№ 1729
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110200805 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Д.Г.У., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 21-4332-026762 от 22.12.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание
чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се,
че в талона за медицинско изследване не било посочено времето, в което
жалбоподателят е могъл да отиде до болницата да даде кръв за изследване, а освен това
същият си направил тестове за употреба на наркотици на следващия ден, които били
отрицателни.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на издаденото НП.
Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2021 г. около 17:18 часа, жалбоподателят Д.Г.У. управлявал лек
автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, като се движел в град София, по бул.
„**“, в посока от ул. „**“ към бул. „**“. Срещу Българска народна банка
жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите А.К. и С.С. - служители на ОПП-
СДВР, които останали с впечатление, че водачът бил без поставен обезопасителен
колан. Впоследствие свидетелите установили, че коланът е поставен, но
жалбоподателят им се сторил в леко неадекватно и превъзбудено състояние, поради
което решили да го проверят за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“. Те
поканили водача Д.У. да бъде изпробван за употреба на наркотици, но той категорично
отказал.
Срещу жалбоподателя Д.У. бил съставен АУАН № 558859 от 17.12.2021 г. за
нарушение на чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и
един свидетел очевидец на нарушението, след което бил връчен лично на У. на същата
дата за запознаване, а той го подписал без възражения.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 107271, връчен
му на 17.12.2021 г. в 17:55 часа с указание, че може да се яви във ВМА да даде кръвна
проба за химичен анализ, без обаче да бъде посочено времето, в което може да стори
това.
На 18.12.2021 г. жалбоподателят Д.У. отишъл в частна лаборатория в град С.,
където дал кръвна проба за химичен анализ и резултатът за употреба на наркотици бил
отрицателен. Такова изследване жалбоподателят У. си направил и в частна
лаборатория в град София, където на 23.12.2021 г. дал урина за изследване, като
резултатът за употреба на наркотици отново бил отрицателен.
Въпреки това административнонаказващият орган издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 21-4332-026762 от 22.12.2021 г., с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите А.К., С.С. и И.К., както и от приложените по делото
писмени доказателства - талон за медицинско изследване и два протокола с резултати
2
от медицински изследвания в частни лаборатории.
Свидетелят А.К. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като първоначално не си спомняше за случая. След предявяване на
съставения АУАН той си спомни за проверката и разказа как спрели У. за проверка, но
понеже им се сторил превъзбуден, решили да го тестват за употреба на наркотици.
Водачът отказал, след което му бил издаден талон за медицинско изследване и му било
указано, че има право да даде кръв за химичен анализ във ВМА. Свидетелят заяви, че
действително в издадения талон не било посочено времето, в което водачът имал право
да се яви във ВМА, за да даде кръв. Думите на свидетеля К. изцяло се подкрепят от
разказа на колегата му С.С., който също разказа как докато патрулирали на бул. „**“
забелязали лек автомобил „**“. Свидетелят останал с впечатление, че водачът на
автомобила бил без поставен обезопасителен колан, поради което го спрели за
проверка. Установили, че коланът е поставен, но жалбоподателят им се сторил в леко
неадекватно и превъзбудено състояние, поради което решили да го проверят за
употреба на наркотици, като У. категорично отказал. Бил му издаден талон за
медицинско изследване и му било казано, че има право да даде кръв за химичен анализ
във ВМА, като свидетелят заяви, че не си спомнял дали в издадения талон било
посочено времето, в което водачът има право да се яви във ВМА, за да даде кръв.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните полицейски служители относно
извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия
писмен доказателствен материал.
По делото беше разпитана и доведената от жалбоподателя свидетелка И.К.,
която също потвърди за извършената полицейска проверка, като по нейни думи
полицаите били посъветвали У. по-скоро да даде кръвна проба, понеже тестът бил
много чувствителен. Освен това заявява, че водачът не успял да даде кръвна проба във
ВМА, понеже в талона не било посочено времето, в което може да се яви в лечебното
заведение. В крайна сметка от показанията на тази свидетелка също се установява, че
при проверката водачът е отказал проба за наркотици, независимо с какъв мотив.
От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 107271, връчен
на У. на 17.12.2021 г. в 17:55 часа е видно, че му е била разяснена възможността да се
яви във ВМА да даде кръвна проба за химичен анализ, като в талона обаче не е
посочено времето, в което може да стори това.
От представените по делото два протокола с резултати от медицински
изследвания в частни лаборатории се установява, че на 18.12.2021 г. жалбоподателят
Д.У. е отишъл в частна лаборатория в град С., където е дал кръвна проба за химичен
анализ и резултатът за употреба на наркотици е бил отрицателен. Такова изследване
жалбоподателят У. си е направил и в частна лаборатория в град София, където на
23.12.2021 г. е дал урина за изследване, като резултатът за употреба на наркотици
3
отново е бил отрицателен.
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
В наказателното постановление е описано, че на процесната дата при извършена
проверка от органите на реда жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба
на наркотици с „DRUG TEST 5000“, след което не е дал кръвна проба за медицинско
изследване, поради което е наказан за това, че отказва да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което
виновно нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая обаче съдът установи, че описаното
от наказващия орган изпълнително деяние и приетите от него за доказани факти, не
отговарят на обективната действителност с оглед събрания по делото доказателствен
материал. От приложените по делото два протокола с резултати от медицински
изследвания в частни лаборатории се установява категорично, че на 18.12.2021 г.
жалбоподателят Д.У. е отишъл в частна лаборатория в град С., където е дал кръвна
проба за химичен анализ и резултатът за употреба на наркотици е бил отрицателен.
Такова изследване жалбоподателят У. си е направил и в частна лаборатория в град
София, където на 23.12.2021 г. е дал урина за изследване, като резултатът за употреба
на наркотици отново е бил отрицателен. Действително У. не е дал кръвна проба във
ВМА, както му е било указано в талона, но в издадения талон не е посочено времето, в
което той има право да се яви в лечебното заведение, за да даде кръв. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.6, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона
за изследване, като вписва срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. В тази връзка е било
нарушено съществено правото на защита на жалбоподателя и ограничена
възможността му да докаже, че не е употребил наркотични вещества, тъй като
връченият му талон за медицинско изследване не съдържа основен реквизит – времето
4
за явяване в болничното заведение за даване на кръв и в жалбата се навеждат
твърдения, а и свидетелката Ковачка заяви при разпита си, че именно поради липсата
на този реквизит във ВМА са отказали да му вземат кръвна проба. Въпреки това и за да
докаже липсата на употребени наркотични вещества, на 18.12.2021 г. (деня след
проверката) по собствена инициатива жалбоподателят Д.У. е отишъл в частна
лаборатория в град С., където е дал кръвна проба за химичен анализ и резултатът за
употреба на наркотици е бил отрицателен. Такова изследване жалбоподателят У. си е
направил и в частна лаборатория в град София, където на 23.12.2021 г. е дал урина за
изследване, като резултатът за употреба на наркотици отново е бил отрицателен. В
случая и предвид практиката по тези дела, на съда е ясно, че за разлика от употребата
на алкохол, където в рамките на няколко часа алкохолът се абсорбира от организма и
резултатът може да е отрицателен, то при наркотиците има остатъци в кръвта и
особено в урината дори и месец след употребата на наркотичното вещество, а в случая
тестът в частната лаборатория е бил направен още на следващия ден. Няма как
грешката на контролния орган издал талона и липсата на попълнен реквизит, което се е
отразило негативно на жалбоподателя при упражняване на даденото му право да
предостави кръв за химичен анализ, да бъде пренебрегната и да се приема, че всичко е
било наред, че редовно са му били разяснени правата и че единствено у него е
причината да не даде кръвна проба във ВМА. Въпреки че действията на длъжностното
лице издало талона са го лишили от възможността надлежно да осъществи правото си
на защита и даде кръвна проба, то У. по своя воля още на следващия ден е отишъл в
частна лаборатория в град С., където е дал кръвна проба за химичен анализ и
резултатът за употреба на наркотици е бил отрицателен. Следователно твърдяното от
наказващия орган нарушение, че „лицето е отказало да даде кръвна проба за
медицинско изследване“ остава недоказано, понеже пробата не е била взета във ВМА
заради липсващ реквизит в талона за медицинско изследване, а на следващия ден У.
сам се е тествал в частна лаборатория. Водачът не е изпълнил дадените му
предписания с талона за медицинско изследване и не е дал кръв във ВМА поради
липса на посочване на времето, в което е могъл да стори това, като този пропуск е на
длъжностното лице издало талона и не може да се вменява във вина на жалбоподателя,
а действията на контролния орган допуснал пропуска да се отразяват негативно във
вреда на водача.
С оглед изложеното и предвид недоказаността на вмененото нарушение, то
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
5
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства става ясно, че жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат Стойка
Карабонева уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в размер на
300 лева, като това е станало при подписването на договора на 24.02.2022 г. Съдът
намира, че не следва да се редуцира размерът на така заплатеното адвокатското
възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение в тази насока от страна на
наказващия орган за прекомерност на претендираните разноски, а освен това с оглед
представените доказателства досежно реалното заплащане, то възнаграждението не
надхвърля размера на минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е именно 300 лева. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-026762 от 22.12.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на Д.Г.У., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174,
ал.3, пред.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Д.Г.У., ЕГН ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6