Решение по дело №405/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 23.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 405 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен е признато за установено, че К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Т.П.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1214,02 лв., от която 1209,56 лв. – главница и 4,46 лв. – лихва, представляващо просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. – 13.12.2017 г. С решението съдът е осъдил „Т.П.“ ЕАД да заплати на К.М.Д. в размер на 700 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Т.П.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът „Т.П.“ ЕАД не взема участие в съдебното заседание.

            Въззиваемият К.М.Д. взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.Д., която оспорва въззивната жалба, а в хода на устните състезания излага съображения за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива съображенията си за правилност на атакувания съдебен акт.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за частично недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от К.М.Д. *** ЕАД, с който е поискано отричане съществуване на вземане за сумата от 1214,02 лв., от която 1209,56 лв. – главница и 4,46 лв. – лихва, представляващо просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. – 13.12.2017 г. В исковата молба се поддържа, че за това вземане ответникът е издал фактура № **********/31.12.2017 г., без да е налице основание за фактуриране на количество топлинна енергия, доколкото в апартамента липсва щранг-лира, като се позовава и на погасителна давност.

В писмения отговор от ответника е изложена позиция за недопустимост на предявения иск, основано на възражение, че за част от отричаното от ищеца вземане е идентично с вземането за сумата от 844,22 лв. – главница за периода от 01.11.2012 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 263,59 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. – 05.12.2017 г., за което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.

Във връзка с направеното възражение съдът изиска от РС Плевен и ОС Плевен справки и доказателства за наличие на висящи производства между същите страни. От тях се установява, че по заявление с вх. № 32383/13.12.2017 г., е образувано ч.гр.д. № 9372/2017 г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед за изпълнение № 6223/28.12.2017 г. в полза на „Т.П.“ ЕАД против К.М.Д. за следните вземания: за сумата от 844,22 лв. – главница за периода от 01.11.2012 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 263,59 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. – 05.12.2017 г. В срока по чл. 414 ГПК по заповедното дело е подадено възражение от К.М.Д., което се основава и на изтекла погасителна давност. С оглед подаденото възражение и позоваването на изтекла погасителна давност, от „Т.П.“ ЕАД против К.М.Д. по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване на вземанията по заповедта, но в редуциран размер, а именно: за сумата 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. По този иск е образувано гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен. Производството по това дело е висящо, доколкото с определение от 27.11.2019 г., по ч.гр.д. № 619/2019 г. на ОС Ловеч, е отменено определение № 4097/31.10.2018 г. за прекратяване на гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен.

При тези данни следва да се приеме, че част от предмета на настоящето делото е идентичен с предмета на гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен, а именно вземания за сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. В тази част производството по настоящето дело следва да се прекрати на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. След като по реда на чл. 422 ГПК „Т.П.“ ЕАД е предявила против К.М.Д. иск за установяване на тези вземания и производството по този иск е висящо, К.М.Д. не може да търси искова защита чрез отричане на същите вземания. Предявеният от него отрицателен установителен иск се явява по късно заведен, независимо че от положените върху исковите молби щемпели се установява, че исковата молба по настоящето дело е подадена на 26.01.2018 г., а тази, по гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен, на 08.03.2018 г. Това следва от приложението на фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, според която искът за установяване на вземанията по заповедта се счита предявен от деня на постъпване на заявлението в съда – в случая това е 13.12.2017 г. Затова отрицателният установителен иск се явява недопустим относно отричане на вземанията сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. Първоинстанционният съд се произнесъл по същество, отричайки с вземанията и за тези суми, поради което решението се явява недопустимо в тази му част. При констатацията на този порок и доколкото то се обжалва изцяло, съдът следва да го обезсили в същата му част и да прекрати производството по делото. В останалата част, решението е допустимо, поради което въззивната инстанция следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

С договор от 17.11.1986 г. М.А. Д. и Р.А.Д. са закупили апартамент, находящ се в гр. ***.

От удостоверение за наследници № 14-4941/20.12.2017 г. на Община Плевен се установява, че М.А. Д. е починал на 07.03.2010 г. и оставил за свои наследници Р.А.Д. (преживяла съпруга) и К.М.Д. (негов син).

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от настоящия състав, се установява, че в процесния апартамент са демонтирани отоплителните тела, като единственото отопляемо помещение е банята, в която има монтирана щранг-лира. Щранг-лирата представлява отоплително тяло, изработено от две гладки тръби, които минават през всички бани във вертикалата на сградата. В най-горната точка (банята на последния апартамент) двете тръби са свързани с къса връзка, като по този начин е изградено общо отоплително тяло за всички бани във вертикалата и делът на отдадената топлинна енергия е един и същ. На щранг-лирата не се монтират топлоразпределители, като делът от отдадената топлинна енергия от щранг-лирата се определя съгласно т. 6.9. от Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия в рамките на процесния период, като жилището (апартамент 3) е получавало съответния дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. При изготвянето на индивидуалните сметки са прилагани формулите по Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост, като изчисленият дял за сградната инсталация на жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Отопляемият обем на апартамента е 127,25 м³, а на сградата 4 603,31 м³. От заключението се установява, че отделните компоненти топлинна енергия, от които се формира начислената топлинна енергия, са два - дял топлинна енергия сградна инсталация апартамент, топлинна енергия баня апартамент, като двата формират количеството обща топлинна енергия за апартамента. Всички те са изчислявани за процесния период, като сумата от компонентите на отделните индивидуални сметки се равнява на общата отчетена топлинна енергия от средството за търговско измерване. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, прието в настоящата инстанция, защото дадените отговори са ясни и обосновани, за разлика от отговорите на заключението, прието от районния съд. Експертизата от първоинстанционното производство съдържа изводи, които не разкриват научна обосновка и аргументация, като обясненията се свеждат до оценки и лични мнения на експерта, някои от които са неприсъщи за експертна позиция (напр. показанията са пълна фантазия; енергията е отчетена чрез грешки и нагласяване на резултата; кой съм аз, че да смятам). Затова настоящият състав при формиране на изводите по фактите не възприема заключението на експертизата от първоинстанционното производство.

От приетото препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана електроенергия се установява начислените месечни задължения за главница и лихва в рамките на периода 01.11.2012 г. – 07.04.2017 г., като общият размер на задълженията за главница до 31.12.2017 г. е 473,53 лв., а на задълженията за лихва до същата дата - 213,05 лв.

От фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г. се установява, че общият размер на начислената топлинна енергия за апартамента за два месечни периода е 59,55 лв. (32,80 лв. – за периода 30.10.2017-30.11.2017 и 26,75 лв. – за периода 30.11.2017-29.12.2017). Макар да е инкорпорирана върху общ материален носител, справката за консумирана топлинна енергия за предходни периоди не е част от фактурата, защото тя отразява фактурирани до момента задължения на потребителя за главница, както и за изтекли до момента лихви за просрочие.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

В допустимата му част, изключваща размера на вземанията за 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г., предявеният отрицателен установителен иск от К.М.Д. *** ЕАД е частично основателен.

Налице е основание за начисляване на топлинна енергия. Ищецът притежава по наследство ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент. В качеството му на титуляр на това право върху топлоснабдения имот, той има качеството на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. След като законът свързва качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди, за съществуването му и за наличие на облигационни отношение по доставяне на топлинна енергия е без значение дали клиентът е подавал молба за откриване на партида или не. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ищеца, че той не ползва имота и че живее на друг адрес. При липса на доказателства за записване на партидата изцяло на другия съсобственик или на друго лице, ползвател на конкретно правно основание, ищецът като носител на съответната идеална част от правото на собственост върху апартамента, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). По тези съображения съдът не приема за основателно разбирането на ищеца, че не е потребител на топлинна енергия, независимо от некоректното позоваване на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, установяващ дефиниция за „Прогнозна пазарна цена по групи производители в зависимост от първичния енергиен източник“.

Като собственик на апартамент в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, ищецът е длъжен да участва в разпределянето на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, независимо от демонтиране на радиаторите в апартамента. Следва от чл. 153, ал. 6 ЗЕ, който предвижда, че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 5 ЗЕ, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. В случая е налице надлежно определяне стойността на двете компоненти, формиращи начислената топлинна енергия за апартамента – дял топлинна енергия сградна инсталация и топлинна енергия баня. Изчисляването е извършено от фирмата по чл. 139а ЗЕ („Нелбо“ АД) съобразно отопляемите обеми на апартамента и на сградата при прилагане на съответните формули от приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334. Нормативната уредба, задължаваща собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че не желаят да ползват топлинна енергия не влиза в противоречие с правото на Европейския съюз. Не е налице противоречие и на нормативната предвиждаща сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (С-708/17). При това положение за ищецът като съсобственик на апартамента се явява задължен за стойността на начисленото количество топлинна енергия и за него възникнало задължението да заплати припадащата му се част от сумите, начислени от ответника по две фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г. Размерът на неговата част е 14,89 лв. и се определя като ¼ от сумата 59,55 лв. (по двете фактури) в съответствие с притежавания дял в съсобствеността. Доколкото партидата не е прехвърлена само на ищеца като съсобственик и не е налице солидарност и неделимост на задължението, вземането на ответника е разделно, поради което той няма основание да претендира цялото задължение от ищеца или от другия съсобственик. При наличие на основание за начисляване на сумите по фактурите, е без значение дали в нея не посочен 

При горните изводи за правомерно начисляване на топлинната енергия и липса на данни за плащане от ищеца налице са и вземанията главница и лихва в рамките на периода 01.11.2012 г. – 31.12.2014 г. Те обаче са погасени по давност, доколкото ищецът се позовава на изтекла тригодишна такава. Кратката тригодишна дваност е приложима, защото се касае за периодични срочни задължения и за начислени лихви (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Началният момент на тригодишния срок е от падежа на всяко вземане в рамките на периода 01.11.2012 г. – 31.12.2014 г., като общият размер на вземанията за главница е 473,53 лв., а за лихвата - 213,05 лв.

Освен фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г. и препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана електроенергия от ответника не се представиха доказателства за размера на вземанията, начислени в периода 30.04.2017 г. – 30.10.2017 г., който е част от исковия период 01.11.2012 г. – 13.12.2017 г.

По изложените съображения съдът приема, че в допустимата му част предявеният отрицателен установителен иск от К.М.Д. *** ЕАД е основателен за размера на вземанията в периода 30.04.2017 г. – 30.10.2017 г., както и за размера на погасените по давност вземания в периода 01.11.2012 г. – 31.12.2014 г. Искът не е основателен за сумата от 14,89 лв., представляваща припадаща му се част на ищеца от общия размер на вземанията за сумите по две фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г. При тези изводи се разминават частично с крайните изводи на първоинстанционния съд, който уважил изцяло иска, поради което решението следва да се отмени за сумата от 14,89 лв., а искът за отричане на вземането тази сума – да се отхвърли. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска в останалата част съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата му част.

От въззивника-ответник са сторени разноски за двете инстанции в общ размер на 225 лв. (25 лв. - такса въззивна жалба и 200 лв. – депозит вещо лице). С оглед частичната неоснователност на иска (за 14,89 лв.) и прекратяване на производството, поради недопустимост на иска (за 549,28 лв.) ищецът следва да заплати на ответника разноски, определени съобразно съотношението на тези суми към общия на вземането, което се отрича (1214,02 лв.), съобразно правилата на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК), а именно в размер на 104,56 лв. С оглед частичната основателност на въззивната жалба и обстоятелството, че въззивникът ищец е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) такова следва да се присъди в общ размер от 150 лв. - по 100 лв. за процесуално представителство в първа инстанция и 50 лв. – за подаване на въззивна жалба (чл. 25, ал. 1 НЗПП).

От ищеца-въззиваем са сторени разноски в общ размер на 1200 лв. (50 лв. – такса за иска, 150 лв. – депозит за вещо лице в първа инстанция и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение общо за двете инстанции). Едното от възнагражденията следва да се намали на 315 лв. с оглед направеното възражение за прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. При това положение той има право на разноски съобразно уважената част от иска (за 649,85 лв.), съобразно правилото на (чл. 78, ал. 1 ГПК), а именно в размер на 473,73 лв.

Водим от горното и на основание чл. 270 и 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен, в частта с която признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Т.П.“ ЕАД сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г., като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен в частта, с която признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Т.П.“ ЕАД сумата 14,89 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Т.П.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** за сумата от 14,89 лв. (припадаща му се част от общия размер на сумите по две фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г.).

ПОТВЪРЖДАВА решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен в останалата му част.

ОСЪЖДА К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 104,56 лв., представляваща сторените по делото разноски определена съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв., представляваща общ размер на юрисконсултското възнаграждение за въззивното и първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 473,73 лв., представляваща сторените по делото разноски определена съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК),.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.