№ 12643
гр. С., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110144578 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. срещу „З..
Ищецът З. е предявил срещу „З. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 2714,33 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по лек
автомобил марка „Д.”, модел „С.” с рег. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
20.08.2021г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 17.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 128,93
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 27.02.2022г. до 16.08.2022г.
Ищецът твърди, че на 20.08.2021г. в гр. В., пл. „М.“ възникнало ПТП, при следния
механизъм: товарен автомобил „М.” с рег. № ., собственост на Е. Т. и управляван от същия,
се движил в дясна пътна лента на път без предимство и при наличието на пътен знак Б1 -
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ в края на отсечката, предприел маневра ляв
завой за включване по пътя с предимство. При извършване на маневрата, поради незпазване
правилата за движение по пътищата, не пропуснал навлезлия преди това в участъка от пътя
с предимство и намиращ се отляво на него лек автомобил „Д.” с рег. № ., управлявано от Г.
В. К..
В резултат на ПТП на лек автомобил марка „Д.” били причинени щети, включително и
в предната част на МПС, вследствие на завъртането му при удара. За ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол.
Към датата на ПТП увреденият автомобил имал сключена застраховка „Каско” при
ищеца по полица № 00500100398275 от 2021г. Във връзка с ПТП в „З. била образувана
преписка по щета № **********/2021г. Били установени щетите на автомобила и били
1
съставени описи. Ремонтът на автомобила бил извършен от сервиз, като стойността му
възлизала на сумата от 2714,33лв. Тази сума била заплатена от ищеца на сервиз „Е. по
банков път с преводно нареждане на 04.01.2022г.
Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована
при ответното дружество по сключена застраховка „ГО”. Въпреки отправената на
27.01.2022г. до ответника регресна покана, заплащане на претендираната сума не
последвало. Поради това в настоящото производство ищецът претендира заплатеното от
него обезщетение и лихва за забава. Моли за присъждането на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е подал отговор на ИМ, в който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение на
водача на товарния автомобил „М.”, с рег.№ ., като твърди, че вина за произшествието имал
водачът на лекия автомобил „Д.”. Възразява, че протоколът за ПТП не бил съставен
съгласно нормативните правила и не удостоверял механизъм, който да сочи за вина на
водача на товарния автомобил. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
ПТП и претендираните щети, както и размера им /щетите били завишени/. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Предявени са кумулативно съединени искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иск с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане
на потребената топлинна енергия.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
По иска с равно основание чл. 411 ГПК:
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи
2
се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно сключена застраховка
„Каско“ на МПС за лек автомобил марка „Д.”, модел „С.” с рег. № . към датата на ПТП с
ищцовото дружество; наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на водача на товарен автомобил „М.” с рег. № . към датата на ПТП с
ответното дружество; изплащане от страна на ищеца на стойността на ремонта на сервиза,
който го е извършил; получаване на регресна покана от ответника.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства /неоспорени от страните/, а именно: застрахователна полица по застраховка
„Каско” /л. 17 от делото/, възлагателно писмо /л. 25 от делото/, приемо-предавателен
протокол /л. 30 от делото/, фактура от 23.10.2021г. /л. 31 от делото/, извлечение от банкова
сметка /л. 34 от делото/.
Настъпването на процесното ПТП /място и механизъм/ се установява от протокол за
ПТП, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, както и от
заключението на АТЕ.
По отношение на протокола за ПТП, съдът кредитира същия в частта относно мястото
на ПТП, както и в частта относно описаните в него увреждания по двата автомобила.
Относно механизма на ПТП съдът се позова на показанията на разпитаните по делото
свидетели, като съобрази, че и двамата са участници в него и в този смисъл учевидци.
По отношение показанията на свидетеля Г. К. съдът кредитира твърденията му в
частта, в която същият сочи мястото на ПТП, както и обстоятелството, че е излизал с
личната си кола от служебния паркинг на Община В. /за който от останалите събрани
доказателства и в частност заключението на АТЕ се установява, че е подземен/. Съдът
кредитира и твърденията на свидетеля, че е искал да продължи напред по улицата, която се е
намирала „леко косо” на главната, за които вещото лице по АТЕ сочи, че са съответно бул.
„В.” /главна улица/ и бул. „Х.” /улица без предимство/. Съдът въз основа на дадените от
свид. К. показания прие за установени посочените по-горе обстоятелства, за които същият
свидетелства, включително и факта, че ПТП е станало с товарен автомобил около средата на
кръстовището, като товарният автомобил е искал за направи маневра ляв завой, за да се
включи по главната улица, идвайки от улицата, по който на практика свидетелят К. е искал
да продължи направо. Именно това място на ПТП сочи и вещото лице по АТЕ, който, обаче,
е съобразил и щетите на лек автомобил „Д.”, управляван от свидетеля К., доколкото една от
увредите е именно в задна лява броня и задна лява врата. Това сочи, че към момента на ПТП
няма начин лекият автомобил „Д.” да е бил със задната си част качен все още на тротоара, а
само предната част да е била на платното за движение, доколкото в този случай не би се
стигнало точно до тези повреди. Съдът кредитира и показанията на свидетеля К., като прие,
че след удара автомобилът му се е завъртял леко и се е опрял с предната си броня в гумата
на товарния автомобил.
Горните разсъждения на съда, го мотивират да отхвърли протокола за ПТП в частта
относно мястото, на което са се намирали двете МПС към момента на удара по начина,
изобразен на скицата, както и твърденията на свидетеля Е. Т., че към момента на удара
3
задната част на леки автомобил „Д.” все още бил на тротоара, а ударът бил настъпил в
предната част на лекия автомобил. Това разминаване в показанията на свидетеля Т., би
могло да се дължи на изминалия период от време от датата на ПТП до датата на разпита му
пред съда. В останалата част, обаче, а именно: улицата, по която се е движел управлявания
от Т. товарен автомобил, маневрата ляв завой предприета от него, подаването на сигнал за
тази маневра от негова страна, както и обстоятелството, че лекият автомобил, управляван от
свидетеля К. е излизал от подземния паркинг, съдът се довери на свидетеля, като приема
тези обстоятелства за установени.
Съдът кредитира изцяло заключението на АТЕ, както и уточненията, направени от
вещото лице в съдебно заседание, като съобрази, че същото е отговорило в пълнота на
поставените въпроси.
Съгласно заключението:
Механизмът на ПТП е следният: На 20.08.2021 г. около 15:30 часа, товарен автомобил
„М.“, с per. № ., се движи по бул. „Х.“, и на кръстовището с бул. „В.“, при наличие на пътен
знак Б1 („ Пропусни движещите се по пътя с предимство“), водачът предприема маневра за
завиване на ляво, където настъпва съприкосновение, с движещия се по бул. „В.“, с посока от
паркинг „Община В.“ към бул. „Х.“, лек автомобил „Д. С.“, с рег.№ ..
Кръстовището на бул. „Х.“ в посока към бул. „В.“ се състои от четири ленти, като
крайната дясна лента е за движение на превозните средства надясно.Вляво от тази лента се
намира лента за движение на превозните средства наляво и двете крайни леви ленти са за
насрещно движещите се превозни средства с посока от Бул. „В.“ към бул. „Х.“.
Вертикалната пътна маркировка на бул. „Х.“ в района на Община В. е съставена от
пътен знак Б- 1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“) от дясно на пътното
платно.
На бул. „В.“, в района на процесното ПТП не се наблюдава хоризонтална маркировка
на платното за движение. Вертикалната пътна маркировка с изглед от ул. „Н.“ посока към
бул. „В.“ е съставена от пътен знак АЗ9 („Внимание! Изход Гараж“), пътен знак Б27 (
„Забранено паркирането и престоя“) и пътен знак Д17 („Пешеходна пътека“) от дясно на
пътното платно.
От анализа на данните, може да се определи най - вероятното място, където е
възникнало първоначалното съприкосновение между превозните средства:
По дължина на пътното платно - на бул. „В.”, в района до изхода на паркинг на
„Община В.“ о По широчина на пътното платно - на около 2,0 - 4,0 метра от началото на
пътното платно, считано по посоката на ориентация на лек автомобил „Д.“.
Всички увреждания по лек автомобил лек автомобил „Д. С.“, с рег.№ ., отразени в
описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „. С.“, с рег.№ .,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2657,96 лв.
4
От приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че
произшествието е било предотвратимо за водача на товарен автомобил „М.“, ако същият
беше изчакал преминаването на насрещно-движещото се МПС и чак след това беше
предприел маневра за завиване наляво. От навлизане на пътното платно на бул. „В.“,
водачът на лек автомобил „Д. С.“ не е имал техническа възможност да предотврати удара,
тъй като дори да е спрял непосредствено след влизането си, същият се намира в опасната
зона на товарен автомобил „М.“
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Д. С.“, с рег.№ .,
изчислена съгласно Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане с
коефициент на новите части К = 0,7 към датата на ПТП е 1484,93 лв.
В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: Увреждане на предната
броня може да се получи при опирането й в колелото на другия автомобил /товарния/, но
тази щета не е калкулирана от вещото лице, тъй като свидетелят не е сигурен в показанията
си. Стойността на полирането е 72,00 лева с ДДС.
Доколкото опиране на предната броня на лекия автомобил в гумата на товарния в
резултата на удара, се установява от показанията на свидетеля К., като такава щета се
съдържа в описа, направен от застрахователя при огледа на автомобила, съдът приема, че
същата е била причинени и се намира в причинно следствена връзка с процесното ПТП.
В този случай към средната пазарна стойност на щетите, посочени от АТЕ – 2657,96
лева, следва да се прибави и сумата от 72,00 лева, като общата стойност на възстановяване
на щетите в този случай възлиза на 2729,96 лева, която сума надхвърля претендираната в
размер на 2714,33 лева.
Вещото лице също така посочва, че не се установява кой водач в кой момент е
потеглил, но ако водачът на лекия автомобил е спрял на тротоара и пропуснал движещия се
на пътя товарен автомобил, то тогава нямаше да настъпи ПТП.
Последното уточнение на вещото лице, мотивира съда да приеме, че вина за
настъпване на ПТП имат и двамата водачи. От една страна водачът на лекия автомобил „Д.”
съгласно правилото на 37, ал. 3 ЗДвП /Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път
от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат
по този път/ е бил длъжен да пропусне товарния автомобил, който се е движел по бул. Х.,
изчаквайки за маневра ляв завой. Вещото лице по АТЕ изрично сочи, че в момента, в който
лекият автомобил, управляван от свидетеля К. е излязъл от подземния гараж и е стъпил на
тротоара, е имал видимост към пътното платно, като ако същият е изчакал товарния
автомобил да направи маневра ляв завой, е нямало да настъпи ПТП.
От друга страна, водачът на товарния автомобил също е имал обективната възможност
да види навлизането на лекия автомобил на платното за движение, като в този случай е
могъл да го пропусне. Въпреки това, поради непредпазливост, явно не го е видял, а е
предприел маневрата ляв завой, поради което също е допринесъл за настъпване на ПТП.
5
При това положение, съдът приема, че двамата водачи еднакво са допринесли за
настъпване на ПТП, т.е. за водачът на лек автомобил „Д.” е налице 50 % съпричиняване, в
какъвто размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца.
Т.е., при отчитане на съпричиняването, на ищеца се следва обезщетение в размер на ½
/50 %/ от 2714,33 лева, или сумата от 1357,17 лева.
До този размер искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен. Искът следва да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2714,33 лева, или за сумата от 1357,16
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който подлежи на уважаване в
размер на 1357,17 лева, основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но единствено
върху посочената сума.
По делото не се спори между страните, а и видно от писмо, съдържащо регресна
покана за заплащане на процесното обезщетение, което писмо е изпратено от ищеца до
ответника с изх. № РК014-2824 от 27.01.2022г., същото е получено от ответника с входящ №
871 от 27.01.2022г. /л. 36 от делото/. В поканата е посочен срок за заплащане съгласно КЗ,
който според чл. 412, ал. 3 КЗ е 30 дни от датата на получаване на регресната покана.
Ето защо, ответникът се явява изпаднал в забава за заплащане на претендираните от
ищеца суми с изтичане на 30-дневния срок, предвиден в КЗ. Този срок е изтекъл на
28.01.2022г., тъй като 26.02.2022г., когато изтича срока, е събота – неприсъствен ден/ и
считано от следващия ден – 01.03.2022г. ответникът е в забава.
Лихвата за забава върху сумата от 1357,17 лева за периода от 01.03.2022г. до
16.08.2022г., изчислена с лихвен калкулатор, възлиза на 63,71 лева.
С оглед на това, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 63,71
лева и за периода от 01.03.2022г. до 16.08.2022г. и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 128,93 лева или за сумата от 65,22 лева и за периода от 27.02.2022г. до
28.02.2022г, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 158,57 лева – държавна такса, 80 лева – депозит
за призоваване на свидетел; 250 лева – депозит за вещо лице по допуснатата АТЕ, 450 лева –
адвокатско възнаграждение. от страна на ответника не е направено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Общите разноски, които доказва ищецът, са в размер на 938,57 лева.
Ответникът следва му заплати разноски в размер на 469,04 лева, с оглед уважената
част на исковете.
Ответникът доказва следните разноски: 250 лева – депозит за АТЕ, 80 лева – депозит
за призоваване на свидетел. На ответника се следва и юрисконсултско възнаграждение в
6
размер на 100,00 лева, доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и
правна сложност. Същият е бил представляван от юрисконсулт в настоящото производство.
Общите разноски на ответника възлизат на 430 лева.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на
215,11 лева, съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. да заплати
на „З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х., на основание чл. 411
КЗ сумата от 1357,17 лева /хиляда триста петдесет и седем лева и 17 стотинки/,
представляваща платено застрахователно обезщетение за отстраняване на щети по лек
автомобил марка „Д.”, модел „С.” с рег. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
20.08.2021г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
2714,33 лева, или за сумата от 1357,16 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. да заплати
на „З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 63,71 лева /шестдесет и три лева и 71 стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода от 01.03.2022г. до 16.08.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 128,93 лева, или за сумата от 65,22 лева и за периода от
27.02.2022г. до 28.02.2022г, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. да заплати
на „З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 469,04 лева /четиристотин шестдесет и девет лева и 04 стотинки/ -
разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на „З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. да
заплати на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. сумата от 215,11
лева /двеста и петнадесет лева и 11 стотинки/ - разноски, сторени в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7