Решение по дело №398/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 868
Дата: 22 юни 2025 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20251000500398
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 868
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000500398 по описа за 2025 година
С решение № 152 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 201/2023 г., ОС
Благоевград, ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, да заплати на Б. И. Н. сумата от 7
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата от 415 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени от ПТП на 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 06.03.2023 г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди над уважения до предявения размер от 35 000 лв.,
както и искането за присъждане на законна лихва от 01.12.2022 г. като
неоснователни.
С определение № 85 от 24.02.2025 г. по гр.д № 201 от 2023 г. е оставено
без уважение искането на Б. Н. с правно основание чл. 248 ГПК.
Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба
от Б. И. Н.. Твърди, че обезщетението не съответства на принципа на
справедливост и сумата от 7000 лв. не покрива дори разходите за лечение.
Сочи, че от решението не е ясно дали се обезщетяват и физическите и
психическите болки, както и че съдът не е отчел, че е претърпял едновременно
средна и леки телесни повреди и поради това не е съобразил практиката на
1
съдилищата. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и да се
присъди цялата искова сума. Излага оплакване относно начина на изчисляване
на разноските.
Срещу решението е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД „Бул
Инс“ АД, в частта, в която са уважени и двата иска. Счита, че ищецът изрично
е признал, че не е пострадал от ПТП, тъй като е посочил това в двустранния
констативен протокол за ПТП. Позовава се и на СМЕ, в която е посочено, че
травми като претърпените от ищеца могат да се получат и при битов или друг
инцидент. Поддържа тезата си, че виновен за инцидента е самия ищец
(нарушил чл. 24, чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДвП), тъй като според САТЕ
ударът е бил непредотвратим за водача М.. Евентуално сочи, че е налице
принос от 50 %. Моли да се отмени решението в осъдителната част и да се
отхвърлят исковете.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от Б. Н.,
в която се претендира отмяна на акта на ОС. Сочи, че не е ясно по какви
критерии се е произнесъл съда и счита, че е нарушен принципа за
справедливост.
В писмени отговори страните взаимно оспорват жалбите си.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Б. И. Н. твърди, че на 01.12.2022 г. претърпял ПТП, след което
почувствал силни болки в областта на гръбначния стълб и врата. В лечебно
заведение му поставили шийна яка за обездвижване за два месеца, като
твърди, че било установено, че от ПТП е получил мозъчно сътресение без
загуба на съзнание, контузия на меките черепни покривки в тилната част на
главата, навяхване на шията с деформиране на междупрешленен диск,
стесняване на гръбначния канал и притискане на коренчетата на нерви, водещо
до изтръпване на горни крайници. От инцидента преживял стрес и
постравматично стресово разстройство, което налагало лечение и пречело на
изпълняване на трудовата дейност и физически труд. Твърди още, че страда от
пристъпно главоболие, проблеми с излагане на слънчева светлина,
2
световъртежи, депресия и страх. За обезщетение на неимуществените си вреди
претендира обезщетение в размер на 35 000 лв., а за заплатените разходи по
лечението – 415 лв., ведно със законната лихва от увреждането, както и
разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер,
като счита, че ищецът не е пострадал от процесното ПТП, респ. че същото се
дължи на негова изключителна вина. Евентуално твърди съпричиняване, тъй
като ищецът е отнел предимството на другият водач. Твърди още, че се касае
до леки увреждания, които могат да се лекуват в рамките на четири седмици.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 01.12.2022 г. е настъпил инцидент между л.а. л.а.
„Фолксваген Голф“, управляван от ищеца, и л.а. „Фолксваген Пасат“,
управляван от св. З. М.. Инцидентът е настъпил на кръстовище, като
автомобилът „Голф“ е предприемал маневра за включване в движението по
главен път от път без предимство, със завой на ляво, а след него се е движел
другият лек автомобил. Вещото лице е описало подробно начинът на
движение на двата автомобила, вкл. и на приложена схема (л. 116), като в тази
част съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение. От
заключението е видно, че при опита да извърши ляв завой и да започне
движение по ул. Иван Михов (път с предимство), водачът на л.а. „Голф“ е
установил приближаващ се от дясно неизвестен автомобил и поради това е
предприел спиране – с цел да спази предимството на този водач. В същото
време обаче, намиращата се зад него св. М., която също е искала да извърши
завой на ляво и е била започнала придвижване напред, не е успяла да спре и е
ударила автомобилът на ищеца в лявата му половина. Двата автомобила са
продължили за кратко да се придвижват заедно и са преустановил това на
около 80 см от мястото на удара. От удара върху спрелия автомобил са се
породили инерционни сили върху тялото на водача-ищец, и това е
провокирало рязко връщане на торса и удар на тилната част от главата и
шията в предпазната възглавница на седалката, монтирана върху облегалката.
Няма спор, че участниците са подписали двустранен констативен
протокол за ПТП, където не са отбелязано данни за пострадало лице.
3
От приетата СМЕ се установява, че четири дни след инцидента – на
5.12.2022 г. ищецът посетил специалист-травматолог, който установил, че при
Н. е налице навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб. Тъй като състоянието не се подобрявало, ищецът посетил
нов специалист – неврохирург, който установил, че се касае за фасетен
синдром в шиен отдел, главоболие, шийна кифоза и предписал
болкоуспокояващи, физиотерапия и ЯМР на шия. Посоченото образно
изследване е установило статична шийна аномалия във вентродорзалната
равнина, спондилодискогенна дегенеративна бисегментна спинална стеноза -
доста изразена на С5-6, като в тази част според вещото лице не може да се
отхвърли травматичната причина. Ищецът е посетил и съдебен лекар, който на
свой ред е установил оплакване от пристъпна болка при движение в шийната
област, пристъпно главоболие, болка при опипване в тилната част на главата,
изтръпване на горни крайници, основал се на анамнестични данни. Обективно
е диагностицирано щадяща двигателна активност - леко забавени за възрастта
движения и наднормено тегло. Посоченото по-горе е потвърдено от експерта
по СМЕ, който е посочил, че мозъчното сътресение при ищеца е без пълна
загуба на съзнание и е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Посочено в СМЕ е още, че навяхването на шията,
протрузията на междупрешленен диск с притискане на коренчета на нерви,
водещо до изтръпване на горни крайници, е увреждане от притискане и на
нервна тъкан от гръбначния мозък, което е без изгледи за пълно
възстановяване, създаващо болкови, сетивни и паретични проблеми на шията
и горни крайници, често с главоболие, проявяващи се и усилващи се при
промяна на времето и продължително натоварване, а и спонтанно, с хронично
рецидивиращ характер. Мнението на експерта е, че е възможно оплакванията
да се получени от ПТП, тъй като се касае до типичен камшичен удар -
хиперекстензия в шийният отдел на гръбнака, при което може да се получи
фрактура или сублуксация и луксация на шиен прешлен, поради
инерционната сила действаща върху главата и същата отива назад. Обобщено
е, че ищецът е получил типична травма при удар на автомобил отзад.
Посочено е, че във времето ще е необходимо системно провеждане на
физиотерапия, лечебна физкултура, консервативно лечение с
противовъзпалителни и др.
Относно документите, касаещи закупуването на шийна яка и
4
извършеното ядрено-магнитно изследване на обща стойност от 415 лв., СМЕ е
дала становище, че са свързани с диагностика и лечение и че са разходи, които
са напълно оправдани и необходими.
Свидетелката И. Х. Н. - майка на ищеца, разказва, че болките дошли
часове след ПТП, били в областта на шията и довели до изтръпване на
крайниците. Личният лекар насочил ищеца към лечение, като местния
травматолог го посъветвал да отиде в София. Сега ищецът не можел да
изпълнява по-тежка физическа работа, да вдига тежко в къщи, изпитвал
дискомфорт, болка и изтръпване в ръцете, сутрешно главоболие, пиел
обезболяващи, около 2-3 месеца продължил да пие Нивалин и Милгамма с цел
възстановяване на нервите. Сочи, че не могъл да замине на работа в чужбина.
Ищецът носил около 2-3 месеца шийната яка, която му е била предписана от
лекарите.
Св. З. А. М. (л. 95) не отрича, че инцидентът е настъпил поради факта,
че при навлизане на пътя с предимство ищецът е спрял и тя го е ударила
отзад.
Приложена по делото фактура № 7/19.12.22 г. установява закупуване на
шийна яка за 25 лв., а с фискален бон за 390 лв. от 12.12.22 г. се доказва
проведеното МРТ изследване № 2393.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 1.12.2022 г.
настъпил пътен инцидент, при който пострадал ищецът Н., както и че другата
участничка в инцидента – св. М. има сключена с ответника застраховка за
гражданската си отговорност.
Настоящият състав приема, че процесният инцидент е настъпил само
поради противоправното поведение на водача М.. Същата е била длъжна да
контролира превозното средство, което управлява и да поддържа такава
дистанция с намиращото се пред нея друго МПС, че да може да спре при
възникнала за движението опасност. В случая водачът Н. се е движел
правомерно и е съобразявал поведението си с извършваната от него маневра –
той е навлизал на път с предимство и е осигурил възможност на движещо се
по него МПС да премине необезпокоявано. Водачът Н. не може да се държи
отговорен за пропускът на водача М., която е следвало да положи усилия и да
5
възприеме цялостната фактическа обстановка, тъй като тя се е намирала зад
автомобила на ищеца. Извършваната от него маневра - ляв завой за включване
в път с предимство е изисквала особено внимание и напълно предвидими са
били кратки придвижвания напред и поредица от спирания, тъй като само
така е било възможно да се пропуснат движещите се по пътя с предимство
коли. Св. М. не е отчела в достатъчна степен естеството на маневрата и така не
е успяла да съобрази собственото си поведение с пътната обстановка. Тя е
нарушила правилата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според който водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Не се установява ищецът да е
нарушил чл. 24, ал. 1 от с.з. , който предвижда, че водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо
за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Данните сочат, че
скоростта на движение на л.а. „Голф“ не е била висока, а рязкото й намаляване
е било обусловено само от задължението на водача да пропусне движещия се
по пътя с предимство автомобил. Обоснован е извода, че тъй като водачът Н.
не се е движел с висока скорост, спирането му е можело лесно да бъде
възприето своевременно от намиращата се зад него свидетелка и ако същата е
била на достатъчно разстояние и е реагирала своевременно, както законът й
повелява, тя е щяла да избегне сблъсък между двете коли. Ето защо
възражението за принос от застрахователя не може да се уважи.
Съдът не споделя тезата на застрахователя, че тъй като в протокола за
произшествието, подписан между участниците, не е посочено, че има
пострадали лица, то твърденията на ищеца за понесени травми следва да се
отхвърлят. Данните по делото сочат, че проявата на травмата с усилване на
болковите оплаквания е настъпила няколко часа след събитието, поради което
отразяването в протокола е било вярно, но в последствие обективните данни са
се променили. В унисон с това е и заключението на СМЕ (л. 75), където е
посочено, че при някои травми проявата на болки може да настъпи след
няколко часа, когато действието на адреналина премине и се развият
патофизиологичните процеси. Застрахователят не е доказал, че след ПТП е
настъпило друго травматично събитие, което да провокира установените при
ищеца травми, поради което единствено обоснован остава изводът, че Н. е
получил уврежданията си при процесният инцидент.
6
Що се касае до размера на обезвредата, дължима за конкретните вреди
съдът приема, че същият следва да бъде завишен. Установява се, че ищецът е
получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб, който според експерта е резултат от настъпилия камшичен
удар в областта на врата. Установено е и проявление на фасетен синдром,
характеризиращ се с болка в малките стави на шийния отдел на гръбначния
стълб. Данните сочат, че ищецът е претърпял болки и страдания в тази зона,
имал е изразено главоболие, изтръпване на ръцете и трудност при извършване
на движения с тях, носил е продължително време шийна яка за фиксиране на
врата в неподвижно състояние. Вещото лице е посочило, че оплакванията ще
персистират във времето и ще имат своето макар и непостоянно, но
повтарящо се проявление, което ще налага лечение и терапия. Съдът отчита,
че макар и да не е налице фрактура в зоната на шийния отдел на гръбначния
стълб, при ищеца се установява увреждане на здравето, свързано с притискане
на коренчета на нерви, което е без изгледи за пълно възстановяване, със
създаване на условия за регулярни проявления на болки и вегетативни
смущения. Този здравословен проблем е настъпил в една относително млада
възраст за ищеца и ще има своите продължаващи, макар и спорадични,
проявления за напред през целия му живот.
Съдът не споделя тезата, че се касае до мозъчно сътресение, тъй като
същото не е диагностицирано при провежданите от лицето прегледи след
инцидента и поставянето на тази диагноза към момента е възможно само по
анамнестични данни.
За размера на обезвредата съдът взе предвид възрастта на ищеца (млада
и активна), данните за продължаващи оплаквания от болки и изтръпвания,
затрудненията в обслужването и домакинските дейности, когато има пристъпи
на болка и схващане на ръцете. Съдът отчита за крайния си извод момента на
инцидента (2022 г.), съдебната практика, икономическите условия, принципа
на справедливост. Предвид всичко казано размерът следва да бъде увеличен
до сумата от 15 000 лв., който е обичайно присъждан за подобен вид
увреждания, свързани с типични проявления на камшичен удар, без други
значими травми в други части на тялото.
Що се касае до иска за обезщетяване на имуществени вреди, същият се
явява изцяло доказан от приложените писмени доказателства и надлежно е
7
уважен от първоинстанционният съд.
При този изход на спора и с оглед уважената част на въззивната жалба
на представителят на жалбоподателя-ищец се следват разноски за въззивното
производство в размер на 800 лв., а за първата инстанция – още 400 лв.,
определени от съда при съблюдаване на естеството на спора, извършените
процесуални действия, актуалните разрешения на ВКС, СЕС и при отчитане
на ориентирите дадени от Наредба № 1 от 2004 г. Застрахователят дължи
държавна такса в размер на 480 лв. допълнително общо за двете инстанции и
още разноски от 323,31 лв.
Що се касае до определението по чл. 248 ГПК, съдът намира следното:
С молба от 23.01.2024 г. (още преди доклада на делото) представителят
на ответника е поискал присъждане на разноски за адвокат, като е приложил
договор, имащ характер на разписка, за обща сума от 4680 лв. Молбата не е
била докладвана от съда на ищеца, а видно от разпореждане от 24.01.2024 г. е
приложена към делото. Макар и да е претендирал разноски по списък в
последното заседание, представителят на ответника не е депозирал такъв към
този момент и няма отбелязване съдът да е връчил препис на ищцовата
страна. В този смисъл направените с въззивната жалба оплаквания досежно
размера на разноските, който е счетен за определен в разрез със Наредба № 1
от 2004 г., могат да бъдат разгледани като допустими. Въпреки, че са твърде
схематични, съдът намира, че възраженията на пълномощника на ищеца са
насочени именно към установяване на прекомерност на възнаграждението на
ответника. Съдът приема, че с оглед естеството на правния спор, извършените
в хода на първоинстанционното производство действия и обстоятелството, че
по-голямата част от исковата претенция е отхвърлена, за представителство
пред първата инстанция на ответника се следва сумата от 1500 лв., с припадащ
се ДДС, а за въззивната – допълнително още 700 лв. С оглед възраженията на
пълномощника на ищеца в производството по чл. 248 ГПК, следва да се
посочи, че разноските се обуславят от размера на признатата за основателна
искова претенция. В този смисъл, когато по-голямата част от заявената искова
претенция е отхвърлена (в случая е уважен иск за 15 000 лв. и отхвърлен за
20 000 лв.) обосновано и правилно е пълномощника на ответника да получи
хонорар в по-висок размер.
Предвид казаното, съдът намира, че определението по чл. 248 ГПК
8
следва да се отмени, като се извърши ново разпределение на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 152 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 201/2023 г., ОС
Благоевград, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ иска на Б. И. Н. срещу ЗД "Бул
Инс" АД с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата над 7 000 лв.
до сумата от 15 000 лв., в частта, в която Б. И. Н. е осъден да заплати на ЗД
„Бул Инс“ разноски над сумата от 1500 лв. до сумата от 3700 лв., както и
определение № 85 от 24.02.2025 г. по гр.д № 201 от 2023 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на Б. И. Н.,
ЕГН **********, допълнително сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП на
01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.03.2023 г.
до окончателното им плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД да заплати допълнително на адв. Г. К. М.,
АК Благоевград, възнаграждение от 1200 лв. за двете инстанции.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД да заплати допълнително такси и разноски
на бюджета на съда в размер общо на 803,31 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Н. да заплати на ЗД "Бул Инс" АД разноски за
въззивното производство в размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9