Решение по дело №4548/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 311
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20195330104548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 311

 

гр. Пловдив, 27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря  Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4548 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Л.С.С., че последният дължи на ищеца сумата от 634,90 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 18.11.2014 г. – 15.06.2017 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 140,16 лв. за периода 31.01.2015 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10155/ 22.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18479 по описа за 2018 г. на  Районен съд Пловдив, I гр.с. Претендира и разноски в исковото производство.

         Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № *****в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. *****. Посочва, че в имота на потребителя имало монтирано измервателно устройство, посредством чиито показания се е извършвал отчетът в имота, като в картотеката на дружеството монтираното измервателно устройство фигурирало под № *****. Твърди, че за целия процесен период реален отчет в имота не е извършван поради обстоятелството, че на дата 07.02.2011 г. е връчено известие за нередовен водомер, като е дадено предписание същият да бъде сменен. В известието е отбелязано, че водомерът не работи. Въпреки отправеното предизвестие, потребителят не е предприел действия за смяна на водомера до 15.01.2019 г., т.е. след процесния период. Отчетът в имота на потребителя за процесния период се извършвал съгласно чл.23, ал.5 от Общите условия, одобрени от ДКЕВР, при условията на неизправно измервателно устройство. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 18479/2018 г. ПРС, I гр.с. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л.С.С., чрез особения представител адв. Д.Г., със становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че за процесния период на ответника не е доставяна и той не е потребявал услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода. По делото липсвали доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения имот. Сочи, че на представения по делото карнет липсва подпис на потребителя. Твърди, че няма доказателства ищецът да е изпълнил задължението си за демонтиране на пломбата на холендера, както и за поставяне на редовен /оборотен/ водомер. На ответника не бил предоставен срок за отстраняване на повредата на водомера. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите на ищеца, като сочи, че същите се погасявали с изтичането на кратната 3-годишна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         По допустимостта на предявените искове:

         Видно от приложеното ч.гр.д. № 18479 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, I граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 10155/22.11.2018 г. В заповедта за изпълнение размерът на претендираното обезщетение за забава е 144,27 лв. и то за периода 31.01.2015 г. – 31.10.2018 г., докато искът е предявен за сумата от 140,16 лв. за периода 31.01.2015 г. – 30.09.2018 г. Посоченото разминаване в размера на претенцията не се отразява на допустимостта на иска, доколкото ищецът по установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК би могъл във всеки един случай да претендира по-нисък размер от присъдения със заповедта за изпълнение, както е и в случая. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.45, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Затова същите са допустими и следва да се разгледат по същество.

         По основателността на предявените искове:

         За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период за обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

          Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. По делото се установи, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** ответникът е придобил собствеността по отношение на апартамент, находящ се в гр. *****. От това обстоятелство се извлича и качеството на „потребител” на ответната страна, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила е едномесечен срок от публикуването им. С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на закона, като възраженията на ответника за липса на сключен договор са неоснователни.

         На следващо място, по делото се установи, че монтираното в имота измервателно устройство е неизправно. За това обстоятелство се съди от известие за нередовен водомер, получено от ответника на дата 07.02.2011 г. (л.32 от делото), както и от показанията на разпитаната свидетелка Х. Последната изяснява, че в периода 2015 г. – 2017 г. е извършвала отчет в имота на бул. *****, като отчетът бил извършван по тарифа поради нередовен водомер. В имота пребивавали трима членове на семейството, поради което били начислявани месечно по 15 куб.м. 

Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение – така чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В този смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

Предвид констатацията за неработещ водомер за процесния имот, начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 26, ал.2 от ОУ, във вр. чл.25, ал.8 от ОУ. Посочената разпоредба гласи, че при повреждане на индивидуален водомер на потребителя, В и К операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока по предписанието по чл.20 от ОУ, като след изтичането му В и К операторът таксува потребителя по реда на чл.25, ал.8 от ОУ. При липса на данни за средномесечен разход за съответния период от предходната година, по изключение В и К операторът начислява за срока на предписанието по чл.20 от ОУ потребление по реда на чл.25, ал.8 от ОУ. Последната разпоредба гласи, че месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Задължение на потребителя е да поддържа индивидуалния водомер в изправно състояние, като при наличие на предписание от В и К операторът следва да предприеме действие по отстраняване на повредата и монтиране на изправно устройство – чл.20 от ОУ. В противен случай, начисляване на потребеното количество вода се извършва по описаните по-горе правила, независимо от реално потребеното количество. Настоящият случай е именно такъв. По делото се установи, че за процесния период в жилището на ответника са пребивавали трима обитатели, поради което следва да се начисляват по 15 кубически метра месечно съгласно описаните по-горе правила. Видно от представената от ищеца справка, на ответника за някои от месеците за начислявани по 40 куб.м., за други – по 20 куб.м., а също и по 15 куб.м. Съдът намира, че за разликата над 15 куб. метра искът е неоснователен.

Преди да се установи размерът на исковата претенция, следва да се разгледа и релевираното от ответника възражение за погасителна давност. Процесните вземания представляват периодични плащания, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Като такива, тези вземания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД. Затова претендирите суми за периода предхождащ 3 години от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (от когато се счита за предявен иска по чл.422, ал.1 ГПК) са погасени по давност. Следва да се уважи главния иск за периода от 21.11.2015 г. до 15.06.2017 г. и то за по 15 куб.м. вода месечно.

Доколкото главният иск се доказа по своето основание, то съдът следва да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК и да определи неговия размер. Видно от представената от ищеца справка, както и видно от заключението на вещото лице, непогасено по давност за сумите за периода от 21.11.2015 г. – 15.06.2017 г., в размер на 129,32 лв. Затова главният иск следва да се уважи за сумата от 129,32 лв., като до пълния предявен размер от 634,90 лв. и за периода от 18.11.2014 г. до 20.11.2015 г. ще се отхвърли като погасен по давност. Като последица от уважаването на иска в посочения размер е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От представения опис на фактури се установява, че процесните суми са фактурирани, като първата фактура е издадена на 18.11.2014 г. С оглед наведеното възражение за погасителна давност, претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи за периода от 21.11.2015 г. до 30.09.2018 г. в размер на 13,22 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 140,16 лв. и за периода от 31.01.2015 г. до 20.11.2015 г. искът ще се отхвърли като погасен по давност.

         По отношение на разноските:

         При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 575 лв., от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – за ДТ; 100 лв. – депозити за вещи лица, 300 лв. – за възнаграждение за особен представител. От тази сума в тежест на ответника следва да се възложи пропорционална част на уважената част от исковете, или сумата от 105,75 лв. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, а именно – сумата от 13,80 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но не се доказа да се извършени такива.   

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.С.С., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 129,32 лв. (сто двадесет и девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 21.11.2015 г. – 15.06.2017 г. за обект, находящ се в гр. *****, както и мораторна лихва в размер на 13,22 лв. (тринадесет лева и двадесет и две стотинки) за периода 21.11.2015 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10155/22.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18479 по описа за 2018 г. на  Районен съд Пловдив, I гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от присъдената сума от 129,32 лв. до пълния предявен размер от 634,90 лв. и за периода 18.11.2014 г. до 20.11.2015 г., както и иска за обезщетението за забава за разликата от присъдената сума от 13,22 лв. до пълния предявен размер от 140,16 лв. и за периода 31.01.2015 г. до 20.11.2015 г. като погасени по давност.

         ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 119,55 лева (сто и деветнадесет лева и петдесет и пет стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 105,75 лева - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 13,80 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 18479 по описа за 2018 г. на  Районен съд Пловдив, I гр.с.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

Вярно с оригинала.

К.К.