№ 74
гр. Попово, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100726 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищецът- М. Р. М. от с.Г., общ.О., действаща чрез адв.Н.Г. от ТАК, твърди в исковата
си молба, че с ответника са съпрузи от 17.06.2020г., когато сключили граждански брак,
първи по ред и за двамата. От брака си нямали родени деца.
Твърди се, че съпрузите се запознали чрез социалните мрежи и доста прибързано, без
добре да се познават решили да сключат граждански брак. Скоро след сключването на брака
им, обаче започнали да се появата противоречия в характерите им, по отношение на
разбиранията им за семеен живот, лични възгледи и интереси. Започнали ежедневни дразги
и разправии.
Твърди се, че ответника не се интересувал от семейството си, и предпочитал да
прекарва времето с приятелите си. Съпрузите така и не успели да намерят общ език, общи
виждания, разбирания и взаимност. Вследствие на това през м.септември 2021г., ищцата
решила окончателно да напусне съпруга си. След това ответника я потърсил само веднъж,
но тя категорично отказала да се върне при него. От този момент не поддържали контакти
помежду си
Ищецът счита, че брака между страните е изчерпан от съдържание, и е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което моли съда да
го прекрати, без да се произнася по въпроса за вината. Не желае издръжка от съпругата си.
Желае да възстанови предбрачното си фамилно име. В с.з. иска се поддържа чрез изрично
упълномощен процесуален представител.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника И. С. М. от с.Л., общ.Т.-адв.Ц.Х. от ТАК, с
който не възразява по допустимостта на предявения иск. Редовно призован за с.з. се явява
назначения особен представител на ответника, който по същество не възразява брака да
бъде прекратен, предвид събралите се доказателства.
Съдът след анализ и преценка на събраните по делото доказателства прие за
1
установено следното:
Страните са съпрузи по силата на граждански брак сключен на 17.06.2020г. с акт №
*****., съставен в гр.Т., първи по ред за двамата. Няма спор по отношение на това, че от
брака си страните нямат родени деца. Като съпрузи страните живеели първоначално при
родителите на съпруга в с.Л., общ.Т., а след това се установили в Г..
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че страните през
2016г. се запознали през социалната мрежа- Фейсбук, и доста прибързано, без добре да се
познават решили да сключат гр.брак. Тъй като по това време били непълнолетни, решили да
изчакат до навършване на пълнолетие. По данни на св.Р.А. (баща на ищцата) дъщеря му,
след като навършила пълнолетие, избягала от дама им, и отишла в дома на ответника.
Разбирайки за бягството й, подал сигнал в полицията, които установили къде е, но на
неговата молба да се върне, тя категорично отказала. Впоследствие, страните сключили
гр.брак и се установили в Г.. Поради проблеми от страна на ответника и неговото семейство,
ищцата през м.септември 2021г. решила да напусне съпруга си. Обадила се на баща си и
двамата се прибрали в България. Оттогава ответника нито я търсел, нито пък тя имала
желание да се връща при него. Установява се още, че от този момент съпрузите нямали
съвместен живот, и всеки поел своя път, без да го споделя с другия. И двамата свидетели
заявиха, че понастоящем съпрузите не поддържат връзка помежду си и всичко помежду им
било приключило.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от
основните му предпоставки – съвместното живеене на съпрузите, както и духовна и
физическа близост между тях. Всеки от тях живее собствен живот, без да го споделя с
другия. Това състояние на брака им е обективно и непреодолимо. От събраните свидетелски
показания се установи, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от година, и не
поддържат връзка помежду си. Няма спор, че към настоящият момент отношенията между
съпрузите не почиват на взаимно уважение, общи грижи, любов и разбирателство. Предвид
което съдът намира, че тази брачна връзка не може да бъде заздравена и затова допуска
развод.
Доколкото страните не правят искане за произнасяне относно вината на това
разстройство на брака, то съда на основание чл.49, ал.3 от СК не следва да се произнася по
този въпрос.
Предвид всичко изложено и установено дотук, съда следва да се произнесе и по
въпросите изрично уредени в чл.322, ал.2 от ГПК.
Тъй като страните нямат малолетни, или непълнолетни деца родени от брака, то по
отношение упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка на деца
съда не следва да се произнася.
Тъй като няма направени искания за присъждане на издръжка между съпрузите след
прекратяване на брака, съдът не следва да се произнася и по този въпрос. Съпрузите нямат и
семейно жилище, доколкото са живели в чужбина.
Имуществените отношения относно придобитото по време на брака движимо
имущество страните ще уредят впоследствие, тъй като в тази посока не се събраха данни
дали изобщо страните имат такова.
Фамилното име на съпругата след развода се възстановява с предбрачното и такова –
Р..
Предвид всичко изложено съда счита, че разноските направени по делото се поемат
по равно, в тежест на всеки от тях, както са ги направили, на основание чл.329, ал.1,изр.ІІ от
2
ГПК.
По отношение на държавната такса за допускането на развода, съдът намира, че
същата следва да бъде определена в размер на 50.00лв., вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М. Р. М. , ЕГН **********, от с.Г., общ.О., обл.Т.,
ул.“****, и И. С. М., ЕГН **********, от с.Л., общ.Т., обл.Т., ул.****, сключен с Акт
№*****., съставен в гр.Т., като дълбоко непоправим и разстроен, на основание чл.49, ал.1
от СК.
След развода съпругата М. Р. М., ЕГН ********** възстановява предбрачното си
фамилно име-Р..
ОСЪЖДА М. Р. М. , с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева)- държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА И. С. М., с посочен адрес и ЕГН, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПпРС
сумата 25.00лв. (двадесет и пет лева) - държавна такса за допускането на развода, на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Търговище, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3