РЕШЕНИЕ
№ 380
Хасково, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260701331 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково срещу Решение
№196 от 09.10.2023 г., постановено по АНД №245/2023 г. по описа на Районен съд
– Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че Решението
било постановено в нарушение на материалния закон. Мотивите на съда били
неясни, противоречиви и необосновани. Сочи се, че съдебният състав обосновано
формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. От показанията на
свидетелите било установено, че нарушителят не притежавал документ за
транспортиране на отпадъци, издаден по реда на чл.35, ал.3 от ЗУО, както и
самият нарушител не бил представил доказателства за това. Не било спорно, че
транспортираните от нарушителя части на купета на МПС имали характеристика на
предмет – без регистрационни номера и в разглобено състояние представлявали предмети,
от които техният собственик се е освободил, т.е. тези ИУМПС били „отпадък“ по
смисъла на §1, т.17 от ЗУО и §1, т.1 от НИУМПС. За безспорно извършеното
нарушение нарушителят бил наказан на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО.
Районният съд бил приел в мотивите на обжалваното решение, че административното
нарушение е формално, на просто извършване, и настъпването на каквито и да е
имуществени вреди от него няма отношение към съставомерността, и следователно
техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на
случая. Веднага след това съдът напълно неправилно твърдял, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради малкото количество отпадък
– само 3 броя купета и ниската им стойност – 125 лева. Твърди се, че този извод
на съда бил незаконосъобразен, тъй като ЗУО се явявал специален закон по
отношение на ЗАНН и разпоредбите му били с предимство пред общия закон.
Смисълът на формалното нарушение бил, че се търси отговорност при неговото
просто реално извършване, без оглед на материалната стойност на предметите, още
повече, че в случая ставало въпрос за „отпадъци“, т.е. вещи с ниска цена.
Твърди се, че друг неправилен извод на съда бил, че следвало да се отчете
сравнително младата възраст на нарушителя и явно тежкото му социално и
финансово положение, доколкото нарушителят бил на *** години и бил собственик
на лек автомобил „Мерцедес“.
Претендира се обжалваното Решение да бъде
отменено изцяло, като вместо него се потвърди Наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител в
съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли обжалваното Решение да
бъде потвърдено.
Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е
за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Районен съд – Свиленград
е отменил на основание чл.63, ал.2, т.2, вр. ал.4 от ЗАНН обжалваното пред него
Наказателно постановление (НП) №17/2023 г. от 04.05.2023 г., издадено от
Директора на РИОСВ – Хасково, в частта му, с която на Г. Ж. К. от [населено
място], за нарушение на чл.35, ал.2, т.2, във вр. с ал.3 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева, на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО, и е предупредил
нарушителя Г. Ж. К., че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Със същото решение съдът е отменил като неправилно
Наказателното постановление и в частта му, с която е постановено отнемане в
полза на държавата на предмета на административното нарушение – 500 кг.
отпадъци от черни и цветни метали, описани подробно в протокол за доброволно
предаване от 10.02.2023 г., и е осъдил РИОСВ – Хасково да заплати на Г. Ж. К.
направените по делото разноски в размер на 600 лв.
След проверка на Наказателното постановление,
районният съд е приел за установено, че същото е законосъобразно от формална,
процесуалноправна страна, и не е констатирал недостатъци в акта, водещи до
отмяната му. Приел е, че Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, въведеното описание на нарушението е ясно и съответства на неговата
правна , ал.3 от ЗУО. Обсъдил е цитираната разпоредба, във връзка с ал.2,
т.2 от ЗУО и §1, т.43 от ДР на ЗУО, и е приел за безспорно установено, че към
процесната дата административно наказаното лице не е притежавало документ за
транспортиране на отпадъци, издаден по законоустановения ред, а установените
при проверката превозвани от него части от купета на 3 броя МПС представляват
ИМПС по смисъла на специалната Наредба за излезлите от употреба МПС, респ.
отпадък по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУО. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО лице е
извършило описаното в НП нарушение.
Като е цитирал въведената в §1, т.4 от ДР на
ЗАНН дефиниция за „маловажен случай“, и възприемането на понятието „вредни
последици“ съгласно ТР №6 от 15.11.1973 г. по н.д. №2/73 г. на ОСНК на ВС,
районният съд е счел, че в конкретния случай е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложил е съображения, че обществената опасност на
деянието не е завишена, съобразена/съпоставена с други идентични деяния,
предвид малкото количество на отпадък – „само 3 броя части от нарязани купета,
които били закупени от жалбоподателя преди години за използването им за части“.
Обществената опасност на дееца също е приета за незавишена, тъй като не било
констатирано наличие на друго идентично нарушение или нарушение на ЗУО, и
предвид факта, че жалбоподателят не бил възпрепятствал и не бил направил опит
да осуети проверката, и обстоятелството, че размерът на отпадъчното желязо е
само 125.00 лв. Отделно от това съдът е отчел възрастта на нарушителя от 33 г.
като сравнително млада, и явно тежкото му социално и финансово положение, като
не е установил отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното
решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа обстановка
относно извършеното от обективна и субективна страна административно нарушение,
правилната му правна , и безспорното му извършване от Г. Ж. К.. Въззивният съд
е възприел относимите в тази връзка факти въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред и е направил
фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. Безспорно е установено по делото, че от страна на
административно наказаното лице е извършено вмененото му административно
нарушение, изразяващо се в събиране и транспортиране на отпадъци от черни и
цветни метали без регистрация като търговец и без да притежава регистрационен
документ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци от
черни метали по реда на глава пета, раздел II, във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО.
Както съставомерността на извършеното деяние, така и вината на нарушителя са правилно
установени от въззивния съд.
Неправилно обаче с решението си районният съд е
приложил разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН, като преценката му за наличие на
маловажен случай на административно нарушение настоящият състав счита за
неправилна.
Съгласно легалната дефиниция на понятието,
дадена в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ бр.109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Санкционираното в случая административно
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на
§1, т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото конкретното деяние не притежава никакви
обективни белези, които да го отличават от обикновените случаи на нарушения по
посочената в НП разпоредба.
Съгласно чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО, с глоба
4000 лв. се наказва физическо лице, което: извършва дейности с ОЧЦМ,
ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение,
ако деянието не съставлява престъпление.
В чл.35, ал.3 от ЗУО е предвидено, че за
извършване на дейностите по ал.2, т.2 - 5 (включително предвиденото в ал.2, т.2
събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.41 и 43 от
допълнителните разпоредби), се изисква регистрация и издаване на документ по
реда на глава пета, раздел II.
Засегнатите от конкретното нарушение обществени
отношения могат да се определят като значими, преценени в контекста на
основната цел на ЗУО да регламентира мерките и контрола за защита на околната
среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на образуването на
отпадъци, както и на вредното въздействие от образуването и управлението на
отпадъците, и предвид регламентираните в същия закон завишени изисквания към
лицата, извършващи дейности с отпадъци.
Правилно въззивният съд е отчел, че в случая
санкционираното нарушение е формално, при което евентуално настъпилите от
същото вредни последици нямат отношение към неговата съставомерност. Неправилно
обаче в конкретния случай е отчел количеството превозван от санкционираното
лице отпадък към степента на обществената опасност на деянието, като я е приел
за занижена. Неточно е установяването, че са били превозвани само 3 броя части
от нарязани купета, доколкото в НП и документите в административнонаказателната
преписка се посочва превозването на части от нарязани купета на три различни
автомобила, което, съпоставено с общото количество на отпадъчното желязо от 500
кг., опровергава извода за ниска степен на обществена опасност на деянието.
Количеството на превозвания отпадък е следвало да бъде отчетено от
административнонаказващия орган и от съда в хипотезата на чл.27, ал.3, вр. ал.3
от ЗАНН, при определяне размера на наложеното наказание, предвидено в закона в
достатъчно широки граници 4000 лв. Същото се отнася и до имотното състояние на
нарушителя и подбудите за извършване на нарушението. В случая обсъдените от
въззивния като смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства – липсата
на данни за предишни административни нарушения по ЗУО и непрепятстването от
негова страна на проверката, не квалифицират случая като такъв с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните за този вид административно
нарушение. Отделно от това по делото няма събрани никакви доказателства за
тежко социално и/или финансово положение на нарушителя, на които се е позовал
въззивния съд, а са налице данни (Констативен протокол от 10.02.2023 г.), че Г.
Ж. К. е собственик на управляваното от него на 10.02.2023 г. МПС, посочено в
АУАН №351А-15/10.02.2023 г. като товарен автомобил [Марка] 312Д, а в
Констативния протокол от 10.02.2023 г. като товарен автомобил тип „бордови“ с
рег.№[рег. номер]. Няма събрани и доказателства, установяващи други смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, които да квалифицират случая като
такъв с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид
административно нарушение.
Настоящата инстанция намира, че не е било налице
основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН от АНО, съответно за отмяната от съда
на Наказателното постановление като неправилно санкциониращо маловажен случай
на административно нарушение.
Доводите на районния съд за отмяна на процесното
наказателно постановление се приемат от настоящата инстанция за неправилно
изградени, поради което е налице основание за касиране на съдебния акт като
постановен при неправилно приложение на закона.
Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и
подлежи на решаване по същество, като с оглед безспорно установеното, доказано
и законосъобразно санкционирано по чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО нарушение, следва
да намери приложение и чл.20, ал.2 и ал.3 от ЗАНН предвиждащ отнемане на вещите,
предмет на нарушението, в полза на държавата.
Решението, с което въззивният съд е отменил
Наказателното постановление, е валидно и допустимо, но несъответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него следва
да се потвърди изцяло Наказателното постановление.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №196 от 09.10.2023 г.,
постановено по АНД №245/2023 г. на Районен съд – Свиленград, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление
№17/2023 г. от 04.05.2023 г. на Директора на РИОСВ – Хасково.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |