О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в закрито заседание на петнадесети август
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря и с участието
на прокурора изслуша докладваното от съдията Алексиева гр. дело № 1023 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от Н.М.Н. срещу Държавата.
Ищецът
твърди, че нa 13.11.2001 г. станал жертва на
тежко, пътно - транспортно произшествие, в следствие на което
били необходими близо 5 години, за да бъде
закрепено здравословното му състояние. Тъй като автомобилът, с който било направено пътно-траспортното произшествие бил застрахован в ЗК
„А.Б.” АД - гр. София бил предявен иск пред Софийски Градски съд срещу
застрахователната компания за заплащане на дължимото обезщетение по дължимата застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като застрахователната
компания отказала да го
заплати доброволно. Твърди се, че в последствие, с цел да създава псевдоаргументи,
за да не
заплати дължимото застрахователно обезщетение, изпълнителният директор на застрахователната
компания П.Я.и юрисконсулта П.Г.извършили изключително гнусни престъпления срещу пострадалия от
ПТП-то ищеца, поради което последния посредством тъжба предявил Българската Държава да изпълни
задълженията си по чл.47 от Хартата
за основните права в Европейския съюз и чл.6 ал.1 и чл.13 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи и да реализира
спрямо извършителите следващата им се
наказателна отговорност за извършените престъпления по чл.148, ал.2, във
връзка с чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.147, ал.1 във връзка с чл.26 от НК и по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.146, ал.1 във връзка е чл.26 от НК. Твърди се, че разглеждането на делото било предоставено на обслужващ мафията
съдия, а именно: зависимия от мафията съдия
В.С.. Поддържа се, че изпълнявайки „мръсна поръчка”
на мафията за избавянето на
подсъдимите от следващата им се
наказателна отговорност и гражданска отговорност съдията В.С. започнала по всевъзможни
начини неправомерно да манипулира съдебното производство. Поддържа се, че съдията започнала да протака
съдебното производство с цел да изтече
у законоустановената в чл.81, ал.3 от НК абсолютна
давност и по визирания начин да избави подсъдимите
престъпници от следващата им се
Наказателна отговорност. Неправомерно отказала да разгледа
предявените с тъжбата граждански искове и да присъди на пострадалия
обезщетение за причинените му от престъпниците огромни и непоправими вреди, с престъплението - предмет на делото. Вместо да изпълнява законоустановените си задължения на
„Независим арбитър”, съдията В.С. дотолкова се вживяла в ролята на „адвокат на подсъдимите” - престъпници, че неправомерно започнала сама
да си събира
и манипулира „псевдодоказателства”
за чието „събиране” няма предявени искания дори от подсъдимите или от техните
защитници, да приобщава към делото
„псевдодоказателства”, представляващи
гнусни „клеветнически пасквили”. Твърди се, че след като се стигнало до постановяване на присъда по делото съдията В.С. ненадейно сама се отвела от разглеждането
на съдебното дело, без никоя от
страните да й е поискала „отвод”, като сама
признала, че е заинтересована и предубедена от изхода на делото
и че не представлява
„независим и безпристрастен
съд” по смисъла
на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи. Поддържа се, че съдебното дело било предоставено на зловещия изпълнител
на „мръсни поръчки” на мафията
М.Г.. Поддържа се,
че последният демонстративно неправомерно отказал да
разгледа гражцанските искове, след което започнал демонстративно да разтакава делото
(включително като отлагал с месеци
съдебните заседания. Поддържа се, че така съдията М.Г. неправомерно разтакавал делото, докато изтече
абсолютната давност по смисъла на
чл.81 ал.3 от НК и накрая неправомерно прекратил наказателното производство, дори при
грубо нарушение на императивната правна норма на
чл.289, ал.2 от НК, без да
получи изрично становище от подсъдимия П.Я.дали е съгласен наказателното производство да бъде прекратено
поради изтекла абсолютна давност. По този начин съдията извършил поредния „Отказ от правосъдие”
при грубо нарушение на чл.6 ал.1 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните
свободи. Твърди се, че това определение било обжалвано пред СГС. Поддържа
се, че съдебният състав на Софийски Градски съд в качеството на въззивна инстанция, отново при грубо нарушение на чл.6 ал.1
и чл.13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи без да обсъди и вземе предвид изключително основателните доводи на
защитата на пострадалия постановил неправомерно Решение № 1116 от 02.10.2013 г.
по в.н.ч.х.д. № 2838/2013г. на СГС, с което неправомерно потвърдил
неправомерния "Отказ от провосъдие"
извършен от съдията М.Г.. Поддържа се, че единствената причина за изтичане на абсолютната
давност по смисъла на чл.81, ал.3 от НК е неправомерното поведение и
неизпълнение на своите основни задължения от съдиите М.Г. и В.С., които грубо
нарушават основното право на пострадалия да бъде разгледано делото в „в разумен срок” залегнал в чл.6, ал.1 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека. Поддържа се още, че не е допустимо да
пострадалият да бъде осъден да заплаща разноски на подсъдимия. Като изключение
се допускат само при неправомерно поведение на пострадалия, изрично указано в
хипотезите визирани в чл.24, ал.4, т.5 от НПК и демонстриращо дезинтересиране на пострадалия от делото.
Твърди се,
че вследствие на горното ищецът в пряка, причинно-следствена връзка търпи
имуществени и неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 505 лева, която
съдията М.Г. неправомерно е осъдил пострадалия да заплати на престъпника -
подсъдим, като акт на репресия и мотивирайки се с неправомерното поведение на
Българския Държавен съд, което е довело до изтичане на абсолютната давност,
сумата от 6 200 лева пряко причинени вреди от направените разходи за водене на съдебно
производство, което не е приключило по изключителната вина на Българския
Държавен съд, обезщетение за причинените имуществени вреди, 1430 лева
допълнително причинени вреди от визираното Определение на съдията М.Г., както и
паричната сума от 800 000 лева неимуществени вреди, заедно с всички дължими
върху тези парични суми законни лихви, считано от момента на деликтите от 17.02.2010 г. до окончателното изплащане на
всички дължими парични суми.
По делото е
постъпил отговор от ответника Държавата чрез Министъра на финансите, с който
оспорва предявените искове като недопустими, евентуално неоснователни.
Моли съда
да прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определени на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В уточнителна молба от 20.04.2017 г. ищецът сочи, че искът е
насочен срещу държавата за неизпълнение на задълженията й, установени в чл.6,
ал.1 от ЕКЗПЧОС, която единствено в качеството си на юридическо лице носи
отговорност за нарушаване на правото на ЕС.
При
тези фактически твърдения, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове
са процесуално недопустими, поради което и на основание чл.130 ГПК исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Ищецът претендира имуществени и
неимуществени вреди, произтекли от неразумно продължилото съдебно производство
по н.ч.х.д. №
5581/2010 г. по описа на СРС, НО, 108 състав, пасивността и бездействието на съдиите, определени за докладчици
по това дело, довели до изтичане
на давностния срок по наказателното
производство срещу двамата обвиняеми.
За вреди от действия на съдиите
отговаря Държавата, но в лицето на държавния орган, към който се числи
длъжностното лице, в качеството на органа на нейн
процесуален субституент по реда на ЗОДОВ или на
възложител по реда на ЗЗД, като последният като общ закон е със субсидиарно приложение. В този смисъл Определение №
191/06.07.2016 г., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК по ч.гр.д. №
2638/2016 г. на ВКС, първо гражданско отделение.
Държавата
отговаря и за вреди от нарушение на правото на ЕС, но тази отговорност в
производството по реда на чл.4, §3 от ДЕС и практиката на СЕС се трансформира в
отговорност на конкретния държавен орган. Задължението за държавата изведено в
юриспруденцията на СЕС при тълкуване на нормата на чл.4, §3 от ДЕС е да създаде
възможност на засегнатите от нарушение на ПЕС субекти да предявят иск в защита
на правата си по вътрешноправен ред. И в тези производства пак съобразно
практиката на СЕС, ответник е съответният орган, засегнал тези права, а не
Държавата.
В
случая обаче ищецът не твърди нарушение на правото на ЕС, доколкото ЕКЗПЧОС не
е част от това право. Източниците на правото на ЕС са първични и вторични. Първичното
право на ЕО и ЕС обхваща учредителните договори, договорите и актовете за
изменение и допълнение на учредителните договори (тук се включват и договорите
за присъединяване на нови държави), както и Хартата на основните права на
Европейския съюз. Вторичното право на ЕО и ЕС обхваща приетите: Регламенти
съдържащи норми с общ характер, които се прилагат пряко и са със задължителен
характер; Директивите, които обвързват всяка държава-членка само по отношение
на резултата, който трябва да бъде постигнат. Директивата не е акт с пряко
приложение и за да породи действие във вътрешния правов ред на държава-членка е
необходимо директивата да бъде транспонирана в националното законодателство;
Препоръки и становища, които са формално без правна сила, те нямат обвързващ
адресатите си ефект.
С оглед
на горното съдът намира, че производството по делото ще следва да бъде
прекратено като недопустимо.
При
това положение и с оглед заявеното искане на ответника ще следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в
размер на 100 лв.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от Н.М.Н. срещу Държавата и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1023/16 г.
по описа на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4
от ГПК Н.М.Н., ЕГН **********,*** да заплати на Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, гр. София, ул. „******** сумата от 100 лв. /сто лв./
разноски направени от ответника по прекратеното производство.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: