Решение по дело №821/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Б. И. Б., подадена чрез пълномощника адвокат С. С., против Решение № 1040-02-48/25.03.2025 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 021-00-5543-3/07.02.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас, с което му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от Кодекса за социално осигуряване КСО). В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се доводи за приложение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004г.). Счита, че решаващият административен орган не е определил правилно центъра на жизнените интереси, държавата на престоя и държавата на пребиваване на заявителя Б., като липсвали конкретни мотиви в тази насока. Възразява се, че през целия период на заетост на жалбоподателя във Обединено кралство Великобритания същият имал постоянен и настоящ адрес в България, както и че бил административно обслужван тук. Не било съобразено, че през този период жалбоподателят често пребивавал физически на територията на страната и заплащал данъци тук. Излагат се доводи за противоречие на административния акт с трайната съдебна практика. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в цялост и връщане на преписката за ново произнасяне. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и сe представлява по пълномощие от адв. С. С. от АК Варна, който поддържа жалбата.

Ответникът оспорването – Директорът на ТП на НОИ Бургас, не изпраща представител. Жалбата се оспорва чрез писмено становище, подадено от представител по пълномощие – гл. юрисконсулт С. Ч. – П..

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощникът на жалбоподателя е представил писмени бележки, в които развива подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Производството пред ТП на НОИ Бургас е започнало по заявление, подадено чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Бургас, регистрирано с вх. № 202-ЗПОБ-2853/22.11.2024г., с което жалбоподателят Б. Б. заявил желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание КСО. Декларирал е, че е упражнявал трудова дейност в Обединеното кралство за периода от 16.03.2020г. до 20.11.2024г.

Заявлението е регистрирано в ТП на НОИ Бургас с вх. № 021-00-5543/22.11.2024г.

С писмо изх. № У-021-00-5543-1/25.11.2024 г. жалбоподателят бил уведомен, че следва да представи Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, А. В. – СА3916, както и документи, удостоверяващи трудова дейност в Обединеното кралство.

В изпълнение на указанията, със заявление вх. № 021-00-5543-2/10.12.2024 г. жалбоподателят представил заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария за периодите, в които е работил в Обединеното кралство, като посочил, че за периода март 2017г. до февруари 2020г. бил самонаето лице, а от март 2020г. до ноември 2024г. е работил в BakerHicks. Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение посочил дисциплинарно уволнение. Посочил е и осигурителния си номер в съответната държава. Представил и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, в която декларирал, че през последните пет години е работил като наето лице в Обединеното кралство – от 01.01.2019г. до 15.03.2020г. и от 16.03.2020г. до 20.11.2024г. Декларирал е, че през периода на последната заетост не е имал съпруга/партньор във фактическо съжителство, както и деца до 18 години, а преобладаващата част от роднините му са живели в България. Декларирал е, че разполага със собствено жилище в България. За същия период се прибирал в България по няколко пъти в годината или по – рядко, за да се види с роднини и приятели, като посочил, че към момента се налага да се върне, за да се грижи за майка си. Заявил е, че ако не си намери добре платена работа по специалността в България, е възможно да се наложи отново да замине. Представени били още А. В. – СА3916 и документи, удостоверяващи трудова дейност в Обединеното кралство.

С Разпореждане № 021-00-5543-1 от 11.12.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас образуваното административно производство било спряно за събиране на доказателства от осигурителната институция в Обединеното кралство – до издаване на формуляри СЕД U 002 (за данните от осигурителното досие).

От страна на ТД на НОИ Бургас бил извършен електронен обмен на социално-осигурителна информация между България и Обединеното кралство, в резултат на който е получен формуляр СЕД U 002, удостоверявящ периодите на осигурена заетост на жалбоподателя.

Производството е възобновено с Разпореждане № 021-00-5543-2 от 06.02.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас.

С Разпореждане № 021-00-5543-3 от 07.02.2025г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас отказал на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл. 54а от КСО отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивната част административният орган посочил, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 30 от Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумение за оттегляне), тъй като със завръщането си в България лицето е прекъснало трансграничната ситуация, в която се е намирало към 31.12.2020г. и положението му не обхваща едновременно държава-членка и Обединеното кралство. Приел, че разпоредбата на чл.32 от Споразумението за оттегляне регламентира само сумиране на осигурителни периоди, придобити преди и след 31.12.2020г., с цел придобиване на социално-осигурителни права, чиято преценка се извършва при прилагане на националното законодателство, но доколкото в случая лицето не е упражнявало трудова дейност в България, въз основа на прекратяването на която да се преценява право на обезщетение за безработица, вследствие на което няма и български осигурителни периоди, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение. В разпореждането е указано, че може да бъде обжалвано пред Директора на ТП на НОИ в 14-дневен срок от връчването му. Разпореждането е било връчено на жалбоподателя на 24.02.2025г.

Жалбоподателят подал до Директора на ТП на НОИ Бургас (компетентен орган по чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО) жалба в законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО, регистрирана с вх. № 1012-02-58/27.02.2025г. Обжалваното разпореждане било връчено на жалбоподателя на 24.02.2025г., видно от представеното по делото известие за доставяне, с оглед на което жалбата е подадена в срок. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите в обжалваното разпореждане, като са развити подробни съображения, че възприетото от органа, постановил разпореждането, е в противовес с тълкуването на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело по сходен казус, както и с изразено становище на ЦУ на НАП.

Обжалваният по делото индивидуален административен акт е Решение № 1040-02-48/25.03.2025г. на Директора на ТД на НОИ Бургас, с което обжалваното разпореждане е потвърдено (л.20). Възприети са и са доразвити мотивите, изложени в обжалвания акт, като е прието, че към 31.12.2020 г. жалбоподателят попада в хипотезата на чл.30, § 1 от Споразумението за оттегляне, но след завръщането си в Република България е прекъснал трансграничната ситуация, в която се е намирал – положението . му не обхваща едновременно държава-членка и Обединеното кралство, и не отговаря на изискванията за отпускане на обезщетение за безработица по смисъла на КСО. Прието е, че в тази хипотеза чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не е приложим поради прекъсване на трансграничната ситуация със завръщане на лицето в България след изтичане на преходния период и преустановяване действието на Европейското законодателство спрямо Обединеното кралство при напускането му от ЕС и изтичането на преходния период по Споразумението за оттегляне. На следващо място е прието, че при прекъснатата трансгранична ситуация след 31.12.2020 г. лицето попада в обхвата на специалните случаи по чл. 32 от Споразумението за оттегляне, като е посочено, че за тези специални случаи се прилага принципа за сумиране на периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди. Доколкото обаче в случая не е упражнявана трудова дейност в България, въз основа на която да се преценява право на обезщетение за безработица, които да бъдат сумирани с британски периоди за придобиване на право на обезщетение, то за жалбоподателя не е възникнало и право на обезщетение за безработица в Република България. В решението е указано, че може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд Бургас.

Решението е връчено на жалбоподателя на 09.04.2025г., който подал по пощата (при спазване на 14-дневния срок по чл.149 от АПК) жалба вх. № 1012-02-97/24.04.2025г., въз основа на която е образувано съдебното производство.

По делото от жалбоподателя са били представени: годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, регистрирана с вх. №0200И1286538 от 28.04.2025г. на НАП; удостоверение с рег. № 251000-12198/23.04.2025г., издадено от ОД на МВР Бургас, Сектор „Български документи за самоличност“; два броя разписки за платени здравни осигуровки в България - разписка за извършено безкасово плащане на терминално устройство ПОС с дата на транзакция 22.05.2025г. и разписка за извършено безкасово плащане на терминално устройство ПОС с дата на транзакция 28.03.2025г.; служебна бележка от 21.11.2024г., издадена от Пощенска банка.

По делото са разпитани свидетелите Д. А. А. и Г. К. К., съответно приятел и майка на жалбоподателя.

Свидетелят А. заявява, че се познава с жалбоподателя от дете, тъй като са живеели в един квартал. През 2017г. заедно заминали да работят в Обединеното кралство – миели коли на пристанището, но свидетелят се върнал в България. Сочи, че в периода 2017-2019г. жалбоподателят не се е прибирал в България често. Идвал си единствено по празниците за два-три дни. След 2020г. започнал да идва по-често. В Обединеното кралство жалбоподателят няма собствено жилище и никой от близките му не е живял заедно с него там, а в България живее с майка си. Причината за заминаването на била финансова, като спечелените средства били инвестирани в ремонт на жилището и закупуване на автомобил. Свидетелят сочи още, че жалбоподателят доскоро работил в Обединеното кралство, а от една година същият е в България и оттогава не е работил.

Свидетелката Г. К. К. посочва, че жалбоподателят заминал за Обединеното кралство през 2017-2018г. и се върнал в България на 01.04.2025г. Там работел, но през отпуска си идвал в България. Жалбоподателят се грижел за нея, тъй като имала здравословни проблеми. Твърди, че в Обединеното кралство няма членове на семейството му, няма жилище, няма връзка. Бил на квартира, която освободил. Свидетелката заявява, че синът й има намерение да се установи в България, затова търси си работа тук. Жилището, в което живеят, било съсобствено на двамата. Спечелените пари жалбоподателят инвестирал за ремонт и обновяване на жилището.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, комуто е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.118, ал.1 от КСО и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ Бургас, което е произнесено в едномесечния срок по чл.117, ал.3 от КСО. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, установима от Заповед № 1015-02-24 / 25.01.2024г. Според чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл.59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Според чл.97, ал.1, изр.2 от АПК, когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите на това решение се смятат за част от мотивите на административния орган. Спецификата на обжалването пред съд на актове, постановени по реда на КСО, се състои в това, че се обжалва не потвърденото разпореждане, а потвърждаващото го решение, поради което на съдебен контрол за законосъобразност подлежи решението на горестоящия орган.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и в жалбата не се релевират доводи за такива нарушения.

Спорът се свежда до съответствието на решението с материалния закон.

С определение по дело С-30/22 на СЕС, е дадено заключение, според което чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава – членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията, на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава – членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

В т.38 от мотивите се сочи, че чл.31 от Споразумението за оттегляне, който се намира в Дял III “Координация на системите за социална сигурност“ от Част втора на споразумението, предвижда в § 1, че по отношение на лицата, попадащи в обхвата на този дял, се прилагат правилата и целите, определени в частност в Регламент (ЕО) № 883/2004г. СЕС указва в т.39, че преди да провери дали разпоредбите на Споразумението за оттегляне са приложими, трябва да се установи дали разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004г. биха били приложими спрямо търсещия обезщетение, независимо от факта на оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, или от факта, че това лице е упражнявало дейност на заето лице в тази държава, а не в държава – членка на Съюза. Ако това не е така, не би било налице придобито по силата на Регламент (ЕО) № 883/2004г. право за периода на дейност като заето лице, упражнявана в Обединеното кралство, което би имало за цел да защити.

В т.37 СЕС припомня, че целта на Споразумението за оттегляне е не да създаде права, независими от правото на Съюза, а да защити правата, упражнени по силата на това право преди края на преходния период, като направи разпоредбите на посоченото право, упоменати в това споразумение, приложими към определените в последното положения, които включват гражданите, законодателството или територията на Обединеното кралство.

Както от декларираните в заявлението обстоятелства, така и от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е бил заето лице за периодите 01.10.2017г.-31.08.2019г. и от 12.04.2020г. до 11.11.2024г. в Обединеното кралство. Подал е заявлението за обезщетение за безработица на 22.11.2024 година, без да извършва дейност като заето лице по смисъла на чл.1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г. след завръщането си в България до момента на подаването на заявлението.Според чл.61, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. От чл.61, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. обаче следва, че с изключение на случаите по чл.65, параграф 5, буква а), прилагането на чл.61, §1 зависи от това дали заинтересованото лице, в съответствие с българското законодателство, на основание на което претендира обезщетение за безработица, е придобило последно осигурителни периоди, ако това законодателство изисква такива периоди. Според чл.54а от КСО придобиването на правото на обезщетение за безработица е обусловено от завършване на осигурителни периоди, каквито за жалбоподателя не са налице, по което обстоятелство по делото липсва спор. При това положение претенцията за това обезщетение би била допустима единствено, ако правното положение съответства на разпоредбата на чл.65, §5, буква „а“ във връзка с чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. – т.42 от мотивите.

Според чл.65, §2, изр.1 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., напълно безработно лице, които по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване. Съгласно чл.65, §5, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004г., такова лице получава обезщетения за безработица в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице, като тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. В т.44 от мотивите е описана фактология, почти идентична на тази по настоящото дело, и е посочено, че търсещото обезщетение лице през целия период е упражнявало дейност като заето лице на територията на Обединеното кралство, следователно е пребивавало там по смисъла на чл.1, б.“й“ и на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., поради което компетентната държава е Обединеното кралство, където жалбоподателят е следвало да упражни правото си да поиска обезщетение за безработица. Съответната компетентна институция там е следвало да извърши преценката на правото на обезщетението за безработица и да сумира придобитите периоди от лицето преди последната заетост по законодателствата на другите държави-членки. Същото тълкуване се съдържа и в Насоки във връзка със Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, приети от Европейската комисия, Част втора — Права на гражданите (2020/C 173/01).

След като за жалбоподателя не са налице основанията на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., то не следва да се коментира и дали попада в персоналния обхват на Споразумението за оттегляне.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, като бъде отхвърлена и претенцията на жалбоподателя да присъждане на разноски в размер на 1210.00 лева.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл.119 вр. чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. Б., [ЕГН], град Бургас, [жк], вх.2, ап.18, срещу Решение № 1040-02-48/25.03.2025 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 021-00-5543-3/07.02.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. И. Б. за присъждане на разноски в размер на 1210.00 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да бъде обжалвано.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.