№ 1548
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520102521 по описа за 2022 година
Претенцията на ищците се основава на твърдения, че
първоначално посочените ответници са законни наследници на В. И. Т., б. ж. на с. ***.
По подадена жалба от него е било образувано дело по реда на Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./. Жалбата не била уважена, а ищците претърпели
имуществени вреди поради заплатени адвокатски възнаграждения, които не се
присъждали в рамките на производството. Ответниците дължали същите съобразно
наследствените си дялове. Двама от първоначално посочените ответници, направили
отказ от наследство оставено от техния наследодател В. И. Т. и спрямо тях
производството по настоящото дело e прекратено с влязло в сила определение.
Исковете срещу ответника С. Т. Т. са отделени за разглеждане в отделно производство,
предвид изявление на ищците и на пълномощника на този ответник, че желаят да
сключат спогодба, която искат да бъде одобрена по съдебен ред. При това положение
по настоящото производство се разглеждат исковете на ищците срещу ответницата С.
В. Д., като съобразно наследствените й права и увеличаването на дела й поради
направените откази се претендира част от направени разноски по горепосоченото дело
по реда на ЗЗДискр., а именно в размер на по 375 лв. по исковете на всеки от ищците
срещу ответницата С. В. Д.. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
Предявените искове са за обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане и са с правна квалификация чл. 45 от ЗЗ, като се претендират срещу
ответницата в качеството й на наследник на причинителя на вредите.
Ответницата С. В. Д. е подала отговор на исковата молба, с който
1
е направено признание на иска и е направено изявление, че претендираните главници
са заплатени от нея. Допълнително в съдебно заседание се представят писмени
доказателства за допълнително плащане във връзка с увеличението на наследствения
дял на ответницата. С оглед на това е направено и възражение, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, т. к. ответницата С. Д. не е дала повод за
завеждане на делото и признава исковете. Поради това ответницата счита, че
разноските по делото следва да се възложат на ищците. Изрично се позовава на това, че
не е била страна по делото по ЗЗДискр., че то е приключило през 2019 г., а нейният
наследодател е починал на 04.04.2022 г. Ответницата не е знаела за направени
разноски от ищците за адвокатско възнаграждение по това дело и именно поради това
не е станала причина за завеждането му. В случай, че не се уважи това възражение в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищците.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства, които подкрепят претенцията на ищеца и предвид становищата на
страните, че след завеждане на делото са осъществени плащания от страна на
ответницата, за които са представени и писмени доказателства, счита че вземането на
ищците е погасено. Това е така, т.к. общият размер на вредите на ищците е 1000 лв. /по
500 лв. за всеки от ищците/. В такъв общ размер е и първоначалната претенция. С
оглед направените откази от наследство ответницата и брат й С. Т. дължат по 250 лв.
на всеки от ищците. Ответницата е заплатила на ищците суми в такъв размер, а
частично и лихви за забава в размер на по 11,50 лв. на всеки ищец, като това е станало
след завеждането на делото. Плащането след завеждането на делото е факт, който
съдът следва да вземе предвид на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят. В полза на ищците се дължи законна лихва от
завеждането на иска, която е до датите на плащанията. Същата е в размер на 8,19 лв. до
първото плащане на 07.09.2022 г., когато са платени главници и по 5 лв. лихви на всеки
ищец и 4,38 лв. до второто плащане на 08.11.2022 г., когато са платени по 6,50 лв.
лихви на всеки ищец. Поради това на всеки от ищците следва да се присъди по 1,07 лв.
– законна лихва върху погасените главници.
По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца“. Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е извънпроцесуалното
поведение на насрещната страна. В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай
ответникът, макар да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка
извънпроцесуално поведение, не е дал повод за завеждане на делото, поради което
2
отговорността за направените в производството разноски се възлага върху ищеца като
санкция за неоснователното ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките
за това са освен липсата на извънсъдебен спор по съществуването на претендираното
от ищеца право, ответникът веднага (с отговора на исковата молба) да признае иска и
да обезсмисли провеждането на съдопроизводството, например – като заплати
претендираната с осъдителен иск сума (в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г.
по гр. д. № 754/94 г., ВС, IV г. о.). С оглед установените по делото обстоятелства е
видно, че ответницата не е била наясно с това, че има задължение по силата на
наследствено правоприемство, а също и с точния размер на вземанията на ищците, т.к.
не е била страна в производството пред КЗК, което е било инициирано по жалби на
наследодателя й. Доводите на пълномощника на ищците, че тя следва да отговаря в
същия обем като наследодателя си са неоснователни. Искът не е бил заведен срещу
наследодателя на ответницата, той не е починал в хода на делото и по същото не е
настъпило процесуално правоприемство. Именно поради това отговорността за
разноските следва да се преценява с оглед нейното процесуално и извънпроцесуално
поведение, а то по никакъв начин не е дало повод за завеждане на делото. Разпоредбата
на чл.60, ал.1 от ЗН има материалноправно, а не процесуално правно действие. Освен
това по делото не са изложени доводи, съответно не са представени и доказателства, че
преди подаването на отговор по исковата молба ответницата е приела наследството
изрично или с конклудентни действия. При това положение отговорът е първото
такова действие и след като с него тя признава и иска следва, че не е налице нейно
извънпроцесуално поведение, предхождащо делото, което да я квалифицира като
недобросъвестен длъжник, респ. като страна, която с поведението си е дала повод за
завеждането му. Поради това направените от ищците разноски следва да останат за
тяхна сметка.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците В. И. И.,
ЕГН:********** и П. К. И., ЕГН:********** срещу ответницата С. В. Д.,
ЕГН:********* искове за заплащане на по 375 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди причинени от наследодателя на ответницата и изразили се в разходи за
адвокатска защита пред КЗК по производство по ЗЗДискр., образувано по негови
жалби от *** г. и *** г. поради погасяване на задълженията след завеждане на иска.
ОСЪЖДА ответницата С. В. Д., ЕГН:********* да заплати
на всеки от ищците по 1,07 лв. – лихви за забава върху главниците за периода от
завеждането на иска до погасяването на задълженията от ответницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за присъждане на
3
разноските по делото в тежест на ответницата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред РОС, а в частта за
разноските – с частна жалба пред РОС в едноседмичен срок от връчването на препис
на страните .
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4