Р Е Ш Е
Н И Е № І-61
град Бургас
,11.06. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
........двадесет и девети май.............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 309 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалните представители на К.П.Т. и И. И. К. –последния в качеството му на управител на „С.Г.Строй Инвестмънт“ООД –ответници по гр.д. № 473 /2017 год. по описа на Царевския районен съд против решение № 103/14.12.2018 год. постановено по същото дело ,с което е обявена нищожността на нот. акт № *** т. * н.д. № ***/200* г. на нотариус Димитър Чалъков ,с район на действие – Царевския районен съд ,с който ищецът „Български пощи „ЕАД учредява в полза на ответното дружество „С.Г.Строй Инвестмънт“ ООД право на строеж в собствения на ищеца недвижим имот –дворно място от 340 кв.м. ,представляващо УПИ XIII- в кв. 15 по плана на с. Варвара , община Царево,по силата на което право на строеж приемателят-строител да построи със свои сили ,средства,материали и труд и за негова сметка предвидената за изграждане в същия недвижим имот масивна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КОО,състояща се от партерен ,два жилищни и един подпокривен етаж ,с обща разгърната площ от 497,50 кв.м. ,съобразно утвърден архитектурен проект за обект „Пощенска станция 8278 Варвара с апартаменти за сезонно обитаване и КОО“,като след построяване на сградата приемателят-строител стане собственик на конкретно описани обекти в нотариалния акт ,а „Български пощи“ЕАД си запазва правото на строеж върху подробно описани обекти в предвидената за изграждане масивна сграда ;обявен е за нищожен и нот. акт № *** т. * ,рег. № 1***,д. № ***/200* г. и нот. акт № ** т. * ,н.д.№ ***/0*.0*.20** г. на нотариус Мария Василева за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на дължима парична сума ,сключен между „С.Г.Строй Инвестмънт“ООД и втория ответник К.Т. ,с койно ответното дружество прехвърля на К.Т. подробно описаните недвижими имоти ,находящи се в същата сграда в с. Варвара ,като е прието за установено по отношение на ответниците ,че ищцовото дружество е собственик на недвижимия имот в с. Варвара ,представляващ дворно място от 340 кв.м. УПИ XIII- в кв. 15 по плана на с. Варвара,заедно с построената в него масивна жилищна сграда с апартаменти за сезонно обитаване и КООО,като ответниците са осъдени да заплатят на ищците и направените разноски по делото .
Въззивниците изразяват недоволство от решението ,като считат същото за недопустимо ,неправилно , незаконосъобразно и необосновано,като се моли за обезсилването му,евентуално-за постановяване на ново решение по същество на делото ..Сочи се на първо място ,че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- ищецът не е посочил правното основание на предявените от него установителни искове,за да обоснове правния си интерес , а и с оглед организиране защитата на ответниците . Не е допуснато и направено доказателствено искане за разпит на свидетел ,което е довело до неизяснена фактическа обстановка ,респ-необосновано и неправилно решение. Един от недоказаните факти е дали е имало вече нещо построено върху терена преди сключването на договора за отстъпване на правото на строеж ,което е в основата на заключението на съда и главен мотив за постановеното решение..Имменно във връзка с наличието на съгласие от страна на представляващия дружеството за сключване на сделката се настоява за допускане на гласни доказателства .
След депозиране на отговора на исковата молба с молба –уточнение ищцовото дружество е предявило исковете за прогласяване нищожността на цитираните два нотариални акта /а не на сделките ,обективиране в тези актове /,като съдът не е дал възможност на ответната страна да вземе становище по направеното уточнение на исковата молба .Счита се ,че по същество въпросната молба-уточнение представлява предявяване на нови искове ,които неправилно са приети за разглеждане ,доколкото не става дума за изменение на исковете по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК.Счита се ,че така предявените искове са недопустими ,тъй като са предявени след образуване на делото и в нарушение на чл. 127 ал.1 т. 5 ГПК ,доколкото недопустимо е едновременно изменение на петитума и на основанието на исковете .Освен това –не е отчетено обстоятелството ,че предявените срещу ответника Т. искове за прогласяване на нищожността на нот. акт № ***/200* г. са лишени от правен интерес ,тъй като ответникът Т. не е страна по тази сделка.Не е посочена и цената на исковете ,по които не е внесена и дължимата държавна такса.
Съдът се е произнесъл и по непредявени искове-свръхпетитум.Независимо ,„е е било направено оттегляне на иска за прогласяване нищожността на нот.акт № **/0*.0*.20** г. ,съдът се е произнесъл и по този иск и е прогласил нищожността на този нотариален акт .Освен това-съдът е обявил нищожността на двата нотариални акта за нищожни на осн.чл. 26 ал. 2 предл. 1 ЗЗД-липса на предмет ,какъвто иск не е предявяван ,докато исковата молба е предявена на осн.чл. 26 ал. 2 предл. 2 ЗЗД-липса на съгласие . Ищецът е бил признат за собственик на описаните в решението обекти –пощенска станция ,състояща се от обменно бюро и поща ,като площта на пощата и общите части възлиза на 69,79 кв.м. ,като се заявява ,че за тези обекти няма предявен иск от страна на ищеца и тези обекти не са били предмет на делото .
Непроизнасянето на съда по действително предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД налага обезсилване на решението и връщане на делото за ново произнасяне по предявените искове на осн.чл. 270 ал. 3 ГПК.
Излагат се подробни аргументи и относно неправилността на постановеното решение.На първо място се подчертава , че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства.Така от представените строителни книжа ,както и заключението на приетата експертиза става ясно ,че към момента на изповядване на сделката по нот. акт № ***/200* г. имотът е бил празен ,няма доказателства ,че към този момент предвиденото строителство е започнало.В тази връзка необоснован е изводът на съда , че било практически невъзможно да се извърши строеж на конструкцията на сградата за период от 24.06.2008 г. до 19.12.2008 г. –извод ,който е в противоречие с представените доказателства .Затова и неправилен е изводът за липса на предмет –в противоречие и с практиката на ВКС .Налице е необоснованост според въззивната страна и при постановяване на съдебния акт ,с който на осн.чл. 26 ал. 2 ЗЗД се прогласява нищожността на нот. акт № **/0*.0*.20** г. на нотариус Масилева.Счита се ,че в тази част решението е сгрешено и се касае до очевидна фактическа грешка при изписването на двата нотариални акта.Освен това няма спор ,че продажбата на чужд имот не е нищожна сделка и като такава не е посочена в основанията на чл. 26 ЗЗД..
Счита се за необосновано и решението ,с което се приема за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е собственик на 10 индивидуално определени имоти,описани подробно в исковата молба .Още в отговора на исковата молба въззивниците са възразили ,че ищецът не е обосновал наличието на правен интерес от завеждането на този иск ,както и основанието ,на което претендира собствеността върху тези имоти .Съдът не е обсъдил тези възражения ,както и възражението за придобиване на имотите по давност на осн.чл. 79 ал. 2 ЗС от ответниците ..Приемайки ,че сградата е била построена преди сделката по нот. акт № ***/200* г. и прогласявайки нищожността й на осн.чл. 26 ал. 2 предл. –поради невъзможен предмет,съдът не е дал отговор на съществуния въпрос кое е изградил сградата преди сключването на сделката и до каква степен е бил изграден строежът.
Моли се за обезсилване на решението и връщане на делото за произнасяне от друг състав на районния съд ,а евентуално –за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковите претенции .Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззиваемият ищец в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че изводите на първоинстанционния съд относно последиците от влизането в сила на постановление за възлагане са правилни . Обосновано се приема от съда и че в качеството на наследник на починалото лице – ипотекарния длъжник ,ищецът не е трето лице по изпълнителното дело ,а е длъжник ,притежавайки част от ипотекирания имот и на това основание в рамките на изпълнителното производство не е продаден чужд недвижим имот ,а такъв ,принадлежал на наследника на ипотекарния длъжник .Правилно са изяснени фактите по делото – че в хода на изпълнителното дело ищецът е обжалвал редица действия на съдебния изпълнител , обжалвано е и разпореждането за поправка на постановлението за възлагане.Правилно се приема ,че са неоснователни твърденията на жалбоподателя ,че допуснатите нарушения по извършване на публичната продан са довели до невъзможност постановлението да породят вещноправните си последици
Касае се за претенция за собственост от длъжника срещу купувача по публична продан ,легитимиращ се с влязло в сила постановление за възлагане ,като претенцията се основава единствено на твърдения за нарушена процедура при провеждане на публичната продан .Оплакванията са все във връзка с допуснати нарушения в изпълнителното производство .Задължителната съдебна практика обаче е категорична ,че при наличие на влязло в сила постановление за възлагане длъжникът ,който по силата на същото е загубил собствеността ,може в последващ исков процес да претендира собственически права единствено на основанията ,предвидени в чл. 396 ал. 2 ГПК –т.е. когато имотът е придобит от лице ,което не е имало право да наддава и при невнасяне на цената .Само в тези случаи публичната продан е недействителна и съответно постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС в полза на купувача .Извън тези случаи ,вкл.при липса на валидно учредена ипотека върху продадения имот ,публичната продан не може да бъде атакувана като недействителна в последващ исков процес.Доколкото в случая исковата претенция не е основана на твърдения за наличие на някое от предвидените в закона основания ,при които е допустимо да се оспорва действителността на публичната продан ,фактическите твърдения оносно допуснати нарушения в изпълнителното производство не са в състояние да обусловят уважаване на предявения иск за собственост .
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди възраженията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били пред районния съд обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 26 ал. 2 предл.второ ЗЗД ,чл. 221 т.11 ТЗ ,чл.8 ал. 1 ,чл. 12 и чл. 17 ал. 1 т. 6 от ПРУПДТДДУК,с които ищцовото дружество е претендирало да се установи по отношение на ответниците ,че е единствен собственик на десет индивидуално определени имота ,подробно описани в исковата молба .В мотивите на исковата молба се е твърдяло ,че сделката /договор за отстъпено право на строеж /,сключена между ищеца „Български пощи „ЕАД и първия ответник „С.Г.Строй Инвестмънт“ООД ,обективирана в нот. акт № *** от **.0*.200* г. ,н.д. № ***/200* г. на нотариус Димитър Чалъков ,е нищожна поради липса на съгласие на собственика –освонавие за нищожност по чл. 26 ал. 2 предл. 2 ЗЗД или поради произтичащи пороци на процедурата по избор на изпълнител ,при което тази сделка не е произвела правните си последици и имотът остава в патримониума на собственика си-ищеца.Нищността на договора за учредяване на правото на строеж не дава основание на първия ответник да се разпорежда с права ,които няма,поради което не е можел да прехвърли на втория ответник имотите,предмет на иска и на договора по нот. акт № **,т.*,рег. 4***,н.д. № ***/0*.0*.20** г. на нотариус Мария Василева .С тази правна квалификация на исковете и с тези твърдения от ищеца районният съд е докладвал делото по реда на чл. 140 от ГПК – с определение № 216/26.07.2018 г. ,връчено на страните .
След представяне на отговорите на исковата молба от ответниците по реда на чл. 131 от ГПК ,преди първото по делото заседание ,в срока по чл. 214 ал. 1 ГПК , с молба-уточнение ищецът чрез процесуалния си представител е направил изменение на искането си ,като е уточнил следния петитум: да се прогласи нищожността на цитирания по-горе нот. акт № ***/200* г. на нотариус Чалъков и договора за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане ,обективиран в нот. акт № **/20** г. на нотариус М.Василева и да се признае за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е единствен собственик върху процесните обекти .В молбата-уточнение подробно се сочи твърдяното от ищеца основание за нищожност на първата сделка – а именно липса на съгласие на колективния орган –МС,който упражнява правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала ,каквото е ищецът ,т.е. основанието за нищожност е в чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗДвр чл. 221 т.11 ТЗ ,чл.8 ал. 1 ,чл. 12 и чл. 17 ал. 1 т. 6 от ПРУПДТДДУК.-.липса на съгласие .
В първото съдебно заседание ,проведено на 27.09.2018 г. съдът е докладвал допълнително постъпилите молби и искания на страните ,постановил е окончателния доклад и е приел направеното уточнение на иска ,направено с молбата-уточнение от 18.09.2018 г. С тази молба ,макар и да се сочи ,че се прави изменение на иска ,настоящият съдебен състав счита ,че не са предявени нови искове ,както се твърди във въззивната жалба .Както в исковата молба ,така и в молбата – уточнение ,се поддържа искане по чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на подробно описаните в исковата молба имоти, като ищцовата страна се позовава на нищожност на цитираните сделки ,с първата от които се учредява право на строеж върху собствения на ищеца имот в полза на първия ответник , а с втората се прехварлят от първия на втория ответник процесните имоти ..С искането за прогласяване нищожността на сделките не е изменен първоначалния установителен иск за собственик ,като още в исковата молба ищецът се позовава на нищожността им и невъзможността поради това да породят транслативния си ефект .В молбата –уточнение не се съдържат отрицателни установителни искове ,както се твърди във въззивната жалба ,нито пък се прибавят нови искове .Напротив – искът за прогласяване нищожността на сделката е установителен по своя характер и се съдържа и в исковата молба .
Независимо от това настоящият съдебен състав счита възраженията на въззивната страна за недопустимост на атакувания съдебен акт за основателни :
Както стана дума по-горе първостепенният съд е докладвал и разгледал обективно и субективно съединени искови претенции за установяване по отношение на ответниците ,че ищецът е единствен собственик на описаните в исковата молба имоти и за прогласяване нищожността на цитираните две сделки ,като в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е посочил ,че не поддържа искането си за прогласяване нищожността на нот. акт № **/20** г. /той не е нищожен /,но твърди ,че с него не се прехвърлят права и не може да бъде противопоставян на действителния собственик на имотите .Както в исковата молба ,така и в молбата –уточнение ,както и в цялото производство пред първата инстанция /включително и в писмените си бележки/ ищецът е претендирал прогласяване нищожност на сделката по нат. акт № ***/200* г. на осн чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД – поради липса на съгласие на собственика на имота за извършването й .С други думи –ищецът в исковата си молба е индивидуализирала спорното право с посочените белези, въвеждайки едно от основанията за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на съгласие, мотивирайки го с обстоятелството, че същият е бил сключен при липса на предварително съгласие /разрешение/ на МС на РБългария ,който упражнява правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала . В мотивите /и диспозитива/на атакуваното съдебно решение обаче районният съд въобще не е разгледа иск с подобно правно основание.В решението си той приема ,че сделката ,обективирана в нот. акт № ***/200* г. се явява нищожна поради липса на предмет/тъй като правото на строеж се отстъпвало за осъществяване на строителство на сграда в чужд имот и сделката ,с която се обременява имотът на собственика с това ограничено вещно право /доколкото към момента на сделката имотът вече бил построен / е нищожна поради липса на предмет/-т.е. съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл..първо ЗЗД ,което само по себе си е ново самостоятелно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Подобно процесуално действие е недопустимо, като съдът се е произнесъл по непредявен иск /и въобще не се е произнесъл по предявените искове на соченото по-горе правно основание /. Съдържанието на исковата молба определя съдържанието на предявените искове и след като районният съд се е произнесъл по непредявен иск ,прогласявайки нищожността на сделката по нот. акт № ***/200* г. на осн.чл. 26 ал. 2 предл. първо –поради липса на предмет ,той е постановил недопустимо решение, произнасяйки се по непредявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД.Следва да се подчертае също и че неправилно е прогласена нищожността на нотариалния акт ,като става дума за сделката по този нотариален акт .Основателно е и другото възражение на въззивниците - прогласяването на нищожността на сделката с нот. акт № **/20** г. /допусната е фактическа грешка при изписването на този нотариален акт ,като е повторен номера на акта по първата сделка/не е било поискано от ищеца ,но съдът се е произнесъл свръхпетитум ,като е прогласил и нейната нищожност .
Произнасянето по преюдициалното правоотношение между страните по сделката обуславя и изхода на спора по предявения положителен установителен иск за установяване собствеността върху процесните имоти в лицето на ищеца .
С оглед на горното атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД ,обуславящи изхода на спора по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК .
По тези съображения на осн.чл. 270 ал. 3 ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 103/14.12.2018 г.постановено по гр.д. № 473/2017 г. по описа на Царевския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката ,обективирана в нот. акт № *** ,т.*,рег. 1***,н.д. № ***/200* г. на нотариус Димитър Чалъков ,с рег. № 492 на НК на РБългария.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.