Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в
открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от
съдията административно дело № 824/2022 г.
Производството е по реда
на чл.107 ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.156 от ДОПК. Делото е образувано по жалбата на С.Г.Г. срещу акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения по декларация № МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г. /АУЗД/, издаден от орган по приходите в община
Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ в община
Варна.
В жалбата е направено
оспорване на акта като незаконосъобразен и алтернативно е изложено оплакване за неговата нищожност. Основанията
за наличието и на двата порока, според жалбоподателя са две: в частта на лек
автомобил „Рено Клио“ с д.к.н. Н **** АР – за целия период от 2012г. до 2016г.
същият е бил регистриран в община Шумен и данъкът върху превозните средства се
дължи там, както и е изтекла погасителна давност по чл.171 ал.1 от ДОПК за
периода от 2012г. до 2014г. За останалите автомобили, описани в АУЗД,
жалбоподателят изтъква, че също са погасени по давност на основание чл.171 ал.1
от ДОПК. Жалбоподателят подчертава, че липсва каквото и да било основание –
чл.133 ал.2 от ДОПК за изменение на акт за установяване на задължения
№4505-1/28.04.2017г., посочен в докладна с рег.№ МД-Т20001826ВН/01.04.2020г.,
защото същият е влязъл в законна сила, и
по него не е образувано изпълнително производство. Отделно от това,
жалбоподателят сочи, че за лек автомобил Опел Рекорд от 1992г. чак през 2020г.
е установено, че по партидата липсват данни за обем и мощност на двигателя,
което е пречка за изчисляване на дължимия за него данък върху превозните
средства. Иска отмяна на обжалвания акт или обявяването му за нищожен, както и
присъждане на съдебни разноски. Същите доводи са изложени от жалбоподателя в
негови молби с вх.№ 9185/13.06.2022г., с
вх.№ 14671/03.10.2022г. и с вх.№ 15171/12.10.2022г.
Ответникът – директор на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна чрез гл.юрисконсулт Ж. Х. оспорва жалбата като неоснователна и
иска да бъде отхвърлена. Подчертава, че давността е прекъсната, тъй като е образувано
изпълнително дело №660/2021г., по което са били предприети изпълнителни
действия видно от изпратената покана за доброволно изпълнение. Сочи, че и към
настоящия момент четирите моторни превозни средства /МПС/ са собственост на
жалбоподателя. Изтъква, че обжалваният акт се явява изменение на предходния от
2017г., за който ответникът признава, че не са били предприемани изпълнителни
действия. Уточнява, че автомобилът с шуменска регистрация е бил с варненска към
момента на декларирането му през 2009г.
Обжалването на акт за установяване на
задължения по декларация по чл.107 ал.3
от ДОПК се извършва по реда на чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ във връзка с чл.156 от ДОПК.
С определение
№2633/18.10.2021г. на Варненския административен съд, постановено по
административно дело №1950/2021г., жалбата на С.Г.Г. с рег.№
МД-АУ-Т21006012ВН/10.06.2021г. срещу акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДПОК с № МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г., издаден от орган по
приходите при дирекция „Местни данъци“ в община Варна е изпратена ведно с
цялата административна преписка за разглеждане и произнасяне по реда на чл.155
от ДОПК от директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Видно от
писмо с вх.№ 6839/28.04.2022г. на дирекция „Местни данъци“ в община Варна
липсва произнасяне по реда на чл.155 от ДОПК от директора на същата дирекция,
поради което е налице мълчаливо потвърждаване на основание чл.156 ал.4 от ДОПК
на обжалвания акт за установяване на задължения.
По реда на чл.155 ал.1 от ДОПК решаващият орган е имал 60 дни за произнасяне от
влизане в сила на определение №2633/18.10.2021г. на Варненския административен
съд по адм.дело №1950/2021г., което според данните от деловодната система на
съда е станало на 15.12.2021г. След
влизането му в сила е изпратено на директора на дирекция „Местни данъци“ при
община Варна с писмо изх.№ 86/10.01.2022г. и срокът за произнасяне е изтекъл на
10.03.2022г. Съгласно ал.5 на чл.156 от ДОПК, в случаите по ал.4 жалбата против акта може да се подаде в 30-дневен срок от
изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния
съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя
към момента на извършване на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. В случая, жалбата е
подадена на 11.03.2022г. и оспорването с нея се явява осъществено в законния срок от лице с активна процесуална
легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е
процесуално допустима.
Съдът като разгледа
всички събрани по делото доказателства самостоятелно и в тяхната съвкупност,
установи следното от фактическа страна:
В акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г. е посочено, че
изменя акт с №МД-АУ-4505-1/28.04.2017г. в партида №В****Б поради липса на въведени данни за
обем и мощност на двигателя по докладна с рег.№ МД-Т20001826ВН/01.04.2020г.
Установени са спрямо С.Г.Г. задължения за данък върху превозните средства към 07.04.2020г. за периода от 2012г. до
2016г. в размер на: главница 729 лева, лихви 414.87 лева или общо 1143.87 лева.
Задълженията по чл.52 и сл. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ са
формирани за 4 броя моторни превозни средства: лек автомобил Опел Рекорд 1700 с
д.к.н. В ****Б
по партида В****Б;
лек автомобил Шкода модел 120Л с д.к.н. В****Н по партида №В****Н; лек автомобил Форд Фиеста с д.к.н.
В****АК
по партида В****АК;
лек автомобил Рено Клио с д.к.н. Н****АР по партида Н****АР. Въпреки
обжалването на този акт, ответникът е приел, че е влязъл в сила на 04.08.2020г.
и е изпратил уведомление до частен съдебен изпълнител за събиране на публичните задължения, който от своя страна е
образувал изпълнително дело №20218920400660 с отправена покана за доброволно
изпълнение /нечетлива дата/ и уведомление за наложен запор върху четирите
процесни автомобила. В жалбата си с вх.№ МД-Т21006012ВН/10.06.2021г. срещу акта с № МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г., С.Г.
заявява, че е получил покана за доброволно изпълнение на 04.06.2021г., което не
се опроверга от ответника.
По делото беше представен
акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК с №
МД-АУ-4505-1/28.04.2017г. за същите четири автомобила, според който С.Г. има
задължения за данък върху превозните средства за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г.
и 2016г. в общ размер от 594.76 лева, от които главница от 469 лева и лихви от
125.76 лева. По делото не бяха представени категорични доказателства, че този
акт е бил надлежно съобщен на С.Г., предвид няколкото върнатите разписки от
26.05.2017г., от 01.06.2017г. и от 22.06.2017г. с отбелязване, че пратката е
„непотърсена“. Въпреки това, че отбелязването не е „получателят отсъства“,
„получателят се е преместил на друг адрес“ или получателят не е познат на
посочения адрес“, административният орган е приел, че акта от 2017г. е влязъл в
законна сила на 02.08.0217г. Ответникът призна в настоящото дело чрез
процесуалния си представител, че изпълнителни действия по акта за установяване
на задължения, издадена на 28.04.2017г. не са били предприемани.
Според справката,
изготвена от сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр.Варна, жалбоподателят е собственик на: лек автомобил Шкода 120 Л с
д.к.н. В****Н
от 19.06.1995г. до 25.05.2021г., лек автомобил Опел Рекорд 1700 с д.к.н. В****Б от 15.04.1992г. до 25.05.2021г.,
лек автомобил Форд Фиеста с д.к.н. В****АК от 23.06.1999г. до 25.05.2021г. и на лек автомобил
Рено Клио с д.к.н. Н****АР /предишен В****РК/ от 13.07.2009г. до 20.11.2009г.
Същата справка е приложена и към докладна на ст.инспектор КРД в дирекция
„Местни данъци“ – община Варна с рег.№ МД-Т20001826ВН/01.04.2020г. С декларация
по чл.54 ал.1 от ЗМДТ вх.№ **********/02.07.2009г., С.Г. *** лек автомобил с
д.к.н. Н****АР придобит на 30.06.2009г. по договор от същата дата, нотариално
заверен. Представени са доказателства, че този автомобил е бил регистриран пред
КАТ – Шумен и данъкът за него и бил заплащан на община Шумен до датата на
придобиването му от жалбоподателя.
Варненският
административен съд, ХІХ състав въз основа на приетите за установени факти и
след служебна проверка на акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на
задължения по декларация № МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г., издаден от орган по
приходите в община Вълчи дол по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички основания
по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
Актът е издаден от
компетентен орган в законоустановената форма и при спазване целта на закона.
І. Относно
административно-производствените правила:
В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими следните способи:
1.
Задълженото лице само изчислява основата и
дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете,
определени в съответния закон, като подава декларация по реда на чл.105 от ДОПК;
1.1.
При установяване на несъответствия между
съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101, ал. 4
и чл. 102, ал.4
от ДОПК, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от
получаването на съобщението, съгласно чл.103 ал.1 от ДОПК;
1.2.
На основание чл.103 ал.2 от ДОПК,
отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация.
Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя,
независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК;
1.3.
В случаите, когато несъответствията се
отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1
от ДОПК, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за
което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на
несъответствието, на основание чл.103 ал.3 от ДОПК;
2.
Предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК, според чл.106 ал.1 от ДОПК, когато в декларация
по чл. 105
от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното
облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера
на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК в
14-дневен срок от подаване на декларацията, органът по приходите издава акт за
установяване на задължението, с който се коригира декларацията.
3.
Установяване по чл. 108 от ДОПК, което се осъществява с
ревизионен акт по чл.118 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът
за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения
по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 107 ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване
на задължението може да се издаде и служебно: 1/ при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, 2/ след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато 3/
не е подадена декларация или 4/ задължението не е платено в срок и 5/ не е
извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК). В последното изречение на същата
цитирана разпоредба е посочено, че акт
може да се издаде служебно и въз основа
на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по
закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия. Тази законодателна възможност е неприложима в разглеждания
случай, тъй като разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗМДТ /в редакцията, действала
през 2012г. – началото на срока на установените задължения/ е предвиждала
задължение на собствениците на превозни средства за тяхното деклариране
в двумесечен срок от придобиването им.
По силата
на чл.107 ал.3 изр.1 от ДОПК органите по приходите на община Варна са били
длъжни да съобщят на С.Г. акта за установяване на задължения №
МД-АУ-4505-1/28.04.2017г., но както беше отбелязано по-горе данни за това
липсват. Връщането на няколко разписки с отбелязване на тях, че пратката не е
потърсена, не предвижда прилагане на чл.32 от ДОПК, който изисква лицето или
негов пълномощник да не са намерени на адреса за кореспонденция след най-малко
две посещения през 7 дни или ако са
налице безспорни доказателства, че адресът не съществува. Липсват данни за
двете обстоятелства, което изключва хипотезата на връчване чрез прилагане към досието по чл.32 от ДОПК. Съобщаване само по реда на чл.32 ал.4 от ДОПК, не е достатъчно, за да се приеме уведомяването за редовно, защото
нормата на ал.5 на чл.32 от ДОПК изисква
заедно със съобщението по ал.4 да се изпрати и писмо с обратна разписка, което
в дадения случай не е сторено. Следователно, не е започнал да тече срока по
чл.32 ал.6 от ДОПК, за да се приеме, че след изтичане на 14 дни актът може да
се приложи към досието като редовно връчен.
На
ответникът беше указано да представи цялата административна преписка,
образувана във връзка с акта от 2017г. с протоколно определение от съдебното
заседание на 15 юни 2022г., но в представените към писмо вх.№
14772/04.10.2022г. липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен да
отстрани несъответствията си в декларациите си по чл.54 от ЗМДТ по реда на
чл.103 ал.1 от ДОПК. В акта по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден на 28.04.2017г.
става ясно кога е подадена декларацията единствено за лек автомобил с д.к.н. Н****АР
– на 02.07.2009г., но за другите три автомобила е посочено в акта, че тези
декларации са били подадени на 01.01.1800г.
Следователно,
от доказателствата на ответника става ясно, че не е бил изчерпан редът по чл.103 от ДОПК за отстраняване на
нередовностите в декларацията по чл.54 от ЗМДТ. Тълкуването на разпоредбата
на чл.107 ал.3 от ДОПК, недвусмислено
показва, че местните органи по приходите могат да издадат служебно акт за
установяване на задължения при установени несъответствия в данните, само ако е
бил изчерпан реда по чл.103 от ДОПК. За да не се следи за
това изискване, трябва задълженото лице изобщо да не е подало декларация или
задължението да не е платено в срок и да не е извършена ревизия. Приложението
на хипотезата на „неплащане на задължението в срок“ изисква от една страна
приходната общинска администрация да е съобщила размера на задължението за
данък върху превозните средства на С.Г., тъй както изисква чл.107 ал.3 изр.1 от ДОПК. Данни за подобно съобщаване липсват, въпреки дадените към ответника
съдебни указания. От друга страна, актът за установяване на задължения №
МД-АУ-4505-1/28.04.2017г. е трябвало да бъде надлежно съобщен на задълженото
лице, което също не е сторено предвид представените от ответната страна
доказателства. Несъобщаването му възпрепятства влизането му в сила, за да се
приеме, че е налице неплащане на установените с него задължения.
Посоченото
като несъответствие: „няма данни за обема и мощността на двигателя“ за
автомобил В****Б не е доказано като
факт, за да се приеме, че представлява
несъответствие по смисъла на чл.107 ал.3 от ДОПК. Това, че касае само един
автомобил изключва съществуването на несъответствие в данните по отношение на
останалите три автомобила. Липсата на несъответствие по смисъла на чл.107 ал.3
от ДОПК е пречка за издаване на акт в изпълнение на тази разпоредба.
Изложеното
води до извода, че органите по приходите в община Варна са извършили служебна
корекция с обжалвания акт по чл.107 ал.3 от ДОПК без да спазят предпоставките
по тази разпоредба – липсват категорични доказателства за установени несъответствия
между декларираните данни и получените от трети лица и без да изчерпят реда по чл.103 от ДОПК,
което представлява съществено процесуално нарушение.
Отделно от
това, в обжалвания административен акт се твърди, че се извършва изменение на
предходния от 2017г. по партида В****Б, т.е. за лек автомобил с д.к.н. В****Б, поради липса на въведени данни за обем и
мощност на двигателя. Не е отбелязано несъответствие в декларираните данни за останалите
три процесни автомобила, но те са отново включени
в акта по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден през 2020г. Следователно, по
отношение на тях не е имало основание за служебна корекция.
В случая, органите
по приходите са пристъпили към служебна изменение по реда на чл.106 от ДОПК
чрез акта за установяване на задължения № МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г., който обаче
трябва да отговаря на изискването да бъде съобщен на задълженото лице в срока
по чл.109 от ДОПК. Хипотезите по ал.2 и ал.3 на чл.109 от ДОПК са неприложими.
Алинея 1 на същия член гласи: „Не се образува производство за установяване на
задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането
на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени
от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено
подаването на декларация.“. В обжалвания акт е посочено, че С.Г. е подал
декларации по чл.54 от ЗМДТ за всеки един от автомобилите, но за три от тях е
вписана годината 1800. Поради тази причина, съдът намира за разумно да използва
данните от справката на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, от която
е видно, че лек автомобил с д.к.н. В****Н е бил придобит от С.Г. през 1995 г. и продаден от него на
25.05.2021г., лек автомобил с д.к.н. В****Б е бил придобит от него през 1992г. и продаден също на
25.05.2021г., лек автомобил с д.к.н. В****АК е бил придобит през 1999г. и продаден на 25.05.2021г., и
лек автомобил с д.к.н. Н****АР /предишен В****РК/ е бил придобит от него на 13.07.2009г. и
продаден на 20.11.2009г. Срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК следва да се разглежда
от годината, в която е била подадена декларация или е следвало да бъде подадена
декларация. Повече от очевидно е, че петгодишния срок по чл.109 ал.1 от ДОПК за
автомобилите, придобити от С.Г. през 1992г., 1995г., 1999г. и 2009г. е бил изтекъл към 2020г.
Издаването
на акт по чл.106 от ДОПК извън срока по чл.109 от ДОПК представлява съществено
процесуално нарушение, което предвид и гореизложените съображения, изключва
възможността акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г. да представлява изменение по чл.106 от ДОПК на акт за установяване на задължения по чл.107
ал.3 от ДОПК № МД-АУ-4505-1/28.04.2017г.
Макар и
нормата на чл.172 ал.2 от ДОПК да казва, че давността се прекъсва с издаване на
акт за установяване на публични задължения, според законодателя не е достатъчно
единствено да бъде издаден акта, но и да бъде надлежно съобщен /за да се даде възможност на адресата му да го
обжалва/ на задълженото лице, което разсъждение се потвърждава от изречение
второ на чл.172 ал.2 от ДОПК, гласящо, че давността не се смята за прекъсната,
ако актът бъде отменен /при евентуално упражнено право на обжалване/.
При липса
на доказателства, че актът от 2017г. е бил в действителност съобщен на С.Г. и
след признанието на ответника, че изпълнителни действия не са предприемани за
събиране на установените с него публични задължения, съдът извежда
заключението, че погасителната давност не е била прекъсната с издаването
на акта по чл.107 ал.3 от ДОПК
№МД-АУ-4505-1/28.04.2017г. По-скоро е била спряна на основание чл.172 ал.1 т.1
от ДОПК, като ограничението е за не
повече от една година за всяко от публичните задължения.
ІІ. По приложението на материалния закон:
С обжалваният АУЗД са определени публични
задължения за 2012г., 2013г., 2014г.,
2015г. и 2016г. По силата на
чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Съдът счита, че погасителния давностен срок започва да тече от
първи януари на годината, следваща годината, когато данъка е станал изискуем, а
не веднага след като е бил дължим. За разлика от гражданското производство, в
административното производство погасителната давност се прилага служебно от
съда, тъй както се прилага служебно и при административно-наказателното
производство, съгласно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015г. постановено по тълк. дело № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от
II колегия на ВАС. Погасителната давност като правен институт на материалното
право в административното производство е част от проверката за материална
законосъобразност на обжалвания акт, която съдът е длъжен да извърши, спазвайки
принципа на служебното начало по чл.168
от АПК. Нещо повече, в настоящия случай жалбоподателят навежда оплаквания за
изтекла погасителна давност, които следва да бъдат обсъдени.
По силата на чл.60 от ЗМДТ, данъкът върху превозните средства се плаща на две
равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за
която е дължим. Следователно, задължението за данъка върху
превозните средства /ДПС/ за 2012г. е трябвало да бъде платено до 31.10.2012г.
и на 01.11.2012г. е станало изискуемо. Давността за него по чл.171 ал.1 от ДОПК е започнала да тече на 01.01.2013г.
От 01.01.2013г. до 28.04.2017г. са изтекли 4 години 4 месеца и 27 дни.
Срокът
изтекъл преди спирането се прибавя към срока, изтекъл до издаване на обжалвания
акт на 07.04.2020г. Нормата на чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК има предвид, че
спирането не може да бъде за повече от една година, в случаите, когато между
започването на производството за установяване на публични задължения и
издаването на самия акт по чл.107 ал.3 от ДОПК е изтекъл срок по-дълъг от 12
месеца. Тоест, това ограничение,
поставено от законодателя е в полза на задълженото лице, поради което ако няма
данни какъв срок е изтекъл между започване на производството по установяване на
публични задължения до издаването на акта, съдът не може в ущърб на задълженото
лице да прибави автоматично една година, защото може изтеклият срок да е бил по-къс. В разглеждания казус
няма данни колко време е минало между започването на производството по
установяване на публични задължения и издаването на акта на 28.04.2017г.,
затова съдът не може да приеме, че давността е била спряна за една година.
Единствено може да се счете, че давността е била спряна за 30 дни,
какъвто би бил срока за издаване на акт за установяване на задължение по чл.107
ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице. След спирането, давностният срок
за задължението за 2012г. е продължил да тече отново на 28.05.2017г. От тогава
до 07.04.2020г. са изтекли 2 години 10 месеца и 10 дни, които прибавени към
изтеклия до спирането срок са повече от 5 години. Следователно, задълженията за
2012г. са погасени поради изтичането на петгодишната погасителна давност по
чл.171 ал.1 от ДОПК.
По същия правен алгоритъм се
установява следното за следващите задължения: за 2013г. са станали изискуеми на
31.10.2013г., но давността за тях е започнала да тече на 01.01.2014г. и до
07.04.2020г. са изтекли 6 години 3 месеца и 6 дни, дори и да се извадят 30
дни спиране, те също са погасени поради изтекла
петгодишна давност. Задълженията за 2014г. са станали изискуеми на 31.10.2014г.,
но давността за тях е започнала да тече на 01.01.2015г. и до 07.04.2020г. са
изтекли 5 години 3 месеца и 6 дни, от който срок ако се извадят 30 дни спиране
на давността, то отново е налице изтекла петгодишна погасителна давност.
С оглед на изложеното дотук
става ясно, че задълженията на жалбоподателя
за данък върху превозните средства за 2012г., 2013г. и 2014г. са били
погасени по давност към момента на издаване на обжалвания от него акт и в тази
част същия трябва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Задълженията за 2015г. са
станали изискуеми на 31.10.2015г., но давността е започнала да тече 01.01.2016г.
Тя не е била изтекла към 07.04.2020г., но е изтекла към момента на влизане в сила на определение
№2633/18.10.2021г. на Варненския административен съд по адм.дело №1950/2021г.,
по силата на което преписката е
изпратена на директора на дирекция „Местни данъци“ – община Варна, което според
данните от деловодната система на съда е станало на 15.12.2021г. Тоест, задълженията на
жалбоподателя за 2015г. са били погасени към 15.12.2021г. и в тази част актът
също трябва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Задължението за 2016г. са станало изискуемо
на 31.10.2016г. и давността за тях е започнала да тече на 01.01.2017г., но
същото касае лек автомобил Рено Клио с д.к.н. Н****АР, за който видно от
справката на МВР е престанал да бъде собственост на жалбоподателя на 20.11.2009г.
и е регистриран в КАТ – Шумен, т.е. данъкът за него не е дължим за 2016г. и не може да бъде установен като задължение към община Варна. И в тази част актът е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За недължимостта на данъка върху превозните
средства за периода от 2012г. до 2015г.
е без правно значение обстоятелството, че не е било подадено искане за
тяхното служебно отписване, защото съгласно чл.173 ал.2 от ДОПК, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока
по чл. 171 ал. 2
от ДОПК, докато в случая е приложим института на 5-годишната погасителна
давност по чл.171 ал.1 от ДОПК и е достатъчно, че в производството по административно обжалване /с
жалба вх.№МД-Т21006012ВН/10.06.2021г./, както и пред съда да е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Изложените съждения налагат правния
извод, че обжалвания акт е незаконосъобразен поради гореобсъдените съществени
нарушения на административно-производствените правила и неправилното приложение
на материалния закон, които са достатъчно основание за неговата отмяна. Оплакванията
за неговата нищожност по същността си са такива обосноваващи
незаконосъобразност. Нищожност щеше да е налице, ако актът беше издаден от некомпетентен орган или в
несъответствие с целта на закона, каквито пороци не се установяват при
съдебната проверка.
Съдът намира за необходимо да
отбележи, че макар и да не приема обжалвания акт като действително изменение на
акта по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-4505-1 от
28.04.2017г., този предходен акт не подлежи на принудително изпълнение съгласно
чл.160 ал.4 от ДОПК, поради изтекла погасителна давност по отношение на
установените с него публични задължения към момента на приключване на устните
състезания по настоящото дело. Изявлението на процесуалния представител на
ответника – юрисконсулт Х. в съдебното заседание на 05.10.2022г. потвърждава
констатацията, че същия не е бил
надлежно съобщен на С.Г. и представлява признание, че жалбоподателят се запозна
за първи път със съдържанието на акт по чл.107 ал.3 от ДОПК №МД-АУ-4505-1 от
28.04.2017г. едва след представянето му от ответната страна с писмо с.д.№ 14772/04.10.2022г. За
жалбоподателят стои възможност по чл.173 ал.1 от ДОПК да поиска от община Варна отписване на задълженията,
установени с акта по чл.107 ал.3 от ДОПК
№МД-АУ-4505-1 от 28.04.2017г.
Във връзка с основателността на
жалбата, нейният подател има право на присъждане на съдебни разноски, както
своевременно е поискал още с подаване на жалбата си. Размерът им включва: 10
лева държавна такса и 360 лева платено адвокатско възнаграждение по приложения
договор за правна защита и съдействие.
Макар и ответник да е директорът на дирекция „Местни данъци“, разноските трябва
да бъдат понесени от бюджета на община Варна, която е юридическото лице в
случая.
На основание чл.160 ал.7 изр.2 от ДОПК, настоящото
съдебно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.156 от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ и чл.143 ал.1
от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
като
незаконосъобразен акт
по чл.107 ал.3 от ДОПК за установяване на задължения №МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г.,
издаден от ст.инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, мълчаливо потвърден от
директора на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
ОСЪЖДА
община
Варна да плати на С.Г.Г. с ЕГН ********** съдебни разноски в общ размер на 370
/триста и седемдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искане
на С.Г.Г. за обявяване нищожността на акт по чл.107 ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения №МД-АУ-4505-А-1/07.04.2020г., издаден от
ст.инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, мълчаливо потвърден от директора
на дирекция „Местни данъци“ при община Варна.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: