Р Е Ш Е Н И Е
Номер 17.08.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 30 състав
На
двадесет и първи
май Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар СТЕФКА
АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N
15827 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ФОНД З.Г.Н.В.В Б. /Фондът/ излага в исковата
молба, че е заплатил без правно основание сумата от 159 741.02 лв. на ответника
Адвокатско дружество „К.и П.“. На 06.11.2014г. с решение на УС на БНБ бил отнет
лиценза на Корпоративна търговска банка /КТБ/. Въз основа на действащото към
този момент законодателство ищецът следвало да изплати гарантираните размери на
влоговете при условията и по реда на Наредба № 23 на БНБ. Според представената
информация от квесторите на КТБ ответникът имал в КТБ пет банкови сметки, въз
основа на които квесторите посочили сума като гаранция в размер на 186 119,72
лв. На 05.12.2014г. посочената сума била изплатена от Фонда на адвокатското
дружество. С писмо от 30.06.2015г. синдиците на КТБ уведомили Фонда, че
ответникът е получил неоснователно гаранция в размер на 95 081,16 евро във връзка с клиентска сметка с
IBAN: ***. Като
основание синдиците посочили, от една страна, че по посочената сметка бил
договорен привилегирован лихвен процент в размер на 1%, но поради технологичен
пропуск това не е било отчетено при подаването на информацията за дължимата
гаранция, а от друга страна – че сметката е клиентска по смисъла на чл.39, ал.1
от Закона за адвокатурата и сумата по нея не е част от имуществото на
адвокатското дружество.
С писмо от 30.09.2015г. Фондът поканил
ответника да възстанови сумата от 170 219,18лв. – недължимо платена гаранция.
На 14.10.2015г. ищецът получил писмо от ответника, в което било посочено, че
действително сумите по клиентската сметка не били собственост на адвокатското
дружество, а на 48 клиента – физически и юридически лица.
Впоследствие, банката предоставила на
Фонда писмени доказателства, от които се установявало, че посочената по-горе
банкова сметка *** основа на искане от 09.06.2014г. В същото клиентът е
посочил, че желае да му бъде предоставен преференциален лихвен процент от 1%
годишно. Върху искането била поставена резолюция „Да!“. Изготвен бил и проект
на договор. За периода от 09.06.2014г. до 06.11.2014г. банковата сметка е била
олихвявана с 1% годишна лихва, като за посочения период по сметката е начислена
лихва в размер на 14 513,36 евро. За сравнение, към същия момент действала Скала на стандартните лихвени
проценти на КТБ, съгласно която стандартният лихвен процент за този вид сметки
е бил в размер на 0.1%. Ето защо, ищецът счита, че относно тази банкова сметка ***,
въз основа на посочените по-горе в писмото от синдиците на банката основания.
Неоснователно платената сума възлиза на 180 099.46 лв., изчислена като от
преведената сума от 186 119,72 лв. е извадена сумата от 9 880,28 лв., която
Фондът е заплатил като гаранция по собствените сметки на дружеството.
Същевременно, в производството по
несъстоятелност на КТБ били разпределени суми по частична сметка за
разпределение, обявена на 25.04.2017г. в ТР. Фондът получил 11,304% от общия
размер на приетото в производството по несъстоятелност на КТБ вземане към КТБ,
възникнало по силата на чл.24, ал.1 от ЗГВБ /отм./ и настъпилата суброгация на
Фонда в правата на вложителите в КТБ с право на гаранция. Доколкото за
ответника не е налице право на гаранция, недължимо платената сума от 180 099.46
лв. следва да бъде намалена с 11,304%. Така, ищецът претендира ответникът да му
заплати недължимо платената сума от 159 741,02 лева. Предвид факта, че
ответникът е бил поканен да възстанови на Фонда сумата от 170 219,18лв с
покана, получена на 14.10.2015г., което не е сторено и към момента, претендира
и лихва за забава за периода от 3 години преди датата на завеждане на исковата
молба, а именно сума в размер на 48 636,16лв. за периода 02.12.2016г. –
02.12.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
подава писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Счита, че предвид статута на
процесната сметка, по която е била изплатена гаранцията, като „клиентска
сметка“, поради което наличностите по същата не са част от имуществото на
адвокатското дружество, не е пасивно легитимиран по предявения иск. Сочи, че
преведената сума не е усвоена от адвокатското дружество, а разпределена между
неговите клиенти съобразно размера на средствата им, налични по клиентски
сметки на дружеството в КТБ АД /н/. Следователно, пасивно легитимирани да
отговарят по иск за неоснователно обогатяване са 48-те клиенти на дружеството,
получили плащане от преведената гаранция, а не самото дружество, което само
оперира със средствата по клиентската сметка като администратор въз основа на
упълномощаване.
По същество, счита иска за
неоснователен. Сочи, че дружеството е предоставило на КТБ АД /н/ парична сума
по рамков договор за платежни услуги от 09.06.2014г., въз основа на който са
открити 3 собствени и 2 клиентски сметки – в евро и лева. За клиентските сметки
не е подписван анекс, за разлика от собствените на дружеството. С електронно
съобщение от 28.11.2014г. КТБ изискала от дружеството информация за лицата, на
които принадлежат паричните средства, налични по клиентските сметки. С писмо от
18.03.2015г. дружеството предоставило списък с идентификационни данни за
въпросните лица. С писмото било направено искане гарантираните суми да бъдат
преведени по клиентска сметка на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД. По посочената
сметка била преведена сумата от 186 119,72 лева.
Ответникът счита, че главният иск е
неоснователен, тъй като не е налице твърдяната от ищеца липса на основание за
извършеното плащане. На първо място, оспорва по процесната сметка да са били
предоставени привилегировани лихвени условия. Сочи, че договорът за банков влог
е формален договор, а от страна на дружеството не е подписван анекс към
рамковия договор, сключен с банката, въз основа на който клиентската сметка да
се олихвява с лихвен процент, различен от този, посочен в Скалата за стандартни
лихвени проценти, които банката предлага. Действително, били са предприети
стъпки за промяна в лихвените условия, но до подписването на писмено
споразумение между страните с такъв предмет не се е стигнало. Ето защо, не е
налице привилегирован лихвен процент по отношение на клиентската сметка.
Искането за откриване на банкова сметка, *** „да“ върху същото не могат да
бъдат приравнявани на писмен договор. Ако е налице олихвяване с 1%, както
твърди Фонда, то това е направено едностранно от банката.
На следващо място, дружеството само по
себе си не се е обогатило с процесната сума, тъй като сумите по клиентската
сметка не са част от имуществото му. С тях ответникът е оперирал въз основа на
договор за поръчка с всеки от клиентите си и именно в тази връзка получената
като гаранция сума е била разпределена по партида на клиентите му, а не е
отишла в полза на самото дружество.
С молба, депозирана на 26.06.2020г.
ответникът допълнително поддържа, че в случая следва да намери пряко приложение
чл.7, ал.2 от директива 94/19/ЕО, която е била неправилно транспонирана в
Закона за гарантиране на влоговете в банки, поради което чл.5, ал.1, т.1 от
същия закон не следва да се приложи. Ищецът е поддържал в о.с.з, проведено на
18.09.2020г., че така направеното възражение е преклудирано, доколкото се прави
за първи път след първото заседание по делото, но съдът намира това становище
за необосновано. Въпросът за определяне на приложимото право е от
компетентността на съда и доколкото възраженията в тази насока са правни, а не
фактически, и двете страни могат могат да правят такива в хода на цялото
производство и възможността за това никога не е преклудирана. Нещо повече, дори
при липса на становища от страните по този въпрос, определянето на приложимия
закон, както и тълкуването, и прилагането му според точния му смисъл, е
задължение на съда, което той следва да изпълни без за това да е необходимо
предприемането на някакви нарочни процесуални действия от страните.
В тази връзка, ищецът поддържа, че дори
да се приеме, че е налице противоречие между директивата и националния закон,
респ. неточно транспониране, процесната сметка попада в изключенията на т.11 от
Приложение №1 към директива 94/19/ЕО, поради което по силата на самата
директива плащането на гаранция е изключено.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
С искане от 09.06.2014г. В.К.,
управител на адвокатско дружество „К.и П.“ е отправил молба до Управителя на ФЦ
София Център на „КТБ“ АД за откриване на три броя разплащателни сметки на
дружеството – две в лева и една в евро, като и 2 броя специални сметки по
чл.39, ал.1 от Закона за адвокатурата – по една в лева и евро. Направено е и
искане клиентската еврова сметка да се олихвява с преференциален текущ лихвен
процент в размер на 1%, като е изразено съгласие, в случай че наличната по
клиентската сметка сума намалее под 1 000 000 евро, банката да
прилага стандартния си лихвен процент в размер на 0.1%. Върху искането е
изписано ръкописно „Да!“ и е положен подпис, относно чиято принадлежност по
делото не са събрани доказателства.
По делото са ангажирани доказателства
за изготвянето на договор за клиентска сметка, в който изрично са посочени
описаните по-горе преференциални условия, като и характера на евровата сметка с
IBAN: *** см. на
чл.39, ал.1 от Закона за адвокатурата. Няма данни договорът да е бил подписан
от страните.
Независимо от горното, между страните
не е спорно, а и се установява от заключението на изслушаната по делото ССчЕ,
че на 09.06.2014г. въз основа на постъпилото искане е била открита сметка с
посочения IBAN ***. На 12.06.2014г. по сметката са
постъпили 3 628 250 евро с валутен превод с наредител адвокатско
дружество „К.и П.“ и основание „трансфер“. За периода от откриването на
сметката до 06.11.2014г. по същата не са извършвани никакви плащания и/или
преводи. На 01.11.2014г. наличността по сметката е увеличена със сумата на
начислената лихва в размер на 14 513.36 евро.
От вписванията по партидата на "Корпоративна
търговска банка" АД (н) в търговския регистър се установява, че с решение
№ 73 на Управителния съвет на БНБ от 20.06.2014 г. "Корпоративна търговска
банка" АД е поставена под специален надзор за срок от 3 месеца, а с
решение № 138 от 06.11.2014г. лицензът й
за извършване на банкова дейност е отнет. С решение № 664/22.04.2015 г. по търг.
дело № 7549/2014 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав, "Корпоративна търговска
банка" АД е обявена в несъстоятелност.
По делото са изслушани заключенията на едно
първоначално и четитри допълнителни заключения на ССчЕ, изготвени от вещото
лице Т.Б., които съдът кредитира като подробни, цялостни и компетентно
изготвени. В заключенията са подробно обсъдени представените от страните
писмени доказателства, вкл. и електронни документи, поради което съдът не ги
обсъжда отделно. От заключенията се установява, че съгласно представения от
банката лихвен лист и извлечение от посочената по-горе сметка, банката е
начислявала годишна лихва от 1 % върху наличната сума по процесната сметка.
Общо за 144 дни за периода от откриването на сметката до 06.11.2014г. банката е
начислила лихва, с която я е кредитирала на посочената дата със сума в общ
размер на 14 513 евро – тоест увеличила е вземането й към себе си.
Установява се, че дружеството – ответник е разполагало
с общо пет банкови сметки в „КТБ“ АД, по четири от които са изплатени от Фонда
гаранции, както следва:
|
1BAN |
вид сметка |
валута |
наличност към 06.11.2014 г. в лева |
изплатена сума |
|
BG49KORP9220********** |
разпл. |
BGN |
5.00 |
5.00 |
|
BG58KORP9220********** |
разпл. |
EUR |
4.93 |
4.93 |
|
BG76KORP9220********** |
разпл. |
BGN |
6
010.33 |
6
010.33 |
|
BG04KORP9220********** |
особена |
EUR |
7
124 801.89 |
180
099.46 |
|
Общо: |
|
|
|
186
119.72 |
По особена сметка с титуляр ответника и с IBAN ***плащана,
като наличността по същата възлиза на 9 880,28 лв. В заключението вещото
лице е посочило, че не разполага с конкретни данни за причината, поради която
не е изплатена гаранция по тази сметка. В случай на изплащане на сумата, общият
размер на гаранцията би достигнал 196 000 лв. /186 119,72 лв. + 9880.28 лв./.
По данни от Автоматизираната система за изплащане на
Фонда на 05.12.2014г. дружеството се е разпоредило с гарантиран размер на влоговете си в клон на
обслужващата банка – „Банка ДСК“ ЕАД, като е наредило плащането на сумата от 186 119,72
лв. по сметка на дружеството в „ ОББ“ АД по причина, че към датата на изплащането
на гаранцията ответникът не е разполагал със сметка в обслужващата банка –
„Банка ДСК“ ЕАД. По посочената от него сметка в „ОББ“ АД е постъпила сумата от 186 107,72
лв. /сумата по гаранцията минус 12 лв. такса за междубанковия превод/, като на
25.03.2015г. сумата от по искане на ответника е прехвърлена от сметката в „ОББ“
АД по сметка на дружеството в „ Банка ДСК“ АД. По делото са представени писмени
доказателства - договори и удостоверения
от съответните банки, от които е видно, че и двете банкови сметки – в „ОББ“ АД
и в „Банка ДСК“ ЕАД са били клиентски по смисъла на чл.39 от ЗА. Сметката, от
която първоначално е захранена на 12.06.2014г. чрез трансфер банковата сметка в
„КТБ“ АД /н/, е била също в „ОББ“ АД и също е била клиентска по см. на чл.39 от
ЗА, за което по делото са ангажирани доказателства и е извършена проверка от
вещото лице.
След постъпването на сумата по клиентската сметка в „ДСК“
ЕАД, същата е разпределена от дружеството с оглед наличностите по всички негови
сметки в КТБ – разплащателни и клиентски, към дата 06.11.2014г. В тази връзка,
вещото лице изрично отбелязва, че дружеството не е разполагало с данни от
Фонда, че по една от сметките му не е изплатена гаранция. Разпределението е
направено на ниво счетоводно отчитане по партиди на отделни клиенти,
пропорционално с размера/съотношението
на клиентските им средства спрямо общо наличните средства по клиентските
сметки. Изрично вещото лице посочва, че такова разпределение е било налице и
спрямо клиенската сметка в „ОББ“ АД.
От заключението на ССчЕ е видно, че ако към
клиентската сметка в евро на ответника в „КТБ“ АД беше прилаган стандартния за
съответния период лихвеният процент от 0.1%,
за периода 12.06.2014г. до 06.11.2014г. – за 144 дни, лихвата би
възлизала на сума в размер на 1 451,34 евро или с 13 062,02 евро
по-малко от начислената при приложения лихвен процент.
Същевременно, за периода от първия момент, в който
средставата по клиентската сметка са запонали да се олихвяват с лихвения
процент от 1% до датата на поставяне на банката под специален надзор – общо
осем дни от 12.06.2014г. до 20.06.2014г., начислената лихва възлиза на сума в
размер на 806, 30 лева.
Вещото лице е дало заключение, че не може да се
твърди, че наличието на привилегировани лихвени условия по определени влогове в
банка, които са в отклонение на обявените от нея лихвени условия, във всички
случаи е предпоставка за влошаване на финансовото й състояние и в частност –
предпоставка за влошаване на финансовото състояние на КТБ. Водената политика от
банката за предоставяне на по-високи лихвени проценти по депозитни и други сметки, е предпоставка
за увеличаване на ресурса от привлечени средства, които биха могли да обезпечат
повишаване на приходите от лихви във връзка с евентуален ръст на кредитните
услуги. Вярно е, че основните приходи на банката, са приходите от лихви по
предоставените кредити, а основните разходи са начислените такива по депозитния
портфейл. За доброто състояние на банката се очаква нетния лихвен доход –
разликата межди горните две величини – да бъде положително число и то да е
достатъчно за покриване на оперативните
разходи. В този смисъл, при равни други условия, завишеното ниво на изплатени
лихви по депозитите, би спомогнало за намаляване на нетния лихвен доход, респ.
за намаляване на печалбата. Такъв извод обаче би бил чисто теоретичен, т.к. в
действителност увеличаването на разходите за лихви води до увеличение на
привлечените средства, които са основен ресурс за банката и като последствие
увеличава потенциала за реализиране на по-висок размер на приходите от лихви за
институцията.
На следващо място, като е анализирало обобщени данни
от публикуваните одитирани отчети на КТБ АД /н/ за приходите и разходите на
банката, както и за сумата на привлечени депозити от нефинансови предприятия и
предоставени кредити за периода 2010г. до 30.06.2014г., вещото лице е
заключило, че ръстът при кредитирането се е увеличавал всяка година, спрямо
ръста при депозитите, което неминуемо води до проблеми с ликвидността. На база
изложеното, вещото лице сочи, че не лихвите по депозитите, а ръстът на
кредитите е причина за влошаването на финансовото състояние на банката, както и
разходите, свързани с администрацията на кредитния портфейл. От публикуваните
доклади на контролните органи е видно, че ръстът на необезпечените и трудно
събираеми кредити е основаната причина за влошаването на финансовото състояние
на „КТБ“ АД /н/.
От приетите
основно и допълнителни заключения на ССчЕ се установява, че процентът на
удовлетворяване на вземанията на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, съгласно
одобрената от УС на ФГВБ частична сметка за разпределение на суми между
кредиторите на „КТБ“ АД /н/, обявена с вписване 20170425163731 в ТР е
11,301473%.
С частична сметка за разпределение, обявена на
24.08.2020г., за втори път се разпределят суми между кредиторите на банката,
като с посочената сметка са изплатени 8,**********% от общия размер на приетите
в производството по несъстоятелност вземания.
С частична сметка за разпределение, обявена на
17.02.2021г., са изплатени 5,**********% от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания.
Доколко така посочените факти, установяващи процента
на удовлетворяване, имат отношение към материалната легитимация на ищеца и размера на вземането, което той евентуално
има към ответника, следва да бъде съобразено при определянето на претенцията по
размер в случай, че са налице останалите предпоставки за нейната основателност.
Извън горното, установява се, че с писмо, получено на
30.09.2015г. Фондът е поканил ответника в 14-дневен срок да възстанови недължимо
платената сума по гаранция, възлизаща на стойност 170 219,18 лв.
С отговор от 14.10.2015г. ответникът е отказал на този
етап да възстанови сумата, като е изискал допълнителна информация.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД - главен и чл.86 от ЗДД
–акцесорен, за сумата от 159 741,02 лв.
– недължимо платени от Фонда на ответника като гаранция относно влог в КТБ АД
/н/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и сумата от
48 66,16 лв. – законна лихва за забава върху тази сума за периода 02.12.2016г.
– 02.12.2019г.
По главния иск в тежест на ищеца е да установи, че е
предал процесната сума на ответника, който я е получил, както и липсата на
основание за предаването. В тежест на ответника е да докаже основанието, на
което е извършено плащането, както и възражението си, че не е получил нищо.
Основната предпоставка, имаща значение за
осъществяването на фактическия състав, е
получаването на имуществена ценност от един правен субект и отсъствието на
основание за получаването. По смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД получаването е
фактическо действие, в резултат на което получилият имуществена облага
установява своята фактическа власт върху полученото. Получаването на имуществена облага
предполага даването й от друго лице, като и двете, обусловени едно от друго
действия, са фактически действия.
Ищецът твърди, че в негова полза е породено вземане за
връщане на изплатена в обхвата на системата за гарантиране на влоговете сума,
което плащане е извършено без правно основание по две причини: 1/ Тъй като е
направено във връзка с клиентска сметка, открита на осн. чл.39, ал.1 от Закона
за адвокатурата, поради което гаранция относно тази сметка не се дължи на
адвокатското дружество и 2/ поради изключване на конкретния влог от
гарантираните такива, поради уговорени привилегировани лихвени условия по
същия.
По първото основание:
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране
на влоговете в банки от 1998г. (отм.), Фондът гарантира
пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка, независимо от
броя и размера им, до размера от 196 000 лева, която сума включва и начислените лихви към датата на решението на
Българската народна банка за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност
на търговската банка.
Фондът представлява юридическо лице с основна функция
– да изплаща гарантираните размери на влоговете. В изпълнение на тази своя
функция, ищецът е превел по посочената по горе сметка на ответника в „ОББ“ АД –
което се поддържа от него, вкл. и чрез процесуалния му представител адв. Л. в
о.с.з., проведено на 19.06.2020г., сумата от 186 119,72 лв.
Между страните не е спорно, че ответникът е бил
титуляр на няколко банкови сметки, открити в „КТБ“ АД /н/, по които е имало
наличности към датата на решението на БНБ за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност на „КТБ“ АД /н/. Това се установява
както от приетите писмени доказателства, така и от заключението на ССчЕ.
От съществено значение за установяването на
действителните отношения между страните е изясняването на въпроса за вида и
характера на договора за банков влог, договора за банкова сметка ***, уредена в
чл.39 от Закона за адвокатурата, наречена „клиентска“.
Договорът за паричен банков влог е уреден в чл.421 и
сл. от ТЗ. Уредбата разкрива следните белези на договора - той е едностранен, възмезден договор, по
силата на който банката става собственик на вложената при нея сума, като дължи
връщане на сума в същата валута и размер, както и възнаграждение под формата на
лихва. Договорът е реален – независимо от постигнатото между страните съгласие,
фактическият му състав е завършен едва с предаването на сумата от влогодателя
на банката.
Спецификата на банковата дейност е наложила
сключването на договор за банков влог да се съпътства, дори обичайно – да се
предшества, от сключване на договор за банкова сметка – ***-често
разплащателна, но не задължително. Видовете банкови сметки и условията за
извършване на банкови разплащания са уредени НАРЕДБА № 3 на БНБ от 16 юли 2009
г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти / понастоящем отменена, но в сила към датата на сключване
на процесните банкови сделки/. Уредбата налага извода, че договорът за банкова
сметка ***, като писмената форма е условие за действителност. Съгласно чл. 6.
(1) от Наредбата платежни сметки, водени от банки (банкови сметки), се
използват и за съхранение на пари. По тези сметки може да се договаря изискване
за поддържане на минимална наличност. Последното придава на договора характера
на реален – банката изисква към момента на сключването му сметката да бъде
захранена с определена минимална сума.
По делото е доказано, че ответникът е отправил искане
към „КТБ“ АД /н/ за откриване на общо пет броя банкови сметки – три
разплащателни сметки на дружеството и две специални сметки по см. на чл.39, ал.1
от ЗА. Върху искането е поставена резолюция от лице, за което няма спор, че е
било представител на банката, оправомощен да сключва съответните сделки. Няма
спор, а напротив, установява се безспорно от заключението на ССчE, че
въпросните сметки са били открити и водени при „КТБ „АД“. Установява се с
категоричност и че евровата клиентска сметка с IBAN: ***а на 12.06.2014г. със сумата от
3 628 250 евро с валутен превод с наредител адвокатско дружество „К.и
П.“ и основание „трансфер“ и същата е водена като „клиентска“.
На основание гореизложеното съдът
приема за установено по делото, че банкова сметка ***: ***ска сметка по смисъла на чл. 39 от
ЗА.
Съгласно чл.39 от ЗА паричните
средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката
от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска
сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и
адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на
адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не
подлежат на запориране. Ал.(2) предвижда,
че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от
постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи,
доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет
на клиента. Съгласно ал.
(3) по клиентската сметка могат да се превеждат суми за: заплащане за разноски,
държавни такси и данъци на клиента; заплащане на хонорари на лица,
различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз; извършване на
сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор
между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз; други цели,
предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Ал. (4) на същия текст предвижда, че за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна
партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента
отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна
дата.
Изложеното налага извода, че макар титуляр на
клиентската сметка да е адвокатът/адвокатското дружество, наличностите по
същите не са част от неговото имущество. Уредбата е в известен смисъл
непрецизна, т.к. по всеки договор за паричен влог, наличностите по сметката не
са собственост на влогодателя, а на банката – в което се състои и основната
разлика с договора за обикновен влог. Банката не дължи съхранение на вложените
суми и връщането на същите, а напротив – тя става собственик на тези суми и ги
разходва на нуждите на типичната си банкова дейност. Задължението й е да върне
сума в същата валута и размер. При клиентските сметки се поставя въпросът – на
кого? В чия полза възниква вземането за сума в същата валута и размер – в полза
на титуляра на влога /адвоката/ или в полза на клиента, чиято собственост са
били средствата, преди влагането им в клиентската сметка.
Според настоящия съдебен състав отговорът на този
въпрос е еднозначен и той следва именно от уредбата на клиентската сметка в ЗА,
която, макар и непрецизна, изрично сочи, че „сумите по клиентската
сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз
или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране“. Очевидно, идеята е тези сметки,
макар с титуляр адвоката/адвокатското дружество, да се отделят от неговото
имущество, да се запазят от налагането на запор – в смисъла на насочване на
принудителното изпълнение върху тези сметки за събиране на вземания към
титуляра – именно поради особения си статут и специалното си предназначение, а
най-вече поради факта, че вземането за сумите, налични по сметките, не е
вземане на адвоката/адвокатското дружество, а на клиентите.
Отношенията между адвоката и клиента са уреждат по
силата на договор за поръчка - довереникът влага пари на доверителите по
банкова сметка ***. По силата на чл.292 ЗЗД правата на доверителя могат да
възникнат направо за него /при действия чрез пълномощник/ или да се считат за
права на доверителя само във вътрешните им отношения и спрямо третите
недобросъвестни лица. При клиентската сметка на практика всички трети лица са
недобросъвестни, защото тя по дефиниция и по силата на закона, е изключена от
патримониума на адвоката.
След като вземането по договора за влог по отношение
на вложените суми възниква в полза на клиента, чиито средства са вложени по
клиентската сметка, няма съмнение, че в негова полза възниква и вземането
спрямо Фонда по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
гарантиране на влоговете в банки от 1998г. (отм.). Гаранционното плащане на сумите по
клиентски сметки следва да бъде извършено на или в полза на лицата, чиито
средства са били вложени по клиентската сметка и за които адвокатът
/дружеството е длъжно да води отделна партида. В този смисъл, съдът споделя
изцяло становището на ищеца, че право на плащане от страна на Фонда имат клиентите,
чиито средства се държат по клиентската сметка, а не адвокатското дружество –
титуляр. Въпреки това, не може да се направи извод за основателност на
претенцията, поради следното:
Както беше установено по делото от фактическа страна,
ищецът е извършил плащане на сумата от 186 119,72 лв. чрез обслужващата
банка „Банка ДСК“ АД по сметка на ответника в „ОББ“ АД, която също е клиентска.
Застъпеното становище от процесуалния представител на ищеца в писмената му
защита, че този факт е без правно значение, не може да бъде споделено. По-късно,
сумите са прехвърлени от адвокатското дружество по сметка в „Банка ДСК“ АД,
която също е клиентска. Вещото лице по ССчЕ е установило с категоричност, че
ответникът в счетоводството си води отделни партиди на клиентите, чиито
средства са били вложени в процесната клиентска сметка в евро, във връзка с
която ищецът твърди да е направил плащане на гаранция без основание.
Следователно, в нито един момент дадената от ищеца имуществена облага
/гаранционното плащане/ не е била получена от ответника. Той не е „получил
нещо“ по смисъла на чл.55 от ЗЗД – нито парична сума, нито вземане за тази сума
спрямо банката, където сумата е била депозирана от ищеца. Получили са неговите
клиенти. Дали същите са имали право да получат гаранционно плащане не е предмет
на настоящото дело и няма как да бъде изяснено по същото, предвид липсата на
данни за евентуални други техни влогове в банката, тяхната стойност и пр., но
при всички случаи, ако ищецът счита, че плащането му е без основание, той
следва да насочи исковете си към титулярите на вземанията за съответните суми
по клиентската сметка – клиентите на адвокатското дружество, а не към самото
дружество. Последното не е материално легитимирано да отговаря по предявения
иск, тъй като нищо не е получило. Обстоятелството, че от заключението на ССчЕ
се установи, че ответникът счетоводно е разпределил на ниво партиди на отделни
клиенти постъпилата сума, пропорционално
с размера/съотношението на клиентските им средства спрямо общо наличните
средства по клиентските сметки, при което част от сумата е разпределена по
партида на самото дружество, е въпрос извън предмета на делото. Той касае
правилността на извършеното разпределение от ответника на ниво счетоводно
отчитане и би могъл да има значение при евентуален спор между ищеца и всеки
един от клиентите на ответника, получил гаранционно плащане, с оглед
установяване на неговия размер, но не
разколебава направения извод, че самият ответник нищо не е получил.
Макар исковете да следва да се отхвърлят и само на
това основание, съдът намира, че за пълното на изложението, следва да се
произнесе и по следващото направено от ищеца твърдения за липса на основание за
плащане на гаранцията - тъй като процесният влог е бил изключен от гарантираните такива, поради уговорени привилегировани
лихвени условия:
В чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) е
предвидено , че не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на лица, на
които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от
обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите
вложители. Вложителите, ползвали такава привилегия, ще следва да
се удовлетворяват за вземанията си в рамките на производството по
несъстоятелност на "Корпоративна търговска банка" АД (н).
Няма спор между страните, а и се установява безспорно
от приетото по делото искане, че ответникът сам е заявил ползването на лихвен
процент в стойност, значително надвишаваща стандартните лихвени проценти, които
банката е прилагала, съгласно представената по делото Скала на стандартните
лихвени проценти. Установява се безспорно от заключението на ССчЕ, че сумите по
сметката са били олихвявани с 1% на годишна база, което е десет пъти повече от
страндартния лихвен процент. На база изложеното може да се направи категоричния
извод, че процесната клиентска еврова сметка е била олихвявана с преференциален
лихвен процент.
Спорно е обаче до колко това представлява основание за
неизплащане на гаранция от страна на Фонда и дали като е платил такава, в полза
на същия е възникнало правото да получи обратно платеното като дадено без
основание. За да се приложи правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), следва да се
съобрази дали същото съответства на предвиденото в Директива 94/19/ЕО относно
схемите за гарантиране на депозити. В този смисъл са и възраженията на ответника, които, както беше изрично
посочено по-горе, не могат да се подчиняват на правилата за преклузията в гражданския
процес, т.к. касаят определянето на приложимото право.
Според чл. 288, т. 3 ДФЕС,
директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат
от държавите членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти
свобода при избора на формата и средствата на постигане на този резултат. 3а
разлика от регламента, който се прилага изцяло и директно, директивата определя
цели, които да се постигнат от държавите-членки в определен срок, който срок
позволява на националните законодателства да се адаптират към новата
регламентация. За Република България Директива 94/19/ЕО относно схемите за
гарантиране на депозити е станала задължителна и от 01.01.2007 г. националното
право следва да съдържа разпоредби, в изпълнение на предвиденото в директивата.
Същата сочи, че в нея е дадено минимално
гаранционно ниво, като националното право не трябва да оставя твърде голяма
част от депозитите без защита, което е в интерес както на защитата на
потребителите, така и на стабилността на финансовата система. Същевременно, държавата-членка
трябва да е в състояние да изключва определени категории специално изброени
депозити или вложители, ако не смята, че те се нуждаят от специална защита и от
гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити. Затова, в чл. 7, § 2 от
Директивата е посочено, че държавите-членки
могат да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от
гаранция, или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като изключенията са изброени в
Приложение I.
Хипотезата на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗГВБ (отм.) съответства на предвиденото изключение в Приложение I, т. 11. Според него се
изключват депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от
същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали
за влошаване на финансовото й състояние. Очевидно е, че Директивата изисква освен предоставянето на привилегировани лихвени условия да е налице и причинна връзка между този факт и влошаване на финансовото състояние
на банката. Националното
законодателство не отчита така посочената причинна връзка, а се концентрира
само върху обективния факт от действителността – олихвяване на съответния влог
с привилегирован лихвен процент. Въведеното с Директивата допълнително условие -
да е налице спомагане за влошаване финансовото състояние на банката, изобщо не е отчетено от българския
законодател. Така на практика се въвежда изключение, което е значително
по-широкообхватно от въведеното в Директивата и се нарушава баланса между
защитата на вложителите и стабилността на финансовата система, постигането на който е нейната
основана цел. Следователно, изключението по чл. 7, § 2, т. 11 от
Приложение I е неправилно транспонирано в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.).
Директивата, както вече беше посочено, е акт, който по
принцип няма директен ефект. От това правило обаче са налице изключения при
наличето на следните условия: 1). държавата-членка да не е
изпълнила в установения срок задължението си за транспониране; 2). разпоредбата
на директивата да е безусловна и достатъчно прецизна и 3). разпоредбата да
установява права на отделни субекти, противопоставяни срещу същата
държава-членка или срещу орган или организация, намиращ се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица (С., дело № C-188/89, F. v. B. Gas).
В конкретния случай първата предпоставка е налице -
при действието й в периода след изтичането на установения в чл. 52 от Договора
за присъединяване срок до отмяната на ЗГВБ (отм.), разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗГВБ е установявала изключение от обхвата на гаранцията, по-широко от
допустимото според т. 11 от Приложение I. Налице е и втората предпоставка -
разпоредбата на т. 11 от Приложение І е безусловна и достатъчно прецизна,
въвеждайки изискването при изключването на определен депозит от обхвата на
гаранцията предоставените по него финансови отстъпки да се намират в причинна
връзка с влошаването на финансовото състояние на кредитната институция. Третата
предпоставка също е налице, доколкото Фондът, който без да притежава
властническите правомощия, установени в конституцията и законите в полза на
органите на държавна власт, на държавно управление и на съдебните органи,
несъмнено е орган, намиращ се под юрисдикцията и контрола на българската
държава, който освен това притежава особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица, по смисъла на
цитираното решение на СЕС. В този смисъл, за необходимостта от пряко приложение
на Директива 94/19/ЕО, относно правилото на т. 11, Приложение І, поради
неправилно транспониране в българското законодателство, е налице вече формирана
съдебна практика - решение № 1337/13.06.2017 г. по т.д. № 5727/2016 г. на САС, ТО, 9 състав
и решение № 1667/12.07.2017 г. по т.д. № 525/2017 г. на САС, ТО, 6 състав,
както и определение № 541/08.08.2019 г. по търг. дело № 3049/2018 г. на ВКС.
Прякото приложение на Директивата изисква олихвяването
на конкретния влог с по-висок лихвен процент да е спомогнало за влошаването на финансовото състояние на банката. Съгласно заключението на вещото лице
обаче, за периода от откриването на процесния влог до датата на поставяне на банката
под специален надзор – общо осем дни от 12.06.2014г. до 20.06.2014г.,
начислената лихва възлиза на сума в размер на 806, 30 лева. Трудно би могла да
се обясни причинната връзка между тази скромна по размер сума и фалита на „КТБ“
АД/н/. В заключението си вещото лице приема, а и потвърждава при изслушването в
съдебно заседание, че основната причина за влошаване финансовото
състояние на банката са не високите лихвени проценти, изплащани по депозитите, а ръстът на необезпечените и трудно
събираеми кредити.
Следователно, макар лихвеният процент,
с който е олихвяван процесния депозит да е преференциален, не е доказано той да е спомогнал за фалита на "Корпоративна търговска банка" АД (н). Фондът има основания за изплащането
на гаранция относно сумите по въпросния влог в полза на клиентите на
адвокатското дружество – титуляр на банковата сметка, при наличието, разбира
се, и на останалите предпоставки за това, което, както съдът отбеляза по-горе,
не може да бъде проверено по настоящото дело.
Искът по чл.55, ал.1, пр. 1 срещу
адвокатското дружество – титуляр на банковата сметка, е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Поради неоснователността на главния
иск, неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК има само ответникът. Съгласно представения списък на
разноските и доказателства по делото, ответникът е сторил съдебно деловодни разноски
в общ размер на 1 310лв, както и за адвокатско възнаграждение в размер на
6 700 лв. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно. Изчисленото по реда на чл.7,
ал.2 от НМРАВ минимално възнаграждение, съобразно материалния интерес на
делото, възлиза на 5 697,54 лв. Заплатеното от страната възнаграждение не
превишава минималното в степен, обосноваваща извод за прекомерност на същото,
преценено в контекста на значителната фактическа и правна сложност на делото,
броя на проведените заседания и изслушаните експертизи. Ето защо, на ответника
следва да се присъдят заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в
пълния им размер или общо ответникът има право на разноски в размер на
8 010лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФОНД З.Г.Н.В.В Б.
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление *** срещу АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „К.И П.“, вписано в регистъра на адвокатските дружества при СГС под
№613/2013г., БУЛСТАТ *****искове за заплащането на сумата от 159 741,02
лева – недължимо платена гаранция относно наличностите по банкова сметка ***: *** „КТБ“ АД /н/, както и за сумата от
48 636,16 лв. – законна лихва за
забава върху главницата от 159 741,02 лв. за периода 02.12.2016г. –
02.12.2019г.
ОСЪЖДА ФОНД З.Г.Н.В.В Б. БУЛСТАТ *****,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „К.И П.“,
вписано в регистъра на адвокатските дружества при СГС под №613/2013г., БУЛСТАТ *****,
сумата от 8 010лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: