Р Е Ш Е Н И Е
№19/11.1.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на десети
декември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
изслуша докладваното |
|
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело №
402 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Делото е образувано
по жалба на В.Л.Р., ЕГН: ********** *** срещу решение № 1012-12-16*1 /02,03,2020 год на
Директора на ТП на НОИ- Пазарджик, с което
е потвърдено разпореждане № 2140-12-388/06,12,2019 год. на началника на
отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ Пазарджик.
В жалбата се сочи, че
оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от адв. И.П., който поддържа жалбата. Подробни
доводи са развити в депозирана писмена защита. Претендира разноски съгласно
представен списък
Ответникът по
жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик чрез представител по
пълномощие –юрк. С.- Б. оспорва жалбата. Счита същата за процесуално
недопустима, алтернативно моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски.
Административен
Съд Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна
със приетите по делото писмени доказателства, намира за установено, от
фактическа страна, следното: Със заявление с
вх. №2113-12-1278 от 06.08.2019 г. жалбоподателят поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж възраст по чл. 696 от КСО. По представените към заявлението
оригинални документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на
осигурените лица, пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат
към трета категория 42 год. 09 мес. 27 дни, от който от втора категория - 12
год. 01 мес. 00 дни и от трета категория труд - 27 год. 08 мес. 19 дни, както
следва:
По удостоверение
образец УП-13 №5506-12-454#4 от 20.04.2017 г. от осигурител „Промишлено и гражданско строителство“ ЕООД
гр. Пазарджик ,1 район - без длъжност” за периода от 01.05.1976 г. до
01.02.1977 г. - 04 мес. и 04 дни от трета категория труд;
По военна книжка
№074664 от 03.11.1978 г. стаж от редовна военна, служба за периода от
01.10.1978 г. до 30.10.1980 г. - 02 год. 01 мес. и 00 дни от трета категория
труд;
От удостоверение образец У П-З №V-53 от 13.05.2015 г. от осигурител „Хебъртранспорт” АД гр. Пазарджик на длъжност
„шофьор над 12 тона” за периода 1980*г. до 01.02.1981 г. - 23 дни от втора
категория труд;
По удостоверение образец УП-3 № V-53 от 13.05.2015 г. от осигурител 12 год. „Хебъртранспорт” АД гр. Пазарджик на
длъжност „шофьор до 12 тона” за периода от 01.02.1981,г. до 01.09.1981 г. - 04
мес. и 01 дни от трета категория труд;
По удостоверение
образец УП-3 № V-53 от
13.05.2015 г. от осигурител
„Хебъртрансцорт” АД гр. Пазарджик на длъжност „шофьор над 12 тона“ за периода
от 1.09.1981 г.. до 01.12.1982 г. - 11 мес. и 13 дни от втора категория труд;
По удостоверение
образец УП-3 № 9 от 24.05.2015 г. от осигурител „Пролинк” ООД, гр.' Велинград
на длъжност „шофьор-курсист” за периода от 01.12.1982 г. до 24.01.1983 г. - 01
мес. и 23 дни от трета категория труд;
По удостоверение
образец УП-3 № 9 от 24.05.2015 г. от осигурител „Пролинк” ООД, Велинград на длъжност
„шофьор на автобус” за периода от 24.01.1983 г. до 05.06.1986 г. !*г
03 г. 04 мес. и 11 дни от втора категория труд;
По удостоверение образец УП-3 №V-53 от 13.05.2015 г. от осигурител
„Хебъртранспорт” АД гр. Пазарджик на длъжност „шофьор над 12 тона” за периода
от 11.08.1986, г. до 04.06.1987 г. - 09 мес. и 14 дни от втора категория труд;
По удостоверение образец УП-3 №V-53 от 13.05.2015 г. от осигурител „Хебъртранспорт” АД гр. Пазарджик на длъжност
„шофьор над 12 тона” за периода от 04.06.1987 г. до 04.01.1988 г. - 06 мес. от
втора категория труд;
По удостоверение образец УП-3 № V-53 от 13.05.2015 г. от осигурител „Хебъртранспорт” АД гр. Пазарджик на длъжност
„шофьор над 12 тона” за периода от 04.01.1988 г. до 01.11.1991 г. - 03 г. 09
мес. и 01 дни от втора категория труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо
№5516-09-6248# 1 от 03.10.2019 г., издадено от отдел „Обединен осигурителен
архив“ с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил от осигурител „Ихтибар” АД, гр.
Костенец на длъжност „шофьор на ****“ за периода от 01.01.1991 до 01.02.1992-01
месеца от втора категория труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо
№5516-09-6248#! от 03.10.2019 г., издадено от отдел „Обединен осигурителен
архив“ с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил от от осигурител „Ихтибар” АД,
гр. Костенец на длъжност „шофьор на *****” за периода от 01.01.1992 г. до
01.02.1992 г. - 01 мес. от трета категория труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894# 1 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо №55}6-09-6248# 1 от 03.10.2019
г., издадено от отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ
– Кюстендил от осигурител „Ихтибар” АД, гр. Костенец на длъжност „шофьор на
*****“ за периода от 01.02.1992 г. до Ш.03.1992 п - 01 мес. от втора категория
труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо
№5516-09-6248#1 от 03.10.2019 г., издадено от отдел „Обединен осигурителен
архив“ с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендилот от осигурител „Ихтибар” АД, гр.
Костенец на длъжност „шофьор на ***” за периода от 01.03.1992 г. до 01.05.1992
г. 01 мес. и 20 дни. от трета категория труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо
№5516-09-6248# 1 от 03.10.2019 г.,-издадено от отдел „Обединен осигурителен
архив“ с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил от от осигурител „Ихтибар” АД,
гр. Костенец на;длъжност „шофьор на ****” за периода от 01.05.1992 г. до
01.03.1993 г - 09 мес,. и 24 дни от трета категория труд;
по удостоверение
образец УП-13 №5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. и уведомително писмо
№551.6-09-6248# 1 от 03.10.2019 г., издадено от отдел „Обединен осигурителен »
архив“ с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил от от осигурител „Ихтибар” АД,
гр. Костенец на длъжност „шофьор на Шкода” за периода от 01.03.1993 г. до
01.03.1994 г.- 01 год. 00 мес. и 00 дни от трета категория труд;
по осигурителна книжка №5830-001 от 31.01.1995 г. е
зачетен стаж като самоосигуряващо се лице към ЕТ „В.Р.”*** за периода от
01.05.1994до 01.01.2004 г. - 09 мес. 08
мес. 00 дни от трета категория труд;
по осигурителна книжка №5830-001 от 31.01.1995 г. зачетен стаж като самоосигуряващо
се лице към ЕТ „В.Р.”*** за -периода от 2004-г. до 01.01.2006
г. - 02 год. 00 мес. 00 дни от трета категория труд;
по осигурителна книжка № 5830-001 от 31.01.1995 г. е
зачетен стаж като самоосигуряващо се лице към ЕТ „В.Р.”*** за периода от
01,01.2006 r. до 01.01.2012 г.
- 06 год. 00 мес. 00 дни от трета категория труд;
по осигурителна книжка № 5830-001 от 31.01.1995 г. е зачетен
стаж като самоосигуряващо се лице към ЕТ „В.Р.”*** за периода от 0r.01.2012r.^o 16.11.2015 г. -
03 год. 10 мес. 15 дни от трета категория труд;
по удостоверение
образец УП-3 №3 от 16.09.2019 г. от „Автотранс” ЕООД, с. Ивайло на длъжност
„шофьор над 12 тона” за периода от 16.11.2015 г. до 18.04.2017 г. – 01 год. 05' дни и 02 дни от втора категория
труд;
по служебна
бележка №21102-12-549# 1 от 01.10.2019 г. зачетен стаж като самоосигуряващо се
лице към ЕТ „В.Р.”*** за периода от 18.04.2017 г. до 04.03.2018 г. - 10 мес. и
17 дни от трета категория труд;
по удостоверение
образец УП-3 №1 от 17.09.2019 г. от „Кади транс” ЕООД, гр.
Пазарджик
на длъжност „шофьор над 12 тона” за периода от 05.03.2018 г. до 01.04.2019
г.-01 г.00 мес. и 26 дена.
по служебна
бележка №21102-12-549# 1 от 01.10.2019 г. зачетен стаж като самоосигуряващо се
лице към ЕТ „В.Р.”*** за периода от 01.04.2019
до 05.08.2019 г. - 04 мес. и 05 дни от трета категория труд.
Към заявлението
за пенсия жалбоподателят не е представил трудова книжка, от която да е видна
товароподемността на автомобила, който е управлявал. Ha 19.09.2019 г. е изпратено писмо
№2113-12-1278#2 до сектор „Осигурителен архив“ към ТП на НОИ Пазарджик, с което
е изискана информация за товароподемността на автомобила, който, е управлявал
г-н Р. за периода от 01.12.1991 г. до 28.02.1994 г., заявен в образец 13
№5506-09-1894#1 от 24.09.2015 г. Искането е препратено по компетентност
на отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил,
където се съхраняват изплащателните ведомости на осигурителя „Ихтибар” АД, гр.
Костенец. На 03
Д0.2019 г. е изпратено уведомително писмо № 5516-09-6248# 1 от отдел „Обединен
осигурителен архив“ с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил, съгласно който: за
месец декември 1991 г. има данни, че г-н Р. е заемал длъжност ,,шофьор на
******“ за месец ягуари 1992 г. има данни, че г-н Р. е заемал длъжност „шофьор
на ***“ за месец февруари 1992 г. има данни, че г-н Речев е заемал длъжност
„шофьор на Шкода Б. Прицеп“; от месец
март 1992 г. до месец февруари 1994 г. има данни, че г-н Р. е заемал длъжност
„шофьор на ****“. Съгласно уведомителното писмо в предадената разплащателна документация
не се съдържа информация относно товароподемността на управляваните автомобили
и спецификата полагания от лицето труд.
Предвид липсата
на категорични данни относно товароподемността на автомобилите, които е
управлявал, жалбоподателя през процесния период в Ихтибар” АД, гр. Костенец, е
прието че положеният от него труд не попада в регламентираната хипотезата чл.
53а от отменения Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране.
При тези
фактически данни било издадено разпореждане № 2140-12-338 от 06.12.2019 г. на
длъжностно лице при пенсионното осигуряване. Същото било обжалвано от
жалбоподателя пред директора на ТП на НОИ Пазарджик, при което било издадено
оспореното в настоящото производство решение.
По делото в
качеството на свидетели са разпитани св. Л.С. и св. К. Д.. От показанията на
първия свидетел се установява, че е работил в „Автотранс комерс“ от 1972 г.
Заедно с жалбоподателя са карали влекачи „***“ от 19-22 тона до закриване на
предприятието- 90-те години. От показанията на св. Д. се установява, че двамата
с жалбоподателя са започнали да работят заедно
в „Стройрайон“, като св. Данов работил в бригадата около месец и
половина, след което напуснал. Жалбоподателят работил там около година. Съдът
следва да изключи показанията на посочените свидетели от доказателствената маса,
предвид изричната забрана в чл. 104 ал.10 от КСО, категорията труд и дейността
по чл. 69 и 69а от КСО да не могат да се доказват със свидетелски показания.
Като свидетелстват за обстоятелства свързани със заеманите длъжности „зидаро-
мазач“ и „шофьор на камион с ремарке 19-22 тона“, свидетелите се опитват да
докажат категорията труд която е полагал жалбоподателя в съответния период /в
случая втора категория/, което по силата изричната законова забрана е
недопустимо да става с гласни доказателства.
От заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза се установяват техническите
характеристики на товарните автомобили „Шкода“, с които е разполагала
„Хебъртранспорт“ АД. Не може да се установи с точност какви транспортни задачи и какви дестинации са изпълнявали автомобилите. Не може да се установи точно
кой или какъв автомобил е бил зачислен на жалбоподателя.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза се
установява, че съгласно ведомостите за заплати за периодите 26.11.1980-01.12.1982;
11.08.1986-01.03.1994 и 01.05.1976-01.02.1977 г. В.Р. е бил в трудови и
осигурителни отношения с работодателите „Хебъртранспорт“АД, гр. Пазарджик,
„Ихтибар“ АД, гр. Костенец и „Промишлено и гражданско строителство“ ЕООД, гр.
Пазарджик, с изключение на м.11.1991 и месеците 07, 08 и 09/1976 Периодът
м.07-м.12./1987 г. се признава за трудов и осигурителен стаж на лицето съгласно
Решение № 1221/13.11.1987 по гр.д. 1919/1987 г. Лицето не е ползвало неплатен
отпуск за периода повече от 30 календарни дни за година. Ако съдът приеме, че
през посочените периоди, В.Л. е полагал труд втора категория, трудът за целия
му стаж от втора категория ще бъде 16 г.2 м. 3д.
Съдът
кредитира заключенията на депозираните експертизи, тъй като същите са изготвени
от компетентни лица, притежаващи съответните специални знания в областите в
които са им поставени задачите, отговорили са подробно и изчерпателно на
въпросите и са неоспорени от страните. Единствено, съдът не кредитира
заключението на съдебно-икономическата експертиза в частта относно изчисления
на жалбоподателя общ стаж, който може да се признае за положен труд втора категория. Аргументите ще бъдат
изложени по- долу.
Административен
Съд Пазарджик, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и
в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна
следното:
По
допустимостта на жалбата: Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателя на 05.03.2020г. Жалбата е подадена чрез административния орган на
16.03.2020 г., т.е. в 14-дневния срок преклузивен срок по чл. 118 от КСО. Съдът
е сезиран от надлежна страна - адресат на индивидуалния административен акт, с
който се засягат нейни законни права и интереси и следователно е подлежащ на
оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По силата
на §9, ал. 1 от Преходните и
заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият
стаж положен до 31.12.1999 г. при условията на -първа и втора категория труд,
както и при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения, с чл. 1 от
Постановление №75 на Министерския съвет от 1998 г., Правилник за категоризиране
на: труда (ПКТП) съгласно §2 от ЗР Постановление №235/20.10.1998 г., при
пенсиониране се ,признава от съответната категория и при отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 696, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните
условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за
жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т.
1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца
за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Т.е., правото на
пенсия по чл. 69б от КСО се придобива
при следните условия: определена възраст, минимално необходим стаж от първа или
втора категория труд и сбор от възрастта и осигурителния стаж. От
представените по преписката писмени
доказателства, административният орган е изчислил общ осигурителен стаж,
превърнат към трета категория 42 г., 09 мес., 27 дни, от които втора категория
12 г. 01 мес. 00 дни и от трета категория- 27 г. 08 мес. и 19 дни.
Спорът по делото
се концентрира около категорията труд, която е полагал жалбоподателя в
предприятията „Промишлено и гражданско строителство“ ЕООД за периода 01.05.1976
до 01.02.1977 г. и „Хебъртранспорт“ АД Пазарджик и неговите правоприемници в
периодите от 26.11.1980 до 01.12.1982 г., както и от 11.08.1986 до 01.03.1994
г.
Относно първия
осигурител- „Промишлено и гражданско строителство“ ЕООД има издадено
удостоверение образец УП 13 от 20.04.2017 г., в което е зачетена трета
категория труд за 04 м. и 03 дни, като не е отбелязана длъжността, която е
заемал жалбоподателя. Твърденията на последния, че е работил като зидаро- мазач
в посочения период останаха недоказани по делото, поради забраната категорията
труд /която в този случай би била втора, а не трета/ да се доказва със
свидетелски показания- чл. 104 ал.10 от КСО. Затова и съдът изключи показанията
на св. Данов от доказателствения материал, а именно на тях стъпва тезата на
жалбоподателя, че е работил като задаро- мазач.
Не внася повече конкретика и заключението на изготвената по делото
съдебно- икономическа експертиза, която базира изводите си на проверки на
ведомостите за заплати, а в съдебно заседание експертът заяви, че в ПГС е
отбелязано, че жалбоподателят е работил в строителството без длъжност.
Относно другия
осигурител- „Хебъртранспорт“ АД гр. Пазарджик, за част от периода 26.11.1980 до
01.12.1982 г., както и от 11.08.1986 до 01.03.1994 г. е призната втора
категория труд, съгласно приложени по преписката удостоверения, УП-13, където е
отбелязано, че жалбоподателят е работил като „шофьор над 12 т.“ За друга част
от периода обаче в съответните УП-13 е удостоверено, че жалбоподателят е работил
като „шофьор на автомобил до 12 тона“ или „шофьор на Шкода“, без да е отбелязан
тонажа на превозните средства и е признат стаж от трета категория труд. Тези
констатации се оспорват от жалбоподателя в настоящото производство, но въпреки
положените процесуални усилия, твърденията му, че е управлявал през целия
период автомобили над 12 тона останаха недоказани. По аналогични съображения,
по които изключи показанията на св. Д., съдът дерогира и показанията на св.С..
Показанията на последния, че докато е работил с Р. в „Автотранс- комерс“ като
шофьор на *** с ремаркета 19-22 тона не могат да се ползват като годни
доказателства, предвид забраната на чл. 104 ал.10 от КСО. От заключението на автотехническата
експертиза стана ясно, че няма как да се установи точно кой или на какъв
автомобил е работил Р. в „Хебъртранспорт“ АД или неговите правоприемници. В
съдебно заседание, вещото лице уточни, че извън високотонажните автомобили,
дружеството е разполагало и с по- малки транспортни средства. Липсват
документи, удостоверяващи, че през целия период Р. е управлявал автомобил над
12 тона. Дори напротив- в УП- 13 от 13.05.2015 г. изрично е посочено, че в периода 01.02.1981- 01.09.1981 г.,
жалбоподателят е управлявал автомобил до 12 тона и му е признат 4 м.01 дена
трета категория труд.
Дори обаче да се
приеме, че управляваните от Р. автомобили „****“ посочени в УП-13 от 24.09.2015
г. са над 12 тона, отново няма да се получат 15 години трудов стаж втора категория. Към установения
от НОИ стаж от 12 и 01 м. втора категория ще се прибави 2 г., 2 м. 01 дена по
УП-13 от 24.09.2015 г., като общо ще станат 14 г. 03 м. 01 дена и отново стажът
няма да е достатъчен за придобиване на право на пенсия.
Само за пълнота
ще се отбележи, че съдът не възприема заключението на съдебно-икономическата
експертиза в частта, в която е дала общия стаж, който съдът може да признае за
втора категория за периодите 01.05.1976 до 01.02.1977 г. до 26.11.1980 до
01.12.1982 г., както и от 11.08.1986 до 01.03.1994 г. в размер на 16 г. 2 м. и
3 дена. Вещото лице е изчислило периода за календарни дни, а не действително
отработени дни, съгласно потвърдително удостоверение от „Хебъртранспорт“ АД
/л.99 по делото/. Изчисления от вещото лице общ период се разминава със сбора
на осигурителния стаж по представените удостоверения УП-13.
Като краен се
налага изводът, че към датата, към която жалбоподателят е подал заявлението,
същият е нямал положени 15 години труд при условията на втора категория и не е
отговарял на законовите изисквания да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от
закона форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и
целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
При
този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ТП на НОИ Пазарджик
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на
правната помощ в размер на 100/сто/ лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен Съд
Пазарджик,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.Л.Р., ЕГН: ********** *** срещу решение № 1012-12-16*1 /02,03,2020 год на Директора на ТП на
НОИ- Пазарджик, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-12-388/06,12,2019 год. на началника на отдел „Пенсии“ към
ТП на НОИ Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Л.Р., ЕГН:
********** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик град сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба пред Върховния Административен Съд на Република България
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 4157 от 31.03.2021г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД № 2546/2021г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19 от 11.01.2021 г., постановено по административно
дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.