РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 26.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести април през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Л.Д. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7532 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Л.С.Ч. ЕГН **********, с адрес *** срещу ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ********
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК, вр. чл.110, б. „в“ ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на
ответника главница в размер на 21968,35
лева за периода от 01.02.2001 г. до 11.10.2016 г., както и лихва в размер на
7038,12 лева за същия период, като
погасени по давност.
Твърди се в исковата молба, че в наследственото от
съпруга й жилище, находящо се в ******** е имало натрупани сметки за неплатена
топлинна енергия. Сочи, че срещу нея и дъщерите й е водено гр.д. № 2499/2014 г.
по описа на ПлРС, в което е прието със СПН, че за периода от 01.10.2010 г. до
30.09.2013 г. задължението е в размер на 3675,10 лева. Излага, че сумата от
3675, 10 лева – главница и 525,93 лева – лихва
за периода от 01.10.2009 г. до 30.09.2013 г. е погасена чрез плащане, а
главницата в размер на 18 293,25 лева и лихва в размер на 6512,19 лева за
периода от 01.02.2011 г. до 01.08.2009 г. е погасена по давност. Навежда
доводи, че независимо от това и по настоящем в месечните й фактури старите задължения
не са сторнирани и тя продължава да получава фактури с главница и лихва от
01.02.2001 г. Твърди, че въпреки неколкократните посещения в приемната на
Топлофикация– Плевен и е отказано строниране на старите задължения. Сочи, че
продължават да й се начисляват лихви от 01.02.2001 г. Твърди, че не може да
заплаща новите си задължения, тъй като в програмата на ответника автоматично се
погасяват най – старите такива. Поради изложеното счита, че за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли съда да го
уважи и да й присъди разноски. След допускане на изменение на иска досежно
периодът, в който е заявен ищцата с нарочна писмена молба сочи, че правният й
интерес от воденото на иска след 01.10.2013 г. Сочи, че макар и коригирана
сумата отново не е вярна. Поради изложеното счита, че е налице правен интерес
от завеждането на настоящия иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Счита, че искът е основателен и доказан. Твърди, че
претенциите към ищцата в хода на всичките процесни
години са различни, несъвпадащи една с друга. Излага, че
партидата на топлоснабдения апартамент отначало е воден на *** –съпруг на ищцата
и с аб. № ***.
Сочи, че по тази партиза е констатирано
задължение и то е било предмет на първото гражданско
дело № 2499/2014 г. и по тази партида ищцата и дъщерите й са осъдени като наследници. Сочи и, че
абонатен номер №*** фигурира и по гр.д. №5548/2016
г. Излага, че за
първи път се появява аб. № 1***, като номер на партидата, след
връчването на поканата й през м.ноември 2016 г. Моля съда да приеме, че съгласно извлечението, което сме е
представила, че ищцата
лично или в качеството си на наследник няма
задължения като главница от 21968,35 лв. Претендира и
присъждането на разноски, съобразно Наредба №1, като се вземе предвид, че е
осъществявала безплатна правна помощ.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Излага, че на
14.03.2014 г. е образувано ч.гр.д. №1223/2014 г. по описа на РС Плевен, по
което е постъпило възражение и въз основа, на което е образувано исково
производство по реда на чл.422 ГПК – гр.д. №2499/2014 г. по описа на РС Плевен,
за следните суми: сума в размер на 3675, 10 лева – главница за периода от
01.10.2010 г. до 30.09.2013 г.; сума в размер на 523,93 лева – мораторна лихва
за периода от 02.12.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума в размер на 458 лева -
разноски. Сочи, че с постановено по делото решение от 23.10.2014 г. ответниците
по делото са осъдени солидарно следните суми: сума в размер на 3675, 10 лева
главница за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г.; сума в размер на 525, 93
лева – мораторна лихва за периода от 02.12.2010 г. до 18.10.2013 г.; сума в
размер на 204,02 лева - разноски по ч.гр.д.№1223/2014 г.; сума в размер на
362,98 лева – разноски по гр.д. №2499/2014 г. Излага, че на 28.02.2014 г. по
банков път е преведена сумата от 2000 лева, която не е покрила длъжимата сума
по влязлото в сила решение №2499/2014 г по описа на ПлРС в размер на 4767,05
лева, като остатъкът от присъдените суми е в размер на 2767,05 лева. Твърди се, че на 10.07.2016 г.
срещу ищцата е образувано ч.гр.д. № 5548/2016 г. по описа на РС Плевен, за следните суми: сума в размер на 2891,96 лева
– главница за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г.; сума в размер на
384,02 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2013 г. до 17.05.2016 г.; сума
в размер на 245,52 лева – разноски по ч.гр.д. №3891/2016 г.; сума в размер на
620,16 лева разноски по ч.гр.д. № 5548/2016 г. Твърди се, че към настоящия
момент за периода от 01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. по партидата на ищцата има
просрочени задължения в размер на 218,89 лева. Сочи се, че за периода преди
октомври 2010 г. по партидата на ищеца няма просрочени задължения. В заключение
се сочи, че по партидата на ищцата под № ***, с адрес *** има следните
просрочени задължения: сума в размер на 2767,05 лева – остатък от присъдени
вземания за периода от 01.10.2010 г. до 30.09.2013 г., съгласно решение по
гр.д. № 2499/2014 г. по описа на ПлРС; сума в размер на 4275, 81 лева - съдебни
вземания за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., които вкл. главница,
мораторна лихва, законна лихва от датата на завеждане на делото до датата на
справката от 09.11.2016 г. и съдебни разноски по ч. гр.д. № 5548/2016 г. по
описа на ПлРС; сума в размер на 218,89 лева – главница и законна лихва за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
31.10.2016 г. Навеждат се доводи, че в базата данни на дружеството, както и по
настоящето дело липсват документи и твърдения, които да са подкрепени с
доказателства, че от страна на ищеца някога е изхождала молба за отписване на
задължения. Моли съда да не присъжда разноски предвид факта, че не са дали
повод за завеждане на настоящето дело.
В
проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника сочи,
че предявения иск в една част е неоснователен,
а в другата е недопустим. Сочи, че
едната част е обхваната от началния период по претенцията посочена в ИМ до
01.10.2010 г. искът е неоснователен, а другата част считано от същата дата до
крайния период посочен в ИМ е недопустим. Твърди, че предвид фактът, че по отношение
на втория период има две съдебни производства, завършили с влязло в сила
съдебно решение, то спорът по тях не може да бъде предрешаван По отношение на
частта, която счита за неоснователна сочи, че от изготвената по делото
експертиза, която отразява счетоводните записвания в дружество срещу ищцата
няма задължения, като единствените такива, които са записани счетоводно и са
изискуеми това са периодът след 01.10.2010 г., в който се обхваща първото по
ред дело срещу нея. Сочи, че делото е водено, че не само срещу нея, но и срещу
нейните дъщери и то не в качеството на наследници, а в лично качество. Претендира
присъждане на сторените разноски, вкл. и за възнаграждението за вещо лице.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното по
делото решение №1575/23.10.2014 г. по гр.д. №2499/2015 г по описа на ПлРС, че е
прието за установено, че спрямо Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ******** ищцата по настоящето дело,
заедно с *** и *** дължат сума в размер на 3675, 10 лева, представляващи
стойността на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2010 г. до 30.09.2013 г., както и сума в размер на 525, 93 лева,
представляващи лихва за забава върху
главницата за периода от 02.12.2010 г. до 18.10.2013 г., ведно със сторените в
заповедното и исковото производство разноски в общ размер на 567,00 лева. За
присъдените суми е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца по делото, за
което са представени доказателства в настоящето производство.
Видно е от представените по
делото сметки за дължими суми, изпращани
на ищцата, че същата е уведомена, че за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016
г. за аб. №*** дължи сума в размер на 26 739,42 лева, като просроченото
задължение, а за периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. дължи общо сума в
размер на 21 968,35 лева, като просрочено задължение
От представената по делото
справка за плащанията на потребител за отчетен период от 01.08.2014 г. до
31.08.2014 г. за потребител №*** на насл. на *** се установява, че началното
салдо за периода е общо в размер на 23959,44 лева, вкл. главница в размер на
16733, 86 лева и лихва в размер на 7225,58 лева, а крайното салдо за периода е
в размер на 22107,79 лева, вкл. главница в размер на 14943, 31 лева и лихва в
размер на 7164,48 лева, като са взети в предвид направените постъпления.
Установява се от представената по
делото справка за потребител от 06.12.2016 г., и какви са били начисленията за
аб. №100***, воден на Л.Ч. за периода от 01.10.2010 г. до 31.10.2016 г. Посочените
задължения са в размер на 8060,86 лева, от които главница в размер на 7129,41
лева и лихва в размер на 931,45 лева.
По делото е представена и покана
за доброволно уреждане на спора, от която се установява, че ищцата е отправила
искане до ответника да отрази по партидата й погасяване на задълженията, които
счита че са погасени, като по партидата й останат само сумите, предмет по
висящото дело.
Видно от представения отговор на
изпратената покана за доброволно уреждане на спора е, ответника, е направил
разбивка на дължимите според него суми от ищцата по делото, както следва: по ч.
гр.д. №1223/2014 г. и образуваното въз основа на него гр.д. № 2499/2014 г. се
дължат суми в общ размер на 4767, 05 лева, от които са на 28.02.2014 г. с
плащане от 2000 лева е погасено част от вземането и остатъка е в размер на
2767,05 лева; на 10.07.2016 г. срещу ищцата е заведено дело за суми периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г.; за периода преди месец октомври 2010 г. няма
просрочени задължения по партидата на ищцата.
Установява се от представените по
делото известия за дължими суми, изпращани до ищцата за аб. №100***, че за
периода след първи декември 2016 г., че общата сума на просрочените задължения
е в размер на 8581,95 лева.
От изготвената по делото ССЕ,
както и допълнителни такива, неоспорени от страните и приета като доказателство
се установява, че: присъдените суми с
влезли в сила решения на РС са следните: по гр.д. № 2499/2014 г. общата сума за
главница и лихва, обхващаш периода 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г. е в размер на
4768,03 лева; по гр.д. №5548/2016 г., обхващащ периода от 01.10.2013 г. до
30.04.2016 г. общата сума за главница и лихва е в размер на 4141,66 лева.; към
датата на изготвяне на експертизата непогасената сума по образуваните дела възлиза
на 8060,86 лева, а непогасената сума по, която няма образувани дела за периода
01.05.2016 г. до 31.10.2016 г. е в размер на 215,70 лева. От приложената по
делото допълнителна ССЕ се установява, че на 18.08.2014 г. по сметка на
ответника са постъпили 2000 лева, с които е погасено част от признатото
задължение по гр.д. №2499/2014 г. – първо разноски, а после част от дължимата
главница. Установява се от експертизата, че върху главницата от 3675,10 лева не
е присъдена законна лихва, която обаче се начислява. Сочи се, че задължението
на ищцата към Топлофикация Плевен ЕАД следва да е в следните размери: І. По
гр.д. № 2499/2014 г. в размер на:
3675,10 лева, представляващо дължима главница по гр.д. №2499/2014 г., както и разноски
в размер на 567,00 лева и лихва в размер на 525,93 лева. Излага се, че ако с плащането от
2000 лева се погаси главницата, ще остане задължение в следните размери: 1675,10
лева, представляващо дължима главница по гр.д. №2499/2014 г., както и разноски
в размер на 567,00 лева и лихва в размер на
525,93 лева. ІІ. За периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г. / гр.д.
№5548/2016 г./ главница в размер на 2891,96 лева, договорна лихва в размер на
384,02 лева, присъдени разноски в размер на 865,00 лева ; пет лева за издаване
на изп. лист; законна лихва върху главницата
към 11.10.2016 г. в размер на
115,86 лева, текущи задължения в
размер на 171,86 лева и договорна лихва върху сумата от 2,97 лева. Прави се
обобщение, че общо дължимата сума следва да е 7245,38 лева. Прави се извод и,
че за периода от 01.02.2001 г. до 30.09.2013 г. партидата за топлоснабдения
имот се води на насл. на *** и задължението е в размер на 5405,91 лева –
главница за процесния период, мораторна лихва, такси и разноски в размер на 999,64 лева, законна
лихва в размер на 3 027,54 лева към
01.10.2010 г. и законна лихва в размер на 4696, 11 лева към 01.10.2013 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните не се спори, а и се установява
от представените по делото доказателства, че между тях и към настоящия момент
съществуват договорни отношения във
връзка с предоставяне на топлонергия за имот, находящ се в
гр. ***. Спорен по делото е въпросът дали по партидата на ищцата се водят
погасени по давност суми по повод ползването на съответните услуги. Такива са били начислявани към датата на исковата молба. Фактът на
начисляване на процесните суми се установява от приложените по делото известия
за дължими от ищцата суми.
Доколкото в случая е предявен отрицателен
установителен иск - за това, че съответните суми са недължими, в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от воденето на настоящия
иск, а в тежест на ответника е да установи дължимостта на претендираната като
погасена по давност сума. Съдът намира, че ищецът има правен интерес да предяви
иск за установяване на недължимостта на вземането за
периода от 01.02.2001 г. до 30.09.2010 г., тъй като към
датата на завеждане на исковата молба на същата са начислявани суми, които
претендира, че са погасени по давност. Доколкото ищецът е навел съображения
за погасяване на задължението му поради изтекла давност, съдът дължи
произнасяне първо по този основен за разрешаване на спора въпрос.
Погасителната давност е
фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на доставените топлоенергия, е посочен във всяка от издадените фактури и от която
дата длъжникът е изпаднал в забава. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. Друг основен въпрос по
делото е дали задължението на ищецът има характер на периодично плащане и дали по
отношение на него може да се приложи разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, която
предвижда, че периодичните плащания се погасяват с изтичане на тригодишна
давност. Според
тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието
"периодично плащане" по смисъла на горецитираната норма се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Задължението за топлоенергия има точно характеристиките на определено периодично
плащане - дължат се повтарящи се престации, породени от един правен факт
(договор за предоставяне на топлинна енергия), падежът на плащанията по фактурите настъпва на определени интервали
от време (на определена дата от месеца), без значение дали периодите са равни
или плащанията еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност.
Поради изложеното съдът счита, че вземането на ответника за периода от 01.02.2001
г. до 30.09.2010 г се явява действително погасено по
давност, доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на
изискуемостта на вземането, до предявяване на иска е изтекъл срок по-голям от
три години – претендира се вземане в периода от 2001 г. до 2010 г., а искът е предявен на 11.10.2016 г., като съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давността се
прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. По делото няма
представени доказателства, а не са наведени и доводи в тази насока от ответната
страна, че в периода от изпадане на ищеца в забава, ответникът в качеството си
на кредитор на ищеца по горепосоченото задължение, е предприел някакви действия
по принудителното им събиране, с които да се прекъсне погасителната давност.
С оглед изложеното съдът
счита, че така направеното твърдение за недължимост на вземането на ответника
за претендираната сума за периода от 01.02.2001 г. до
30.09.2010 г. е основателно, което
води и до основателност на предявения отрицателен установителен иск за
посочения период.
За периода от 01.10.2010
г. до 11.10.2016 г. предявеният иск се явява недопустим. По делото не е спорно,
а и се установява от приобщените доказателства, че за този период от време е
установено със СПН какви са задълженията на ищцата към ответника. Предявеният
иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен
установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена
сума - стойност на изразходвана от него топлинна енергия, след като с влязло в
сила съдебно решение е признато за установено, че дължи тези суми. Съгласно
разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК, решението на съда влиза в сила за
предявеното и уважено искане и за същото
основание. Предметът на спора се определя от спорното право, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на предявения иск. В основанието на иска се
включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на
която се поражда претендираното материално право. Следователно, установените с
решението по предявения иск общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на пресъдено нещо, веднъж установени съдебно между страните. Съдебното
решение формира сила на пресъдено нещо
по отношение на съдебно предявеното право само когато искът е положителен
установителен или осъдителен. Предмет на разглеждане по гр.д.№7532/2014г.,
а в последствие и на гр.д. №5548/2016 г., от което е отделено настоящето дело е
бил положителен установителен иск. Един и същ правен спор може да даде повод за
положителен или за отрицателен установителен иск, като това зависи от това коя
страна ще инициира спора. В този смисъл и двата са насочени към разрешаване на
един и същ правен срор. По двата иска може да се получи една и съща защита на
страната, чието правно твърдение не отговаря на действителното правно положение
и уважаването на положителен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на
отрицателен установителен иск и обратно. При горните доводи относно
характера на отрицателния и положителния установителен иск и действието на
съдебните решения по двата иска, то съдът счита, че при уважаване положителен
установителен иск със СПН е признато съществуването на спорното право, поради
което отрицателния установителен иск за периода от 01.10.2010 г. до 11.10.2016 г. се явява недопустим.
Съдът отчита факта и, че
процесуалния представител на ищеца се домогне да докаже в настоящето
производство, че сумите, които са начислени по партидата на ищеца не отговарят
на действителното правно положение. Действително от изслушаната по делото ССЕ
се установи, че на ищцата неправилно се начислява законна лихва върху
главницата, за която няма произнасяне по гр.д. №2499/2014 г. Доколкото обаче по
делото не е прието изменението на основанието на иска, а имено да се приеме
за установено какъв е размерът на
остатъка на дължимата лихва и главница по партидата на ищцата, като се вземат
предвид направените от нея плащания за периода от 01.10.2010 г. до датата на
завеждане на делото, а и поради факта, че в мотивите си съставът на съда е
приел, че предявеният иск по отношение на периода, за който има постановени
решения е недопустим, съдът счита, че не следва да се произнася по наведените
твърдения. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
установяването на неправилно начислената законна лихва може да се установи в
друг процес, както и доброволно между страните при наличие на съгласие между
тях.
Поради изложеното следва да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи на ответника обща сума от 17 279,76 лева /вкл. Лихва и
главница/, представляващи погасени по давност задължения на ищцата Л.Ч.
и, които към настоящия момент са сторнирани и не са налични по сметката й.
Съдът на основание чл.162 ГПК изчисли размера на погасената по давност сума
като взе предвид заключението на вещото лице, което сочи, каква сума е дължима
в периода след 01.10.2010 г. и представеното от ищцата уведомление за начислени
задължения към 30.04.2016 г.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Доколкото по делото спрямо по отношение на ищцата
е осъществена безплатна адвокатска помощ на процесуалния й представител се
дължи такава. Съобразно уважената част от иска на процесуалния й представител
се дължи адвоткатско възнаграждение в размер на 1048,39 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 691, 19 лева, както и
120 лева за ССЕ, платена от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
На ответника се дължат разноски и
съобразно отхвърлената част от иска. Същите, съобразно отхвърлената част от
иска са в размер на 88,94 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.С.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ********, сумата от 17 279,76 лева, представляващи задължения за периода 01.02.2001 г. до 30.09.2010 г, водени на името на ищеца, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ, на основание чл.124 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №7532/2016 г. по предявената искова молба от Л.С.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, с искане да се
установи, че не дължи на ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор ********, сума за горницата над
17 279,76 лева, до претендирата обща сума от 29 006,47 лева /сбор от главница
и лихва/, представляващи задължения за
периода 01.10.2010 г. до 11.10.2016 г, водени на името на ищеца, като недопустимо.
ОСЪЖДА ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Л.С.Ч. ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни
разноски в размер на 1048,39 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по сметка на ПлРС сума в размер на 811,19 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Л.С.Ч. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ********, със седалище и адрес на
управление *** разноски по делото
съобразно отхвърления иск в размер на 88,94 лева на основание чл.78, ал.2
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: