Определение по дело №299/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Производството е образувано по жалба на Г. В. Х. от гр. Стара Загора, кв. „Зора”, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 35, срещу Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора. В жалбата е направено изрично искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема за установено следното:

С обжалваната Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора е прекратено наемното правоотношение между Община Стара Загора и Г. В. Х., възникнало на основание сключен договор за наем № 3338 от 14.12.2023 г. на общинско жилище, находящо се на адрес гр. Стара Загора, кв. „Зора”, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 35. Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС, като съгласно специалната норма на чл. 46, ал. 5 от ЗОбС обжалването й не спира нейното изпълнение, при законово регламентирана възможност съдът да спре изпълнението на оспорения административен акт. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора е този по чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 от АПК.

Съдът намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора е основателно по следните съображения:

В ЗОбС не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. Когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. При липса на регламентирани в ЗОбС материалноправни предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК, предвиждаща, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

От представените по делото доказателства е видно, че за периода 01.11.2022 г. до 31.10.2023 г. жалбоподателят има отработени 12 дни, за които е бил осигурен върху доход от 491,33 лв., а съпругата му Р. И. Г. има отработени 6 дни, за които е била осигурена върху доход от 220,92 лв. Няма данни някой от тях да работи към момента и/или да притежава жилищен имот, годен за обитаване. Следователно от предварителното изпълнение на оспорената заповед, изразяващо се в освобождаване на общинското жилище преди да е приключил с влязло в сила решение спорът относно законосъобразността за заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, при липсата на достатъчно средства за Г. В. Х. или за съпругата му да наеме жилище по цени на свободния пазар, могат да последват значителни вреди за жалбоподателя във връзка със задоволяване на основни жизнени потребности. На практика предварителното изпълнение на Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора би лишило от смисъл неговото обжалване и защитата, която се търси на правата по спорното административно правоотношение. С оглед на правната същност и целта на предвидената възможност за спиране на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт, като вид обезпечителна мярка в съдебния административен процес, насочена към предотвратяване осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност, съдът приема, че в случая са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК да бъде дадена временна защита по отношение на фактическото и правно положение на жалбоподателя в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт с оглед да се предотврати влошаването на това положение до приключването на образуваното съдебно административно производство с влязло в сила решение.

Ето защо и при прилагане на регламентирания в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че са налице условията по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране изпълнението на Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора, като основателно, следва да бъде уважено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с ал. 4 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС

О П Р Е Д Е Л И :

Спира по искане на Г. В. Х. от гр. Стара Загора, кв. „Зора”, бл. 1, вх. Б, ет. 2, ап. 35, изпълнението на Заповед № 10-00-587 от 21.03.2024 г. на Кмета на община Стара Загора до приключване с влязло в сила решение на образуваното по оспорването на посочения административен акт съдебно производство по адм. дело № 299/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.