№ 1634
гр. Варна, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110202878 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Ц. И. Ц. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 12 - 30600/ 20.12.2012 г. на Зам. директора на Териториална
дирекция на НАП - Варна, с което на лицето било наложено
административно наказание глоба в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Не оспорва фактическите констатации в акта, но счита, че са
изтекли съответните давностни срокове, което изключва административно
1
наказателното преследване. Изтъква и че закъснението за подаване на
декларация е минимално, а осигуровките са били внесени в срок. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да
отмени атакуваното НП.
Представител на въззиваемата страна редовно призован не се
явява.Приложена е молба от ю.к. А., която моли НП да бъде потвърдено.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа
страна се установява следното:
Жалбоподателя Ц. И. Ц. в качеството си на представляващ ЕТ
„Корадо-13“ не подал Декларация, обр. 6 по смисъла на Наредба № Н-
8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на министъра на финансите
не по късно от последния работен ден на месеца, през който е възникнало
задължението за внасяне на на задължителните осигурителни вноски за
2
месец август 2012 год., на основание чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
8/29.12.2005 г. в срок до 28.09.2012 г., т.е последния работен ден на месеца,
през който е възникнало задължението за внасяне на задължителните
осигурителни вноски за месец август 2012 год.
Такава декларация била подадена на 11.10.2012 г.
По повод подадената декларация на същата дата от свидетелката П.
Д. - инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна била извършена проверка за
спазване на данъчното законодателство от страна на жалбоподателя, при
която изложените обстоятелства били установени.
Във връзка с тези констатации на 04.12.2012 г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение –АУАН № F030217/04.12.2012
г. на жалбоподателя за това, че в качеството си на представляващ не е
изпълнила задължението си да подаде Декларация образец 6 по смисъла на
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ за месец август 2012 г. в
законоустановения срок -до 28.09.2012 г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан от нея без възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но
били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 20.12.2012 г. било издадено и
атакуваното Наказателно постановление - № 12 - 30600/ 20.12.2012 г., с което
на Ц. И. Ц. било наложено административно наказание "глоба" в размер на
250.00 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
8/29.12.2005 г., във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите
3
- П. Д. и А. И., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като
последователни, без противоречиви и логични, като за съда не съществуват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Приложените писмени
доказателства (сред които с най-голямо значение е депозираното от
жалбоподателя възражение, в което не се отрича извършването на
нарушението), кореспондират на твърденията на свидетелката и позволяват
изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в
наказателното постановление, да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законо установените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3ЦУ -
28/06.01.2010 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
4
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: Не се спори по делото, че към момента на проверката
жалбоподателката е била самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2,
вр. чл. 6, ал. 7, вр. чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Според разпоредбата на чл. 5,
ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица и работодателите периодично следва да представят в Националната
агенция за приходите определени данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т. н.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.) е
конкретизирала това задължение, като е посочвала, че работодателите,
осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се
лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП
Декларация образец № 6, в която се вписват посочените в същата норма
данни. Срокът за подаването на Декларация обр. 6 за дължимите
осигурителни вноски е бил посочен в чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата, а именно-
в срок до 28.09.2012 г., т.е последния работен ден на месеца, през който е
възникнало задължението за внасяне на задължителните осигурителни вноски
за месец август 2012 год.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че същия не е изпълнил това задължение в
законоустановения срок, а по късно - на 11.10.2012 г.
При това положение съдът намира, че М. действително виновно е
нарушила разпоредбата на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-8,
във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е
санкционирана с процесното наказателно постановление. Действително,
впоследствие Наредба № Н-8/29.12.2005 г. е била отменена. Действащата
понастоящем Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
5
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица обаче предвижда аналогично задължение (чл. 2, ал. 2) и следователно не
се явява по-благоприятен закон, поради което не са налице основания за
приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява
в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено
административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени
вредни последици. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателя
също така не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, като
закъснението за подаване на процесната декларация не може да се счете за
незначително.
Санкцията е била определена правилно, на основание чл. 355, ал. 2 от
КСО, в действалата в този момент редакция, предвиждащ специални
наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице. Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона към момента на издаване на
наказателното постановление.
Съдът констатира , че е налице абсолютно основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени съображения, че
понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
6
орган да реализира правомощията си по административно наказателното
правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на
която се погасява възможността компетентният орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от
НК, уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр.
чл. 11 от ЗАНН.
Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в
настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок
от четири години и половина от датата на нарушението. В конкретния случай
срокът за административно наказателно преследване е изтекъл далече преди
образуването на настоящето дело.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление
следва да бъде отменено, а административно наказателното производство
прекратено, без да се разглеждат въпросите за вината и отговорност а на
нарушителя (в този смисъл са: Решение № 385/21.09.2010 год. по н. д. №
363/2010 год. на II н.о., ВКС и Решение № 127/2017 год. по н. д. № 582/2017
год. на III н.о., ВКС.).
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84
ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 12 - 30600 / 20.12.2012 год. на Зам. Директор на
ТД НАП - Варна, с което на Ц. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Варна, на
основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 355, ал. 2 от Кодекса за социално
осигуряване, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
250. 00 /двеста и петдесет/ лв., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8