№ 1046
гр. Варна , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20213100500921 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:49 часа се явиха:
на второ четене се явиха:
Въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно
призовано, не се представлява, депозирана е молба по делото.
Въззивникът П. К. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Е.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 9219 от 17.05.2021г. от
въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД чрез юрисконсулт М.С., с
която не възразяват по даване ход на делото в тяхно отсъствие.
Съдът връчва препис от молбата за адвокат Д..
Адв. Д.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1
съгласно Определение № 1505 от 27.04.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
1.въззивна жалба с вх.№ 289431 от 15.12.2020г. на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Дондуков 68, чрез пълномощник юрк Г.Р. срещу
Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д.№ 20459/2019г. по описа на ВРС,
поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта, в която е
отхвърлен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Дондуков 68 срещу ответника П. К. П. с ЕГН от ******, установителен иск с
правно основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ за разликата над
присъдените 4252.96 лева до пълния претендиран размер от 7782.35 лева,
представляващи регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор
за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на
управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица №
085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до
15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. № 11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав
и
2. въззивна жалба с вх. № 290140 от 17.12.2020г. на П. К. П. с Е Г Н
********** с постоянен адрес *****, чрез пълномощник адв. Е.Д. ВАК,
срещу Решение № 261295 от 19.11.2020г. по гр.д. № 20459/2019г. по описа на
ВРС, поправено с Определение № 262649 от 10.03.2021г., в частта, в която е
уважен предявения от ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз
Дондуков 68 срещу ответника П. К. П. с ЕГН от ******, установителен иск с
2
правно основание чл.415 от ГПК във вр.чл.274, ал.2 от КЗ, и е прието за
установено,че ответникът дължи на ищеца на сумата от 4252.96 лв.,
представляваща регресно вземане на застрахователя - ищец срещу виновно
причинилия застрахователното събитие на 08.03.2009г. ответник по договор
за „Гражданска отговорност”, сключен между ищеца и собственика на
управлявания от ответника автомобил със застрахователна полица №
085080108144/16.05.2008г. с период на действие от 16.05.2008г. до
15.05.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.07.2019г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 890.76 лева върху
сумата от 4252,96 лв., за периода от 26.06.2017г. до 19.07.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 5793/25.07.2019г. по ч.гр.д. №
11436/2019г. по описа на ВРС, 41-ви състав и са присъдени разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата си процесуалният представител на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* намира решението за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда,
че сумата, представляваща разликата над присъдените 4252.96 лева до пълния
претендиран размер от 7782.35 лева не се дължи от застрахования по ЗЗ ГО и
причинител на вредата, на осн. чл.274, ал.2 от КЗ (отм.), че същите били
реализирани в резултат от поведението на дружеството и не представлявали
обезщетение. Настоява се, че причина за заплащане на сумата, съотв. за
претендирането й по пътя на регреса, е виновното поведение на водача на
застрахования автомобил, доколкото същия е нарушил императивни норми на
ЗДвП, причинявайки вреди на трето лице, увреждайки негова собственост.
Изтъква се, че застрахователят е платил първоначално помалка сума, в
рамките на приетото от него като размер, а по-високия такъв е платен в
резултат на влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че въззиваемият е бил
привлечен в качество на трето лице помагач по исковите производства, в хода
на които също е настоявал за отхвърляне на предявените претенции. Оспорва
се извода на съда заплатените от застрахователя лихви не се дължат от
делинквента, т.к. не формират обезщетението, като се позовава на
разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ отм., че застрахователят дължи лихви за
3
забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане.
Отговорността на застрахования пред третите лица, произтича от НУ, а при
него длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е
необходима да му се отправя покана за изплащането. Сочи, че съгласно
практиката на ВКС застрахователят има право на регрес срещу застрахования
и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ
отм. Сочи, че съдебните разноски, предмет на регреса, са реализирани в хода
на водените съдебни производства срещу дружеството, на осн.чл.213, ал.1 от
КЗ отм., във връзка с причинените от П.П. вреди на трето лице. Излага се, че
правото на застрахователя е закрепено и в разпоредбата на чл.500, ал.2 от КЗ
(нов). Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на
иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна П. К. П., чрез пълномощник
адв. Евг.Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност и необоснованост на въззивната жалба.
В жалбата си въззивникът П. К. П., чрез пълномощник адв. Евг. Д.
излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение
на материални и процесуалния закон нарушение, и моли за неговата отмяна.
Сочи, че неоснователно не е уважено искането на ответника за отлагане на
делото в о.с.з. на 27.10.2020г. поради смъртта на бащата на ответника; в
първото о.с.з. не е направен окончателен доклад по делото, липсва
произнасяне кои права и обстоятелства се признават и кои се нуждаят от
доказване, как се разпределя доказателствената тежест, не е докладвал в
цялост всички оспорвания и възражения на ответника. Твърди се, че Въпреки
оспорването от страна на ответника на автентичността на представените от
ищеца доказателства - известие за доставяне с отразена на него дата за
получаване -09.06.2017 г., както и известие за доставяне с отразена на негова
дата за получаване -02.10.2017 г., с твърдения на ответника, че и двата
документа не носят негов подпис, и въпреки липсата на ангажирани от ищеца
доказателства да опровергаване на това оспорване, съдът се е позовал в
мотивите на решението си на тези два оспорани документа, като е приел, че
„вероятно" единият бил подписан от майката на ответника, а другият лично
4
от него. Счита се, че съдът не е обсъдил в решението си всички оспорвания и
възражения на ответника по иска и сочените от него основания за това, в т.ч.
всички изложени в отговора на исковата молба факти и обстоятелства, както и
допълнително посочените от ответника в с.з. на 25.08.2020 г. основания и
възражения срещу проекта за доклад и предявения иск, както и не е приложил
последиците от непредставянето от страна на ответника на посочената
Покана за заплатено обезщетение на пострадалото лице - с писмо изх.№ АЗ-
05-272 от 30.05.2009 г. на „ОЗК Застраховане"АД до „Дженерали
застраховане"АД. Твърди се, че съдът се е позовал на неотносими към
процесния казус разпоредби от отменения КЗ, както и не е съобразил с
обвързващата страните по настоящото дело сила на мотивите съобразно
чл.223, ал.2 от ГПК на влязлото в сила решение от 06.08.2014 г. по гр.д. №
1122/2014 г. на СРС, и това постановено по в.гр.д. 5265/2015 г. на СГС
относно възражението за погасителна давност и началния момент на
изискуемостта на главното вземане и това за лихви. Оспорват се изводите на
съда за прилагане на 5-год.давностен срок, считано от момента на плащането
от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Счита се, че при
действието на чл. 229 КЗ (отм.) в съдебната практика е залегнал и изводът, че
началният момент на погасителната давност за този иск е не моментът на
плащането от застрахования делинквент на увреденото лице, а моментът на
настъпване на застрахователното събитие. Аргументът за това е, че
отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата
си от сключения договор за застраховка „гражданска отговорност" за разлика
от неговата отговорност на делинквент към увредения за причинените му
вреди, която е на деликтно основание, като за разлика от общата разпоредба
на чл. 114 ЗЗД, при застраховките законодателят не свързва началото на
давностния срок с изискуемостта на вземането, а със застрахователното
събитие. Отделно се сочи, че сумата от 890.76 лв. е платена от ищеца само и
единствено поради собственото му недобросъвестно поведение, респ. същата
сума не подлежи на репариране от ответника и тази сума няма никаква връзка
с процесното ПТП от 08.03.2009г., и отделно от това - са погасени поради
изтичането на 3-годишната давност за плащане. Настоява се отмяна на
постановеното решение в обжалваната част с присъждане на разноски,
сторени в двете инстанции.
5
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* депозира писмен отговор, в който
развива доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Във връзка с въведените от въззивника П. К. П., чрез пълномощник адв.
Евг. Д., възражения за допуснати процесуални възражения : Въззивният съд
не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа
обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд
дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат
тези процесуални действия по посочване на относими за делото
доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В хода на извършената от въззивния съд проверка не се установяват
твърдяните от страната нарушения на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд е съставил проект на доклад и е обективирал
същия в Определение № 4936 от 02.04.2020г. Изготвеният проект на доклад е
подробен и съдържа императивните изисквания чл.146, ал.1 от ГПК като в
него са посочени твърденията и възраженията на страните по делото,
разпределена е доказателствената тежест и кои обстоятелства се определят за
безспорни. В проведеното на 25.08.2020г. първо открито съдебно заседание по
гр. дело № 20459/2019г. по описа на Районен съд Варна,
първоинстанционният съд е взел предвид становището на страните по
изготвения проект на доклад, изменил е същия по искане на въззивника, а
именно посочил е, че е налице спор по отношение на правоспособността на П.
К. П. към 08.03.2009г. (датата на процесното ПТП), уважил е още едно
доказателствено искане на въззивника и е приел проекта на доклад, с
направеното изменение, за окончателен.
На следващо място, в съгласие с разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК
6
съдът следва да отложи делото, ако страната и пълномощникът й не могат да
се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Ангажираните от процесуалния представител на ответника доказателства –
постановление за назначаване на експертиза по ДП №140/2020г. по описа на
ОСлС при ОП гр.Варна и два броя документи на чужд език без надлежен
превод на български език, не попадат под сочената хипотеза за отлагане на
съдебното производство.
Останалите възражения се отнасят до произнасяне на
първоинстанционния съд по същество на иска.
Следователно не са налице извършени от исковия съд процесуални
нарушения, които да налагат даване на указания на страните или повтаряне на
извършени действия.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 9219 от 17.05.2021г. от
въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрисконсулт М.С., с
която поддържат изцяло въззивната жалба и отговора на въззивна жалба.
Нямат нови доказателства и изразяват становище по същество. Молят за
разноски и правят възражение за прекомерност на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение.
Адв. Д.: Поддържаме нашата жалба. Подробно сме посочили основания,
съдебна практика и пороците на първоинстанционното решение, което сме
поискали в тази част, в която сме обжалвали съдът да я отмени, тъй като
считаме същото за незаконосъобразно. Поддържаме възражението срещу
въззивната жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Подробно сме
изложили също основания защо считаме жалбата за неоснователна. Такива
твърдения, които се навеждат за първи път в жалбата „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не са правили в първоинстанционното производство и
отделно от това между страните са налице мотиви, които са задължителни за
тях по влязлото в сила решение по отношение на давността, която трябва да
прилагат за процесното вземане.
Няма да сочим доказателства. Представям опис на разноските. Отдолу
съм посочила и за първата инстанция, които искаме да ни присъди съда при
уважаване на жалбата.
7
С оглед молбата на въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
от 17.05.2021г. съдът констатира, че в същата страната не прави искане за
събиране на нови доказателства нито твърди нови обстоятелства във връзка
със спора, поради което и с оглед на изявлението на явилата се страна ,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Моля да уважите нашата жалба на основанията, които сме
посочили и които изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства
от първа инстанция. Моля Ви да отхвърлите жалбата на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и на основанията, които също подробно сме посочили,
като ни присъдите разноските за защита по двете жалби.
Моля да ми дадете срок, след като се запозная подробно със
становището, което сега получавам по същество на спора, да представя
писмени бележки ако нещо по-различно са твърдели.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника П. К. П. чрез адвокат Д. в
едноседмичен срок от днес да представи писмена защита по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:54
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8