Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито
заседание на
01.07.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №4150 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление:***-***, ***, представлявано поотделно от
изпълнителните директори ***, чрез пълномощника А.Б., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *** против Д.И.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в която се твърди следното : на 09.08.2018 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017год. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „***“ ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в.
ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № *** от дата 21.11.2017 г. между ***" ЕАД и Д.И.И. е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *** изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Приложение №1 от 9.08.2018 г.,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е
представено само с данните на длъжника Д.И.И., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и
книжата по делото не се представят само на съда. Съгласно договора за цесия от
27.07.2017 г., „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от цедента „***
С.А.“, клон България в качеството му на универсален правоприемник на „***"
ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение
на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „***" ЕАД с изх. № ***
от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото е
връчено редовно на длъжника, чрез баба му на 20.09.2018г. В 13:30 ч. Ищцовото
дружество изпрати повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление
за предсрочната изисуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/*** от 21.02.2019
г., което се върна в цялост, с отбелязан резултат „ непотърсена" .
Ищцовото дружество за трети път изпрати уведомително писмо за цесията, ведно с
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS
-11870695 от 30.05.2019 г., чрез куриер,
което се върна в цялост, без отбелязан резултат от връчването.
При
условията на евентуалност, в случай, че се приеме горното връчване за
нередовно, към настоящата искова молба се представя и се прави искане да бъде връчено на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената
цесия и уведомление за предсрочната изискуемост от страна на „*** С.А.“, клон
България с изх. №УПЦ/УПИ- С-БНП/РLUS-11870695 от 30.05.2019 г.
На
21.11.2017 г. между „***“ ЕАД, като Кредитор и Д.И.И. като Кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 7000,00 лв. Страните са
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „***"
ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 3292,80 лв. е разделена
на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой
погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в
поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора
за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса
ангажимент, която е в размер на 245,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.
Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски. Погасителните вноски по
предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 22956,36 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 15956,36
лв.
На
основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 20.12.2024 г., на 84 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 273,29 лв., при първа погасителна вноска
20.01.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който
е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 20.12.2024г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и
всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния
случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 20.03.2018г., която дата представлява падежа на трета погасителна
вноска.
Въпреки
липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора,
Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с
уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на
гореизложеното, моля да имате предвид следното: видно от представените по
делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит,
„***" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата
на чл. 3 от ЗКИ, съгласно, който небанкова финансова институция е лице,
различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от
основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет
на дейност на Банките по силата на чл.2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на
банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва
банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави
банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците
договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ,
а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение №
99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.
Освен
липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор
за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай.
Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна
изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от
съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите
облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият
съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава
финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните
(банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно
банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от
тях лица", правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е
прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като
банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към
небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла
на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови
финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. №
1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в.
гр. д. №824/2015 г. на ОС- Благоевград,
Решение № 21 от 11.01.2018г. по гр.д № 2711/2017 на PC-Ямбол).
Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. /денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 1230,67 лева.
Длъжникът
не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 273,29 лв,- договорна лихва.
Предвид
изложеното з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането
си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.И.И.,
с ЕГН ********** ***. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. №
1428/2019 г., 10 с-в на PC Плевен е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
не е намерен на заявения от него адрес, което от своя страна обуславя правния
ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение,
с което да признае за установено, че Д.И.И., с ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1428/2019 г., PC-Плевен, а именно:
7000.0 лв. /седем хиляди лева / - представляващи
главница за периода от 20.02.2018 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 20.03.2018 г.;
12664.67
лв. /дванадесет хиляди и шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.02.2018
г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.12.2024 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018
г.;
1230.67
лв. /хиляда и двеста и тридесет лева и шестдесет и седем стотинки/ - лихва
/обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда;
законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на
дълга, сторените и предявени разноски по ч. гр. д. №1428/2019 г., на РС-Плевен.
В
условията на евентуалност, се прави
искане за присъждане на сумите.
Искането
по доказателствата следва да се уважи.
от адв. А.Г.Г. от ПлАК, с адрес: ***,
офис 10, определен за особен представител на Д.И.И., с адрес: ***, съдебен
адрес *** който се твърди следното: изложените в исковата молба обстоятелства
не установяват материалноправна легитимация на ищеца като кредитор на ответника
за вземанията по процесния договор за кредит. Така също се претендира договорна
лихва за целия период на договора за кредит, каквато не се дължи за
непадежиралите вноски след настъпване на предсрочна изискуемост. Претендират се
и вземания на суми, които не са усвоени от кредитополучатиля.
Според
исковата молба ищецът е придобил процесното вземане при следните обстоятелства:
1. На 09.08.2018г. е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, според който „А.З.С.Н.В.“
ЕАД придобива съществуващи и бъдещи вземания на „***“ ЕАД по договори за
потребителски кредит, съгл. списък на вземания, Приложение №1 - пар. 1 „***“,
т.4. Съгл. пар.2 „Предмет на покупката“ вземанията се прехвърлят всеки месец по
списък, прил. №1. Конкретно, вземането от „***“ ЕАД от Д.И.И. по Договор за
потребителски кредит № ***8 21.11.2017 г. е предмет на прехвърляне със списък,
Приложение № 1 от 09.08.2018 г. От справка в Търговски регистър обаче се
установява, че на 24.4.2018 г. цедента „***“ ЕАД е бил заличен като търговец.
Т.е. към 09.08.2018 г., датата на прехвърляне на вземането на ответника,
цедентът вече не е съществувал в правния мир като субект и не е можел да
сключва сделки.
2. За установяване дали ищецът
притежава активната процесуална и материална легитимация да претендира
процесното вземане е направено искане :
2.1. На осн. чл.183 от ГПК да се задължи ищеца
да представи оригинала на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 27.07.2017 г. между „А.З.С.Н.В.“ ЕАД и „***“ ЕАД. В случай, че
ищецът представи оригинала на този документ се оспорва на осн. чл. 193 от ГПК
неговата истинност, относно автентичността на положените за представителите н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД и „***“ ЕАД подписи;
2.2. На осн. чл.183 от ГПК да се
задължи ищеца да представи оригинала на Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към
рамковия договор, в което е включено вземането от ответника като предмет на
прехвърляне. В случай, че ищецът представи оригинала на този документ се
оспорва на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно автентичността на
положените за представителите н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД и „***“ ЕАД подписи.
При условия на евентуалност, в
случай, че съдът приеме ищеца за активно материално и процесуалноправно
легитимиран по настоящия иск, се правят следните допълнителни възражения:
I. Оспорване истинността на Договор за
потребителски кредит № ***/21.11.2017 г.
Тъй
като Договор за потребителски кредит № ***/21.11.2017 г. е посочения от ищеца
правопораждащ вземането факт, се приема за нужна проверката на неговата
истинност. Иска се :
На осн. чл.183 от ГПК да се
задължи ищеца да представи оригинала на процесния Договор за потребителски
кредит № ***8/21.11.2017 г. В случай, че ищецът представи оригинала на този
документ се оспорва на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно
автентичността на положения за Д.И.И. подпис, както и се оспорва автентичността
на положения за представител на „***“ ЕАД подпис, ако бъде установена неговата
самоличност.
II. Оспорване валидността на
Договор за потребителски кредит № ***/21.11.2017г.
Видно
от приложеното към ИМ копие на Договор за потребителски кредит № ***/21.11.2017
г., същият е подписан за „кредитор“ от лице с неизяснена самоличност. В
договора липсват данни, кое лице или лица са представлявали „***“ ЕАД към този
момент, както и не е посочена самоличността на подписалото го лице. По тази
причина особеният представител счита за необходимо ищецът да бъде задължен да
изясни следните обстоятелства:
1. Кое лице или лица са
представлявали „***“ ЕАД към 21.11.2017 г.;
2. При две и повече оправомощени
с представителни и управителни функции лица как се е осъществявало
представителството на „***“ ЕАД към тази дата;
3. Кое е лицето, което е
подписало от името на „***“ ЕАД договора за кредит.
III. Възражение срещу размера на
отпуснатия кредит
Според
ищеца от главницата на кредита /7 000 лв./ е заплатил от името и за сметка на Д.И.И.
застрахователната премия на застрахователния агент „***“ ЕАД в размер на 3
292,80 лв. В доказателство за съществуването на такова задължение на ответника
е приложен Сертификат № ***, издаден от ***, ***, чрез клона си „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и ***, ***, чрез клона си „Кардиф Общо
застраховане, клон България“, представлявани от ***, управител.
Възразява срещу вземането на
сумата 3 292,80 лв. като част от общо отпусната главница на кредита от 7 000
лв. Счита, че такова застрахователно отношение не е възникнало и по него не са
извършвани плащания от ищеца от името и за сметка на ответника.
Иска
се на осн. чл.183 от ГПК да се задължи ищеца да представи оригинала на
Сертификат № ***, издаден от ***, ***, чрез клона си „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ и ***, ***, чрез клона си „Кардиф Общо
застраховане, клон България“. В случай, че ищецът представи оригинала на този
документ, оспорва се на осн. чл.193 от ГПК неговата истинност, относно
автентичността на положения за Д.И.И. подпис за „застрахован", както и се
оспорва автентичността на положения за *** като „застраховащ“ и представител на
застрахователните дружества подпис.
Оспорва се представителната власт
на ***, посочен в Сертификат № *** като управител на Кардиф Животозастраховане,
клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“.
Тъй
като този разход не е извършен от ищеца от името и за сметка на длъжника счита,
че усвоената от Д.И. главница на кредита, в случай че такова усвояване реално е
направено, е в размер на 3 707,20 лв., а не претендираните от ищеца 7 000 лв.
IV. Възражение срещу претенцията
за възнаградителна лихва по вноските с ненастъпил падеж
Отделно
от главницата ищецът претендира и сумата 12 664,67 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.02.2018г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/до 20.12.2024 г. /падеж на последна погасителна
вноска/, по отношение на която на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018г.
Според ищеца предсрочната изискуемост в случая
е настъпила на 20.03.2018 г. В т.2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от
27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. се приема, че „размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането". Следователно, претенцията за възнаградителна лихва за целия
период на кредита е без законово основание. Такава се дължи само за периода до
настъпване на предсрочната изискуемост, в случая до 20.03.2018г. Това значи, че
ако ищецът има вземане, то е в размер на действалия до момента на предсрочната
изискуемост погасителен план, съответно преоформен на база главница от 3 707,20
лв. /реално усвоения кредит/. След тази дата кредитополучателят дължи връщане
на дължимата част от непадежиралата главница на усвоения кредит и законовата
лихва за забава върху нея, но не и договорената възнаградителна лихва.
V.
Възражение срещу акцесорните претенции
Претенцията
за мораторна лихва от 1 230,67 лв. за периода от 21.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда е базирана на вземане от 7 000 лв. главница и 12
664,67 лв. възнаградителна лихва. Всъщност, ако съществува дълг на ответника по
процесния договор за кредит, той е в размер на 3 707,20 лв. реално усвоена главница
и възнаградителна лихва единствено за периода 21.11.2017 г. /датата на
сключване на договора/ до 20.03.2018 г. /настъпване на предсрочна изискуемост/,
намалена с погасените от ответника 273,29 лв. На тази база следва да се изчисли
и мораторното обезщетение за ищеца.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано, не се представлява. Представени са писмени становища.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се
представлява от особения представител адв.А.Г., който заявява, че процесният договор за кредит е
недействителен и следва да се върне само реално получената от ответника и
незаплатена от него чиста сума по кредита, като посочва размера й.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна
страна :
От приложеното ч.гр.д. №1428/2019г. по описа на ПлРС се установява, че на 05.03.2019год. ищецът е
депозирал в ПлРС заявление
срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми,
като в същата е отразено, че вземането на заявителя произтича от задължение по
договор за потребителски кредит № ***, сключен на 21.11.2017 г. между „***“ ЕАД
и Д.И.И. (кредитополучател), вземанията по който са прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Следователно, налице е идентичност на
вземането по основание и размер в исковото и заповедното производство. Предявеният
иск е допустим, а по същество – частично основателен и доказан - само по
отношение вземането за главница и то в
размер, по-малък от претендирания.
От представения препис на процесния Договор за
потребителски паричен кредит се установява, че същият е сключен между „БНП ПАРИБ ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД и Д.И.И., последният в качеството на
кредитополучател. Същите са постигнали съгласие
за предоставяне на потребителски кредит при посочени в съглашението елементи на
правоотношението. От приетото заключение по съдебно-графическата експертиза на
ВЛ се установява, че положените подписи във всички документи за „кредитополучател“
подписи са именно на ответника. От
приетото заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е заплатил общо по кредита
сумата от 273,29лв., с която е погасена
първа погасителна вноска. На ответника е преведена сумата от 6755лв. Към
настоящия момент не е настъпил крайният
падеж на задълженията по договора за кредит, но същият е обявен надлежно за
предсрочно изискуем, респ. на същия е
съобщена надлежно цесията – връчено съобщение на 20.03.2018год. на баба на адресата, което не
опорочава процедурата предвид уговореното в чл.9 от договора. В тази връзка, по делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия
от 27.07.2017 г. между кредитодателя „***инг“ ЕАД и ищеца „Агенция за събиране
на вземанията” ЕАД, с предмет - вземания по договори за кредит, измежду които
и вземането към ответницата. По делото е
представена извадка от Приложение №1 от 12.07.2018год. към рамковия договор за
цесия, от което се установява, че процесният договор за кредит е включен в предмета
на цесията под №431. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия.
По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е представено
уведомително писмо, до ответника, с което същата се уведомява, че вземането по
договора е цедирано и кой е новият кредитор, размера на задължението и покана за доброволно плащане. Наред с това,
следва да се отбележи, че тъй като е налице изрично изявление от страна на ищеца, съдът
приема, че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на
преписите от исковата молба и приложенията. В случая няма пречка уведомяването
за станалата цесия да бъде извършено с връчването на съдебните книжа, в рамките
на предявеният установителен иск, предявен след указания на съда по реда на чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника чрез залепяне на
уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на
длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см.
решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Претендираните
вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. При
отнесен за разглеждане спор, произтичащ от договор, сключен с потребител, съдът
е задължен да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор
и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни. Следва да се съобрази нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК,
съгласно която договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая
и предвид приетата съдебно-техническа експертиза, тези
условия при сключването на договора са спазени. Установява се от
съдебно-графическата експертиза, че съконтрахент на ищеца по процесния договор
е действително ответникът, който е подписал същия. В
случая обаче съдът приема за основателни доводите на
особения представител за това, че процесният договор за кредит е сключен при
неспазване на чл.11 ал.1 т.9,9а и т.12
от ЗПК, а именно : съгласно т.9. договорът
трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; съгласно т.
9а. - методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
съгласно т. 12. - информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Видно от договора, че същият
няма такова съдържание, поради което на
основание чл.22 от ЗПК е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. В случая кредитополучателят дължи връщане
единствено на главницата, която с оглед данните за изплащане на сумата
273,29лв., следва да се присъди в ползца на ищеца – в размер 6481,71лв., за
разликата до претендираните 7000лв. и в останалата част за претендираната
възнаградителна лихва в размер 12664,67лв. и лихва за забава в размер
1230,67лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение разноските по делото: при
този изход на делото за исковото производство на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно уважената част на вземането, като се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер -100лв. Или, от направените разноски по делото за държавна такса, внесен депозит
за особен представител, депозити за вещи лица, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер – 1440,08лв. Следва да се присъдят
разноските от заповедното производство съразмерно установения размер на
вземането - 129,63лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван по делото от особен
представител – адв.А.Г. от ПлАК, ДЪЛЖИ н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата 6481,71лв., - представляваща
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 05.03.2019год., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1428/2019год. по описа
на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумите, както следва : за разликата до претендираната
главница в размер 7000лв.; за сумата 12664.67 лв. -претендирана договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 20.02.2018 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.12.2024 г. (падеж на последна
погасителна вноска); за сумата 1230.67
лв. - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.И.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, разноски по делото в исковото производство в общ размер 1440,08лв. и за заповедното
производство по ч.гр.д. № 1428/2019год. по описа на Плевенски районен съд – 129,63лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: