Решение по дело №1232/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 85
Дата: 3 март 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20211420201232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Враца, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20211420201232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, гр. Враца, против Наказателно
постановление /НП/ №26-517-ХХ/26.11.2021 г. на директора на РИОСВ
Враца, с което на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване
на околната среда, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
В жалбата се твърди, че наказващият орган е достигнал до неправилни
фактически констатации и до неправен извод, че дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение. Твърди се, че дружеството е предприело действия по
изпълнение на дадените предписания, при което липсва бездействие, което да
подлежи на санкциониране. При това се моли за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Софиянска, която
поддържа тезата за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитан е св. Хр. Х..

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
1
С цел проследяване качеството на замърсените промишлени води от
басейните, съхранявали резервоарите с премахнатия през 2019 г.
серовъглерод, на 09.06.2021 г. експерти от РИОСВ-Враца и Регионална
лаборатория-Враца /РЛ-Враца/ към Изпълнителна агенция по околна среда
извършили пробовземане от отпадъчната вода от два басейна, стопанисвани
от дружеството-жалбоподател. Лабораторните анализи на водните проби,
съгласно протокол от изпитване №06-0169/11.06.2021 г. на РЛ-Враца
показали, че и в двата басейна измереното pH е 3, което показва, че водата е с
киселинен характер. Във връзка с несъответствията на отпадъчната вода с
писмо на РИОСВ-Враца с изх. №ОХВ-11-(6) от 24.06.2021 г., на дружеството-
жалбоподател е дадено предписание да предприеме действия за
неутрализиране на промишлената вода в двата басейна до нормални
стойности на pH от 6 до 9. Предписанието е със срок за изпълнение до
31.08.2021 г. и отговорник Димитър Иванов - управител на „****“ ЕООД.
При последващ на 21.09.2021 г. контрол по изпълнение на даденото
предписание е извършено отчитане на pH на водата от Акредитирана
лаборатория Враца към Изпълнителна агенция по околна среда с Протокол от
изпитване №06-0286/27.09.2021 г. и са отчетени стойности в басейн №1 от
3,92 и в басейн №2 от 5,53. Отчетено било, че до момента на проверката в
РИОСВ-Враца не е постъпвала документация, удостоверяваща изпълнение на
предписанието, както и договор с фирма, която да извърши дейностите по
неутрализация на замърсените води. При това извършващия проверката св.
Хр. Х. – директор на Дирекция КПД при РИОСВ, приел, че даденото с писмо
на РИОСВ-Враца с изх. №ОХВ-П-(б) от 24.06.2021 г. предписание не е
изпълнено.
При това, на 15.10.2021 г. св. Хр. Х. съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН №26-517-ХХ, в който посочил, че като не е изпълнило
дадените му предписания в срок до 31.08.2021 г. да предприеме действия за
неутрализиране на промишлената вода в двата басейна до нормални
стойности на pH от 6 до 9, на 01.09.2021 г. дружеството-жалбоподател е
извършило нарушение по чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда. АУАН е връчен на представител на дружеството-
жалбоподател и същият като възражение е вписал, че „водата от басейните е
неутрализирана“.
Въз основа на така съставения АУАН, на 26.11.2021 г. е издадено НП, с
което на основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на
околната среда, на дружеството е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка се установява въз основа
показанията на Хр. Х., които съдът кредитира като логични, последователни и
незаинтересовани. Свидетелят лично е извършил проверка на жалбоподателя
и е констатирал описаното в констативните протоколи от 18.10.2021 г.,
21.09.2021 г., както и описаното в АУАН. Установява се и при какви
обстоятелства са съставени констативните протоколи и АУАН. Съдът
кредитира показанията на свидетеля в цялост, като намира същите за логични,
2
последователни и незаинтересовани.
Съдът кредитира и приложените в административно-наказателната
преписка констативни протоколи, протоколи за вземане на проба/извадка
№434 и 435 от 21.09.2021 г. и протокол за изпитване №06-0286/27.09.2021 г.,
както и протоколи за вземане на проба/извадка №254 и 255 от 09.06.2021 г. и
и протокол за изпитване №06-0169/11.06.2021 г. От същите се установява
какво е количеството измерено pH в двата стопанисвани от дружеството
водни басейни.
Съдът кредитира и останалите събраните по делото писмени
доказателства. Счита, обаче, че с оглед спорните обстоятелства между
страните, по-прецизното обсъждането на доказателствената маса не е
необходимо.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в установения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от надлежна
страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се
установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на
констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му
квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така
както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да
разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава
на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Разглеждайки НП от материалноправна гледна точка, съдът намира, че от
доказателствено обезпечената фактология по безспорен и категоричен начин
се установява, че с писмо на РИОСВ-Враца с изх. №ОХВ-11-(6) от 24.06.2021
г. на дружеството-жалбоподател е дадено предписание да предприеме
действия за неутрализиране на промишлената вода в двата басейна,
съхранявали резервоарите със серовъглерод, до нормални стойности на pH от
6 до 9 в срок до 31.08.2021 г. Установява се също, че при последваща на
21.09.2021 г. проверка по изпълнение на даденото предписание са отчетени
стойности на рН в басейн №1 от 3,92 и в басейн №2 от 5,53. При това съдът
приема, че към 01.09.2021 г. дружеството-жалбоподател не е изпълнило
3
дадените му предписания и е нарушило чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона
за опазване на околната среда, съгласно които разпоредби на ЮЛ, които „не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ,
директорите на басейновите дирекции, директорите на националните
паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица“, се налага
имуществена санкция.
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде
обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и
безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се
анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му,
нито да се определя нейната форма.
Справедливо е и определеното с НП административно наказание. За
процесното нарушение е предвидено налагането на имуществена санкция в
размер от 2000 до 20000 лв. Наложената на жалбоподателя санкция е в
минималния предвиден размер. При това и предвид фактическата обстановка
по делото, съдът приема, че наложената санкция е съответна на заложените в
чл.12 и чл.27 ЗАНН принципи и се явява справедливо и адекватно наказание.
Не се споделят изложените в жалбата съображения, че наказващият
орган е достигнал до неправилни фактически констатации и до неправен
извод, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, тъй като
дружеството е предприело действия по изпълнение на дадените предписания,
при което липсва бездействие, което да подлежи на санкциониране. Видно е,
че липсва документация, удостоверяваща изпълнение на предписанието или
съответно договор с фирма, която да извърши дейностите по неутрализация
на замърсените води. Установява се също, че при последващата проверка е
установено, че количеството рН във всеки от басейните не съответства на
стойностите в даденото предписание. Действително, налице е промяна в
количеството отчетено рН към 11.06.2021 г. и към 27.09.2021 г., но то не е до
съответните посочени в предписанието норми, а също така не удостоверява
предприемането на конкретни действия по изпълнение на предписанието от
страна на дружеството, тъй като в показанията си св. Хр. Х. заявява, че тази
промяна в стойностите на рН се е получила вследствие на разреждане на
водата от атмосферните условия, но не и в резултат на изпълнение на
дадените предписания. При това съдът приема, че изложените в тази насока в
жалбата оплаквания за липсата на нарушение са неоснователни.
По изложените съображения, приемайки, че атакуваното НП е правилно
и законосъобразно, съдът приема, че същото следва да се потвърди, а
жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно. Ето защо „****“ ЕООД, гр. Враца, следва да бъде осъдено да
заплати на РИОСВ Враца юрисконсултско вънаграждение в размер на 150 лв.
4


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-517-ХХ от
26.11.2021 г. на директора на РИОСВ Враца, с което на основание чл.166, т.3,
вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда, на „****“ ЕООД, гр.
Враца, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лв.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, гр. Враца, ЕИК:*********, ДА ЗАПЛАТИ на
РИОСВ Враца, сума в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за процесуално представителство по АНД №1232/2021 г.
по описа на РС Враца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.


Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5