Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1808
гр.
Пловдив, 08.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 12.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5146/2019г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 354021-F336742 от 20.08.2018 г. с което на С.К.М.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение
по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.
Жалбоподателят, чрез процесуалния
представител адв. Я. обжалва процесното
наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство има допуснато съществено процесуално
поведение, изразяващо се в това, че наказателното постановление било издадено
след изтичането на 6-месечния срок от съставянето на АУАН. Също така,
жалбоподателят не следвало да носи административно-наказателно отговорност, тъй
като дружеството било обявено в несъстоятелност и не бил той представляващ. При
условията на евентуалност иска приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят
бил маловажен.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.оспорва подадената жалба. Намира същата
за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че не са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че същият в качеството си на управител на ,,Мистър суит‘‘
ЕООД с ЕИК: ********* предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал
годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2016 г. в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията в законоустановения срок
до 30 юни на следващата година, тоест до 30.06.2017 г. Към датата на съставяне
на АУАН дружеството нямало подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО.
Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството зьа
2016 г. не било заявено за вписване и не е било представен за обявяване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Нарушението било извършено на
01.07.2017 г. в гр. Пловдив. Нарушението било установено на 19.07.2017 г. –
датата на която НАП била уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с
писмо с изх. № 20-00-122/09.08.2017 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП
Пловдив с вх. № 04-01-1134/09.08.2017 г. По този начин била нарушена
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.
Актосъставителката М.С. не беше разпитана в хода на
съдебното следствие, доколкото процесуалният представител на жалбоподателя
заяви, че не държи на нейния разпит и признава описаното като фактическа
обстановка в наказателното постановление.
Съдът кредитира събраните по
делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в
НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните по делото.
От
представеното копие от Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен
орган.
От
представената извадка от Търговския регистър се установява, че все още няма
подаден годишен финансов отчет за 2016 г.
От
представеното копие от Определение от 04.10.2017 г. постановено по т.д.№
631/2016 г. по описа на ОС гр. Пловдив се установява, че лицето А.Н.Н.е била назначена за постоянен синдик на ,,Мистър Суит‘ ЕООД.
От
представеното електронно досие от НАП се установява, че жалбоподателят
многократно е бил търсен за връчването на АУАН, но неуспешно, което е довело и
до спирането на административно-наказателното производство.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че дружеството е било обявено в
несъстоятелност, поради което и затова С.М. не бил подал ГФО, тъй като от
горепосочения съдебен акт се установява, че това е станало на 04.10.2017 г.,
тоест към 30.06.2017 г. представляващ дружеството е бил именно
жалбоподателят.
Неоснователно
се явява наведеното възражение, че НП е издадено извън преклузивния
6-месечен срок след съставянето на АУАН. Видно от последния се установява, че той
е бил съставен на 19.09.2017 г., а производството е било спряно преди
изтичането на този срок на 07.03.2018 г. След спирането му не тече срок, поради
което се достигна до извод, че и наказателното постановление е издадено в
6-месечния срок.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1,
вр. чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй като обективно е
пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в същото време е бил
задължен да подаде ГФО.
Неоснователно
се явява наведеното възражение за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н. д. № 1/2005 г.,
НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност"
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл.6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието
"вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват,
както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици,
както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента
на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено или устно
предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства,
характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в
закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице редица обстоятелства, които
ограничават възможността за прилагането на чл. 28 ЗАНН. На първо място
отстранението въобще не е било отстранено, нито към съставянето на АУАН, нито
при издаването на наказателното постановление, както и дори към настоящия
момент. От друга страна това не е първо нарушение на жалбоподателя, като в
случая става въпрос за засягането на данъчното законодателство.
Всичко
гореизложено налага извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя, като на
същия правилно е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘
в размер от 200 лева, поради което и наказателното постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 354021-F336742 от 20.08.2018 г. с което на С.К.М.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение
по чл. 38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.