Решение по дело №166/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 19 ноември 2021 г.)
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20217160700166
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

145

 

гр. П.***, 21.07.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Административен съд – П.***, в открито заседание на двадесет и втори юни дев хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                        

                                                      СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 166 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесу-алния кодекс /АПК/, вр. чл.92, ал.13 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.

Образувано е по жалба на П.Ц.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.М.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, и двамата с адрес за призоваване: гр. Г.***, пл. *** – чрез адв. Е.К. от ГАК, против мълчалив отказ на кмета на кметство Р.***да се произнесе по Заявление вх. № 11/24.02.2021 г. и Заявление № 12/24.02.2021 г. за извършване на административна услуга: регистрация по настоящ адрес ***.

Изложени са  

 

 

 

 

 

 

 

доводи за незаконосъобразност на оспорените административни откази поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно задълженията на административния орган по чл.91 и чл.92, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, както и поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на административните откази и за връщане на преписката на административния орган с указания за извършване на исканите административни услуги в определен от съда срок.

Ответната страна – кметът на кметство Р.***, община П.***, се явява лично в съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на производствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Заявява, че отказите са съобразени със становището на главния архитект на община П.***, според което на заявения адрес жалбоподателите притежават вилна сграда, а не жилищна сграда за обитаване и поради това не може да се направи поисканата от тях адресна регистрация.

Административен съд – П.***, като  

 

 

 

 

 

 

 

прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Административните производства са образувани с подаването на Заявление вх. № 10, Заявление № 11 и Заявление № 12 – всички от дата 24.02.2021 г. С тях жалбоподателите са поискали извършване на административна услуга, а именно: регистрация по настоящ адрес ***. Депозирали са съответно: Адресна карта за настоящ адрес вх. № 10/24.02.2021 г. от С.П.Ц**с ЕГН **********, подадена от двамата жалбоподатели, в качеството им на родители и законни представители на малолетното им дете; Адресна карта за настоящ адрес вх. № 11/24.02.2021 г. от П.Ц.Ц.; Адресна карта за настоящ адрес вх. № 12/24.02.2021 г. от М.М.Т..

За установяване на обстоятелствата по чл.92, ал.1, т.2 от ЗГР жалбоподателите представили Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том II, рег. № 1711, дело № 230 от 2018 г., изготвен от нотариус М.М.**– нотариус с район на действие Районен съд – П.***. Видно от документа, същите са собственици на по ½ идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХVII-**/***/ в кв.104, по плана за регулация и застрояване на с. Р.***, утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г. на кмета на община П.***, представляващо дворно урегулирано място с площ от 320 /триста и двадесет/ квадратни метра, с административен адрес: с. Р.***, общ. П.***, ул. ** № ***, както и на намиращата се в него ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА със застроена площ от 48 /четиридесет и осем/ квадратни метра, първият етаж на която се състои от две стаи, кухня и сервизно помещение, а вторият етаж – от стая, кухня, коридор и сервизно помещение.

Във връзка с постъпилите заявления кметът на кметство Р.***подал Докладна записка изх. № 64/24.02.2021 г. до кмета на община П.***, съдържаща запитване дали двуетажната вилна сграда, чиито собственици са заявителите, може да се приеме като сграда за жилищни нужди.

На 22.03.2021 г. кметът на кметство Р.***изпратил до М.Т. и П.Ц. Писмо изх. № 64 от същата дата, в което ги уведомил за действията си, както и за принципната позиция на главния архитект на община П.*** и на началника на отдел „Гражданска регистрация“, обективирани съответно в Писмо изх. № 301/05.11.2020 г. и Писмо изх. № 20-СЛУ-9124/23.12.2020 г.

От правна страна:

Съгласно §1, т.2, б.“в“ от ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на административни действия, който не са посочени в т.“а“ и т.“б“ от същата разпоредба, и които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Съгласно чл.91 от Закона за гражданската регистрация, адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. С оглед на това, адресната регистрация по същността си представлява извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.“в“ от ДР на ЗА. Съгласно чл.57, ал.2 от АПК, административният акт по чл.21, ал.3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството.

Към датата на подаване на жалбата, а и към настоящият момент, все още не е налице предоставяне на исканите административни услуги, нито е налице изрично произнасяне по депозираните заявления.

Разпоредбата на чл.9, ал.1 от АПК установява задължението на административния орган да започне и приключи административното производство с надлежен акт, ако са налице предвидените в закона предпоставки. С това се установява и правото на административно производство, насочено към този орган. То е преобразуващо субективно право, насочено към административния орган. Именно това субективно право е предмет на защита пред съда по настоящото производство.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по депозираните заявления е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, поради което и настоящата жалба е процесуално допустима, като насочена срещу индивидуални административни актове и подадена от надлежна страна – от адресатите на актовете, респ. заявители на административната услуга.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията са следните:

Исканията за извършване на административната услуга: регистрация по настоящ адрес ***, са отравени до кмета на кметство Р.***, който е компетентния административен орган съгласно чл.92, ал.1 от ЗГР.

Съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като според чл.90, ал.1 от с.з. всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл.89, ал.5.

Целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение и по-точно мястото, на което гражданите са се установили да живеят временно или постоянно, като бъдат вписани в регистъра на населението, който административният орган е длъжен да поддържа в актуално състояние.

Съгласно чл.96, ал.1 от ЗГР, настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл.92, ал.1, а по отношение на малолетните и непълнолетните се прилага чл.92, ал.3 и заявяването се извършва от техните законни представители. Към заявлението следва да Анотирана съдебна практикабъдат приложени някои от изброените в чл.92, ал.2 документи, а именно: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

В случая към заявленията е приложен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *** рег. № ***, дело № ***от 2018 г., изготвен от нотариус М.М.**– нотариус с район на действие Районен съд – П.***, от който е видно, че всеки от жалбоподателите е собственик на по ½ идеални части от УПИ ХVII-**в кв.***, по плана за регулация и застрояване на с. Р.***, утвърден със Заповед № III-234/09.04.1976 г. на кмета на община П.***, представляващо дворно урегулирано място с площ от 320 кв.м, с административен адрес: с. Р.***, общ. П.***, ул. ** № ***, както и на по ½ идеална част от намиращата се в него ДВУЕТАЖНА ВИЛНА СГРАДА със застроена площ от 48 кв.м. Според нотариалния акт, първият етаж на сградата се състои от две стаи, кухня и сервизно помещение, а вторият – от стая, кухня, коридор и сервизно помещение.

Според административния орган, притежаваната от жалбоподателите вилна сграда не представлява жилищна такава, тъй като не отговаря на критериите по §5, т.29 от ЗУТ. В тази връзка е необходимо да се изложи следното: жилище“, според т.30 от §5 от ДР на ЗУТ, е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Определението посочва значението, с което думата се ползва в съответния закон, и не представлява правило за поведение, формулирано в правна норма в текста на закона. Не може да се приеме обаче, че определението на ЗУТ разпростира действието си в рамките на цялата българска правна система. В аргумент на тази теза са чл.37, ал.1 и ал.2 от УПЗНА, които постановяват, че „думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове/ал.1/, а „ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт/ал.2/. Именно това гласи и уточнението на §5 от ПЗР на ЗУТ – „По смисъла на този закон“. Дефиницията за „жилище“, дадена в чл. 110 от Наредба № 7/2003 г. също не може да се приеме за реална. Макар да определя едно императивно правило за поведение, то е органически свързано и подчинено на ЗУТ, тъй като съгласно §3 от същата Наредба тя се издава на основание чл.13, ал.1 и §18, ал.1 от заключителните разпоредби на ЗУТ. Аргумент в тази насока, относно неприложимостта на определението за „жилище“ по ЗУТ, са определенията за в §1, т.51 от ДР на ЗДДФЛ за „недвижим жилищен имот, както и за „основно жилище“ в т.2 от ДР на ЗМДТ.

Следва да се отбележи, че законът не изисква изрично имотът, за който е заявена адресна регистрация, да е жилищен, а единствено да се ползва „за жилищни нужди“. Законът за гражданската регистрация не забранява изрично адресната регистрация в имот, който има конкретно предназначение за други нужди, а забрана съществува само при неустановяване на обстоятелството, че имотът се ползва за жилищни нужди, когато заявителят не представя съответните документи.

Предвид гореизложеното съдът не споделя изводът на административния орган, че вилната сграда, притежавана от жалбоподателите, не може да се ползва за жилищни нужди. От една страна, последните са се легитимирали като нейни собственици, а от друга: от описанието в НА може да се направи обосновано предположение, че сградата е подходяща за целогодишно обитаване и може да удовлетворява жилищните им нужди – има два етажа, на които се намират стаи, кухни, сервизни помещения. Ако ответникът има съмнения относно последните обстоятелства, както и ако лицата, които искат извършване на адресна регистрация не могат да представят документ по чл.92, ал.2 от ЗГР, то тези обстоятелства трябва да бъдат установени от нарочна комисия, определена със заповед на кмета на общината, по реда на чл.92, ал.8 от ЗГР, което в случая не е направено.

Изложеното обоснова извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения мълчаливите откази, което налага тяхната отмяна. С оглед спецификата на дейността по извършване на адресна регистрация, т.е. естеството на акта не позволява решаването на въпроса от съда по същество, следва на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне.

Никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***,

 

РЕШИ:

 

        ОТМЕНЯ по жалбата на П.Ц.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***, и М.М.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, мълчалив отказ на кмета на кметство Р.***да се произнесе по Заявление вх. № 11/24.02.2021 г. и Заявление № 12/24.02.2021 г. за извършване на административна услуга: регистрация по настоящ адрес ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на кметство Р.***за произнасяне по Заявление вх. № 11/24.02.2021 г. и Заявление № 12/24.02.2021 г. за извършване на административна услуга: регистрация по настоящ адрес ***, депозирани съответно от П.Ц.Ц. с ЕГН ********** и М.М.Т. с ЕГН **********, в законоустановения 7-дневен срок, при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/