РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. гр.М., 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч., ЕГН **********, с адрес
село Р., община М., област С., действаща чрез пълномощника си адв. М. О. срещу М.К. АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц., представлявано от В.М.В., с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че сключените между тях Договор за заем ** № ***г. и
Договор за допълнителни услуги, към договор за заем **: № ***г., са недействителни на
основание на чл. 22 от Закона за потребителския кредит поради противоречие с чл.10а, чл.
11, ал.1, т. 11 и т. 12 и чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит. В исковата молба се
твърди, че ищцата сключила с ответника на ** година Договор за заем ** № ***г., по силата
на който заемодателят „М.К." АД, ЕИК ** предоставил на ищцата заем в размер на 1 500,00
лева. Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем, ищцата следвало да върне обща сума за
погасяване на кредита в размер на 2025,54 лева, при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент
40,48 %, при срок на кредита от 18 месеца, на 18 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 112,53 лева. На същата дата ищцата сключила и Договор за допълнителни услуги
към заем ** № **/ **г. с ответното дружество. Съгласно Договора за допълнителни услуги,
ищцата следвало да заплати на ответното дружество и сумата в общ размер на 1696,68 лева,
разпределена на 18 месечни вноски по 94,26 лева за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги „Комфорт“, който включва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата
сметка на М.К. АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до
минути; 5.Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. По този
начин общата сума, която ищцата следвало да заплати на ответното дружество била в общ
размер на 3722,22лева. Ищецът твърди, че привидно договорът за допълнителни услуги е
оформен като самостоятелен договор, но той съществувал, доколкото съществува и
договора за заем и се намирал в такава тясна и неразривна връзка с първия, така че следвал
да се тълкува съвместно с него с оглед целите на съглашението. Плащанията за
допълнителни услуги се дължали на падежа на задълженията по договора за заем, заедно с
погасителната вноска по заема. Ищецът се позовава на чл. 146, ал .1 от ЗЗП. Счита, че
предвид предпоставките, при които стават изискуеми възнагражденията за „допълнителни
услуги“, то същите са с характер на сигурен разход за потребителя и следва да бъдат
включени изначално при формирането на ГПР. Възнагражденията не били включени в ГПР,
1
тъй като съобразно отразеното в договора ГПР от 48,90 % е формирано при обща сума за
погасяване 2025,54 лв. Ищецът сочи, че с включването на възнаграждение за допълнителни
услуги, размерът на ГПР би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 ЗПК. Освен
това, в пакета за допълнителни услуги били включени действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, за които не би следвало да се начислява отделна такса - чл.10а, ал.2
ЗПК. Посредством сключването на Договора за допълнителни услуги се заобикаляла
забраната на чл. 10а, ал.2, чл. 19 ал. 4 ЗПК, което водило до неоснователно обогатяване на
ответника. Уговарянето на дължима такса за допълнителни услуги попадали в хипотезата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, доколкото с тях се целяло неоснователно обогатяване за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Съдържанието на допълнителния
пакет услуги по съществото си не представлявало реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването
на възнаграждение. Основно задължение на кредитора по договора за кредит било да
предостави договорената парична сума, а негово право е да получава вноските. По-голямата
част от „услугите“ включени в пакет „Комфорт“, били дейности по заплащане на вноските,
като ползата от тях - безплатното им внасяне по сметка на кредитора, не можело да достигне
размера на таксата за услугата и да компенсира цената за ползването на такава услуга.
Услугите, описани в процесния договор, имали характер на действия свързани с
управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането
на такси. Ищецът се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като сочи, че договорът за
кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Постъпило е становище вх. №
1828/04.09.2023 г. от ответника, чрез пълномощника му адв. Гани Митев, с което оспорва
предявения иск по подробно изложени в писменото становище съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и от приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между „М.К.” АД и Д. М. Ч. е възникнало правоотношение по
повод на сключен Договор за заем ** № *** г., със следните параметри: размер на заема
1500 лева, при обща сума за погасяване 2025,54 лева, срок на договора 18 месеца, 18
погасителни вноски всяка от които 112,53 лева при ГПР 48,90%, фиксиран лихвен процент
40,48%. Като доказателство по делото е представен договор за допълнителни услуги към
заем ** № ** от ** г., сключен между М.К. АД и Д. М. Ч., видно от който кредиторът се
задължил да предостави на заемополучателя допълнителни услуги от пакет „Комфорт“,
включващи посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на М. К. АД,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право за участие в специални промоции. За предоставянето на допълнителни
услуги от пакет „Комфорт“ заемополучателят следвало да заплаща 94,26 лева месечно за
срока на договора от 18 месеца, като размерът на общата погасителна вноска с включено
възнаграждение по договора за допълнителни услуги възлиза на 206,79 лева.
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Ето защо сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Двата договора Договор за заем и
Договор за допълнителни услуги към заем се намират в неразривна връзка помежду си, като
основание за съществуването на втория договор е наличието на договорно заемно
2
правоотношение между страните. Това е изрично посочено в самия договор за допълнителни
услуги, като обстоятелството, че неговото сключване не е задължителна предпоставка за
сключване на договора за заем и получаване на заемната сума, не би могло да доведе до
извода, че двата договора се подчиняват на различни правила. Съдът приема, че макар
договорът за допълнителни услуги да е оформен като самостоятелно съглашение, той се
намира в такава тясна и неразривна връзка с договора за заем, че следва да се тълкува
съвместно с него с оглед целите на съглашението. Допълнителен аргумент за това е, че
плащанията за допълнителни услуги се дължат на падежа на задълженията по договора за
заем. В този смисъл, съдът намира за несъстоятелни възраженията на ответната страна, че се
касае за отделно, различно правоотношение по договора за предоставяне на услуги. Не се
споделят и доводите, че за това второ съглашение не може да намери приложение Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. В приложното поле и на двата
закона попадат обществените отношения, които се отнасят до потребителските договори, по
които една от страните има качеството на потребител. Легалната дефиниция за „потребител“
съгласно §13 от ДР към ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договора по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. Договорът за допълнителни услуги е
сключен с потребител, поради което и по отношение на него се прилагат разпоредбите на
ЗЗП и ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора заем и
договора за предоставяне на допълнителни услуги към него, свързани с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за
всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ
разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не последният да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В контекста на
дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
3
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,90 %,
а ГЛП 40,48 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Това поставя
потребителя в положение да не знае каква точно сума ще дължи по кредита, в какъв размер
е оскъпяването му по кредита.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. Съгласно сключения между страните договор за допълнителни услуги, за
предоставяне на описаните услуги по пакет „Комфорт“, включващ следните услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на М. К. АД, безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право за участие в специални промоции, кредитополучателят дължи сумата
94,26 лева всеки месец за периода от 18-месечния срок на договора. Доколкото се касае за
заплащане на възнаграждение за услуги по усвояването и управлението на кредита, с тях
реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би
надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид сегашният му размер от 48,92 %,
както и обстоятелството, че общата дължима сума за срока на договора от 18 месеца по
договора за допълнителни услуги възлиза на 1 696,68 лева, който размер е и по-голям от
главницата по кредита от 1500 лева. Със сумите за допълнителни услуги реално се
увеличава печалбата на кредитора, доколкото при плащането на всички задължения
последния получава допълнително възнаграждение, което не е включено нито в ГЛП, нито в
ГПР по договора. С оглед изложеното са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК, защото посочените в договора ГЛП и ГПР не отговарят на действителните такива.
Тези норми, от една страна, са насочени към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията на
чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. На същото основание недействителен е и самият договор за
предоставяне на допълнителни услуги, доколкото той е сключен в неразривна връзка и с
основание договора за потребителски кредит. Ето защо предявените първоначални искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 88,89 лева за внесена държавна такса. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищцата се
представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в подобни
хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в размер на 522,22 лева, която сума
следва да се присъди директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват
направени от страната разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на
чл. 38, ал. 2 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, направено от ответника е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено
съобразно предвидения в Наредбата минимум, с оглед материалния интерес по делото.
4
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Д. М. Ч., ЕГН **********, с
адрес: с. Р., общ. М., обл. С., и М.К. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. Ц., представлявано от В.М.В. – изпълнителен директор, че Договор за заем ** № *** г.
и Договор за допълнителни услуги към договор за заем ** № *** г, сключени между Д. М. Ч.
и М.К. АД са недействителни на осн. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА М.К. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.,
представлявано от В.М.В. – изпълнителен директор да заплати на Д. М. Ч., ЕГН **********,
с адрес: с. Р., общ. М., обл. С. сумата от 88,89 лева (осемдесет и осем лева и осемдесет и
девет стотинки) разноски по делото за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА М.К. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Ц.,
представлявано от В.М.В. – изпълнителен директор да заплати на адв. М. М. О., АК С.,
служебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“, Булстат ** сумата от 522,22 лева (петстотин двадесет и два
лева и двадесет и две стотинки) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
5