Р Е Ш Е
Н И Е
№ 101
град Велико Търново, 14.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП
Донка Мачева като
разгледа докладваното от съдия Калчев
касационно НАХД № 10091/2020г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът П.Д.И.
***, чрез *** П. С., обжалва Решение № 54 от 09.03.2020г. по НАХД № 689/2019 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според
касатора обстоятелството, че преди запалване на превозното средство следва да
се провери дали маслото е в достатъчна степен не означава, че превозното
средство подлежи на регистрация по Наредба № I-45/2000 г. Твърди, че за
да бъде регистрирано по тази наредба, следва да е установено по безспорен
начин, че мощността на превозното средство е над 20 километра в час и мощността
е над 15 киловата. Сочи, че не било изяснено към коя категория превозни
средства е процесното съобразно изискванията на Регламент ЕС-168/2013 г.
Липсата на достатъчна техническа информация осуетявало узнаването какво
представлява техническото устройство и какви са неговите параметри. С оглед
изложеното моли за отмяна на решението на ГОРС, а алтернативно се иска
наложените наказания да бъдат намалени към минимума, предвиден в закона.
Ответникът по
касационната жалба – Районно управление на МВР – Горна Оряховица, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 54 от 09.03.2020 г. по НАХД № 689/2019 г. Горнооряховският районен съд е изменил Наказателно постановление №
18-0268-001201 от 05.09.2018 г. на Началник сектор към ОД на МВР –
Велико Търново, РУ – Г. Оряховица в частта, в която на П.Д.И. за нарушение на
чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“
в размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца,
като е намалил размера на наложеното наказание глоба на 350,00 лв. и е
потвърдил наказателното постановление в останалата част, в която на касатора за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, т.1, пр. 1 и
2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00
лева.
От фактическа
страна ГОРС е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че на 26.08.2018 г. в 14.15 ч. в гр. Горна
Оряховица на ул. „Железничарска“ до № 8 в посока ул. „Първи май“ П.И. е
управлявал четириколесно МПС марка „Чонгкинг“ с номер на рама HGL50CCKBP8070177, което не е регистрирано и няма табели с регистрационен номер
поставени на определените за това места, като при извършване на проверката
водачът не носи СУМПС и контролен талон към него. За тези нарушения на чл. 140,
ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП срещу водача е издаден АУАН № 633179 от
26.08.2018 г., връчен на лицето, което е вписало, че няма възражения. Било е
образувано наказателно производство, което е прекратено с Постановление от
31.08.2018 г. на Районна прокуратура – Г. Оряховица. Въз основа на установеното
административнонаказващият орган е издал НП № 18-0268-001201 от
05.09.2018 г., което е частично изменено от ГОРС.
За да
постанови този резултат въззивният съд е приел по отношение на нарушението по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, че фактът на управление на горепосоченото превозно
средство не се оспорва от жалбоподателя, а същото е моторно, което се
установява от показанията на полицейските служители и снимковия материал,
изготвен в досъдебното производство. Изложил е мотиви, че превозното средство
безспорно не е било регистрирано, въпреки че подлежи на регистрация по реда на Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, тъй като не попада сред
изключенията на чл. 1, ал. 4 от нея и сред тези по чл. 143, ал. 5 от ЗДвП.
Направен извод, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Съдът е приел, че административнонаказващият орган е извършил правилна
квалификация на деянието, но по отношение размера на наказанието глоба е
изложил мотиви, че същото е в предвидения от закона максимален размер, а с
оглед всички обстоятелства следва да бъде намалено към средния размер – 350 лв.
По отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” – за срок от 8
месеца, е приел, че същото е правилно определено в среден размер, с оглед
средно високата обществена опасност на деянието и дееца. На последно място съдът е посочил, че
жалбоподателят не е носил СУМПС и контролен талон към него, поради което
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от същия закон.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият
състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е
направил обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на
сочените в НП административни нарушения и наличието на законовите предпоставки
за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав
и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователни са
възраженията на касатора, че управляваното от него превозно средство не
подлежало на регистрация. От снимковия материал е очевидно, че процесното
четириколесно превозно средство е тип ATV /All Terrain Vehicle "Превозно средство за всякакви
терени"/. Същото
безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла
на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а
именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване. Като
четириколесно МПС "АТВ" е посочено като превозно
средство от категория "L", подкатегория "L7e-B1", съобразно
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП вр.
с чл. 4, т. 2 б. Ж, "ii" от Регламент (ЕС) №
168/2013
на Европейския парламент и на Съвета от
15 януари 2013 година
относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства. Както
правилно е посочил съдът, същото не попада сред изключенията по чл. 143, ал. 5
от ЗДвП и чл. 1, ал. 4 от наредбата и е следвало да бъде регистрирано, което
обаче не е сторено. Съгласно чл. 150а ал. 2, т. 5 от ЗДвП за
горепосочената категория и подкатегория водачът следва да притежава
свидетелство за управление на МПС с категория В1. При това положение, съдът
намира, че управлявайки процесното нерегистрирано
АТВ в гр. Горна Оряховица, касаторът е нарушил правилото на чл.
140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, за което правилно е наказан с
относимата за деянието санкционна норма на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП. С
оглед посочената законова регламентация не намират законова опора възраженията
му, че не било установено дали мощността
на превозното средство е над 20 километра в час и мощността е над 15 киловата.
Неоснователно е и искането
наложените наказания да бъдат изменени към минимума. Правилна е преценката на
въззивния съд, че определените в закона наказания глоба и лишаване от право да
управлява МПС следва да бъдат определени към средния размер при съобразяване обществената опасност на деянието и
сравнително високата лична обществена опасност на И., отчитайки системните му
нарушения на правилата за движение по пътищата съгласно приетата по делото
справка за нарушител/водач.
По отношение на второто
нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на която
се позовава административнонаказващият орган, наказва се с глоба 10 лв. водач,
който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
В
процесния случай по делото е установено, че касаторът /който има право да
управлява процесното МПС по силата на чл. 155, ал. 5 от ЗДвП/ при управлението
на описаното в НП превозно средство не е разполагал със свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, както и контролен талон в
противоречие с императивните правила на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, при
което са налице две от диспозициите на състава на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и съда.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 54 от 09.03.2020г. по НАХД № 689/2019 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :