Р Е Ш
Е Н И Е
№ 521
гр.Плевен, 12 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.дело № 185 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗдр).
Делото
е образувано по жалба от Н.Т.М., М.М.М.
и В.М.М. ***, в качеството им на наследници на М.Й.М., починал на 27.03.2019
г., против
Експертно решение № 0104 от зас. № 008/13.01.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по ССЗ, с което е
потвърдено ЕР № 0337 от 28.06.2019 г. на
ТЕЛК при МИ- МВР.
В жалбата се излагат доводи, че М.Й.М. е починал на
път за работа на 27.03.2019 г., но с Решение № 0337 от 28.06.2019 г. ТЕЛК е
отказал да констатира наличието на трудова злополука, а след подадена жалба
НЕЛК е потвърдил решението на ТЕЛК. Твърди се, че решението на НЕЛК е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като в хода на административното
производство е установено, че М.Й.М. е починал на път към работното си място-
ПУ- Искър при РУ МВР- Д. Дъбник, при което е претърпял ПТП. Сочи се, че
починалият е служител на МВР, поради което е осигурено лице, същият е починал
от внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с работата,
тъй като е настъпила по време на обичайния път при отиване до работното място и
няма данни М. М. да е извършил умишлени действия и/или при груба
небрежност, които да са довели до смъртта му. Излагат се доводи, че
жалбоподателите са били уведомени своевременно за смъртта на своя наследодател,
както и че са предприети всички предвидени в КСО и Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки действия и в хода
на административното производство са представени всички относими документи.
Твърди се, че мотивите на административния орган, изложени в оспорения акт са в
противоречие със събраните в хода на административното производство
доказателства. С оглед горното е направено искане да бъде отменено оспореното
решение и да бъде постановено друго, с което да се признае, че е налице трудова
злополуки. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът- НЕЛК е изложил отговор по жалбата,
обективиран в молбата, с която е изпратена административната преписка /л.45/. В
същият се сочи, че при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК не са допуснати
нарушения, обуславящи неговата отмяна. Същото е постановено от надлежен орган в
рамките на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав и е спазена
писмената форма като условие за неговата действителност. Излагат се доводи, че
в хода на развилото се административно
производство АО е разгледал и обсъдил представените доказателства. Посочените в
оспорения адм. акт изводи са мотивирани, а достигнатите заключения се основават
на доказателствата в преписката и са
съобразени с нормативната уредба. Твърди се, че настъпилата смърт на
освидетелстваното лице не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, както и че не са налице данни тя да е причинена
от прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда. В заключение е
направено искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
От заинтересованата страна Медицински институт на МВР-
гр.София- ТЕЛК е постъпил писмен отговор на жалбата /л.70 и л.87/, в който се
сочи, че оспореното решение е правилно, а жалбата срещу него е неоснователна.
Излагат се доводи, че не е налице причинна връзка между заболяването на лицето
и извършваната от него работа. Настъпилата смърт не може да бъде квалифицирана
като трудова злополука. Заинтересованата страна се позовава на чл.73, ал.2 от
НМЕ от 2017 г. като сочи, че заболяването „******************“, не се счита за внезапно увреждане на здравето по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО. То е последица от множество рискови фактори,
несвързани пряко с работната среда.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.М.
се явява лично и с адв. С.М., а другите двама жалбоподатели не се явяват.
Същите се представляват от адв. М.. Процесуалният представител на жалбоподателите
поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Прави искане същата
да бъде уважена и претендира присъждане на разноски, за които представя списък.
Ответникът не изпраща представител.
Заинтересованите страни Медицински институт на МВР- гр.София-
ТЕЛК; Агенция за хора с
увреждания-София; ТП на НОИ гр.Плевен и РД „Социално подпомагане” гр.Плевен, не
се представляват и не ангажират становище по делото.
Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл.112,
ал.1, т.4 от Закона за здравето регламентира, че обжалването от страна на
освидетелствания срещу ЕР на НЕЛК е пред административния съд, в чийто район се
намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Следователно приложим е
14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. ЕР на НЕЛК е връчено
на жалбоподателя Н.М. на 30.01.2020 г. /л.л.19 и 50 /, а жалбата е подадена на
11.02.2020 г., видно от поставения върху нея печаст с вх. номер на АС- Плевен,
т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване. Същата е подадена от
наследници по закон на починалия М.Й.М. – видно от изискана от съда справка от
НБД „Население“ /л.28/, поради което и като подадена от лица, чиито права и
законни интереси са засегнати от оспорения адм. акт е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, относими
към правния спор, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В представеното от ответника МЕД на
лицето М.Й.М. е приложен Протокол № 5103-14-5 от 07.05.2019 г. за извършеното
разследване на злополука, станала на 27.03.2019 г., изготвен от ТП на НОИ –
Плевен, в който е направена обща характеристика на работата, извършвана от
пострадалия преди злополуката. В същия е посочено, че на 27.03.2019 г. в 08.39 ч.
в Районна координационна централа на ЦСМП- Плевен е постъпило повикване за М.Й.М.-
самокатастрофирал. Дежурен медицински екип от ФСМП гр. Искър е посетил
местопроизшествието и е констатирал смъртта на лицето. От неоспорения като
писмено доказателство протокол се установява, че на 27.03.2019 г., около 08.30
ч., М. М. е
управлявал собствения си автомобил „Хюндай“ с рег. № ******, движейки се от дома си в гр.********, към работното си място в гр. Искър, ПУ- Искър при РУ
МВР Д.Дъбник. По данни от КП за ПТП с пострадали лица № 257000-1178 от
05.04.2019 г. на ОД на МВР – Плевен, на път № II-13, км 95+ 762, между гр.Д.Дъбник и гр. Искър е настъпило
ПТП с управлявания от М. автомобил. Адм. орган е посочил като начин на
увреждане и материален фактор, причинил увреждането : „***********“, позовавайки се на съобщение за смърт № 241 от
28.03.2019 г. В протокола е посочено, че по случая е образувано следствено
дело.
От изискана от съда справка /л.214/ с вх. рег. №
3152/24.06.2020 г. е видно, че М.Й.М. е заемал длъжността полицейски инспектор
/ТП/ в Участък- Искър към РУ- Долни Дъбник при ОД на МВР- Плевен, считано от
29.08.2017 г. до 27.03.2019 г., когато трудовото правоотношение е прекратено
поради смъртта му. Продължителността на работното му време е била 8 часа
дневно, 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното му време съобразно Наредба№
8121з-776/29.07.2016 г. е от 8,30 ч. до 17.30ч. с един час обедна почивка,
предвид което М. е следвало да се яви на работното си място в Участък- Искър на
27.03.2019 г. в 8.30 ч. Представена е длъжностна характеристика за заеманата от
починалия длъжност- л.215 и сл.
По искане на процесуалния представител
на жалбоподателя съдът изиска материалите от досъдебно производство № С-60/19
г. по описа на ОП- Плевен, ДП № 1408/2019 г. по описа на ОСО-ОП- Плевен.От
уведомително писмо /л.101/ се установява, че в ОСО- ОП- Плевен на 27.03.2019г.
е започнато досъдебно производство срещу НИ от състава на полицията, за това,
че на 27.03.2019 г. на пътен участък Д.Дъбник- Искър при управление на МПС-
л.а.“Хюндай“ с рег. № ******, при
нарушаване на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, по непредпазливост
причинил смърт на М.Й.М.- ПИ от РУ- Д.Дъбник- престъпление по чл.343, ал.1,
б.“В“, вр. чл.342 от НК. В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебномедицинска експертиза /л196 и сл./, от заключението на която е видно, че
при аутопсията на трупа на М. М. е установена дисекция /разкъсване/ на стената на
аортата в областта на низходящата част на дъгата и масивен излив на кръв /2,9
литра/ в седностението и лявата гръдна кухина. Установени са и травматични
увреждания, подробно описани в заключението. Вещото лице е приело като причина
за смъртта остра кръвозагуба, която е резултат от дисектираща аневризма
/разкъсване стената/ на аортата, което е резултат от тежко болестно изменение
на съдовата стена. Посочено е, че причина за това е комбинация от артериална
хипертония и атеросклероза или вродена слабост на съединителната тъкан , по-
рядко някои специфични инфекции. Установените при аутопсията излив на кръв под
меката мозъчна обвивка, спукване на три ребра в ляво и кръвонасядане по меките
черепни покривки, както охлузванията по лицето и крайниците са травматични,
получени прижизнено или в агоналния период между живота и смъртта.На изрично
поставен въпрос вещото лице е дало отговор, че травматичните увреждания не
са тежки и многобройни.
По делото е разпитана като свидетел В. Б. М., от чиито показания се установява обстоятелството, че
на 27.03.2019 г. същата е разговаряла с М., който бил в униформено облекло и се
готвел да тръгне за работа с личния си автомобил от дома си в гр.Д.Дъбник.
От изискана справка от „Национална система 112“ /л.93/
се установява, че на 27.03.2019 г. в 08.34,51ч. на ЕЕНСП 112 е постъпило обаждане
за възникнало ПТП с пострадали на пътя между гр.Плевен и гр. Искър.
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза
/СМЕ/ с вещо лице д-р. С.Д.К., дм, началник на ОСМ при УМБАЛ „Д-Р Г. Странски“
ЕАД- Плевен, чието заключение е приобщено на л.л.79-81 по делото. Същото не е
оспорено от страните. От горното заключение е видно, че непосредствената
причина за смъртта на М. по действащата международна класификация на болестите
/МКБ 10/ е 171.0 Дисекция на (всяка част) на аортата. Включва : Дисектираща аневризма (на всяка част) на
аортата (с руптура). Вещото
лице е посочило като механизъм на настъпването на смъртта : „Масивна остра
вътрешна кръвозагуба в лявата плеврална кухина с притискане и колапс на левия
бял дроб“. На изрично поставен въпрос за наличие на функционална връзка между
заболяванията на лицето и извършваната от него работа по трудовото
правоотношение вещото лице е дало отговор, че заболяването, което е
непосредствената причина за смъртта има различни причини. В около 2/3 от
случаите се дължи на артериална хипертония и атеросклероза, от които е страдал
и М. и не са установени други възможни причини. В конкретния случай,
артериалната хипертония и атеросклерозата следва да се приемат за
начална/основна причина за смъртта, а дисектиращата аневризма (непосредствената причина за смъртта) за тяхно усложнение. Вещото лице е посочило, че не
може да се твърди функционална обусловеност на заболяванията, довели до
смъртта, от фактори на работната среда и/или характера на извършваната работа.
В конкретния случай, заболяването, представляващо непосредствена причина за
смъртта има характеристиката на внезапно увреждане, което е възникнало
спонтанно, а не в резултат на непредвидимо външно вредоносно въздействие.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното експертно решение е
постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето. Същото е издадено в установената от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложени
са мотиви в достатъчен обем, които се основават на събраните в хода на
административното производство доказателства.
Не е спорно между страните, а и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че М.Й.М.
като държавен служител по ЗМВР е заемал длъжността полицейски инспектор /ТП/ в
Участък- Искър към РУ- Долни Дъбник при ОД на МВР- Плевен, считано от
29.08.2017 г. до 27.03.2019 г., когато трудовото правоотношение е прекратено
поради смъртта му, т.е. същият е осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.4
от КСО.
Не се спори и за обстоятелството, че
към момента на смъртта му същият е пътувал с личния си автомобил от дома си към
работното си място, което е отразено и в оспорения административен акт.
Спорно между страните е обстоятелството
представлява ли смъртта на М.Й.М. трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО, доколкото с оспореното експертно решение
на НЕЛК не е призната причинна връзка „трудова злополука“. В случая в оспорения
адм. акт е прието за установено, че на 27.03.2019 година осигуреното лице,
пътувайки от дома си към работното си място е катастрофирало. Повиканият
дежурен медицински екип на ФСМП- гр. Искър е констатирал смъртта на лицето. По
отношение на същото е изготвена съдебномедициска експертиза № 30/2019 г. от
доц. д-р Д. Д., от която се установява, че причината за смъртта му е
„**********************“, която се дължи на тежко болестно изменение на
съдовата стена. Предвид горното в оспореното ЕР е посочено, че липсва
функционална връзка между заболяването на лицето и извършваната от него работа,
поради което смъртта му не може да бъде квалифицирана като трудова злополука, с
оглед на което е потвърдено ЕР на ТЕЛК.
Материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука всяко внезапно
увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало
възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес
на предприятието. За да е налице трудова злополука, следва да е доказана
причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно
настъпилото увреждане. Съгласно чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинска
експертиза, не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от
каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на
сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт,
захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. От
назначената по делото съдебномедицинска експертиза, която не е оспорена от
страните е видно, че в конкретния случай, артериалната хипертония и
атеросклерозата следва да се приемат за начална/основна причина за смъртта, а
дисектиращата аневризма (непосредствената
причина за смъртта) за тяхно усложнение. Вещото лице
е посочило, че не може да се твърди функционална обусловеност на заболяванията,
довели до смъртта, от фактори на работната среда и/или характера на
извършваната работа. В конкретния случай, заболяването, представляващо
непосредствена причина за смъртта има характеристиката на внезапно увреждане,
което е възникнало спонтанно, а не в резултат на непредвидимо външно вредоносно
въздействие.
Ето защо съдът счита, че от събраните в хода на
съдебното производство доказателства не се установява причинна и функционална
връзка между изпълняваната от М. работа и настъпилото внезапно увреждане на
здравето, довело до смъртта му, независимо от това, че тя /смъртта/ е настъпила
в момент, когато М. се е придвижвал към работното си място, тоест във връзка и
по повод извършваната от него работа.
При това положение, изводите на НЕЛК и по
фактите, и по правото са съответни на материалния закон.
Воден от тези мотиви, Административен съд
– Плевен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.М., М.М.М. и В.М.М. ***, в
качеството им на наследници на М.Й.М., починал на 27.03.2019 г., против Експертно решение № 0104 от зас. № 008/13.01.2020 г. на специализиран състав на НЕЛК по ССЗ, с
което е потвърдено ЕР № 0337 от 28.06.2019
г. на ТЕЛК при МИ- МВР.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи, чрез изпращане на
препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/