№ 6
гр. Велико Търново, 03.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20214110201226 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. П. П. ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 2020-1739-25-042 / 09.07.2020г., издадено от
Директора на ОДМВР - гр. Велико Търново с което за нарушение на чл. 209а.
ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява . Представлява се
от адв. Петрова – ВТАК. Процесуалният представител заема становище за
недоказаност на административнонаказателното обвинение. Алтернативно
пледира за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното :
Административно наказателното производство е започнало по реда
на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление на прокурор във ВТРП с
което е отказано образуването на досъдебно производство по материалите по
преписка вх. № 1411/2020 г. на ВТРП. В постановлението е прието за
установено от фактическа страна, че на 18.04.2020 г. служителите от РУ гр.
1
Велико Търново мл. инспектор ИЛ. Б. Ч. - полицай в ГООР, сектор „ОП" при
РУ гр. Велико Търново и мл. инспектор ПЛ. М. П. полицай в ГООР, сектор
„ОП“ при РУ гр. Велико Търново са изпълнявали Г1ПД - автопатрул за
времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на същата дата.
Около 17:15 ч. на 18.04.2020 г. на разклон за ПетроП.ски манастир и
с. Арбанаси, служителите Ч. и П. констатирал, че Г. П. П., регистриран на
постоянен адрес ***, не носи защитна маска за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява
въведените с т. 9, част 1 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки, с което виновно е нарушил чл.
63, ал. 1 вр. ал. 7 от Закона за здравето.
Прокуратурата е приела, че макар извършеното да осъществява
формално предвиден в закона престъпен състав - на чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, поради своята малозначителност поради незначителната обществена
опасност на деянието - младежи, разхождали се извън града и на дееца -
неосъждан, без регистрации и криминални прояви, се явява с незначителна
степен на обществена опасност и съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не съставлява
престъпление.
Въз основа на постановлението е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В НП се приема за установено, че на 18.04.2020 год., около 17:15 ч.,
при извършена проверка от служители на Районно управление МВР - В.
Търново, Г. П. П., ЕГН: ********** е постоянен адрес *** се е намирал на
открито обществено място - разклон ВТР-1040 за „Петронавловски манастир“
гр. Лясковец и с. Арбанаси, без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т.ч. кърпа, шал и др.), с което не изпълнява въведената с т. 9 от
Заповед №РД-01- 124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл. 209а. ал. 1 от Закона за здравето във и е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Съдът счита, че административно наказателното производство е
2
протекло без съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът счита, че фактическата обстановка приета за установена в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се доказа
по безспорен и категоричен начин.
Настоящият съдебен състав приема, че при издаване на НП
административно наказващият орган е подходил формално при анализа
оценка на обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил
всички обстоятелства касаещи нарушението. Съдът счита, че в настоящия
случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:
Чл. 28 от ЗАНН постановява, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на
чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността. В НП формално се твърди
липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН Видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление обаче е, че макар
нарушението да е осъществено от обективна страна, то е с по ниска степен на
обществена опасност предвид обстоятелството, деянието е извършено на
безлюдно място, където по никакъв начин не са застрашени други лица,
деецът е на млада възраст, няма други обществено опасни деяния, поради
което следва да се приеме, че обществената опасност на деянието и дееца са
явно малозначителни. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за
предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на
установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти
възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се
превръща в самоцел за администрацията, тъй като законодателят изрично е
предвидил възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
Нарушението е извършено за първи път, от което може да се направи извода
за незначителност на обществената опасност на деянието и на дееца.
Наложената санкция – глоба в размер на 300 лева в конкретния казус е
несъразмерно тежка и не съответства нито на тежестта на деянието нито на
3
обществената опасност на дееца.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Съдът приема за неоснователно възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение и неговото намаляване, тъй като сторените разноски за
адвокатско възнаграждение са в размер от 300 лв., е в размер ненадвишаващ
този, посочен в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и права
сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-042 /
09.07.2020г., издадено от Директора на ОДМВР - гр. Велико Търново с което
на Г. П. П. ЕГН ********** за нарушение на чл. 209а. ал. 1 от Закона за
здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на Г. П. П. ЕГН
********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4