Решение по дело №260/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Л. Д. Д., с [ЕГН], срещу Решение № 40/26.02.2024 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1139-002675/02.02.2023 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението.

Л. Д. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмени бележки с вх. № 3002/17.09.2024 г. поддържа жалбата.

Началникът на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Г. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кюстендил.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 20.09.2022 г. в 09:02 часа в [населено място], община Кюстендил, по ПП I-6, км 27+500, в посока [населено място], с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 545 е заснето движение на МПС – лек автомобил, марка и модел „БМВ 530 Д ХДРАЙВ”, с рег. № [рег. номер], с наказуема скорост 102 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%), при разрешена за населено място скорост на движение 50 km/h. В свидетелството за регистрация на процесното МПС, издадено на 18.07.2018 г., като негов собственик е вписано „Лизингова къща София лизинг” ЕООД, а като негов ползвател – „М. груп” ЕООД, с ЕИК ********* (от 02.05.2023 г. същото е с правна форма ООД). На 13.10.2022 г. Л. Д., в качеството ѝ на законен представител на „М. груп” ООД (същата е вписана в търговския регистър към Агенцията по вписванията като единствен управител на дружеството от 03.08.2018 г.), е подписала декларации по чл. 188 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като е заявила, че не може да посочи кой е управлявал автомобила на 20.09.2022 г. в 09:02 часа. На 06.12.2022 г. срещу нея е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 132157 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на Д. на 23.01.2023 г. Въз основа на констатациите в акта е издадено процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо. Решението обаче следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил, по следните съображения:

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на Л. Д. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантираща правото на защита на Д..

Районният съд обаче е постановил обжалваното решение в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора по смисъла чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН с оглед на правомощието си по чл. 107, ал. 2 от НПК да събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Съдът не е изискал от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (същият е необходим във връзка с установяване на мястото за контрол, времето и режима на работа на процесната мобилна система). Не се е произнесъл и по доказателственото искане на Д. за изискване от Областно пътно управление – Кюстендил при Агенция „Пътна инфраструктура” на справка относно това попада ли посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението в границите на населеното място [населено място]. Неспазването на задължението по чл. 107, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН представлява процесуално нарушение и е касационно основание за отмяна на обжалваното решение. По изложените съображения настоящият касационен състав ще отмени решението на районния съд и ще върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска от административнонаказващия орган протокола по чл. 10, ал. 1 от горепосочената наредба, а от Областно пътно управление – Кюстендил при Агенция „Пътна инфраструктура” – справка относно това попада ли посоченото в наказателното постановление място на извършване на нарушението в границите на населеното място [населено място], община Кюстендил.

По претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство следва да се произнесе районният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 40/26.02.2024 г., постановено по АНД № 468/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.