Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 03.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1207 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на искова молба вх. №23012/01.08.2018г. по описа на ВОС
на Д.М.М., ЕГН **********, от
гр. Варна, действаща чрез своя баща и законен представител М.Д.М.,***, с която срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 30 000 лева, съставляваща общия претендиран размер на дължимото обезщетение за
обезвреда на претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на баба й
В.С.И., починала вследствие на ПТП, настъпило
на 09.10.2014г. в гр.
Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ***, управляван от водача Г.П.П. и по
негова вина, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №02114002143106, издадена от „ЗД
„БУЛ ИНС” АД, със срок на
действие от 19.08.2014г. до 19.08.2015г.;
2.
за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие (09.10.2014г.) до окончателното й плащане.
Наред с това ищецът
претендират осъждане на ответника да му заплати направените разноски за
производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и
възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 10.01.2019 година.
За да се произнесе по
същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид
следното:
Предмет на предявените искове
е претендираното пряко право на ищцата Д.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, действаща чрез своя баща и
законен представител М.Д.М., ЕГН **********, като трето увредено лице да получи
направо от застрахователя – ответника ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София
обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на баба й В.С.И., починала в резултат на ПТП, настъпило на 09.10.2014г. в гр.
Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ***, управляван от водача Г.П.П. и по негова вина, обхванат от действието
на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №02114002143106, издадена от
„ЗД „БУЛ ИНС” АД.
Претендираното
обезщетение за обезвреда на
понесените неимуществени вреди
първоначално е заявено в размер на 200 000 лева.
В първото по делото заседание на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез
намаляване на размера му, като същият се счита предявен за сумата 30 000 лева.
Същото се претендира ведно
със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на настъпване на пътно транспортното произшествие (09.10.2014г.) до окончателното му плащане.
Така предявените искове намират своето
правно основание в чл.226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
съответно в чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП, виновното и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил Г.П.П., както и причинната връзка между
ПТП и смъртта на В.С.И. са безспорни. Същите се установяват и
от събраните по делото писмени доказателства.
От изисканото и
приложено по делото НОХД №284/2014г.
на Варненски окръжен съд, се установява, че с влязла в
сила присъда №35/31.03.2015г. водачът Г.П.П., ЕГН **********, е бил признат
за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.1, б. “в” от НК, за това, че на 09.10.2014г. в гр. Варна
при управление на МПС - л.а. „Фиат
Браво” с ДК № ***, нарушил правилата за движение, установени в Закона за
движението по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на В.С.И., ЕГН **********, за
което му е било наложено съответно
наказание.
С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 от НПК,
влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на
извършителя и неговата противоправност,
с оглед на което установяване на тези обстоятелства в настоящото производство
не се дължи, като съдът е обвързан от приетото с присъдата.
Не е спорно по делото,
установява се по безспорен начин и от събраните писмени доказателства, в т.ч. и
тези, съдържащи се в приложеното НОХД №284/2014г.
по описа на ВОС, н.о. - протокол за оглед
на местопроизшествие от 09.10.2014г.,
ведно с фотоалбум, докладна записка №337/10.10.2014г.,
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт
№0837/11.10.2014г., издаден от Община Варна (л.5-34, л.3, л.69 от ДП
№337/2014г.), че в резултат на ПТП, виновно причинено на 09.10.2014г. от водача Г.П.,
е причинена смъртта на пешеходката В.С.И., ЕГН **********.
Безспорен по делото факт е и наличието на валидно сключена между
застрахователя „ЗД „БУЛ ИНС” АД
и собственика на лекия автомобил, с който е причинено увреждането - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ***, и действаща
към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност” по полица №02114002143106. Този факт е и установен
служебно от извършената справка в сайта на Гаранционния фонд
(http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg), за което основание чл.155
от ГПК съдът е уведомил страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установена и причинно-следствената връзка между виновното и
противоправно поведение на застрахования водач Г.П. и увреждането на
пострадалата В.С.И., поч. на 09.10.2014г.,
което налага извода за безспорна доказаност на основанието за ангажиране на
отговорността на ответното дружество –
застраховател за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновните
противоправни действия на застрахования водач, обхванат от действието на
застраховка „Гражданска отговорност”.
От приетите по делото
заверени копия от удостоверения за раждане от ***г***, и от 21.05.1985г.,
издадено от Община Б., надлежно е установен и факта, че ищцата Д.М. е низходящ родственик по права
линия от втора степен (внучка) на загиналата В. Иванова.
Спорните по делото
въпроси, повдигнати от ответника „ЗД
„БУЛ ИНС” АД с подадения отговор на исковата молба, са относно активната
материалноправна легитимация на ищцата да претендира заплащане на обезщетение с
оглед качеството й на внучка на починалото лице, а в условие на евентуалност –
относно размера на дължимото обезщетение.
Разрешението на първия
спорен въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. дeло
№1/2016 г. С решението по него общото събрание на трите колегии на ВКС е
приело, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия
човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления №
4/1961 г. и № 5/1969 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Всъщност и в Постановление
№ 4/1961 г. и в Постановление
№ 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд се дават указания да се изследва във
всеки отделен случай какви са били действителните отношения между починалия и
търсещия обезщетение и да се присъждат обезщетения само, когато наистина
смъртта е засегнала тежко психичната сфера на ищеца. Казано по друг начин,
онова, което трябва да служи за критерий при признаване на правото за
неимуществено обезщетение, е доколко се отнася за загуба на човек, с
когото животът на останалия жив е бил
свързан по най-тесен начин, и то само при условие, че каквито и да са
родствените връзки, действителните отношения са били наистина съвършено близки
и скръбта е засегнала чувствително ищеца.
В конкретния случай за установяване на вредите,
претърпени от ищцата, чието обезщетяване се претендира с предявения иск,
съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства – показанията
на свидетеля Женя Василева – майка на ищцата, от които се установява, че ищцата
Д.М. и нейната баба В. са били в
много добри отношения. Починалата е била разведена цял живот, бащата на Д. - М.М.,
бил неин единствен син и много се радвала на внучката си. Въпреки, че живеела в
отделно домакинство, виждала се с нея във всяка свободна минута, двете водели
разговори с часове на всякакви теми, защото била много търпелив и спокоен
човек, а внучката - много любознателна. Двете имали силна връзка. Родителите
разчитали на бабата за каквато и да е помощ и тя се грижела много за Д.. Към
момента на инцидента Д. била осем годишна и смъртта на нейната баба ѝ се
отразила тежко, тъй като до този момент не се била сблъсквала със смъртта,
свързвала я със старост и болест. След като в по-късен момент (около месец и
половина след инцидента) майката се решила да й каже какво всъщност се е
случило - че баба ѝ е убита, ищцата развила страх от смъртта на близък
човек, притеснявала се постоянно да не изгуби родителите си (“само да кихне някой от нас се страхуваше да
не изгуби някой близък”), и понастоящем, макар, че вече е на дванадесет
години, има страх да спи сама.
Съдът кредитира тези
единствени свидетелски показания, тъй като са основани на непосредствени
възприятия относно фактите, до които се отнасят, нито са опровергани от
насрещната страна, нито са представени основания за съмнение в тяхната
достоверност. От същите обаче не се установява, че извън обичайната и
традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност
между баба и внуче, е била налице много по-силна, трайна, емоционална връзка на ищцата
с починалото лице – нейната баба В. Иванова,
чиято загуба да е била понесена много тежко от ищцата, засягайки сериозно
нейния душевен мир, причинявайки й болки и мъка, които надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек.
Ето защо и доколкото
извън формалната връзка на родство по делото не е доказано по несъмнен начин,
че ищцата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята баба, съобразявайки
и разрешенията, дадени в тълк. дeло №1/2016 г. на ВКС, ОСГНТК, съдът намира, че
за ищцата не се установява материалноправна легитимация да получи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда
на чл.52 ЗЗД. Това обосновава извод за неоснователност на предявените искове,
поради което същите се отхвърлят.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, действаща чрез
своя баща и законен представител М.Д.М.,***, срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, осъдителни иско с правно основание в чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 във вр. с чл.84,
ал.3 ЗЗД,
1. за заплащане на сумата 30 000 лева, съставляваща общия
размер на дължимото обезщетение за обезвреда на претърпени от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на баба й В.С.И., починала вследствие на ПТП,
настъпило на 09.10.2014г. в гр. Варна, с МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № ***,
управляван от водача Г.П.П. и по негова вина, обхванат от действието на валидна
към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №02114002143106, издадена от „ЗД „БУЛ
ИНС” АД, със срок на действие от
19.08.2014г. до 19.08.2015г.,
2. за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва върху главницата 30 000 лв., считано от датата на настъпване на
пътно транспортното произшествие (09.10.2014г.) до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба,
предявена в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: