострадалите, дължащо се развоя на ситуацията и на нивото на владеене на български език, пряко влияещо на възможността за изразяване. Тези несъответствия, както и липсата на спомен за част от събитията и конкретно за точната дата са преодолени с допълнителни процесуални действия, включително и чрез приобщаване с прочитане по съответния ред на показанията им, дадени пред орган на досъдебното производство. Взаимовръзката на показанията на тези свидетели с останалия доказателствен материал, в това число и с косвените гласни доказателства – показанията на свидетеля  Г.А.М. и писмените такива, консолидират извода за истинност на изложеното от тях, макар и да съществува индиция, че може да се считат за заинтерисовани от изхода на делото, предвид качеството на пострадали и другото процесуално качество, в което участват в процеса – като граждански ищци. Разпитани в хода на съдебното следствие като свидетели, освен, че са предупредени за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, пострадалите са обещали да говорят истината и убедително, в подробности и при липсата на каквато и да е съществена вътрешна противоречивост, излагат възприятията си относно инкриминираните събития. Особено внимание заслужават и показанията на свид. А.С.С., които освен, че се градят на негови лични възприятия за осъществените факти, за които има ясен спомен, същият излага в детайли случилото се. Нещо повече, по отношение на този свидетел са проведени редица допълнителни процесуални действия – преразпити, поставяне в очни ставки, в това число с подсъдимите и в нито един момент същият не допусна вътрешно несъответствие, което да дискредитира гласните доказателства, съдържащи се в показанията му откъм достоверност. Нещо повече, пълната еднопосочност, хронологическа и логическа последователност, безпротиворечивост с други, приети достоверни източници на доказателства правят изложеното от свид. А.С.С. онази годна доказателствена основа, която да консолидира изводите на съда относно осъществената фактическа обстановка. Следва да бъде споделено и мнението на прокурора, че досега в кариерата му не е срещал толкова последователни свидетелски показания, но не толкова като техен отличителен белег, а като явен признак, че са основани на правдив разказ за разигралите се събития. Този свидетел, въпреки необходимостта от нееднократно пресъздаване, е запазил през време на провеждането на съдебното следствие във всички съдебни заседания онази база фактически възприятия, която множеството уточняващи въпроси, някои контролни по своя характер, не са успели да разклатят до степен да отрекат достоверността на изложеното от него. Тъкмо напротив. в тази връзка, както вече бе отбелязано, съдът дава вяра на показанията му и относно обстоятелствата, изложени по – горе, свързани с разигралите се събития на фона на формираните отношения с подсъдимите Д.М.С. и Г.С.С. и най – вече относно фактите, свързани със съдържанието на водените отделни разговори с подсъдимите за обсъждане на ситуацията със свид. Т.К.М. и свид. Г.А.М., на направените предложения за начина на разпореждане със средствата, предназначени за закупуване на процесния апартамент и за осъществените два отделни акта на имуществено разпореждане, които съдът намира за установени по убедителен начин, но по същество – само един от тях попадащ в рамките на обвинението.  

          Поради тези съображения в анализа на достверността на гласните доказателства, показанията на свидетелите Т.К.М., Г.А.М. и най – вече А.С.С. се кредитират от съда с доверие за обстоятелствата, свързани с времето, начина на възникване на отношенията им с подсъдимите, за съдържанието на водените разговори и за размера на предадени парични суми, както и основанието, въз основа на което същите са считали, че предават сумите, а именно за плащане за оценка на жилището, възприемано като рушвет от пострадалите, а след това по отношение на сумата от 23100 лева – за заплащане на пазарна цена на жилището и за възнаграждение, почерпка. Независимо от начина на възникване и интензитета на познанството им с лицата, участващи в инкриминираните събития – конкретно с подсъдимите Г.С. и Д.С., както и със съпруга на първата – Т.К., всеки от свидетелите А.С.С. и Г.А.М. е категоричен в разпознаването, както на досъдебна фаза при извършване на съответните процесуално – следствени действия, така и непосредствено в съдебна фаза именно на свид. Т.Н.К., като лицето, на което по описания в изложението на фактическата обстановка начин, място и основание са предали сумата от 3000 лева и връзката на това действие с предмета на делото, а след това и относно предаването на сумата в размер на 23 100 лева на подс. Д.С.. Опитът на подсъдимите, а и на самия Т.К. да се дистанцира и да отрече този факт с твърдения, че не познава пострадалите, а за подс. Д.С. – че е действал изцяло в рамките на пълномощното остава изцяло неуспешен и следва да се възприема единствено като опит да опровергае обвинението в частта му досежно онзи низ от събития, анализът на който води до извода относно цялостната картина по случая. В това число и най – вече до авторството на деянието. Нещо повече, ангажираните от защитата на този подсъдим свидетели – К.Г.К., К.Д.Д. и Д.А.С. не само не опровергават тези фактически изводи, а тъкмо напротив – затвърждават ги в частта, доколкото в показанията им, кредитирани от съда с доверие, сочат поведение на гражданските ищци и на подс. Д.С. индициращо претенции от първите и неблагоприятно развитие на отношенията им, което опровергава чисто житейски тезата на подс. С., че е действал единствено и само в рамките на мандата. Ако бе така, не би се стигнало до претенции от страна на пострадалите и то заявявани пред други хора и на публични места, доколкото очевидно подсъдимият е ограничил възможния контакт с тях. Действие в рамките на пълномощията при липсата на правен спор, решаването на който да зависи от друг орган, доколкото се касае са сключване на сделка и заплащането на цената по нея не би предизвикало недоволство от учредилите представителна власт, поради което само на това основание, съпоставено с показанията на изброените свидетели, обясненията на пдос. Д.С. следва да се считат за недостоверни в тази част и в същата съдът ги приема единствено като израз на защитна позиция, а не като годно доказателство. Сходна е ситуацията и със свид. Н.К., но по отношение на подсъдимата Г.С.С., като именно опитите на пострадалите и в частност на А.С.С. да потърсят сметка от подсъдимите, обяснение и евентуално решение на създалата се ситуация са ги принудили да търсят контакт с тях чрез близки, по такъв начин, след като непосредственият контакт, с който са разполагали преди деянието е бил прекъснат. Налице е и една друга група гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.В.Б., Т.С.С., Я.Р.П., И.Т.М. и М.П.Ч., заемащи и изпълняващи съответна длъжност в Община Хасково през инкриминирания период, като макар някои от тях да се отличават с пестеливост – напр. показанията на свидетелите Д.В.Б. и Т.С.С., разкриват ярко връзката на подсъдимата Г.С.С., не толкова със самото изготвяне на проекта на процесния договор за покупко – продажба на недвижим имот, общинска собственост, колкото с администрирането на този процес – комуникация с пострадалите А.С.С. и Т.К.М., „придвижването“ на съответната документация и извършването на определени действия в деловодните и информационни системи на Община Хасково, част от които в разрез с обема правомощия, включени в длъжностната й характеристика. Показанията на тези свидетели обяснимо са пестеливи и в известна степен неубедителни, доколкото разкриват нюанси най – малко за неизпълнение на служебни задължения, напр. по отношение на лицето, заемащо длъжността „главен счетоводител“ в Община Хасково, а  дори и това, заемащо длъжността „кмет“ на Община Хасково при подписване на процесния договор, но не до степен да дискредитира показанията им откъм обективност и достоверност. Показанията в тази група, дадени от  Я.Р.П., И.Т.М. и особено и най – вече М.П.Ч. от друга страна са детайлни, основават се на техни преки впечатления, градени на действия, които сами са предприели в хода на изпълнение на служебните им задължение при и по повод процесния случай, без значение дали предхождат и способстват самото разкриване на наличието на проблем в Община Хасково с разпореждането с жилището, общинска собственост, с неговото изясняване, респ. решаване. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви и обективни и поради това биват ценени от настоящия съдебен състав като съответни на обективната истина, включително и в частта на осъществен контакт на свид. М.Ч. с гр. ищци А.С.С. и Т.К.М. и съдържанието на проведения разговор. Тези показания са необходимата основа за консолидиране на извода на съда относно цялостната картина по случая и за изясняване на фактическата обстановка по начина, по който бе приет по – горе в необходимата според закона категоричност и еднозначност на установените факти. Тяхното правно значение и последици биха могли и ще бъдат анализирани в изложението по същество.

          Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимата Г.С.С. е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото й обвинение е привлечена към наказателна отговорност, тъй като в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Д.М.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.М.С. имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко -продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинила имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., но не в посочения в обвинителния акт размер от 26 000 лева, а в размер на 23 100 /двадесет и три хиляди и сто/ лева.

          За да бъде осъществен състава на това престъпление, е необходимо деецът да е възбудил у едно лице заблуждение или да поддържа възбуденото такова, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в резултат, на който за последния да настъпи имуществена вреда. В случая, след направения анализ на фактическата обстановка, следва да се приеме, че обстоятелствата, отразени и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се свързват с конкретно поведение на подсъдимата Г.С.С.. Установи се по безспорен начин, че действително основна роля във въвеждането на двамата пострадали – А.С.С. и Т.К.М. в заблуждение е имала подсъдимата Г.С., която използвайки заеманата от нея длъжност, макар да не разполага с качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс, съдържаща легална дефиниция на това понятие, нито пък да се е представяла за такова, е поддържала контакт с наемателите на общински жилища, сред които и пострадалия А.С.С. и членовете на неговото семейство. В рамките на тези контакти, същата е предоставяла информация, подпомагала е наемателите по подготовка и окомплектоване на документи, в това число като сама изготвя съдържанието на част от тях, поради установена в редица случаи „адска неграмотност“, както самата тя се изрази пред първоинстанционния съд. Целият този комплекс от фактори, без съмнение, е повлиял за изграждане на едно усещане за надеждност в поведението на подсъдимата у наемателите, особено у тези с дългогодишни такива отношения с Община Хасково, а заеманата служба в Община Хасково е повлияла подс. Г.С. да се ползва с доверие, в това число и в очите на пострадалия А.С.С.. Съчетано с желанието на гр. ищец А.С.С. за закупуване на процесното жилище, общинска собственост, от една страна и нейното собствено за получаване на материална облага, каквато не й се следва, от друга е довело подсъдимата Г.С. очевидно до решение да извлече подобна облага, възползвайки се от съвкупното въздействие на тези фактори и злоупотребявайки с доверието, с което се ползвала във връзка с администрирането на наемните отношения на пострадалите да създаде невярната представа у тях, че ще им съдейства и закупуване на процесния имот, съзнавайки първо, че подобни действия не са включени в преките й задължения нито като цел на длъжността, която е заемала към пороцесния период и второ – че процесният имот не е включен в годишната програма на Община Хасково за разпореждане с имоти, частна общинска собственост. Оценявайки нивото на интелигентност на пострадалите, мотивацията им да закупят процесното жилище, но на приемлива цена, готовността им да заплатят сума пари, допълнително в това число и нерегламентирано, подсъдимата Г.С. е решила противозаконно да осребри доверието, с което се е ползвала в очите на пострадалия А.С.С., като създавайки у него и пострадалата Т.К.М. очаквания, че ще действа „на тяхна страна“ за постигане на приемлива оценка на жилището е възбудила у тях заблуждение, че това ще бъде постигнато със заплащане на сумата от 3000 лева за оценка на жилището от адв. Д.С., като през цялото време е била наясно, че с правомощия, а и с експертиза за изготвяне на оценки на недвижими имоти, които по някакъв начин да са му възложени от Община Хасково и които да я обвързват при евентуални бъдещи сделки с имоти частна общинска собственост, адв. Д.С. не разполага. Така, мотивирана от противозаконната цел да получи материална облага, по неправомерен начин, възползвайки се от възбуденото у пострадалите заблуждение, е създала невярна представа у всеки от тях за съществуването на основание за предаване на паричната сума от 3000 лева, която следвало да бъде получена от Т.Н.К. за оценка на жилището и в крайна сметка такъв акт на имуществено разпореждане е осъществен със средства от банковата сметка на пострадалата Г.А.М., след като заблуждението, възбудено у нейните родители – А.С. и Т.М. е пренесено от тях и в нейните представи. Макар и в даден момент да е било налице осъзнаване от страна на пострадалите, че процесната сума пари вероятно се предава по – скоро като рушвет, предвид обстоятелствата, при които е осъществен акта на имуществено разпореждане, сочещи на целена неформалност и определена прикритост, то това не ги е разколебало да го осъществят, вярвайки, че представлява необходима стъпка, действие за постигане на крайната цел – покупка на жилището. Тук е мястото да се отбележи, че макар и да покрива признаците на деяние от Особената част на НК, а в определен аспект действията на подсъдимата Г.С.С. да осъществяват признаците от състава на престъпление по чл. 209, ал., 1 НК, то заблуждението за тази сума е относно несъществуващо правно основание да бъде предадена на лицето Т.К. за оценка на имота, което макар и свързано с последващата продажба не е включено в самия акт на разпореждане с имота общинска собственост, а е действие по подготовка на условията по предполагаемата сделка. То обаче излиза извън пределите на формулираното с диспозитива на акта на прокурора по чл. 246 НПК обвинение в какво се изразява престъпното въздействие на подсъдимата по отношение формираните представи у пострадалите и създадените очаквания у тях - че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост. Или казано по друг начин, липсва повдигнато обвинение за действия от подсъдимата по въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, че ще е необходим акт на имуществено разпореждане от тяхна страна със сумата от 3000 лева, който е доказан по делото, но за изготвяне на оценка. Това предпоставя и необходимия последващ подход на съда по обвинението в тази част, каквото всъщност се оказва, че не е било повдигано, влияещо и на размера на имуществената вреда, приет от съда за доказано намиращ се в пряка причинно – следствена връзка с посоченото в словесно формулираното обвинение. А именно, че в полза на А.С.С. и Т.К.М. ще бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост. В случая, след направения анализ на фактическата обстановка, следва да се приеме, че обстоятелства, отразени и в обстоятелствената част на обвинителния акт се свързват с конкретно поведение на подсъдимата Г.С.С., явяващо в логическо продължение на описаните по – горе, имащо за пряка цел освен възбуждането, вече и поддържането на заблуждението у подсъдимите, че ще се стигне до сделка с Община Хасково за продажбата на наетия от тях недвижим имот – жилище, общинска собственост, като поддържането на това заблуждение е било облекчено от мотивирания предходен акт на имуществено разпореждане за оценка на имота, възприеман и като рушвет. Установи се по безспорен начин, че подсъдимата Г.С.С., с цел да засили измамното усещане у пострадалите, че предстои благоприятно развитие по въпроса за закупуване на процесното жилище, е посъветвала пострадалите, че е настъпил точния момент за подаване на молба за закупуване, доколкото е била наясно, че същите, особено свид. А.С.С. имат нужните базисни познания за реда, по който да се случи това. Значела е, че привидното й съдействие с попълване на молба и входирането й в Община Хасково от името на пострадалите е било с цел да се притъпи инстинкта им и усещането за възможна нередност, свързана със закупването на жилището, от която и самите те биха, могли да се окажат ощетени, което обаче е била крайна цел на подсъдимата. Съдействието на подсъдимата е било и с цел, оказвайки им в техните представи помощ, подсъдимата всъщност да осъществява контрол в процеса, така че пострадалите да не добият от друг източник информация, която да разкрие липсата на каквото и да е намерение у Г.С., реално да бъде ангажиран процеса, установен в закона в широк смисъл на понятието за продажба на имоти, частна общинска собственост. Включването в този процес на подсъдимия Д.М.С., като лице, упражняващо адвокатска професия, демонстрирайки доверие към него, което е целяла да предаде на пострадалите, доколкото пък е била наясно, че те й вярват, както и близки лични професионални отношения за продължение на този процес по отклоняване на вниманието на пострадалите от истинската цел на действията на подсъдимата Г.С. и поддържане на вече възбуденото у тях заблуждение. Знаейки че не разполага с каквито и да е възможности да въздейства по отношение на отговорност лица в Община Хасково за осъществяване на обещана сделка и без никакво намерение такава реално да бъде осъществена, свързвайки пострадалите А.С.С. с лице, упражняващо адвокатска професия – подс. Д.М.С., подсъдимата Г.С. умело е експлоатирала всички възможни фактори така, че намерението й да не бъде разкрито намисленото в крайна сметка е дало конкретен резултат. Всъщност, макар препращането на пострадалите към услугите му и участието на самия подсъдим Д.М.С. да е изглеждало непринудено, естествено и в техен интерес, то е било израз на схващането на двамата подсъдими, които ясно си са си давали сметка, че граденето на доверие не е еднократен акт и рядко то може да бъде подплатено само с думи. Затова, съзнавайки, че имат пред себе си хора, решени да плащат пари за постигане на целта, но не дотам лишени от необходимия интелектуален капацитет за разлика от други наематели от определени социални прослойки, целта е била една единствена и тя е, при липсата на реални възможности и перспективи да изпълнят поетите сериозни последващи ангажименти, а и при липсата на намерение за това, да въздействат психологически на А.С.С. и Т.К.М., а чрез тях и на дъщеря им Г.А.М., като ги убеди в обратното. Включително и най – вече относно начина на плащане на цената, аргументирайки този нерегламентиран подход с наличието на пречки сумата да бъде преведена директно по сметка на Община Хасково от пострадалия, заради задължения по заем, каквото е било настояването на купувачите. Това възбуждане на заблуждение е съставомерно, защото няма друга цел, освен визираната престъпна такава по чл. 209, ал. 1 НК, а именно подс. Г.С.С. да набави за себе си и за подс. Д.М.С. имотна облага и то е осъществено с конкретни действия, описани по – горе при изложение на осъществената фактическа обстановка. Като резултат е довело до възбуждане на заблуждение у свид. А.С.С. и Т.К.М., че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост. Това заблуждение е възбудено от подс. Г.С. и поддържано от нея, включително относно най – яркия признак за съставомерно поведение и користна цел, а именно посочване на начина, по който да бъде платена сумата, която в представите на пострадалите е била за заплащане на цената на апартамента – в брой, на адвокат Д.С., който също не твърде агресивно, но умело е поддържал това заблуждение, както и последващото, че същият ще я внесе по сметка на Община Хасково, а за да бъде експлоатирано докрай доверието на пострадалите и същевременно да се разсеят породилите се у тях опасени и съмнения от предложения начин на плащане е предложил това да стане заедно с подс. Г.С., което също потвърдила тези неистина. Поведението на подс. Г.С.С. по възбуждане на заблуждение, поддържано от подс. Д.М.С. и от самата нея обективно е довело и до престъпния резултат, обосноваващ съставомерност по чл. 209, ал. 1 НК. Визираният престъпен резултат се изразява в акт на разпореждане от страна на пострадалите А.С.С. и Т.К.М. с фактическото предаване на сумата от 23 100 лева на подс. Д.М.С., след като са били въведени от подс. Г.С. в заблуждение, поддържано от подсъдимия Д.С. и нея самата относно основанието за осъществяване на това плащане и впоследствие поддържана невярна представа за инициирана процедура за придобиване на процесния недвижим, каквато в действителност не е имало, нито намерение у подсъдимите да внесат сумата по сметка на Община Хасково, което е особено показателно и затвърждава извода, че в случая се касае не за неблагоприятно развили се гражданскоправни отношения между, а за деяние по чл. 209, ал. 1 НК – измама. Или, без съмнение е установен механизмът на осъществяване на деянието и в двете възможни форми на изпълнителното деяние – възбуждането на заблуждение и след това поддържането му от страна на подсъдимата Г.С. относно съществуването на определени правоотношения с Община Хасково и поддържането от нея и от подс. Д.С. заблуждение за основанието за плащане на сумата от 23 100 лева, каквото не е съществувало, нито намерение сумата да достигне до правния субект, за който е била предназначена.

          Особено съществен момент е доказаната връзка на подсъдимата Г.С.С. с изготвения договор за покупко – продажба на недвижим имот, тъй като именно тя го е представила за подпис на съответните длъжностни лица, ангажиращи с действията си Община Хасково, с ясното съзнание, че липсва разрешение от Общински съвет – Хасково за разпореждане с недвижими имот и с цел да „стои“ близо до събитията, за да не бъде разкрито престъпното деяние и с ясното съзнание, че това й действие не попада в кръга служебни задължения, възложени й с длъжностната характеристика. Следила е активно и кога процедурата ще бъде приключена с подписване на договора за покупко – продажба именно с оглед съображенията по – горе, за да бъде тя човекът, който ще контролира информацията, която достига до пострадалите и извършвайки действия по регистрирането му, касаещи други договорни отношения, демонстрира ярко намеренията, че изготвянето на този договор е единствено като средство за поддържане на заблуждението и нещо повече - очевидно за целите на бъдещ процес във връзка с уреждане на отношенията между страните и за фокусиране на отговорността извън наказателноправната защита на пострадалите и най – вече извън личността на подсъдимия като извършители на престъпното деяние. Действията на подсъдимата Г.С.С., мотивирани от описаните по – горе цели добиват и друг ярък израз с регистриране в деловодните системи на Община Хасково на прекратяване на наемните отношения на пострадалия А.С.С. и неговото семейство по отношение на процесния апартамент и най – вече с изготвяне от тяхно име на молба за прекратяване на процедурата за закупуване на апартамента, без те такава воля да са изразявали единствено с цел, подписаният договор да остане изцяло лишен от основата на взаимно съгласие на страните и в частност на купувачите от гледна точка на Община Хасково, а от гледна точка на пострадалите да се създаде впечатление за провеждане и финализиране на процедура по закупуване, която обаче е осъществена привидно и единствено с цел да се поддържа заблуждението, че е налице основание за предаване на сумата в размер на 23 100 лева на адв. Д.М.С., каквото би се явява обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост, но само ако обективно бе осъществено или най – малкото е имало намерение за подобно действие от страна на подсъдимите. Всички многобройни предварителни и последващи действия по възбуждане и поддържане на заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., както и действия по прикриване на действителната им насоченост и цел – придобиване на имотна облага сочи на тяхната измамлива същност, а с акта на имуществено разпореждане – предаване на паричната сума на подс. Д.М.С. с убеждението, че той ще я внесе именно като цената на продавания апартамент по сметка на Община Хасково, деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК е довършено. За акта на имуществено разпореждане, който, както бе вече посочено, стои в основата на престъпния състав по основния текст на престъплението измама по чл. 209, ал.1 от НК, е обективен и за неговото осъществяване са събрани достатъчно и убедителни писмени, но така също и най – вече гласни доказателства, които предопределят и съответствието на тезата на държавното обвинение с доказателствата по делото и материалния закон, предвид изискванията на фактическия състав на нормата на чл. 209, ал. 1 от НК, отчитайки наличието на специалната цел на дееца за извличане на имотна облага - в случая за себе си и за подс. Д.М.С.. Причиняването на имотна вреда в конкретната хипотеза, освен на въведените в заблуждение лица и на правен субект, различен от тях, освен напълно законово издържана хипотеза е и реално осъществена, като в случая се касае за парични средства, придобити от различни източници и макар титуляр на банковата сметка, от която е изтеглена сумата от 18 985 лева да е гр. ищец Г.А.М., то, произходът на тези средства сочи, че се касае по – скоро за семейни спестявания, а остатъкът до 23 100 лева е „допълнен“ със средства, събрани от гости на тържество за рожден ден на сина на постр. Г.М. и внук на другите двама пострадали, а 2000 лева са предоставени от в заем на Т.К.М. от неин близък роднина. Това води до необходимост да бъде споделена тезата на обвинението кому е причинена имотната вреда – на повече от едно лице, без необходимост да бъде разграничен конкретен размер за всяко от тях, доколкото това не е определящо за съставомерността, но има значение за начина на разпределение на деликтната отговорност. Достатъчно е и наличието на установена престъпна цел – извличането и набавянето на имотна облага за подсъдимите, като за проявлението на тази специална цел се съди от установените факти за поведението на лицата, като с ката на имуществено разпореждане, тази тази имотна облага е реализирана, но в какъв дял за всеки от подсъдимите не е определящо за общия въпрос за наличие на основание за носене на наказателна отговорност.

          Или в обобщение, решаващо за формиране на волята у пострадалите А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. за предприемане на акта на имуществено разпореждане е създадената нереална представа у първите двама за такава необходимост, произтичаща от сделка, каквато подсъдимите са имали ясното съзнание, че легитимно няма да бъде осъществена и не са имали никакво намерение от самото начало да бъде осъществена от името и за сметка на Община Хасково, още повече, че не са разполагали с никакъв механизъм да въздействат законово обещаното да се случи. Представа у пострадалите, която е била изначално погрешна – признак, разграничаващ неизпълнението на определени гражданскоправни отношения, напр. заем за послужване или други възможно сделки и измамливите действия, явяващи се съставомерно поведение по чл. 209, ал. 1 НК.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието,  механизма на осъществяването му, както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимата Г.С.С. е извършила същото, при това в двете възможни проявни форми на измамливо въздействие – чрез възбуждане и по този начин въвеждане на пострадалите в заблуждение и неговото поддържане относно относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и по този начин относно обстоятелството, че е налице правно основание за извършване на акта на имуществено разпореждане с процесната сума, което е било целеният правен резултат от страна на подсъдимите. Обстоятелство, което се оспорва категорично от нея, но тези възражения се оказват изцяло несъстоятелни, вследствие направения анализ на събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.

           От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Г.С.С. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавала е, че с действията си въвежда в заблуждение и поддържа такова у пострадалите А.С.С. и Т.К.М., а с оглед тяхното влияние в процеса на вземане на решения от страна на Г.А.М. с цел последващо разпореждане от тяхна страна паричните средства. Впрочем, без значение кога се е формирал интелектуалният момент на умисъла – дали преди или след мотивиране на първоначалния акт на имуществено разпореждане със сумата от 3000 лева, за който липсва надлежно обвинение, но в логическа връзка със следващия и основен по делото, то ясно е, че към инкриминирания период е съществувал, и подс. Г.С.С., към момента на извършване на действията по въвеждане в заблуждение и поддържането му у А.С.С. и Т.К.М. относно процесната продажба на недвижим имот е целяла настъпване на съставомерния резултат. Била е водена от подбудите за извличане по този начин на материална облага, каквато не й се следва – на нея и на подс. Д.М.С., чийто умисъл при неговото собствено участие в престъпното деяние, също е съзнавала. Налице е общност на умисъла, което характеризира престъпната им деятелност като съучастническа във формата на съизвършителство. Това, наред, с общата користна цел, прави предложената от прокурора квалификация по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК обоснована и дадена в съответствие с материалния закон.

          При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимата Г.С.С., съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението, както и степента на самото й участие в съвместната инкриминирана деятелност. Съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимата следва да се приеме, че към датата на извършване на деянието е с необременено съдебно минало, т.е. не е осъждана, няма данни да е освобождавана от наказателна отговорност по реда и на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание. За нея са събрани характеристични данни, които следва да се възприемат за положителен атестат за личността и без съмнение пред първата инстанция бе налице положително процесуално поведение на подсъдимата в съдебна фаза, като продължение на тезата за положителен облик на личността. От друга страна, обаче деянието разкрива редица белези, които налагат съответна интерпретация по отношение на обществената му опасност и тази на личността на подсъдимата. Най – напред, подсъдимата Г.С.С. е била към момента на извършване на деянието служител на Община Хасково и макар с оглед заеманата длъжност и естеството на преките й задължения, да е нямала качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, то функцията й е включвала постигане на онези цели, които законодателят, а и обществото са вложили в идеята общините да са институциите, стоящи възможно най – близо до хората и ползващи се с тяхното доверие при упражняване на онези социални функции, с които са натоварени, включително и в аспекта на задоволяване на техни жилищни и битови нужди. Използването на това доверие у хората и в частност и двама от пострадалите за постигане на користни цели и извличане на имотна облага само по себе си е достатъчно укорително поведение. Насложено към факта, че самата престъпна деятелност е осъществявана в сградата на Община Хасково, на работното място на подсъдимата Г.С.С. се явява ярък израз на дискредитиране на социалната и обществена функция на Община Хасково, на прозрачността в дейността на институцията, на публичния образ и доверие и обосновава отговорност, индивидуализирана в хипотезата не на чл. 55 от НК а по чл. 54 от НК. На следващо място, касае се за имот, частна общинска собственост, по отношение на който са извършени и редица „документални действия“ с участието на подсъдимата Г.С.С. отново при възползване от служебното й положение и при превишаване на правомощията й с цел прикриване на престъпното деяние. Този опит за прикриване е останал изцяло безуспешен, но е наложил и съдебна намеса за приемане нищожността на договора в мотивите на постановен съдебен акт по предявения установителен иск от засегнатия собственик – Община Хасково против пострадалите А.С.С. и Т.К.М., респ. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС – срещу Г.А.М. с цел установяване на собственически права и против този ответник, по отношение на който е бил налице титул за собственост на процесния недвижим имот и възстановяване на владението. Предмет на престъпно посегателство е сума пари в значителен размер – 23 100 лева, но в представите на пострадалите предмет на посегателство е жилище. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимата Г.С.С. не просто не би могло да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс - под установения в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК минимум, но следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК - над, но близо до средния размер на наказанието, а именно „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца с оглед високата степен на обществена опасност на деянието. За постигане целите на наказанието, освен липсата на формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК, настоящият съдебен състав намери за безусловно установена необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието, с оглед необходимото по – сериозно въздействие по отношение на подсъдимата, насочено към нейното превъзпитание и поправяне, очевидно необходими поради не само поради липсата на възстановяване на причинените имуществени вреди, но и поради упоритостта и целенасочеността за извършване на деянието. Наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, преценката за което се прави на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, каквато хипотеза в случая безспорно е налице.

          При установената по делото фактическа обстановка не буди съмнение, както вече бе отбелязано по – горе, че и подсъдимият Д.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление, субсумирано под състава на чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за каквото повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г. включително, в град Хасково, в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С. имотна облага, е поддържал заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в гр. Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. в размер на 23 100 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че изцяло важи изложеното по – горе относно съставомерността на деянието с тази разлика обаче, че от доказателствата по делото се обосновава тезата, че действията по въвеждане в заблуждение на пострадалите А.С.С. и Т.К.М. са осъществени изцяло и единствено от подс. Г.С.С. и липсва каквото и да е основание да се възприеме престъпна деятелност в тази форма на изпълнителното деяние от страна на подсъдимия Д.М.С.. Неговото участие в престъпното посегателство е съществено, но съсредоточено в поддържане на вече възбуденото у пострадалите заблуждение относно посоченото обстоятелство и най – вече относно обстоятелството, че липсва каквато и да е пречка „продажната цена“ за апартамента по сделката, която е наясно, че няма, а и не би могло легитимно да бъде сключена с Община Хасково, да бъде получена от него. Тоест, да бъде получена от него без основание. С извършване на тези действия от страна на подсъдимия Д.М.С. е мотивиран и акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалите, който акт, както сам заявява в дадените обяснения е без основание, тъй като ако бе действал както твърди подсъдимият в рамките на учредената представителна власт, за подсъдимия не е налице възникнало надлежно правомощие за получаване на сумата, нито за представителство пред Община Хасково при и по повод евентуално сключване на договор за покупко – продажба на недвижим имот. Тъкмо с цел да се дистанцира при разкриване на деянието от възможните субекти, по отношение на които би могло да се дири наказателна отговорност, подсъдимият Д.М.С. е заявил на пострадалите, че няма да им издаде документ за получената сума, тъй като е имал ясното съзнание, че евентуално съставена разписка ще бъде онази писмена доказателствена основа, която да дискредитира поведението му и е посочил, че съставеното пълномощно е достатъчна гаранция за пострадалите отново съзнавайки, че това не е така и възползвайки се в наказателното производство от това, отричайки факта на получаване на сумата. Този факт обаче бе приет за еднозначно и безпротиворечиво установен с годни доказателства – писмени относно наличието и движението на парични средства по банков влог на името на Г.М. и гласни - за разпореждането с тях и с останалите парични средства, както и за фактическото им предаване на подс. Д.С., който с факта на обективно неизпълнение на поетия пред пострадалите ангажимент за внасяне на средствата по сметка на Община Хасково ярко демонстрира изначалната липса на намерени да поеме и изпълни подобен ангажимент. Умеейки, вероятно и поради естеството на упражняваната професия да постигне балансиран подход пред пострадалите като негови клиенти, подсъдимият Д.С., не твърде агресивно, но методически последователно е преодолял колебанията на пострадалите за начина на заплащане на цената по предполагаемата сделка. Използвайки различни средства, включително и чрез Г.С., като двамата са демонстрирали познанство и доверие един към друг в провеждани пред пострадалите разговори, за да го пренесат и по отношение на тях и след като ги е убедил че могат да му имат доверие, е постигнал и престъпната цел – извличане на имотна облага. Без да бъдат повтаряни всички съждения отново за общите моменти от съвместната инкриминирана деятелност, обосноваваща съставомерност от обективна страна, то горните особености в престъпното поведение разкриват и спецификите относно измеренията, в които следва да бъде ангажирана отговорността му и обуслови подхода на настоящия съдебен състав по чл. 304 от НПК като го призна за невинен в това, че в периода от месец април 2018 г. до месец юли 2018 г., включително, в град Хасково, в съучастие с Г.С.С., като извършител, с цел да набави за себе си и за Г.С.С.  имотна облага, е възбудил заблуждение у А.С.С. и Т.К.М., относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и с това причинил имотна вреда на А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М., както и в това че с деянието е причинил имотна вреда за разликата от 23 100 лева до 26 000 лева и на основание цитираната разпоредба го оправда по повдигнатото обвинение чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс в тази част. По отношение на сумата от 3000 лева, съдът намира, че следва да се придържа изцяло към вече изложеното в мотивите към постановената присъда относно пределите на формираното обвинение, като по отношение на подс. Д.С. бъде добавен и аргументът, че дори акт на разпореждане с тази сума да бе установен, както и причинната връзка на осъществяването му вследствие въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалите, то участие на самия подсъдим в тези действия не бе установено по никакъв начин, пък било то и името му да е било въведено „в обръщение“ в качеството на оценител, с каквото той не разполага.

          От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието,  механизма на осъществяването му, както и авторството на престъплението - а именно, че освен подсъдимата Г.С.С., и подс. Д.М.С. е извършил същото, но само в една от двете възможни проявни форми на измамливо въздействие – чрез поддържане на заблуждението, възбудено у пострадалите относно обстоятелството, че ще им бъде прехвърлена собствеността върху апартамент собственост на Община Хасково, находящ се в град Хасково, на адрес: ***********, чрез сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот по реда на Закона за общинската собственост и по този начин относно обстоятелството, че е налице правно основание за извършване на акта на имуществено разпореждане с процесната сума, което е било целеният правен резултат от страна на подсъдимите. Обстоятелство, което се оспорва категорично от него, включително и най – вече в аспекта на получаване на сумата, но тези възражения се оказват изцяло несъстоятелни, вследствие направения анализ на събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.

           От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Д.М.С. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си поддържа у пострадалите А.С.С. и Т.К.М. заблуждение с цел последващо разпореждане от тяхна страна с паричните средства. Налице е интелектуалният момент на умисъла при това със съзнаване на умисъла и на подс. Г.С.С., при извършване от нейна страна на действията по въвеждане в заблуждение и поддържането му у А.С.С. и Т.К.М. относно процесната продажба на недвижим имот. Същият е целял настъпване на съставомерния резултат, воден от подбудите за извличане по този начин на материална облага, каквато не му се следва – на него и на подс. Г.С.С.. Налице е общност на умисъла, което прави престъпната им деятелност съучастническа във формата на съизвършителство. Това, наред, с общата користна цел, която е била водещият мотив, въпреки съзнаваната противправност на деянието, да се формира волевият момент за неговото извършване, което прави предложената от прокурора квалификация по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК обоснована и по отношение на този подсъдим.

          При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия Д.М.С., съдът взе предвид отново от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението, както и степента на самото му участие в съвместната инкриминирана деятелност. Подсъдимият Д.М.С. следва да се приеме, че към датата на извършване на деянието е с необременено съдебно минало - не е осъждан, няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда и на основание чл. 78а НК с налагане на административно наказание. За него са събрани характеристични данни, които следва да се възприемат за положителен атестат за личността му и същият прояви положително процесуално поведение като продължение на тезата за положителен облик на личността. От друга страна, деянието разкрива редица белези, които налагат съответна интерпретация по отношение на обществената му опасност и тази на личността на подсъдимата. Най – напред, ако подсъдимата Г.С.С., с която в съучастие е извършено деянието, е била към момента на извършване на деянието служител на Община Хасково, то подс. Д.М.С. е лице, упражняващо една от най – благородните професии – тази на регистриран адвокат. Излишно е да се акцентира на важната мисия при упражняване на тази професия, а именно защита на права и законни интереси на представляваните субекти, утвърждаване на законността и правото. Сама по себе си важността на тези ценности изискват гласуваното в полза на адвоката доверие да бъде натоварено с най – високи очаквания за неговото оправдаване поне откъм действие в интерес на тези ценности без значение дали самата защита е дала целеният правен резултат. Използвайки това доверие у хората и в частност и двама от пострадалите за постигане на користни цели и извличане на имотна облага е достатъчно да се приеме крайно укорително поведение, както бе посочено и по отношение на подс. Г.С.. На следващо място, касае се за имот, частна общинска собственост, в представите на пострадалите възприеман като тяхно жилище, а предмет на престъпно посегателство е сума пари в значителен размер – 23 100 лева. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимия Д.М.С. не би могло да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс - под установения в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК минимум. То следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК - под, но близо до средния размер на наказанието, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, но отчитайки степента на участие на рози подсъдим само за поддържане на заблуждението. Изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от четири години, доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

          По отношение на предявения граждански иск:

          Предявеният от А.С.С., ЕГН: **********,  Т.К.М., ЕГН: ********** и Г.А.М., ЕГН: ********** против Г.С.С., с адрес за призоваване в страната: ************, ЕГН: ********** и Д.М.С., с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН: ********** граждански иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство, за сумата в размер на 26000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимите виновно, съдът намира, че е доказан по основание. Установен е и размерът на причинените от деянието имуществени вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно – следствена връзка от извършеното престъпление, но съобразно и в рамките на повдигнатото обвинение. В резултат на осъществения акт на имуществено разпореждане от страна на пострадалите, сумата в размер на 23 100 лева е получена от подсъдимия Д.М.С., като облагоделстването е било и за подсъдимата Г.С.С., а получаването е без правно основание. Предвид изложеното, установена, освен надлежна активна процесуалноправна легитимация, е и активната материалноправна легитимация на гражданските ищци да претендират и получат обезщетение. По тези съображения, по отношение на подсъдимите Г. С. С. и Д.М.С. ще следва, освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната им отговорност, изразяваща се в необходимост да възстановят причинените на пострадалите лица имуществени вреди, предвид формата и степента на участие в извършеното деяние, като заплатят процесната сума в размер общо на 23 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2018 г. до окончателното й изплащане, доколкото са доказани имуществени вреди, пряка последица от престъпното деяние в размер на 23 100 лева, но от тях 100 лева не се претендират с оглед изричното изявление на лицата и приложение на диспозитивното начало. Не се претендира и солидарна отговорност, като въпросът с вътрешното разпределение на отговорността и на разпределение на вземането на ищците е предмет на уреждане на вътрешните отношения между тях, при съответно приложение на закона и не обосновава, както бе прието на съответния етап нередовност в претенцията, нито неоснователност от материалноправна страна. Изключение прави сумата от 3000 лева, която действително е предадена, но остава извън пределите на повдигнатото обвинение, а освен това липсва основание да се приеме, че е получена от подс. Д.С., поради което искът по чл. 45 от ЗЗД за разликата от 23 000 лева до предявения от 26 000 лева бе отхвърлен като неоснователен.

          Относно разноските:

          С оглед обстоятелството че подсъдимия Д.М.С. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,  в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 241.85 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер определен от съда за този подсъдим, а по сметка на РС – Хасково – сумата общо в размер на 470 лева, представляваща разноски в съответната, определена от съда, част за заплащане на възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в съдебно заседание и ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото. По същите съображения в подсъдимата Г.С.С. също бе осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 241.85 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице, в размер определен от съда, а по сметка на РС – Хасково – сумата общо в размер на 470 лева, представляваща разноски в съответната, определена от съда, част за заплащане на възнаграждение на вещо лице за явяване и изслушване в съдебно заседание и ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на по 5.00 лева – ДТ във всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото. Същевременно гражданските ищци също имат право да поискат възлагане на направените от тях разноски в тежест на подсъдимите, с оглед изхода на делото, но само при положение, че са действително направени. Извод, до който от представените договор за правна защита и съдействие би могъл да се достигне, доколкото в тях, освен че е договорено възнаграждение за упълномощения, като повереник по делото, адвокат, налице е отбелязване, че съответното това възнаграждение е заплатено – в брой, в която част договорът служи за разписка. Поради това, подсъдимите Г.С.С. и Д.М.С. бяха осъдени да заплатят на гражданските ищци А.С.С., Т.К.М. и Г.А.М. сумата в размер на 3500 лева, представляваща направени по делото в съдебна фаза разноски за възнаграждения на упълномощени повереници.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си. 

         

 

                                                         

                                                                             Председател:   /п/  не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.А.