№ 112
гр. Варна, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502149 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. С. Н.
чрез адвокат Б. Д. срещу решение № 2432 от 04.07.2023 г., постановено по
гр.д.№ 312 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори
състав, с което е осъдена въззивницата на основание член 149 от СК да
заплати в полза на детето В. Н. М. ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен предствител Н. С. М. ЕГН ********** издръжка в размер на 872 лева,
дължима за периода от 11.01.2022 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/11.01.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението; да заплати в
полза на детето С. Н. М. ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
предствител Н. С. М. ЕГН ********** издръжка в размер на 872 лева,
дължима за периода от 11.01.2022 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/11.01.2023 г./, до окончателното изплащане на задължението; да заплати на
Н. С. М. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на
В. Н. М. ЕГН ********** и С. Н. М. ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща сторени в производството пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение; да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Варна държавна такса в размер на 69,76 лева; както и в частта, с която не е
1
уважено искането на въззивницата за разсрочване на плащането.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост, неправилност
и необоснованост на решението, като се твърди, че със постигнатото по
бракоразводното дело споразумение са били уредени всички въпроси,
доколкото е била предявена и претенция за издръжка за минало време. Ако
ищецът е смятал, че споразумението не обхваща всички спорни въпроси, е
следвало да поиска допълване на решението. Поради това се намира, че
постановеното решение е недопустима. Също така се излагат и доводи за
неправилност на решението, доколкото от събраните доказателства е
установено, че в процесния период майката е давала парични суми за децата,
като е плащала мобилните им телефони, закупувала е необходимите им дрехи
за тренировките по футбол. Моли за отмяна на решението в обжалваните
части и отхвърляне на исковете, алтернативно – за допускане разсрочване на
плащането.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че от свидетелските показания е установено, че след раздялата на
родителите издръжката на децата е била поета изцяло от бащата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба си молба ищецът Н. С. М. твърди, че с ответницата са
родители на малолетните деца В. Н. М. и С. Н. М.. Сочи, че с решение № 1770
от 06.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 14801/2021 г. по описа на Районен съд
- Варна, 50-и състав, упражняването на родителските права е предоставено на
бащата, като майката е осъдена да заплаща в полза на децата издръжка
занапред в размер от по 180 лева месечно за всяко от тях. Заявява, че
издръжка за минал период не е била предмет на горецитираното дело. Сочи,
че независимо от това, децата са имали нужда от такава, като отправя искане
за осъждане на ответницата да заплати на всяко едно от децата чрез техния
баща и законен представител издръжка в размер на по 872 лева - по 180 лева
месечно за периода от 11.01.2022 г. до 06.06.2022 г., ведно със законната
лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на задължението.
Ответницата Н. С. Н. в срока по член 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор, с който не спори, че с ищеца са бивши съпрузи и родители на
малолетните деца В. и С.. Счита, че с цитираното решение съдът се е
произнесъл по въпроса за издръжката и е недопустимо да се търси издръжка
назад във времето. Отделно заявява, че при пропуск на съда да утвърди в
цялост споразумението по отношение на издръжката е следвало да бъде
инициирано производство по реда на член 247 от ГПК или 250 от ГПК. В
2
евентуалност, счита предявената претенция за неоснователна, изтъква, че за
претендирания период трудовото възнаграждение на ответницата не е било
особено високо, а и към момента не е такова. Заявява, че освен ежемесечната
издръжка за децата изплаща и два заема.
Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразяват становище, че
искът е основателен, ако се установи, че майката не е давала издръжка за
децата в посочения период.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК, поради което и на основание член
272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
На първо място следва да бъде разгледано направеното от ответницата
възражение за недопустимост на настоящите искове, основано на
обстоятелството, че с решение № 1770 от 06.06.2022 г., постановено по гр.д.№
14801/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 50-и състав, съдът се е
произнесъл по въпроса за издръжката и е недопустимо да се търси издръжка
назад във времето.
Искът за издръжка за минало време /член 149 от СК/ е самостоятелен и
различен от иска за присъждане на издръжка за бъдеще време /член 143 от
СК. От съдържанието на постановеното съдебно решение, с което е одобрено
споразумение по реда на член 51 от СК между Н. С. М. и Н. С. М.а, се
установява, че в предметния му обхват не е включен въпросът за издръжка за
минал период, а само такъв за издръжка за бъдеще време. Това е така, защото
нито с исковата молба по посоченото дело, нито с насрещния иск са били
предявени искове по член 149 от СК.
Присъждането на издръжка на родените от брака деца по
бракоразводното дело на техните родители в съответствие с направените в
този процес искания, респективно липсата на искане на ответника по делото
за развод - сега ищец по издръжката в качеството му на баща и законен
представител на двете деца -, считано от влизането на решението за развод в
сила, не преклудира възможността в общ исков процес в отделно заведено
дело, каквото е настоящото, да се търси присъждане на издръжка за
предходния период от време от началото на фактическата раздяла в рамките
на едногодишния срок преди завеждане на делото. В този смисъл е и
практиката на ВКС - определение № 471 от 26.07.2010 г., постановено по гр.д.
№ 573/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО.
С настоящите претенции се иска присъждане на издръжка за минал
период - от 11.01.2022 г. до влизане в сила на бракоразводното решение на
06.06.2022 г.
По твърдения на страните те са във фактическа раздяла от около година
3
преди завеждане на гр.д.№ 14801/2021 г. по описа на ВРС, което е образувано
на 12.10.2021 г., като това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
разпитаните по настоящото дело пред първата инстанция свидетели.
От показанията на свидетелката С. се установява, че след раздялата на
родителите Н. и Н., децата са отглеждани в дома на баща им Н.. Съдът
приема, че като отглеждащ родител главно бащата е поемал основна част от
издръжката на децата.
Ответницата твърди, че е заплащала абонаментни такси на децата към
мобилен оператор и им е купувала облекло. Обстоятелството, че децата
ползват мобилни телефони с посочените номера не е оспорено.
Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че
титуляр по договорите с мобилния оператор за тези два телефонни номера е
майката, че месечната сума за телефона, ползван от детето В., е в размер на 16
лева, а на този, ползван от детето С., е в размер на 40 лева, които тя заплаща
всеки месец. Съдът намира, че се установи от свидетелските показания, че
майката е купувала дрехи за децата, но не са установени конкретни суми,
които биха могли да бъдат съобразени при определяне размера на
претенциите. В тази връзка следва да се отбележи, че изразходваните от
майката средства за децата като дрехи, играчки и средства за развлечения не
могат да бъдат квалифицирани като регулярни и зависят от нейното желание.
За издръжката на едно дете не са необходими само посочените средства, а и
такива за заплащане на режийни разноски /електроенергия, вода и други
подобни/, храна, лекарства, транспорт и образование.
За претендирания период следва да бъде осъдена майката да заплати на
всяко едно от децата минималната издръжка по член 142, алинея 2 от СК -
162,50 лева до 31.03.2022 г. и 177,50 лева от 01.04.2022 г., общо за периода по
842,50 лева. Тази сума следва да бъде намалена с 80 лева за В. и с 200 лева за
С. с оглед направената констатация за заплащане на месечните им такси за
телефон.
Ето защо съставът на въззивния съд намира, че искът за заплащане на
издръжка за минало време за детето В. е основателен до размера от 762,50
лева, а за детето С. – до размера на 642,50 лева.
Поради изложеното решението в частта му, с която са уважени
предявените искове с правно основание член 149 от СК до размера на
762,50 лева за В. и 642,50 лева за С. следва да бъде потвърдено, а в
останалата част – до предявените размери от 872 лева – отменено и
исковете да се отхвърлят.
По разноските
Поради направените изводи се налага корекция на разноските досежно
дължимата от въззивницата държавна такса по иска по член 149 от СК, както
и присъдените разноски на основание член 78, алинея 1 от ГПК, като същата
бъде осъдена да заплати държавна такса за разглеждане на делото пред
първата инстанция в размер на 56,20 лева, а на Н. М. – сумата от 402,81 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковете Н. М. следва да заплати на Н. Н.
4
сумата от 97,19 лева.
За въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на исковете Н. М.
следва да бъде осъден да заплати на Н. Н. сумата от 103,97 лева, а Н.
съобразно уважената част следва да заплати на М. сумата от 402,81 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2432 от 04.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 312
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесет и втори състав, в частта,
с която е осъдена Н. С. Н. на основание член 149 от СК да заплати в полза на
детето В. Н. М. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен предствител Н.
С. М. ЕГН ********** издръжка за периода от 11.01.2022 г. до 06.06.2022 г.
за разликата над 762,50 лева до присъдената сума от 872 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /11.01.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;
както и в частта, с която Н. С. Н. на основание член 149 от СК да заплати в
полза на детето С. Н. М. ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
предствител Н. С. М. ЕГН ********** издръжка за периода от 11.01.2022 г.
до 06.06.2022 г. за разликата над 642,50 лева до присъдената сума от 872
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /11.01.2023 г./, до окончателното изплащане на
задължението; както и в частта, с която Н. С. Н. е осъдена да заплати на Н. С.
М. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на В. Н.
М. ЕГН ********** и С. Н. М. ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща сторени в производството пред първата инстанция съдебно-
деловодни разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение; и в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна
държавна такса в размер на 69,76 лева; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. М. ЕГН ********** от *** като баща и
законен представител на С. Н. М. ЕГН ********** против Н. С. Н. ЕГН
********** от *** за заплащане на издръжка за периода от 11.01.2022 г. до
06.06.2022 г. за разликата над 762,50 лева до присъдената сума от 872
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /11.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, на основание член 149 от СК.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. С. М. ЕГН ********** от *** като баща и
законен представител на В. Н. М. ЕГН ********** против Н. С. Н. ЕГН
********** от *** за заплащане на издръжка за периода от 11.01.2022 г. до
06.06.2022 г. за разликата над 642,50 лева до присъдената сума от 872
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /11.01.2023 г./ до окончателното изплащане на
5
задължението, на основание член 149 от СК.
ОСЪЖДА Н. С. Н. ЕГН ********** от *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна, държавна
такса в размер на 56,20 /петдесет и шест 0,20/ лева на основание член 78,
алинея 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Н. ЕГН ********** от *** да заплати на Н. С. М. ЕГН
********** от *** сумата от 402,81 /четиристотин и два 0,81/ лева,
представляващи сторени от него разноски пред първата инстанция за
адвокатско възнаграждение, и сумата от 402,81 /четиристотин и два 0,81/
лева, представляващи сторени от него разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение, на основание член 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. М. ЕГН ********** от *** да заплати на Н. С. Н. ЕГН
********** от *** сумата от 97,19 /деветдесет и седем 0,19/ лева,
представляващи сторени от нея разноски пред първата инстанция за
адвокатско възнаграждение, и сумата от 103,97 /сто и три 0,97/ лева,
представляващи сторени от нея разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6