№ 33309
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110124729 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от М. В. В., ЕГН **********,
против "ФИРМА" ООД, ЕИК ////, със седалище и адрес на управление: гр. ////, п.к.
/////////////////, за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за потребителски
кредит № 863843 от 18/05/2023г., предвиждаща неустоечна клауза, поради противоречие с
добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл.
146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това задължение сума в размер на 5 лв.,
частично от 8 109.80 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
26.04.2024 до окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 18.05.2023 г. между М. В. в качеството й
на заемополучател и „ФИРМА" ООД в качеството му на заемодател е сключен Договор за
паричен заем Кредирект № 863843. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните
параметри на правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът на заема е 4000 лв. с
краен срок за погасяване 18.11.2024 г. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 40,05% годишно, като в чл. 3, т. 5 от Договора е посочен
годишен процент на разходите в размер на 47,93%. Съгласно чл. 3 от Договора заемът
следва да бъде върнат на 18 месечни вноски, от които 4 вноски по 133.50 лв. и 14 вноски по
362.30 лв. В чл. 6.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни кредитът да
бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са поставени множество условия за
това. При един поръчител същият следва да получава възнаграждение в размер поне на 7
минимални работни заплати, а при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели
или поръчители по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
:
рейтинг различен от „редовен" в Централния кредитен регистър, включително по погасени
задължения; поръчителят да представи служебна бележка или Друг документ за размера на
получаваните трудови доходи. Съгласно чл. 6 ал. 2 от договора, при неизпълнение на
условията по чл. 5 се дължи фиксирана неустойка в размер на 8109,80 лв. Въпреки
1
формално дадената възможност на кредитополучателят да осигури обезпечение в
тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така наречената
неустойката в размер на 8109,80 лв. Същата е включена в погасителния план още от самото
начало, като е посочено, че погасителната вноска се изменя в размер на 762 лв., а общото
задължение ще бъде в размер на 13711,20 лв. (след предоставена отстъпка в размер на 4,80
лв). Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК. Считам, че
уговорената в чл. 6.2 от Договора неустойка противоречи на множество императивни правни
норми на ЗПК, поради което на основание чл. 26 от ЗЗД е нищожна.
На първо място ищецът счита, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи
предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и
единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане
под установената граница, предвидена.в закона. Действително обаче същото отговаря на
всички критерии, посочени в nap. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с
договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от
потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че
разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че
договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване
възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на
основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност
да осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод. Срокът е
твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип
кредити са материално затруднени, съответно не могат нито да представят банкова гаранция,
нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид,
че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на
длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че
заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на
допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът
действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди
предоставянето на кредита, каквато е обичайната практика. Видно от представения
погасителен план възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се
равнява на 1606,20 лв., а неустойката в размер на 8109,80 лв., с което реалният ГПР става
близо 635.88% Определянето в Договора на сумата в размер на 8109,80 лв. като неустойка за
неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
На следващо място считам, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за
справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Съгласно
т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06,2010г. на ОСТК преценката за нищожност
2
следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което
е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за
връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 203% от
предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът
сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди
да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето
на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна,
нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл
Решение № 181 от 26.02.2015г„ по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение N°
247 от 11.01.2011г. по т.д. N° 11512010г, на ВКС.
Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне
на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция. На
следващо място считам, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2
от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при забава на
потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал, 1 от ЗПК. Намира подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо. Освен това счита, че
клаузата на чд.11 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, Същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърдя,
че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Независимо от горното счита, че са налице основания целият Договор за
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до
недействителност и на самата неустоечна клауза, като моля да се произнесете относно
действителността на договора в мотивите на решението. Не предявява самостоятелен иск за
обявяване нищожност на договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да
съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното
погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които
влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно
неизпълнение на задължението по чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за
недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение N° 262394 от
15.07.2022 г. по е. гр. д. N° 3657 1 2021 г. на Възз. III-е състав на Софийски градски съд:
„...Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта
3
на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК."
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за
установяване на твърдените обстоятелства, както и изслушването на ССЕ с конкретно
формулирани въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника
«ФИРМА» ООД ООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че
договорът има всички законови реквизити, според изискванията на ЗПК. Оспорва в договора
да са налице неравноправни клаузи. Счита, че действителността на клаузите на Договор за
потребителски кредит № 863843 от 18/05/2023г. произтича от това, че са съобразени с
всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2
ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията си прилага
Лог файл по договор за паричен заем № 863843, който проследява в хронологичен ред
всички настъпили събития в кредитното правоотношение. Заедно с лог файла прилага и
попълненото от кредитополучателя Искане за сключване на договор за кредит, както и
изпратения му на 18/05/2023 в 13:16:58 ч. на имейл адрес *****************@***.**
Стандартен европейски формуляр (СЕФ). Видно от тези документи и противно на
твърденията в исковата молба, всички условия, включително за плащане на неустойка, и
параметри по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е
дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по
кредита още преди сключването на договора. Процесният договор за кредит съдържа всички
реквизити по ЗПК и ЗПФУР, а клаузите му са съставени на ясен и разбираем език, като
формулировката и тълкуването им създават яснота и информираност у потребителя какъв
ще бъде крайният размер на задължението му към кредитодателя общо и по пера. С
гореописаните документи изцяло опровергавам твърдението, че клаузите в договора са в
противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно добрите нрави.
Видно от лог файла още преди подписване на договора за заем кредитополучателят е бил
наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Така
безспорно се установява, че Кредитополучателят е бил запознат още преди сключването на
договора с неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното
дружество. От фактическата обстановка по случая може да се направи извод, че ищецът е
договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния
принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Изтеглил е кредити, избирайки конкретните услуги, които да ползва, а впоследствие
инициира производство, по които да му бъдат присъдени разноски, очевидно с единствената
цел да увреди кредитора си. В случай че ищецът беше добросъвестен би следвало, освен да
4
не се обвързва за пореден път с условията на кредитора, поне да упражни правото си на
отказ. Разполагал е с цели 14 дни, за да същото съгласно чл. 28, ал. 5 от Общите условия и
чл. 29 от ЗПК, в който случай последиците за него щяха да бъдат същите като при успешно
проведено дело срещу „ФИРМА“ ООД, но с тази разлика, че нямаше да се намесват трети за
спора страни, да се дължат разноски за държавни такси и адвокатски възнаграждения, както
и да се задръства съдебната система с изпразнени от съдържание дела. Възможността за
отказ от договора гарантира в най-голяма степен правата на потребителя, в случай че 6
последният прецени, че е встъпил в кредитно правоотношение при неизгодни за него
условия. С информация за това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от
правоотношението – веднъж при получаването на Стандартния европейски формуляр, в
който в т. 1 от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в 14
дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и втори път след
получаването на самия договор на 18.05.2023г. Вместо да упражни правото си на отказ по
договора, в който случай щеше да заплати единствено главницата, М. В. В., ЕГН **********
е погасила задължението си в срока за отказ на деветия ден от сключването му, в размер,
дължим към датата на погасяване. От тези действия, ясно прозира целта на образуваното
производство – да се кумулират разноски в тежест на ответното дружество в пъти по-голям
размер от интереса на самия потребител.
На следващо място счита, че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните
обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 6.1 условия.
Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране
е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем
срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и
договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по
волята на ищеца, който е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е
подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могла да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 6.1 и след сключването на
договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се
справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на
съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14
/четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, информация за
което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв
начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици –
заплащане на обезщетения или такси. Именно с тази клауза се уговаря равновесието между
страните и се защитават в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният
реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия.
5
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата
молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на
потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като 10 едновременно с това клаузите са
уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на
потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и
при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната
лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В
Погасителния план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една
възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде
дадено. В самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете
за това. И лихвата и неустойката за фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите
им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при
какви условия се задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер
чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и
изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно
плащане до крайния падеж на договора. Така М. В. В. е била информирана за условията за
ползване на продукта на търговеца предварително – да върне главницата и лихвата, да
представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи,
да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид това е
изключена възможността М. В. В. да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази
формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от който черпи права,
като следва да установят обстоятелствата, както следва – от страна на ищеца – правния
интерес от предявяване на иска, както и че е изправна страна по същия, както и да установи
твърдените основания за нищожност, а по иска за връщане на даденото без основание и
размера на платената сума, а ответникът да докаже възраженията си против исковете, както
и че е изпълнил задълженията си по договора за кредит, който е действителен.
Между страните са налице факти, които да се признават и за които да бъде прието, че
не подлежат на доказване, а именно, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 863843 от 18/05/2023г.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да
6
бъдат допуснати като доказателства по делото. Основателно е и искането на ищеца за
изслушване на ССЕ, поради връзка с предмета на доказване и разпределената
доказателствена тежест.
Неоснователно е искането на ответника за присъединяване на гр.д. № 43550/2023 г. по
описа на СРС, образувано между същите страни, тъй като видно от служебна справка по
същото то е насрочено за дата, на която настоящия съдебен състав не заседава в открити
съдебни заседания и ще се стигне до неоснователно забавяне на производството по делото.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация,
постигане на спогодба или друг способ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ОБЯВЯВА за установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № 863843 от 18/05/2023г.
ДОПУСКА изслушването на ССЕ с вещо лице С.Р.И., която да отговори на въпросите
от исковата молба при депозит 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване на гр.д. №
43550/2023 г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2024 г. от
09.30 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение, а
вещото лице след депозит. Препис от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7