Определение по дело №508/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2181
Дата: 2 септември 2021 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20207050700508
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 02.09.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 508/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК  за изменение на решение № 1112/30.07.2021г., постановено по административно дело № 508/2020г. на Варненския административен съд,  в частта на размера на присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

Постъпило е искане с вх.№ 12035/12.08.2021г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в което се  иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 7826.26 лв.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските беше съобщена на „Л.Л.“ ****/в несъстоятелност/ чрез синдика Г.С. и в дадения срок постъпи становище с вх.№12713/30.08.2021г., в което се настоява да не бъде изменяно решението в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

С решението, чието изменение се иска в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, съдът е отхвърлил жалбата на „Л.Л.“ ****/в несъстоятелност/, представлявано от временния синдик Г.П.С. срещу ревизионен акт №Р-03000318006519-091-001/09.09.2019г., издаден от инспектори по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 271/29.11.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП. Осъдил е дружеството-жалбоподател да заплати на  дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът изрично в мотивите на решението си е подчертал, че ответника следва да получи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на  чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки се с решение /т.47 и т.51/  от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по  съединени дела С–427/16 и С–428/16, с което  е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на  член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и на  основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ.

Настоящият съдебен състав се придържа към това си становище и смята, че правилно на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, поради високата фактическата и правна сложност на делото.

Следва да се има предвид, че промените във все повече български закони /чл.10 ал.4 от ЗОДОВ, чл.143 ал.3 от АПК, чл.78 ал.8 от ГПК/, касаещи заплащане на юрисконсултско възнаграждение,  определено  по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ показват, че законодателят ни е взел предвид решение /т.47 и т.51/  от 23 ноември 2017 година на Съда на Европейския съюз по  съединени дела С–427/16 и С–428/16. Несъответствието на чл.161 ал.1 от ДОПК с цитираното решение на СЕС би довело до отговорност на държавата по реда на чл.203 ал.3 от АПК във връзка с чл.2в ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед на изложеното,  не е налице основание за изменение на решение № 1112/30.07.2021г., постановено по административно дело №508/2020г. на Варненския административен съд в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение, поради което искане с вх.№ 12035/12.08.2021г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение в размер на 7826.26 лева е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.

Воден от изложеното и на основание чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ  искане с вх.№ 12035/12.08.2021г. от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с което се  иска изменение на решение  № 1112/30.07.2021г., постановено по административно дело № 508/2020г. на Варненския административен съд,  в частта на размера на присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: