№ 3668
гр. С. 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110160800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 КЗ.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с пр. осн. чл. 411 КЗ,
вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 389,13 лева, представляваща остатък от регресно вземане по щета №
.../4 за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите по
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ..., причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2021 г. в гр. Созопол, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 07.06.2024 г. до окончателното плащане;
Ищецът твърди, че с полица № .../4 от 22.5.2021г., е сключил договор за
застраховка “КАСКО + на МПС“ на лек автомобил марка/модел Тойота Аурис с peг. №
.., със срок на действие от 23.5.2021г. до 22.5.2022г., при уговорено покритие „каско+“
на рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. На 3.9.2021г., в
гр.Созопол, на общински път .., водачът на л.а. марка/модел Ситроен С5 с peг. № ...
предприема маневра неправилно изпреварване на три леки автомобила и реализира по
негова вина пътнотранспортно произшествие с правомерно завиващия на ляво МПС
Тойота Аурис с peг. № .., който от силния удар се измества и се удря в бетонна саксия.
Събитието е описано в ДКП за ПТП от 3.9.2021г., пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на водача на МПС Ситроен С5 с peг. № ..., който е
признал вината си и е представил за управлявания от него автомобил сключена с
ответното дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност/ГО/". Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от изготвената справка в Информационната система
на Гаранционен фонд. След настъпване на застрахователното събитие, при ищеца е
подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и е
образувана ликвидационна преписка по щета № .../3.9.2021г.. Експертите при ищеца
след извършен оглед, изготвят опис на щетите и калкулация. Поради обстоятелството,
че увреденият лек автомобил е в гаранция към момента на настъпване на
1
пътнотранспортното произшествие, същият е отремонтиран в официален сервиз на
марката Спекта Ауто ЕООД. След извършения ремонт е представена фактура за
вложените труд, материали и резервни части, въз основа на която е изготвен доклад по
щета и на автосервиза е заплатена сума в размер на 7 778,26 лева, с нареждане за
групово плащане. Във връзка с гореизложеното и на основание КЗ до ответник ЗК
Л.И. АД била изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на
7793,26 лева, представляваща платеното застрахователно обезщетение с включени
15,00 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Към поканата са
приложени всички необходими доказателства за установяване на гореописаната щета в
оригинал. Ответникът ЗК Л.И. АД отказало да плати претендиралата сума.
С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело 23155/2022 г. на 163
с-в на СРС съдът осъдил ответника да заплати на ищеца следните суми: 3500 лева /три
хиляди и петстотин лева/ - частичен иск от сума в общ размер на 3889,13 лева
/представляваща половината от обща сума на щетите от 7778,26 лева, като съдът
приема съпричиняване от 50% от двамата водачи участвали в ПТП-то/,
представляваща регресно вземане по щета № .../3.9.2021г. за пострадало МПС Тойота
Аурис с peг. № .., от ПТП от 3.9.2021г., с включени обичайни (ликвидационни)
разноски по определянето на щетата в размер на 15,00 лева, ведно със законна лихва за
забава, считано от 3.5.2022г. - дата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане задължението, на основание чл.410 КЗ във вр.чл.411, чл.412
КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД, както и сумата от 960,00 лева представляваща
сторени разноски пред СРС от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Със същото
решение съдът определил за действителен размер на вредите сумата от 7778,26 лева.
Приел съпричиняване 50 ℅ и посочил, че регресното вземане се ява основателно за
сумата от 3889,13 лева, но присъдил 3500 лева, тъй като такъв бил размерът на
предявения иск. С оглед изложеното този остатък се претендира в настоящото
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който заявява, че е заплатил на 19.11.2024 г. изцяло исковата претенция. Счита, че не е
дал повод за завеждане на настоящото дело. Че в производството по гр. дело
23155/2022 г. на 163 с-в на СРС е присъден на ищеца хонорара в размер на 960 лева,
който би следвало да обхваща и настоящата претенция. Счита, че следва да се
приложи чл. 3 ГПК и да не се присъжда ново адвокатско възнаграждение, тъй като е
можел да увеличи размера на предявения иск в рамките на предходното проведено
производство.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с чл. 411 КЗ, вр.чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
389,13 лева, представляваща остатък от регресно вземане по щета № .../4 за изплатено
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ..., причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 03.09.2021 г. в гр. Созопол, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 07.06.2024 г. до окончателното плащане;
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. 411 КЗ в
доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
2
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да
е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдяния размер за
настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е
възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като
последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата
молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от
виновното и противоправно поведение на водач, за когото е имало към датата на
събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е
да докаже пълно погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
С доклада по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право: всички обстоятелства включени в предмета на спорното
материално право; че на на 19.11.2024 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца
сумата от 389.13 лева;
Между страните няма спор за настъпилото застрахователно събитие, за
суброгационното право на ищеца срещу ответника, за основанието и размера на
регресното вземане, както и за извършеното плащане на сумата от 389,13 лева на
19.11.2024 г. след завеждане на исковата молба (плащането е извършено на исковата
молба е депозирана на 14.10.2024 г., а заявлението по реда на чл. 410 ГПК на
07.06.2024 г.). За тези обстоятелства са ангажирани и писмени доказателства.
При тези факти, предвид извършеното в хода на производството плащане и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да отхвърли предявения иск за главница.
Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото не е
изпълнило задължението си да заплати претендираната сума, поради което
дължи законната лихва в размер от 24,50 лева, начислена за периода от 07.06.2024 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до 19.11.2024 г. (датата на
плащането), като за изчисляването съдът използва електронен калкулатор.
Тъй като ответникът е дал повод за завеждането на делото, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за държавна такса в
заповедното в размер на 25,00 лева, адв.възнаграждение в заповедното в размер на 480
лева, държавна такса в исковото производство в размер на 50 лева. Релевираното
възражение за прекомерност на адвокатсковто възнаграждение съдът намира за
неоснователно, както и доводите, че такова не се дължи, тъй като е било възможно
сумата да бъде търсена под формата увеличаване размер на предявен иск в предходно
приключило между страните производство. Отделено от това от ищеца се претендира
едно възнаграждение общо и за заповедното и за исковото производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд, I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д. О. з” ЕАД , ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С. бул. „В.” № ...., представлявано от К.Ч. и Б.В. против ЗК „Л.И.”
АД, ЕИК 1..., със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Ч. В.” № ..
установителен иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде
признато, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 389,13 лева, представляваща
остатък от регресно вземане по щета № .../4 за изплатено по застраховка „Каско“
3
застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Аурис“, с рег. № ..., причинени от застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2021 г.
в гр. Созопол, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 214, ал. 2 ГПК ЗК „Л.И.” АД, ЕИК 1..., със
седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Ч. В.” № .. да заплати на „Д. О. з”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В.” № .... сумата от 24,50
лева – законна лихва върху главницата за периода от 07.06.2024 г. (датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК) до 19.11.2024 г. (датата на плащането)
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л.И.” АД, ЕИК 1..., със
седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Ч. В.” № .. да заплати на „Д. О. з”
ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. „В.” № .... сумата от
555,00 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4