Решение по адм. дело №1093/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Е. Т., [ЛНЧ] – гражданка на Украйна с настоящ адрес в [населено място], срещу Заповед № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 13.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. По наведени в тази насока доводи е направено искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Директор на ДСП Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. Изразява писмено становище за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена в съответствие със ЗСПД и правилника за неговото прилагане.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано от жалбоподателката Е. Т. с подадено Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 07.10.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД относно децата й Н. Т. и Р. Т., в която е посочено, че децата й са записан съответно в трети клас и във втори клас за учебната 2025/2026 година. В заявлението е посочено, че към него е приложено удостоверение от съответното училище за декларираното обстоятелство – че децата й са записани в трети и във втори клас за учебната 2025/2026 година. Това удостоврение не е приложено към преписката, но с нея е представен лист от 13.10.2025 г. за извършен предварителен контрол за законосъобразност, в който изрично е посочено, че заявлението е комплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания, поради което и съдът приема това обстоятелство за безспорно между страните, още повече, че ответникът не прави възражения в тази насока.

С обжалваната Заповед № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 13.10.2025 г. на Директора на ДСП Стара Загора на Е. Т. е отказано отпускане на исканата еднократна помощ за децата й Н. Т. и Р. Т. на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като от фактическа страна заповедта е обоснавана с това, че право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България (РБ) е страна, а между Украйна и България няма сключен такъв договор и лицето няма статут на постоянно пребиваващ.

Заповед № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 13.10.2025 г. на Директора на ДСП Стара Загора е връчена на Е. Т. на 20.10.2025 г., а жалбата против нея е подадена на 31.10.2025 г.

По делото е приета като писмено доказателство Регистрационнна карта на чужденец № *********, издадена на 07.03.2025 г. и валидна до 04.03.2026 г., видно от която жалбоподателката е гражданка на Украйна с настоящ адрес в [населено място] и има статут на чужденец с предоставена временна закрила в РБ.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – доколкото ответникът не ангажира доказателства за датата на връчване на оспорената заповед, от надлежна страна, за която оспореният индивидуален административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 13.10.2025 г. на Директора на ДСП Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

В нормата на чл. 3 от ЗСПД е очертан кръгът от лица, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени – български граждани; 2. семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето ЗЗД); 5. бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който РБ е страна.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗД.

Жалбоподателката е чужденка с предоставена временна закрила в РБ и отглежда децата си Н. Т. и Р. Т. в семейна среда. По тези обстоятелства няма спор между страните.

Според чл. 47 от Конституцията на РБ (КРБ) отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, а в чл. 51, ал. 1 е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в РБ, имат всички права по нея с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От своя страна ЗУБ определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на РБ, както и техните права и задължения, като в чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г.) изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Действително семейството на жалбоподателката не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези на правоимащи лица, но има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за децата Н. Т. и Р. Т. по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ с оглед на правилата на международните договори, по които РБ е страна.

В чл. 27, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.) е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Б. К. обхваща правото на образование като социално право, което при необходимост подлежи на материално подпомагане.

От друга страна, в процесния случай трябва да бъде съобразена Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. В чл. 13, пар. 2 от Директивата е разписано задължение за държавите-членки да създадат разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета са въведени в националното законодателство със ЗУБ – § 1а от ПЗР на закона (нов – ДВ, бр. 52 от 2007 г.). Следователно нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от този закон гарантира правото на жалбоподателката да получи и помощта по чл. 10а от ЗСПД, доколкото този вид помощ е част от каталога социални помощи в действащото българското право и не е изрично изключена от подпомагането на лицата с предоставена временна закрила.

Цитираната по-горе нормативна уредба означава, че постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД с аргумент, че семейството е на чужди граждани, които нямат статут на постоянно пребиваващи в страната и получаването на такава помощ не е предвидено в международен договор, по който РБ е страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона да бъдат подпомогнати семействата при отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях.

По тези съображения съдът намира оспорения административен акт за незаконосъобразен. След отмяната му на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 07.10.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, подадено от Е. Т. относно децата й Н. Т. и Р. Т., при съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона, като се определи срок за това.

Водим от тези мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е. Т., [ЛНЧ] – гражданка на Украйна с настоящ адрес в [населено място], Заповед № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 13.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, с която е отказано отпускане на месечна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-СТ/12316 от 07.10.2025 г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, подадено от О. Г. относно децата й Н. Т. и Р. Т., при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора 7-дневен срок за произнасяне, считано от датата на съобщаване на решението чрез получаване на препис от него.

Решението е окончателно.