Р Е Ш Е Н И Е
№ 316
гр. Велико Търново, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 269 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.
211 и чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба, подадена от П.И.И.
с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № 366з-1035/ 19.04.2019 г., издадена
от директора на Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново. С оспорената
заповед, на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл.
второ и т. 13 от ЗМВР, вр. с т. 15, т. 19, т. 20, т.
25, т. 44 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
на младши експерт П.И.И. – командир на отделение в
група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“, Районно
управление – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено
служебното правоотношение на същия, считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради неспазване на установената форма, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Конкретните му оплаквания се свеждат до това, че в
заповедта не са изложени фактическите и правни основания за издаването й, в
дисциплинарното производство са събирани доказателства не по установения ред и
неправилно са интерпретирани сведения от трети лица, като от дисциплинарно
наказващия орган не са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР. По същество се
развиват доводи, че от П.И. не са извършени дисциплинарните нарушения,
за които му е наложено наказанието. Изтъква се и че при налагането на
дисциплинарното наказание е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР,
изискваща при определяне на вида и размера на наказанието да се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. Допълнително в съдебното производство
жалбоподателят излага оплаквания, че оспорената заповед не отговаря на
изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като от нея не става ясно кои са
служебните задължения, които не е изпълнил, както и че поначало не е възможно
неизпълнението на служебни задължения да съставлява нарушение на етични
правила. Намира, че като цяло в развилото се дисциплинарно производство не се е
стигнало до разкриването на обективната истина по случая, обосновал наложеното
наказание, като тенденциозно са ценени определени доказателства, вкл. взаимно
противоречащи си свидетелски показания, за сметка на други. На последно място
оспорващият изтъква, че при претендирани няколко
дисциплинарни нарушения, от дисциплинарно наказващия орган не е спазена
процедурата по чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. С тези доводи, развити в жалбата, личо и чрез пълномощник в хода на устните състезания, и в
писмена защита, от съда се иска да отмени
обжалваната заповед на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – директорът на
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, чрез пълномощник гл. *** Б., оспорва жалбата
като неоснователна. Намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган
и в съответната форма, при спазване на установените за това процедурни правила
и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона. Сочи, че служителят е бил запознат със заповедта за
образуване на дисциплинарното производство, а в хода на същото - и с
изготвената обобщена справка. В хода на дисциплинарното производство П.И. дал е
обяснения, а при запознаването със справката не се е възползвал от възможността
да даде допълнителни такива, преди произнасянето си дисциплинарно наказващият
орган е изслушал служителя. От дисциплинарно разследващия орган са били събрани
доказателства, вкл. писмени обяснения от трети лица, имащи характера на
свидетелски показания и е извършен преглед от записи на охранителни камери и на
данни от разпечатки от Автоматизираната система за локализация и визуализация
на мобилните единици в МВР (GPS), като за
установеното при тези прегледи също са съставени протоколи. По същество
ответникът намира за безспорно установено нарушенията, извършителят и вината
му, като подробни съображения в тази насока са изложени в писмената защита. С
позоваване на Тълкувателно постановление № 3/ 07.06.2007 г. сочи, че деянията
са морално укорими и с висока степен на обществена
опасност, като освен това част от тях са станали достояние на трето лице.
Развива и доводи за съответствие на наложеното наказание с вида и тежестта на
дисциплинарните нарушения, за всяко от които в закона е предвидено
дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което налагането на едно наказание
от посочения вид не съставлява нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. С тези
съображения ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане в
полза на МВР на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
съдържащата се в преписката кадрова справка /л. 119/ се установява, че от
12.08.2013 г. П.И.И. работи в системата на МВР, като
от 27.03.2017 г. заема длъжността „младши експерт“, командир на
отделение в група „Опазване на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“
при Районно управление – гр. Велико Търново към Областна дирекция на МВР –
Велико Търново. Производството по издаване на оспорената заповед е започнало
във връзка с получена от главен инспектор В.Р.– началник сектор „КП“ в РУ – гр.
В. Търново, информация от доброволен заявител за неправомерни действия на
служители от същото районно управление при обработка на сигнал за дим в гориста
местност в гр. Велико Търново. След извършена негласна проверка, е подадена
Докладна записка рег. № 366р-2541/ 30.01.2019 г. от началника на РУ на МВР – В. Търново до директора на ОДМВР - В. Търново,
във връзка с която, със заповед на директора на областната дирекция, е
образувана преписка със същия регистрационен номер. В хода на тази проверка са
били снети писмени обяснения от доброволния заявител и лицата, по чиито
сведения той е подал сигнала, от работници във „Феникс – ВТ“ ООД, от
полицейските служители младши експерт П.И.И. и
младши инспектор Й. Ц.Х., от оперативния дежурен на смяната на 25.01.2019 г.,
от началник сектор „КП“ в РУ – гр. В. Търново, като и от С.Б., живееща на
семейни начала с Й. Х.. Събрани са писмени доказателства – отчетна книга на „Феникс – ВТ“ ООД за периода 24.01 – 28.01.2019 г., седмичен график за
изпълнение на патрулно-постова дейност на група ООР при РУ- В. Търново,
разпореждане за разстановка при изпълнението на тази
дейност в периода от 07:00 часа на 25.01.2019 г. до 07:00 часа на 26.01.2019
г., ежедневна ведомост, информационна карта за дейността на наряд, кадрови
справки и длъжностни характеристики на П.И. и Й. Х., докладни записки за
получения сигнал за дим в района на паметник „Асевеци“
в гр. В. Търново и изпратеният за проверка екип, разпечатки от Автоматизираната
система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР (GPS), както и видеозаписът от
охранителните камери на пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали, стопанисван от „Феникс – ВТ“ ООД, доброволно предадени от началник
склад в този пункт. Назначената проверка № 366р-2541/ 30.01.2019 г. е приключила с предложение до директора на ОД на МВР – В. Търново за образуване на дисциплинарно
производство, обективирано в Справка рег. №
1739р-4597/ 27.02.2019 г. на комисията, назначена за извършването на
проверката.
Със Заповед № 366з-604/ 12.03.2019 г. на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново на
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, са образувани дисциплинарни производства
срещу П.И. и Й. Х., определен е дисциплинарно-разследващ орган, който да
проведе производството – комисия от шест души и срок за приключване на
производството, като към преписката са приобщени материалите, събрани в хода на
проверка № 366р-2541/ 30.01.2019 година. Заповедта е съобщена на младши
експерт П.И.И. на дата 16.03.2019 г., като в хода на дисциплинарното производство срокът на разследване е бил удължен
със Заповед № 366з-933/ 10.04.2019 г. на директора на ОД на МВР – В. Търново.
От дисциплинарно-разследващия орган е отправена покана от 21.03.2019 г. до П.И. за даване на писмени обяснения, като няма данни такива обяснения да са
дадени от служителя. В хода на дисциплинарното производство е бил извършен
преглед на видеозаписите от охранителните камери на пункта за изкупуване на
отпадъци с
адрес гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски“ № 75 А, стопанисван
от „Феникс – ВТ“ ООД,
за дата 25.01.2019 г., за което е съставен протокол № 1439р-7934/ 12.04.2019
г., повторно са снети писмени обяснения от доброволния заявител, подал
информацията и от Ц.Г.Ц. - работник в пункта за изкупуване на отпадъци,
изслушани са обясненията на П.И. и Й. Х., които са заявили,
че поддържат писмените обяснения, дадени в хода на проверката. За резултатите
от разследването по дисциплинарното производство ДРО е изготвил Обобщена
справка рег. № 366р-7369/ 15.04.2019 г. /л. 44 и сл. преписката/, в която въз
основа събраните писмени и гласни доказателства, и веществените доказателствени средства, е приета за установена следната
фактическа обстановка:
На 25.01.2019 г.,
за времето от 7:00 часа до 19:00 часа младши експерт П.И. и младши инспектор Й.
Х. са били назначени в наряд като автопатрул дневна
смяна със служебен автомобил „Опел Астра“, водач на
автомобила и старши на наряда е бил младши експерт П.И.. На същата дата, в
12:30 часа екипът е бил изпратен от оперативен дежурен при ОДЧ за изясняване на
получен сигнал за наличие на дим в гориста местност в гр. Велико Търново, в
близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“.
При отиване на място автопатрулният екип установил
една жена - М.Иванова Б., до която имало обгорени медни проводници. Служителите
не са извършили на място проверка на лицето, мл. експерт П.И. казал на Б., че
няма право да пали огън в района на паметника и й разпоредил да напусне района.
На същата не е било позволено да си вземе чувала с медни отпадъци. Служителите
на МВР взели чувала с отпадъците, натоварили го в багажника на патрулния
автомобил и докладвали по телефона на оперативния дежурен в ОДЧ, че не е
установено нарушение и ще продължат по маршрут. Автопатрулният
екип се придвижил със служебния автомобил от Художествена галерия ,Борис Денев“
до ул. „Н. Габровски“, пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали
на „Феникс – ВТ“ ЕООД, където служителят на пункта Ц.Г.Ц., със съдействието на
мл. инспектор Й. Х., е взел от багажника на служебния автомобил чувала с медни
отпадъци и ги изтеглил. Дал е на полицейския служител бележка, срещу която на
касата в пункта му била заплатена сумата от около 20,00 лева. П.И. е запознат с
обобщената справка на 17.04.2019 г. в 13:45 часа, като му е разяснено правото в
срок от 24 часа да даде допълнително обяснения или възражения, съгласно чл.
207, ал. 10 от ЗМВР, видно от разписката на л. 58, гръб. Съгласно данните в
нарочно оформения за целта протокол от дата 18.04.2019 г. в 14:00 часа /л. 76/,
в предвидения срок не са постъпили такива писмени обяснения или възражения. От ДРО е изготвено Становище рег. № 366р-7586/ 18.04.2019 г., за
наличието на основания за дисциплинарна отговорност спрямо П.И.И., поради установени следните тежки нарушения на
служебната дисциплина:
1. На дата 25.01.2019 г., около 12:30 часа, в гр. Велико Търново, при отработване на
подаден сигнал за дим
в гориста местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, П.И. като съизвършител в съучастие с младши инспектор Й. Х. -
полицай в група OOP, са
отнели от М.И.Б.медни проводници, които преди това последната е обгорила. Натоварили са проводниците в служебния автомобил,
с който са изпълнявали служебните си задължения и са ги откарали в пункт за
изкупуване на черни и цветни метали на „Феникс – ВТ“ ЕООД, находящ
се на адрес гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 75 А, където ги
предали и получили сума от около 20 лева. Тези действия са станали възможни
благодарение на служебното положение на служителя П.И., от което той се е
възползвал за лична облага. Това поведение на служителя е преценено от
ДРО като тежко нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал.
1, т. 7, предл. второ от ЗМВР, а също така
съставляващо и нарушение на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, посочени в т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния
кодекс на поведение на държавните служители в МВР -тежко нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 203, ал. 1, т.
13 от ЗМВР.
2. На
25.01.2019 г., около 12:30 часа, в гр. Велико Търново П.И. е злоупотребил с
правомощието си по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като е разпоредил на М.И.Б.да напусне
мястото, където е била установена от патрулния екип - гористата местност в
близост до художествената галерия и паметник „Асеневци“
и остави отпадъците от обгорен кабел. Това е било
направено с цел заедно с колегата му мл. инспектор Й. Х. да приберат тези
отпадъци в служебния автомобил и да ги предадат в пункт за изкупуване на черни
и цветни метали. По този начин мл. експерт П.И. е злоупотребил с предоставените
му правомощия - деяние, представляващо
тежко нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. първо от ЗМВР. ДРО е посочил, че освен това деянието съставлява нарушение на етичните правила за поведение по т. 15,
т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в
МВР, и уронващо престижа на службата -тежко нарушение на
служебната дисциплина, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
3. На дата
25.01.2019 г. в гр. Велико Търново, след като е посетил сигнал за дим в гориста
местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, младши експерт П.И., като командир на отделение
в група OOP, не
е дал точен и обективен отчет на оперативния дежурен в ОДЧ, в нарушение на
задължението му по чл. 45 от Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. На МВР за патрулно-постова
дейност. Полицейският служител не е изпълнил това свое задължение с цел да
прикрие останалите деяния, описани
в становището. Деянието е квалифицирано като нарушение на т. 64 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на
службата, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, от категорията на тези, за които е предвидено дисциплинарно
наказание „уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Въз основа на отразеното в Становище рег. № 366р-7586/ 18.04.2019 г., и след като е изслушал обясненията на П.И.И.,
за което е съставен Протокол № 366р-7623/ 18.04.2019 г. /л. 68/, директорът
на МВР – Велико Търново е издал Заповед №
366з-1035/ 19.04.2019 г. с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, т. 8, предл. първо
и т. 13 от ЗМВР, е наложил на П.И.И. дисциплинарно наказание „уволнение“, и на основание чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на наказания служител на
дата 22.04.2019 г., и е оспорена от него по съдебен ред на 24.04.2019 г., видно
от дадения от ответната администрация входящ номер на жалбата.
В съдебната фаза на производството като
доказателства по делото са приобщени представените от ответника документи,
съдържащи се в административната преписка и коментирани по-горе в решението. От
жалбоподателя не са представяни документи, извън тези съдържащи се в
административната преписка. По негово искане са изслушани показанията на
свидетеля Ц.Г.Ц. – работник в обекта за цветни метали на „Феникс – ВТ“ ЕООД, находящ се на адрес гр. В. Търново, ул. „Н. Габровски“ №
75, от когото са снемани писмени обяснение в дисциплинарното производство. Под
страх от наказателна отговорност същият потвърждава от позицията на очевидец,
че на дата 25.01.2019 г., от мл. инспектор Й. Х. са били предадени около 2,5 -
3 кг. медни отпадъци, на стойност около 20 лева, които са му били изплатени в
брой на касата. Заявява, че невписването на това предаване в съответния
регистър (отчетна книга за оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци) на
обекта, е станало по негово лично настояване, тъй като Х. бързал много. В тази
им част показанията съвпадат с отразеното в писмените обяснения, дадени от Ц. в
хода на дисциплинарното производство. Останалата част от показанията на
свидетеля касаят механизма на снемане на писмените му обяснения при
предварителната проверка и пред ДРО. На последно място свидетелят заявява, че
около седмица преди предаването на медните отпадъци Й. Х. е искал да ги предаде
като кабел, но му било обяснено, че кабели с изолация не се изкупуват. При
преценката на свидетелските съдът съобразява обстоятелствата по смисъла на чл.
172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, че свидетелят Ц. е
познат на Й. Х. и съгласно посоченото в писмените обяснения, са от едно село.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт и преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК преклузивен срок за обжалване. Същата
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на
чл. 231 от ЗМВР. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост
за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
постановена от оправомощен орган и в рамките на
неговата материална компетентност. Със същата е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37
от ЗМВР – за служителите на младши изпълнителски длъжности. Към 18.04.2019 г. П.
И. е заемал длъжност „младши експерт – командир на отделение в група
„Охранителна полиция“, Районно управление – Велико Търново при ОДМВР – Велико
Търново. Длъжността е младши изпълнителска, съгласно т. 5 и т. 7 от Приложение
№ 2 на действащия към този момент Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР /утвърден със Заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи/. В случая
оспорената заповед е издадена от директора на Областна дирекция на МВР –
съответната териториална структура по чл. 37, т. 2 от ЗМВР, в която И. е заемал
посочената длъжност. Тоест дисциплинарното наказание е наложено от орган
притежаващ необходимите за това правомощия, което прави същата валиден
административен акт.
Обратно на поддържаното от
жалбоподателя, оспорената заповед съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които са извършени претендираните нарушения,
разпоредбите, които са нарушени, наложеното дисциплинарно наказание и правното
основание за налагането му, както и редът за обжалване на заповедта. В
заповедта не са посочени доказателствата, въз основа на които нарушенията са
приети за установени, но липсата на такова посочване в случая не представлява съществено
нарушение на изискванията за форма тъй като се компенсира от прилагането на
въпросните доказателства към административната преписка. Освен това дисцирплинорнонаказващият орган изрично се е позовал на
изготвените от ДРО становище и обобщена справка, в които въпросните
доказателства са подробно обсъдени.
При постановяване на обжалвания акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 207 от ЗМВР,
дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал.
1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган.
Последният е провел производство, в което е изяснил относимите
факти и е събрал доказателства за установяване на претендираните
нарушения. В хода на дисциплинарното производство са спазени изискванията на чл. 207, ал. 1, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР, като заповедта
за образуване на дисциплинарно производство и обобщената справка са съобщени на
служителя. Първоначалната Заповед с № 366з-250/
31.01.2019 г. за възлагане на проверка също е доведена до знанието на И. в
съответствие с изискванията на чл. 16 от Инструкция № 8121з-470/
27.04.2015 г. на МВР за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, т.е. на служителя е била предоставена възможност
да вземе участие и в това предварително производство, от която същият се е
възползвал.
Неоснователни са доводите, че на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за деяния, за които се твърди,
че съставляват престъпления, в нарушение на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на
Република България и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно
актуалната съдебна практика, по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР
дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което може да
бъде реализирана, независимо от обстоятелството дали са налице доказателства,
че служителят е извършил престъпление. Наличието на образуваното против
служителя наказателно производство /такова не се установява от доказателствата
в преписката/, привличането му като обвиняем и вземането на мярка за
неотклонение, не представляват основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност, а единствено биха могли да са в подкрепа на изводите за допуснато
тежко нарушение на служебната дисциплина. Ето защо не могат да бъдат споделени
възраженията, че дисциплинарното нарушение следва да бъде установено само след
влизането в сила на съответната осъдителна присъда. Освен това в случая две от
трите претендирани от ДНО дисциплинарни нарушения не
изпълват състав на изпълнително деяние по НК. Не намират опора в закона и
твърденията на жалбоподателя, че деянието не може да представлява едновременно
неизпълнение на служебни задължения и нарушение на етични правила, предвид
изричната разпоредба на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която е в обратния
смисъл.
Неоснователни са неконкретизираните
възражения на жалбоподателя, че в хода на дисциплинарното производство са събирани доказателства не по установения ред.
Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, включително
протоколът за оглед на веществени доказателства /съдържанието на който не е
оспорено в съдебното производтво/, са надлежно
изготвени и/или приобщени. По отношение на самите видеозаписи, от орханителни камери в обекта за изкупуване на ОЧЦМ, чието
съдържание е възпроизведено в цитирания протокол, за разлика от
наказателния процес, АПК и субсидиарно приложимия ГПК
не изискват предварително разрешение за събиране на такъв тип веществени
доказателства /така Решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г.,
Гражданска колегия, ІV гражданско отделение на
ВКС/, като в случая е използван съответния способ за събиране, а именно
оглед. Надлежни доказателства представляват и разпечатките с данни от
Автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилните единици в
МВР (GPS) на служебния автомобил, доколкото нормата на чл. 36,
ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. на МВР за патрулно-постова
дейност /обн. ДВ. бр. 102 от 12.12.2014
г./, предвижда чрез системата за глобално позициониране (GPS) да се осъществява контрол за изпълнение на
посочената дейност.
Неоснователни
са и оплакванията за нарушаване разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР при
провеждането на дисциплинарното производство. Съгласно последната, за извършено
тежко нарушение на служебната дисциплина /каквито се претендира да са процесните/, дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. От своя страна чл. 196 от ЗМВР дефинира моментите, когато
дисциплинарното нарушение се счита за „открито“ и за „установено“. Така в чл.
196, ал. 1 от ЗМВР е посочено, че „дисциплинарното нарушение се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя“, а според чл.
196, ал. 2 от ЗМВР „дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно
наказващ орган“. Или нарушението е открито, когато органът го е установил, а
това става, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай в
административната фаза са се развили две процедури - на проведената
първоначална предварителна проверки по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и на същинско
дисциплинарно производство, в което срокът на разследването е удължен. Може да
се приеме, че още към момента на приключване на предварителната проверка, са били установени на практика всички факти, впоследствие приети от ДНО
за значими и формиращи съставите на дисциплинарните нарушения. Справката,
приключваща предварителната проверка съдържа предложение за образуване на
дисциплинарно производство срещу конкретен извършител, при което съдът приема,
че към момента на запознаването на наказващия орган с нея, е осъществен състава
на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. Съобразно датата на въпросната справка - 27.02.2019 г. и тази на процесната заповед - 19.04.2018
г., дисциплинарното производство е проведено и приключило в срока по чл.
196, ал. 1 от ЗМВР.
Основателно е оплакването за
допуснато от ДНО нарушение на чл. 206, ал. 2,
предл. последно от ЗМвР,
тъй като от директора на ОД на МВР – гр. В. Търново не е обсъдено цялостното поведение на П.И. по време на службата.
Такова обсъждане не се съдържа и в обобщената справка и в становището на ДРО,
към които препраща оспорената заповед, а и извършването му е задължение
единствено на дисциплинарно наказващия орган. Съдът намира, че соченото
нарушение в случая не е съществено, доколкото недопускането му не би обусловило
у наказващия орган изводи, различни по своя краен резултат. Действително,
съгласно съдържащата се в преписката кадрова справка на И., същият е
награждаван 7 пъти и е наказван само веднъж, и то през 2014 година. Независимо
от това, съобразно изложените в заповедта мотиви относно тежестта на отделните нарушения, обстоятелствата, при
които са извършени, формата на вината и настъпилите последици, обсъждането на
цялостното поведение на жалбоподателя по време на служба, включително последно
посоченото обстоятелство, не би могло да разколебае ДНО относно вида на
определеното от него наказание при упражняване на дисциплинарната му
власт.
Настоящият състав намира, че оспорената
заповед не е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
При преценка на съдържащите се в делото
писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания се установява, че
фактическата обстановка, в релевантните й за резултата от дисциплинарното
производство части, е правилно изяснена от административния орган.
Безспорно е, че за периода от 07.00 –
19.00 часа на 25.01.2019 г., жалбоподателят е бил наряд в състава на автопатрул, заедно с мл. инспектор Й. Ц.Х., с определен
патрулен автомобил с рег. № ВТ 3380 ВМ, като за старши на наряда е бил
определен П.И.. От докладните записки на К. П.и М. Д. /оперативен дежурен и мл.
оперативен дежурен на смяната на 25.01.2019 г./ се установява, че около 12:30 И.
и Х. са били изпратени по сигнал от дежурен в ОЦ на РДПБЗН – Велико Търново за
наличие на дим в гора в близост до художествена галерия „Борис Денев“ и
паметник „Асеневци“, и това обстоятелство също не е
било спорно на нито един етап от производството.
Правилно от ДНО са кредитирани
обясненията на М.Б., че по същото време и на същото място тя е била запалила
отпадъци от медни проводници, с цел след обгарянето на изолацията да ги предаде
като вторични суровини и така да са сдобие с парични средства. За разлика от
ДРО и наказващия орган, съдът не намира за безспорно установен произходът на
въпросните проводници, и по точно, че те са били предоставени на Б. от лицето К.С.Л.,
както и за целта, за която е щяла да бъде използвана получената парична сума.
Налице са разминавания в показанията на К.Л.и М.Б., и сведенията в докладната
записка на В.Р.- началник сектор КП в РУ - В. Търново, по отношение на
определени факти, както и липса на логика медни кабели, получени в определен
краен квартал на гр. В. Търново, където живеят Любенов и Б., да бъдат пренасяни
и горени в другия край на града, още по-малко до там да бъдат носени
неподлежащи на обгаряне алуминиеви отпадъци. Доколкото обаче тези въпроси нямат
отношение към дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, по-нататъшното им
обсъждане в настоящото изложение е безпредметно. Не се спори, че при
пристигането на патрула обгарянето е било приключило, огънят е бил почти изгасен, а отпадъците прибрани в
чувал. Според показанията на Б., П.И., когото същата описва като по-високия от
двамата полицаи, ѝ заявил, че няма право да пали огън на това място и
ѝ разпоредил да напусне района. Самата Б. заявява и в писмените си
обяснения полицейските служители от патрула потвърждават, че при заварването й
на място, не е установили самоличността й и да са снели обяснения. В последващи обяснения И. и Х. са посочили за намиращи се в
района две лица от мъжки пол и ромски произход, но няма данни и не се твърди да
са установили тяхната самоличност. Б. понечила да
вземе чувала с металните отпадъци, но И. й попречил, като й разпоредил да
напусне мястото незабавно и я заплашил, че „ще я нарита“. Б. се изплашила и
напуснала мястото, като преди тръгването си видяла, че полицаите взели чувала и
го натоварили в патрулния автомобил. Впоследствие разказала за случая на И.П.,
с когото съжителствала, той се оплакал на Красимир Любенов, който пък
сигнализирал по телефона гл. инспектор В.Р.– началник на сектор „КП“ при РУ –
Велико Търново.
От обясненията на П.И. и Й. Х., и
докладните записки на оперативния дежурен и мл. оперативния дежурен на смяната
се установява, че полицаите от патрула са докладвали, че не е установено
нарушение и продължават по маршрут. От разпечатките от системата за глобално
позициониране (GPS) обаче се е установило, че в отклонение от
определеният им за деня маршрут, двамата полицейски служители, с патрулния
автомобил се придвижили от художествената галерия покрай ЖП гара – В. Търново,
по улиците „Магистрална“ и „Никола Габровски“, до пункт за изкупуване на черни
и цветни метали, стопанисван от „Феникс – ВТ“ ЕООД. От писмените обяснения на Ц.Г.Ц.
в хода на дисциплинарното производство и показанията му пред съда се
установява, че той е работник във въпросния пункт за изкупуване и че се познава
отдавна с Й. Х.. При пристигането си в пункта със служебния автомобил,
жалбоподателят и Х. попаднали именно на него, като Ц. взел по нареждане на Х.
от багажника на служебния автомобил чувала с медните отпадъци, претеглил
съдържащият се вътре метал и издал на Х. служебна бележка. Впоследствие същата
била представена на касата на пункта от П.И., срещу което била заплатена сумата
от 20,00 лева. Със съдействието на Ц. и след тяхна молба, данните на
полицейските служители не били записани в регистъра на пункта, под предлог, че
не носели лични карти и много бързали, като съгласно обясненията на Ц. и на В.А./касиер
в пункта/, обещали да минат в друг ден и да предоставят съответните данни, но
това не се случило.
Самото предаване на медни метални
отпадъци не се оспорва от жалбоподателя, но с твърдения, че тези отпадъци са
собственост на Й. Х., останали след ремонт на жилището му. Обяснения в този
смисъл са дадени в хода на предварителната проверка от самия Й. Х., от С.Н.Б.с
която същият живее на семейни начала, както и от П.И.. Настоящият състав не
кредитира тези обяснения и подкрепящите ги показания, дадени в хода на
съдебното производство от свидетеля Ц. Ц.. Последният заявява, че около седмица
преди случая Х. го е попитал дали може да предаде кабели с изолацията и
свидетелят е отговорил отрицателно. Такива твърдения не са правени от Ц. в хода
на дисциплинарното производство, когато е давал писмени обяснения, а както се
посочи по-горе, двамата с Х. са отдавнашни познати, от едно село са и са
далечни роднини. Поради това настоящият състав не кредитира коментираните изявления
на Ц., като имащи за цел да предпазят Х., а заедно с него и жалбоподателя от
понасяне на дисциплинарна отговорност. В самите обяснения на П.И., на Х. и на С.Б.
относно това как отпадъците са се озовали в служебния автомобил, също има
разминавания. Х. твърди, че същите заедно с акумулатор за смяна са сложени в
автомобила още към 7:20 часа на 25.01.2019 г., след застъпване на смяна – С.Б.
го чакала със собственият му автомобил на кръстовище на ул. „Седми юли“ и
„Христо Ботев“ след ежедневния инструктаж. Според обясненията на И., двамата с Х.
са чакали Б. да дойде, отново на кръстовището на ул. „Седми юли“ и „Христо
Ботев“. Б. от своя страна е посочила,, че тя е чакала Х. и И., за да им предаде
отпадъците, но това е станало непосредствено преди автогара „Юг“ в гр. Велико
Търново – място, различно от посоченото кръстовище. Същевременно, съгласно
данните за маршрута на патрулен автомобил с рег. № ВТ 3380 ВМ, снети от
Автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилните единици в МВР
(GPS), които данни не се оспорват от жалбоподателя, през процесния
времеви период, въпросният автомобил не се е намирал на нито едно от посочените
места. Освен това противоречат на логиката както докарването на отпадъците от
гр. Долна Оряховица до гр. Велико Търново, без самата тя да ги предаде на
пункта за вторични суровини, така и непредаването на тези отпадъци от Х. в
периода от получаването им или от началото на работното време на пункта, до
12:50 часа, т.е. непосредствено след отработването на сигнала за дим. Що се
отнася до твърденията, че Й. Х. е искал да извърши в пункта и подмяна на
акумулатор, те не се подкрепят от показанията на Ц., включително тези, дадени в
хода на съдебното дирене. От друга страна, показанията на М.Б. за събитията,
развили се след обгарянето на металните отпадъци, са последователни и
кореспондират с останалите безспорно установени по делото обстоятелства,
включително тези, посочени в докладни записки от други служители на МВР и от
тези в пункта за вторични суровини. Същата категорично е посочила, че
разпореждането да остави обгорените отпадъци и незабавно да напусне мястото, е
изхождало от по-високия полицейски служител, като не се спори, че измежду П.И.
и Й. Х., И. е този с по-висок ръст. На последно място не е спорно, а и самият
жалбоподател е посочил, че е докладвал на оперативния дежурен в ОДЧ, че не е
установено нарушение на обществения ред, не са констатирани нередности, без да
даде отчет за забелязани подозрителни лица.
Предвид горното, съдът намира за
доказано извършването на нарушенията, описани в оспорената заповед. Доказана е
описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, в частта й, релевантна
за реализирането на дисциплинарната отговорност на оспорващия.
Установено, че на 25.01.2019 г. около
12:30 часа в гр. Велико Търново при отработване на сигнал за дим в гориста
местност в близост до Художествена галерия „Борис Денев“ и паметник „Асеневци“, младши експерт П.И.И.
– командир на отделение в група ООР, заедно с младши инспектор Й. Ц.Х., са
отнели от М.И.Б.медните остатъци от проводници, които преди това същата е обгорила, натоварили са ги в служебния автомобил, с който
изпълнявали служебните си задължения и са ги откарали в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали на „Феникс - ВТ“ ЕООД, където ги предали, и са получили
сума от около 20 лева. Описаното деяние представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. с
нарушенията на т. 15, т. 19, т. 20, т. 25 и т. 44 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, наказуемо на основание чл. 203, ал. 1,
т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР с дисциплинарно
наказание „уволнение“. Деянието правилно е квалифицирано и като нарушение на т.
15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява
да предприеме“, т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“, т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си“, т. 25 – „Държавният служител
не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена
санкция в качеството му на орган на властта“ и т. 44 „Държавният служител
придобива, владее и ползва имущество, без да злоупотребява със служебното си
положение“ от Етичния кодекс.
Съдът намира за доказано и второто
посочено в оспорената заповед нарушение, а именно, че при отработването на
посочения по-горе сигнал, П.И., като старши на наряда, е разпоредил на М.И.Б.да
напусне мястото, където е била установена от патрулния екип и да остави
отпадъците от цветни метали. По този начин е била осигурена възможност
въпросните отпадъци да бъдат прибрани в служебния автомобил, а впоследствие и
предадени срещу заплащане. Обосновано от ДНО е прието,
че поведението на полицейския служител съставлява превратно упражняване на
служебното правомощие по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, деяние съставляващо
дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР, както и нарушение на
цитираните по-горе правила за поведение по т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Същото е определено в чл. 203, ал.
1, т. 8, предл. първо от ЗМВР, като тежко нарушение
на служебната дисциплина, самостоятелно обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Доказано е и третото претендирано
от ДНО деяние, а именно че след като е било осъществено посещение на мястото,
посочено в сигнала, жалбоподателят не е дал точен и обективен отчет на
оперативния дежурен в ОДЧ. По-горе в решението бе цитирано съдържанието на
направения от И. отчет, което не е било спорно, и което съдържание не
съответства на обективната действителност. Разпоредбата на т. 64 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, вменява на държавния служител
задължението да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за
изпълнението на възложените му задачи, а съгласно чл. 45 от Инструкция №
8121з-929/ 02.12.2004 г. на МВР за патрулно-постова дейност /обн. ДВ 102/2014 г./, нарядите са подчинени на длъжностните
лица, които отговарят за изпълнението на ППД и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ.
Съобразно цитираните норми, от П.И. е бил дължим точен и обективен отчет по
отработването на сигнала, още повече че същият е бил определен за старши на
наряда. С поведението си жалбоподателят е осъществил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4
от ЗМВР, вр. с нарушенията на т. 64 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
В случая в преписката се съдържат данни
за обществен отзвук от описаните до тук деяния на П.И., макар и относително
ограничен - пряко потърпевшата и лицата
с които тя е споделила преживяването си, Ц. Ц., Веселина Алексиева, полицейски
служители, имащи отношение към дисциплинарното производство. Този отзвук
обективно е в състояние да урони престижа на институцията в която е бил на
служба жалбоподателят, същият представлява пряка и непосредствена последица от
обсъдените деяния на Петров, което квалифицира тези деяния и като тежко
нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно
наказание и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /така Тълкувателно постановление №
3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4 от 2007 г., ОС на съдиите във ВАС/.
В условията на кумулативност
са налице установените в закона материалноправни
предпоставки, представляващи основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание, съобразно цитираните по-горе норми, а именно – деяния изпълващи от
обективна и субективна страна състава на тежки нарушения на служебната
дисциплина и едновременно с това несъвместими с етичните правила за поведение
на служителите на МВР, с които се уронва престижа на службата.
На последно място съдът намира за
неоснователни възраженията, че при налагането на дисциплинарното наказание не е
спазена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР. В конкретния случай, видно от
съдържанието на оспорената заповед, ДНО е описал поотделно всяко от
констатирани нарушения, извършил е съответната правна квалификация и е посочил
наказанията, които би следвало да наложи за всяко от тях, ако бяха констатирани
самостоятелно. Доколкото и за трите установени нарушения са предвидени
наказания „уволнение“, дисциплинарно наказващият орган правилно е наложил едно
наказание от този вид.
Предвид законосъобразното налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ и наличието на основанието по чл. 226,
ал. 1, т. 8 от ЗМВР, законосъобразна се явява оспорената заповед и в частта й,
с която е прекратено служебното правоотношение на П.И.И..
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, след провеждане на регламентираното в специалния закон производство, в
съответствие с материалноправните норми и с целта на
закона. Подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, в
минималния размер по чл. 24, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на П.И.И. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № 366з-1035/
19.04.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, като неоснователна.
Осъжда П.И.И.
с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Велико
Търново, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :