№ 3629
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100509141 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Х. - И.а срещу решението от
06.06.2022 г., постановено по гр.д. № 47469/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав,
с което е отхвърлена молбата й за защита от домашно насилие срещу
въззиваемия К. И. И.. Подробно в жалбата са изложени съображения за
неправилност на атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени
обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за
защита по ЗЗДН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна К. И. И. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Не претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. Х. Х. - И.а
срещу К. И. И., за защита от домашно насилие, извършено на 09.08.2021 г.
около 19.30 - 20.00 часа в жилището (ап.51), находящо се в гр.София,
ул."*******. В тази връзка се твърди, че страните са съпрузи, които към
процесната дата били във фактическа раздяла, но И. посетил семейното
жилище. Х. -И.а настоявала двамата да проведат разговор свързан с
прекратяването на бака им, в частност да разрешат въпроса за отглеждането
на трите им деца, което изнервило И. и последният понечил да напусне
семейното жилище, но въззивницата настоявала да разговарят, при което
въззиваемият силно я изблъскал и тя паднала на земята. При опита й да се
изправи въззиваемият я хванал зад врата и я провлачил из стаята, като я удрял
по краката. След като въззивницата успяла да се изправи въззиваемият силно
я стиснал за дясната ръка, като крещял и я обиждал (без в сезиращата
районния съд молба да са посочени конкретните обидни думи и изрази) , при
което отново я блъснал на земята и се приготвил да напусне жилището, като
казал, че „трябва да излезе за да не я убие“.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от
него насилие на процесната дата, както е оспорил и твърденията за
извършвани от него насилнически действия спрямо молителката и на която и
да е друга, предходна дата.
С решение № 5943/06.06.2022 г., постановено по гр.д. № 47469/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е оставил без уважение молбата на Д. Х. Х. -И.а
срещу К. И. И. за защита от домашно насилие, като неоснователна и е
осъдил молителката да заплети по сметка на СРС държавна такса в размер на
25 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по
отговорността за разноските.
Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните
доказателства.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Въззивният съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
2
(чл. 272 от ГПК).
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
липса на установено домашно насилие, упражнено от ответника спрямо
молителката не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Във
въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат
убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното
решение. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за
спора факти и е достигнал до правилни изводи относно липсата на домашно
насилие, извършено от ответника спрямо молителя на процесната дата.
Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява
годно доказателствено средство за установяване на твърдяното насилие -
същата макар и да изходяща лично от пострадалото лице не съдържа
предвидените в закона реквизити, липсва индивидуализация на твърдения
насилнически акт по време, място и начин на извършване, а направеното в
нея препращане към сезиращата молба или други документи към нея е
недопустимо, поради което и въз основа на декларацията не може да бъде
издадена заповед за защита, а други доказателства за извършено домашно
насилие по делото не са събрани. Разпитаните от първоинстанционния съд
свидетели не е са очевидци. Св. Ц. пресъздава споделената от молителката
версия за механизма на получаване на наранявания по тялото й, които
наранявания свидетелката е възприела на 10.08.2021 г., а св.П. установява, че
самата тя е възприела наранявания по тялото на молителката (синини по
дясната й ръка, бедро, рани по коляното и охлузвания) преди обяд на
09.08.2021 г., т.е преди твърдения инцидент, поради което и съпоставяйки и
преценявайки гласните доказателства с останалите събрани по делото
доказателства, включително със заключението на вещото лице по допуснатата
от първоинстанционния съд СТЕ, няма как да не бъде направен извод, за
липса на доказателства за наличие на причинно следствена връзка между
констатираните от съдебния лекар увреждания с давност по -малка от 14 дни,
при прегледа на молителката на 10.08.2021 г., около 8.20 часа, описани в
издаденото СМУ № 500/2021 г., с действия на ответника на процесната дата.
3
Или, въз основа на събраните от първоинстанционния съд
доказателства не се установява неправомерно поведение на въззиваемия
спрямо въззивницата на процесната дата, което да оправдае налагането на
ограничителни мерки по чл.5 ЗЗДН, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема за
неустановено по делото К. И. да е извършил спрямо съпругата си Д. Х.Х. -
И.а акт на домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН на
09.08.2021 г..
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
Разноски се следват на въззиваемата страна, но последната не е поискала
присъждането на такива.
С оглед изхода на въззивното дело въззивницата Д. Х. -И.а дължи на
СГС държавна такса за въззивната си жалба в размер на 12.50 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5943/06.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 47469/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав.
ОСЪЖДА Д. Х. Х. - И.а, ЕГН *******, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размера на 12.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5