№ 369
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720102295 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от А.К.Р.., с ЕГН:********** и
адрес:гр.****, срещу „Сити Кеш” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с правно
основание чл.55, ал.1, предл. първо, вр. чл.86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 166,72 лв., част от сумата от 566,72 лв., платена от
ищеца без основание по Договор за потребителски кредит № 430539 на „Сити Кеш” ООД,
като се иска съгласно петутима на исковата молба, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД
ответника „Сити Кеш” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., да заплати на А.К.Р.., ЕГН:
**********, живуща в ****, сумата в размер на 166,72 лв./ сто шестдесет и шест лева и 72
ст. /, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното
дружество като кредитодател договор за паричен заем № 430539/27.06.2020 г. По силата на
същия й била отпусната в заем сумата от 400 лева. Съгласно клаузите на договора обаче
същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 495.19 лева като размерът на
погасителните вноски бил 3 х 13.35 лв. и 7 х 65.02 лв. Заедно с това обаче в тежест на
ищцата било уговорено и задължение да обезпечи договора чрез поръчител или банкова
гаранция. Доколкото ищцата не изпълнила това задължение, то същата твърди, че по
1
договора й била начислена и неустойка от 444.81 лева. Посочва се обаче, че ищцата
погасила предсрочно задълженията си по договора като внесла на ответното дружество
сумата от 566.72 лева. В тази връзка и ищцата счита, че разликата между сумата по заема от
400 лева и сумата от 566.72 лева или сума в размер на 166.72 лева е платена от нея без
правно основание.
Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила
Излага три групи твърдения: 1/ твърдения, че договорът за кредит и сключените към
него анекси били изцяло нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна информация,
неподписване на договора на кредит и приложенията към него, неспазване на изискванията
за форма, липса на реално посочен годишен процент на разходите /ГПР/, липса на ясен
погасителен план, липса на разяснение на правото на отказ от договора и др.; при условия
на евентуалност - твърдения, че договорът и анексите били сключени при условията на
крайна нужда; при условия на евентуалност - твърдения, че отделни клаузи от договора и
анексите били нищожни като противни на добрите нрави. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде уважена - доколкото при недействителност на договора за кредит се
дължала единствено чистата стойност на кредита, евентуално доколкото съответните,
клаузи, установяващи задължения за такси и лихви били недействителни.
Към исковата молба са приложени: договор за паричен заем № 430539/27.06.2020 г. с
погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, Общи условия, Удостоверение за липса на задължения, платежни
нареждания – два броя.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В
отговора се признава, че на 27.06.2020 г. между ищцата като заемополучател и ответника
като заемодател е сключен договор за паричен заем № 430539/27.06.2020 г., както и
обстоятелството, че ищцата е погасила задължението си по процесния договор, като е
заплатила предсрочно сумата от 566.72 лева. Уточнява се, че при извършване на
предсрочното погасяване, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 32 ЗПК е
приспадната лихвата за оставащата част от срока на договора.
По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил
сключен при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство - относно
изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно
ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в
цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната
лихва в конкретния случай е по-малък от фиксирания в закона максимален размер, поради
което твърденията на ищеца се явяват неоснователни.
Оспорва твърдението, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не било посочено обстоятелството дали
е налице правото на отказ. Твърди, че наличието или липсата на право на отказ на
2
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, се съдържат в чл. 7, ал. 3 от приложимите общи условия
към сключения договор за кредит - неразделна част от него. Неоснователни в тази връзка са
твърденията на ищеца за липса на информация за наличието или липсата на право на отказ
на потребителя и срока, в който това право може да бъде упражнено.
Оспорва твърдението, че е налице разлика между посочената в договора сума,
подлежаща на връщане и тази, която е заплатена от ищеца, като твърди, че посочената в
договора за кредит обща сума за плащане в размер на 495.19 лева съставлява сбор между
предоставената в заем главницата в размер на 400 лева и договорената между страните
лихва в размер на 95.19 лева. Твърди, че независимо от това, че потребителят е извършил
предсрочно погасяване на кредита си, поради което на основание чл. 32, ал. 1 ЗПК
оставащата лихва по договора е приспадната, на същият е била начислена неустойка за
неизпълнение на поетото задължение за представяне на обезпечение. При сключване на
договора кредиторът не би могъл да знае, че потребителят няма да изпълни задължението си
за предоставяне на обезпечение. Неустойката има условен характер и тя става дължима при
настъпване на точно определени обстоятелства. Ето защо в изпълнение на задълженията си
по закон в договора е посочена общата сума за плащане до края на срока на договора, но в
нея няма как да бъде включена неустойката.
Оспорва твърдението, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.Пояснява фактическият състав на понятието „крайна нужда“ и считам, че
твърдението на твърдението на ищеца, че договорът е сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия, е бланкетно и неоснователно. Оспорва твърдението, че договорът е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респ.
на основание чл. 146 ЗЗП. Твърди, че в конкретния случай, дори да се приеме, че
неустоечната клауза е недействителна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, това не би могло да
доведе до нищожност на целия договор, тъй като договорът за потребителски кредит е
валиден и без нея.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание, проведено на 20.01.2022 г., ищцата не изпраща представител.
Изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски като представя
списък.
Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно
заседание. Изразява писмено становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представено по делото копие от договор за паричен заем с № 430539/27.06.2020 г.
се установява, че на 27.06.2020 г. между дружеството „СИТИ Кеш“ ООД и ищцата е
сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 400 лева, срок
на кредита 10 месеца /10 месечни вноски/- при първо плащане с падеж - 27.07.2020 г. и
последно плащане с падеж - 27.04.2021 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 47.74 % и
годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези параметри общото задължение по кредита
е в размер на 495.19 лева - като същото включва главница от 400 лева и 95.15 лева -
договорна лихва. Между страните не се спори, а и от представения договор се установява, че
договорът е сключен в присъствие на страните и подписан от тях.
Съгласно чл. 6 от договора, заемополучателят се е задължил да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора а именно: 1 / банкова гаранция
или 2/ поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал. 2 от ОУ към договора за заем. Поради
3
неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в договора, заемодателят е
начислил и неустойка в размер на 444,81 лева, която е дължима разсрочено, заедно с десетте
вноски по погасителния план. Така и след начисляване на задължението за неустойка всяка
вноска по кредита възлиза на 94.00 лева. Така общата дължима сума по договора за кредит
съгласно погасителния план, приложен по делото, възлиза на 940 лева и включва 400 лева
главница, 95.19 лева - договорна лихва и 444.81 лева неустойка.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата ищцата е
заплатила на ответника сумата от общо 566.72 лева – на 27.07.2020 г. е заплатена сума в
размер на 94.00 лв., с която сума и на падеж изцяло е погасена първа погасителна вноска и
на 21.08.2020 г. е заплатена сума в размер на 472.72 лева, с която сума е погасена изцяло
главницата в размер на 400.00 лева, лихва в размер на 10.32 лева и неустойка в размер на
62.40 лева. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за
кредит без начислените такси и неустойки и разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК,
действителният размер на ГПР по договора за паричен заем възлиза на 28.56 %. Предвид
параметрите по договора за кредит включително начислените такси и неустойки и
разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, действителният размер на ГПР по договора за паричен
заем би възлизал на 162.00 %.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и
данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен
това същото е работило въз основа на документи, представени му от страните, както и
налични по делото, т. е. въз основа на всички документи, съставени по договора за кредит.
Видно от удостоверение за липса на задължения с изх. № 001803/25.08.2020 г.
ответникът е признал, че към 25.08.2020 г. ищцата няма неизплатени задължения по
договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да установи
основанието да задържи търсената като платена сума.
Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от
него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на
заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на
вземането за неговото връщане.
По делото не се спори, че между страните по делото е сключен потребителски
кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Ищецът следва да
установи, че е заплатил сумата от 566.72 лева при главница по кредита в размер на 400 лева.
От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумата от 166.72 лева над
главницата е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради
което има право да задържи същата.
В настоящия случай съдът намира, че исковата претенция е основателна до сумата от
4
143.05 лева, като същата следва да бъде отхвърлена единствено за сумата от 23.67 лева -
договорна лихва за периода от 27.06.2020 г. до 20.08.2020 г. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че макар договорът за кредит от 27.06.2020 г. да не е изцяло нищожен,
начисляването на сумата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение се основава на неравноправни клаузи като съображенията за това са следните:
В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума от 400 лева.
От поведението на същата не може да се заключи, че е оспорвала действителността на
изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена
форма. Нещо повече ищцата притежава и представя по делото договора за заем и
приложенията към него, от което следва извода, че е била запозната с неговото съдържание.
Съгласно същото й е отпусната в заем сумата от 400 лева. В тази връзка и в договора е
посочено, че ищцата е следвало да върне сумата от общо 495.19 лева, включваща единствено
главница и договорна лихва - на 10 вноски, като първите три са по 13.35 лева, а останалите
седем - по 65.02 лева. В погасителния план е посочена падежна дата на всяка вноска, както и
каква част от главницата съответно лихвата се погасяват с всяка вноска. В този смисъл и
видно от погасителния план с първите три вноски по кредита би следвало да се погасява
единствено договорна лихва, а с останалите девет вноски, както лихва така и главница като
от всяка следваща вноска все по-голяма част отива за погасяване на главница и все по-малка
за лихва. В договора са упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от
съдържанието на договора на ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от
495.19 лева, състояща се от 400 лева главница и 95.19 лева - договорна лихва за период от
десет месеца. В тази връзка и ГПР, кореспондира с договорна лихва от 95.19 лева и както е
установено от експертизата, същият не надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По отношение на задължението за неустойка от 441.81 лева по договора за кредит от
27.06.2020 г. обаче, съдът намира, че предвид съдържанието на заемното правоотношение,
същото по своята правна характеристика представлява договор за потребителски кредит. По
тези съображения спрямо него освен разпоредбите на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) и ЗЗД, предвид качеството „потребител“ на заемополучателя, приложение следва да
намерят и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В тази насока от чл. 24
от ЗПК във вр. с чл. 143 - 148 от ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП следва изводът, че
неравноправните клаузи в такъв вид правоотношения следва да бъдат обявени за нищожни
от съда, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като
по-слаба от икономическа гл.т. страна. По тези съображения съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, че за съда не съществува възможност служебно да констатира
наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че посочената клауза не била
неравноправна такава. В този смисъл е и трайната съдебна практика - както на българските
съдилища - напр. Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., II т.о. на ВКС,
така и на Съда на ЕС - решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на диспонираната в
националното законодателство Директива 93/13/ЕИО.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и че съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В настоящия случай процесната неустойка е предвидена при неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на отпуснатия заем чрез поръчители или банкова
гаранция. Посоченото задължение като сума,освен това не е уговорено предварително, а
5
едва след сключване на сделката, което лишава заемателя от предварителна яснота за
възможните тежести, които би понесъл като страна в правоотношението. При преценката на
тези обстоятелства съдът намира, че неустойката не съответства на присъщите й функции
да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните
задължения.
Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 400 лева за десет месеца, а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в
размер на 444,81 лева. Посочената сума е в изключително висок размер, дори при срок на
кредита от почти една година, като превиша размера на главницата по същия. Освен това
неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение (т.нар.
компенсаторна неустойка), т.е. същата не е уговорена за забава при заплащане на вноските
по кредита и за периода на неизпълнението. В контекста на така изложеното следва да се
отбележи и че на практика процесната неустойка би се дължала и при редовно, точно и в
срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Освен това основното
задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му
в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението. С процесната неустойка обаче
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което чрез същата не се осъществява
обезщетителната й функция.
На следващо място по отношение на посочената неустойка не е налице и
обезпечителният й елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би
покрила същата. В тази връзка следва да се отбележи, че в интерес на последния е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения. По тези съображения проверката на кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което
на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и
сл. от ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. От така
въведеното задължение за представяне на обезпечение обаче косвено следва извод, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в негова тежест последиците от
неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че е налице и санкционна функция на процесната неустойка,
доколкото задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител не е
определено като предварително условие за сключване на договора. Посоченият извод следва
и от обстоятелството, че процесната неустойка не е обоснована нито от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, нито от размера на насрещната
престация, от която същият би бил лишен при неизпълнение. Напротив, неустойката
произтича от едно неприсъщо на договора за кредит задължение на длъжника, доколкото
последното не е свързано с изпълнение на основното му задължение по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Уговорката относно процесната неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 143,
т. 5 от ЗЗП, която предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Цитираният законов текст не прави разграничение относно вида на неустойката,
а акцентира върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият
случай като се съобрази изключително краткия срок на договора. По тези съображения
присъждането й би довело до реализиране на неоправдано висок доход за кредитора, който
6
не е предварително обоснован и регламентиран.
Освен това съдът намира и че процесната неустойката цели да заобиколи забраната
на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, доколкото от съдържанието на клаузата за представяне на такова
обезпечение следва извод, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на същия последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Всичко гореизложено обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по
закон функции, като е сключена и в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1
ЗЗП, а в последна сметка и с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, както правилно
е приел районният съд (така Определение № 596/04.07.2019 г. по гр.д. № 432/2019 г. на
Пернишкия ОС).
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 250 лева, от които 50 лева държавна
такса и 200 лева - възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Едновременно с това процесуалният представител на ищцата адв. Чомпалов
претендира и възнаграждение в минимален размер за оказана безплатна правна помощ.
Предвид изхода на делото на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 214.15 лева.
На процесуалния представител на ищцата следва да се определят разноски в
минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения - при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка
с оглед изхода на делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г.Ч. сумата
от 257.41 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ
Ответната страна не представя доказателства да е извършила разноски.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на А.К.Р.., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. **** и настоящ адрес /от 03.09.2021 г./ гр. ****, сумата от
143.05 лева, представляваща получена без правно основание от ответника за сметка на
ищеца сума в изпълнение на задължения на ищеца като заемополучател по договор за
паричен заем № 430539/27.06.2020 г., сключен между страните, която сума е формирана от
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от
договора и чл. 33, ал. 1 от ОУ към него, ведно със законната лихва върху сумата от 143.05
лева, считано от датата на исковата молба 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 23.67 лева, представляваща разликата до
пълния размер на претенцията от 166.72 лева относима за договорна лихва по договор за
заем № 430539/27.06.2020 г. поради неоснователност на иска в тази част.
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК на А.К.Р.., с ЕГН: ********** сумата от общо 214.15 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
7
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Г.Ч., с адрес: гр. ***** сумата от
257.41 лева - адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 2298/2021 г. по описа
на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8