Решение по дело №1207/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуален представител юрк. П. И. срещу Решение № 451/08.11.2023 г., постановено по НАХД № 857/2023 г. на Районен съд – Пазарджик. Решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. По-конкретно, касационният жалбоподател сочи, че в процесния случай не може да бъде приложено изискването за пропорционалност и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Поддържа се, че целта е държавите-членки да установят контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на национални разпоредби, установени във връзка с таксуването на превозни средства за използване на пътна инфраструктура. По тези и други, изложени в жалбата, съображения се моли за отмяна на оспореното решение като неправилно, като се постанови нов акт по съществото на спора, с което процесният ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. П. И..

Ответникът – „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД, чрез адв. Б. С., в писмена защита излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила като правилно решението на въззивния съд. Претендира се адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С оспореното пред настоящата инстанция решение Районен съд – Пазарджик е отменил като незаконосъобразен ЕФ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ответника по касационната жалба на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 13.03.2021 г. в 16:58 часа е установено нарушение № ВЕ41Е2АЕ8С9В7С3ВЕ053041F160A6ЕАС с ППС влекач Волво ФХ, per. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса 44 000 в община Пазарджик, за движение по път І-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. Собственик/ползвател на процесното ППС е дружеството-жалбоподател. Независимо от наложеното наказание дружеството дължи заплащане и на такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119, 00 лв.

Съдът е счел, че събраните по делото доказателства водят до извода за съставомерност на санкционираното нарушение доколкото е налице неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за ползвателя на ППС за установяване размера и заплащане съответната такса за преминаване на ППС по платената пътна мрежа. Предвид определяне на имуществената санкция в абсолютен размер, независимо от характера и тежестта на нарушението, Районният съд е извел извод за противоречие на наложената санкция с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Същата се ползва с директен ефект с оглед неправилното транспониране на Директивата. Следователно, българските юрисдикции са длъжни при определяне на наказание за този вид административни нарушения да спазват заложените в Директивата критерии за прилагане принципа на пропорционалност при определяне на наказанията.

С оглед всичко изложено по-горе и като е съобразил, че дължимата тол такса за процесния пътен сегмент, за който не е подадена тол декларация, едва ли би надвишила сумата от 1,66 лв., въззивният съд е приел, че процесният ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен. Мотивиран така, съдът е постановил акта си.

Решението е правилно.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

Електроният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП посочва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 167а от ЗДвП е регламентирана процедурата, чрез която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, като в чл. 167а, ал. 2 са посочени правомощията на служителите в Агенция „Пътна инфраструктура“, както и актовете, които могат и следва да издава контролните органи при упражняване на правомощията си. В чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП изрично е предвидено, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. В този смисъл докладът от електронната система е отразявал обстоятелството, че ППС е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, като на посочените във фиша дата, час и място е било засечено на път І-8, км. 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което преминаване нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.

При издаване на процесния електронен фиш е спазена изискуемата писмена форма за валидност на акта, като същият съдържа всички изрично и изчерпателно изброени реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и е издаден съгласно утвърдения от Агенция „Пътна инфраструктура“ образец, като задължителен негов елемент не е включена дата на издаване.

Съответни на фактическата установеност са приложените правни основания - чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика, като в процесния електронен фиш се съдържат данни за собственика на ППС. Според чл. 102, ал. 2 от ЗДвП изпълнителното деяние на нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП – в случая такса за изминато разстояние (тол такса). Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно отговорното лице, е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание чл. 179, ал. 3б вр. с чл. 187а ал. 2, т. 3 ЗДвП, съгласно които собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева.

Настоящият състав споделя изводът на районния съд, че при издаване на ЕФ неправилно органът е взел решение, че за това нарушение следва налагане на санкция в процесния размер, тъй като същият е в противоречие с изискването за съразмерност и основни принципи на правото на Европейския съюз. В конкретния случай, правилно районният съд е посочил, че от приложените по делото доказателства не се установява никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер с размера на санкцията. По делото не е налична информация за размера на дължимата, но не платена пътна такса. Направеното изчисление в общодостъпния електронен калкулатор в сайта TollPass.bg е показал, че дължимата такса за преминаване на процесното МПС по 10 километровия път Пазарджик – с. Мало Конаре, на който пътен участък се намира процесното място на нарушението (мястото, на което е стационарната контролна точка 10402) е 1,66 лв. Иначе казано за установеното чрез заснемане движение през стационарната контролна точка на мястото на нарушението – път І-8, км. 196+643, паричното задължение е в размер на 1,66 лв. В мотивите на решението, районният съд е отбелязал, че в санкционната норма законодателят е предвидил само твърд размер на санкцията, което прави невъзможна и индивидуализацията й по смисъла на чл. 12 ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, например размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. Според заложеното в т. 54 на Решение от 05.07.2007 г. на Съда Европейския съюз (първи състав), административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. Именно според цитираната разпоредба задължение на препращащата юрисдикция е да прецени в светлината на предходните съображения дали предвидените от националното законодателство санкции, приложими в случая, са съразмерни. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Според настоящия съдебен състав, правилно съдът се е позовал на Решение на СЕС, пети състав от 04 октомври 2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, като е съобразил заключението по цитираното дело, според което от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното, наложената процесна санкция за извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението главен път І-8, км. 196 (останалата част от обозначението +643 се отнася до метрите на посочения км). Това е мястото, на което е разположена стационарната контролна точка – устройството 10402 и точно така е посочено в ЕФ (нарушението е установено с устройство 10402, което е елемент от ел. система, находящо са на път –І-8, км 196+643).

Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед възприетото местоизвършване на нарушението - път І-8, км 196+643, не е възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който за неплатена такса в размер под 1 лев е наложена имуществена санкция 2500 лева – категорично несъответна на нарушението.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23) В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. (виж и в Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т. 50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС, V състав) от 4. Х 2018 г. /Дело C-384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Според настоящия състав, действително българският законодател е създал достатъчно гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата изискване. Този режим включва не само инструментариума на административнонаказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в абсолютно определен размер, а и уредената възможност в чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата за лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административно наказателна отговорност. Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А преценката за съразмерност, както е прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството- жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с него административно наказание за извършеното административно нарушение.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, възлизащо на 450 (четиристотин и петдесет) лв.

Неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451/08.11.2023 г., постановено по НАХД № 857/2023 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Скорпио Ойл Транспорт“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, [улица], представлявано от управителя Т. П., сумата от 450 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.