Определение по дело №83/2018 на Апелативен съд - Пловдив

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 355

                                         гр. Пловдив,  23.08.2018 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и осемнадесета година в състав

                                               Председател: Славейка Костадинова

                                               Членове : Величка Белева                                                                  Цветелина Георгиева

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева ч.т.д. № 83/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Обжалва се с частна жалба вх. № 38 981/28.12.2017 г. от  „ Б.М. „ ЕООД ***, ЕИК ********Определение № 1918 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив, търговско отделение, ХII състав, с което на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания е оттеглено изцяло издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004 и е постановено на молителя „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * да се издаде Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост  в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe  IV към Регламента / ЕО / № 805/2004. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на определението и иска неговата отмяна и оставяне без уважение молбата за оттегляне на издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г.

         Депозиран е от „ П.Е.В. „ АД – гр. П. отговор за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба.

         Съдът установи следното:  

         Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „ Б.М. „ ЕООД ***, ЕИК ********против „ Е.Б.В. „- гр. А., Х.и „ П.Е.В. „ АД – гр. П., Р.Ч.искове за парични суми – главница и неустойка, на договорно основание. Ищецът се е легитимирал като носител на вземанията в качеството си на цесионер по договор от 14.12.2015 г. с цедент „ Б.„ ЕООД – гр. С., ЕИК ********. С този договор цедентът му е прехвърлил вземанията си към длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД – гр. С., ЕИК ********, произтичащи от сключен между тези две дружества договор за строителство от 09.06.2006 г., решение по арбитражно дело № 448/2009 г. на АС при БТП – С. и издаден от СГС по т.д.№ 703/2010 г. изпълнителен лист от 16.03.2010 г. С договор от 15.12.2015 г., сключен между цесионера „ Б.М. „ ЕООД от една страна и ответниците „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. от друга страна е подписан договор за встъпване в дълг, с който на основание чл. 101 от ЗЗД ответните дружества встъпват като солидарно и неограничено отговорни съдлъжници с първоначалния „ Е.Г.П.„ ЕООД – гр. С. за дълга й към ищеца – цесионер „ Б.М. „ ЕООД *** съгласно договора за цесия от 14.12.2015 г. като се задължават да го платят по негова банкова сметка ***.12.2015 г., а в случай на неизпълнение на това им задължение се задължават и за неустойка към кредитора – ищец. Представен е също и сключен между ищеца „ Б.М. „ ЕООД  и ответниците „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. договор за спогодба от 23.12.2015 г.. С него страните се съгласяват че задълженията на „ Е.Г. П.„ ЕООД към кредитора „ Б.М. „ ЕООД, за които „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. са солидарно и неограничено отговорни по силата на договора за встъпване в дълг от 15.12.2015 г. не са изпълнени. Страните признават  че към датата на договора за спогодба задължението на „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. към „ Б.М. „ ЕООД възлиза на сумата 1 127 762 евро / чл. 5 от договора /, че ако заплатят в срок до 31.12.2015 г. чрез банков превод по сметка на кредитора сума в размер на 1 000 000 евро отношенията между тях ще се считат за изцяло уредени като разликата до пълния размер на признатото задължение ще се счита недължима – чл. 8 от спогодбата. Съгласно чл. 9 в случай на неизпълнение се дължи изцяло сумата по чл. 5 от договора, ведно с неустойка в размер на 0,1% върху  непогасения остатък от дълга за всеки ден забава.

Твърди се в исковата молба че към момента на предявяването й – 18.02.2016 г., са дължими от ответниците на горепосочениите основания главница от 757 762, 69 евро и неустойка от 370 000 евро и се претендира осъждането им да я заплатят солидарно на ищеца.     

Делото е приключило със спогодба между страните, одобрена от съда с определение, постановено в съдебно заседание от 18.04.2016 г., според която ответниците се задължават да заплатят солидарно на ищеца  сумата 1 000 000 евро с левова равностойност 1 955 830 лв., произтичаща от горепосочените договор по чл. 101 от ЗЗД от 15.12.2018 г. и договора – спогодба към него от 23.12.2015 г., както и направените от ищеца съдебни разноски. Спогодбата от страна на ответните дружества – длъжници е подписана от представляващ Л.с посочено качество директор, а в съдебното заседание, в което е одобрена от съда те са били представлявани от адвокат К.К.на основание пълномощни с упълномощител също Л.– лист 43 и 44 от първоинстанционното дело. От данните по това дело и конкретно от представените извлечения от търговски регистър относно вписаните за ответните дружества обстоятелства се установява че Л.е единствен управител, представляващ и извършващ самостоятелни правни действия на и за ответника „ П.Е.В. „ АД – гр. П. - което дружество е с едноличен собственик другия ответник „ Е.Б.В. „ – А. / извлечението е към дата 16.12.2015 г. /, но по отношение на „ Е.Б. В. „ АД Л.няма самостоятелни правомощия и представителни права, а действа съвместно с друг член на борда на директорите - посочени в извлечението към дата 11.09.2015 г., съгласно Устава на дружеството.    

По поредна молба на ищеца от 08.08.2017 г. е издадено  Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложение II на Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание за безспорни вземания досежно вземанията, предмет на сключената между страните и одобрената от съда спогодба по делото.

Удостоверението е оттеглено / обезсилено / на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 т.1 б.“б“ от Регламент / ЕО / № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейски изпълнително основание при безспорни вземания по молба на длъжника „ П.Е.В. „ АД – гр. П.. Намерено е за основателно поддържаното от него възражение че доколкото от представените към молбата му доказателства се установява че първоначалния главен длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД е с открито производство по несъстоятелност, в което процесното вземане е било предявено от първоначалния кредитор „ Б.„ ООД още на 01.07.2011 г. – преди договора за цесия, и прието то не се касае за безспорно вземане, попадащо в приложното поле на Регламента / ЕО / № 805/2004, тъй като чл. 2 б.“б“ от него разпорежда че той не се прилага за производства, свързани с обявяването на дружества в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства. Прието е да е без значение че ответниците по настоящото дело са дружества, различни от първоначалния длъжник „ Е. Г. П.„ ЕООД/ в несъстоятелност /, които са се задължили към кредитора – цесионер „ Б.М. „ ЕООД на самостоятелно основание –сключен между тях договор по чл. 101 от ЗЗД, тъй като се касае за едно и също главно притезание, предмет на образувано вече производство по несъстоятелност.

Поддържа се в частната жалба този извод на съда да е неправилен. Поддържа се че предявяването на вземането от цедента срещу главния длъжник в образуваното срещу него производство по несъстоятелност не засяга правата на цесионера като кредитор към другите солидарни длъжници. Няма пречка той да предприеме действия срещу тях за удовлетворяване на притезанията си в отделно, самостоятелно производство, различно от производството по несъстоятелност. Поддържа се също така че определението е постановено при съществени процесуални нарушения, съставляващи сами по себе си основание за неговата отмяна. Нарушението е в това че не е изпратен на кредитора препис от молбата на длъжника за оттегляне на издаденото удостоверение/сертификат по приложение II от Регламента № 805/2004 г., с което е накърнено основното и гарантирано  от закона негово право на защита, чието нарушаване е винаги съществено. Поддържа се на първо място частната жалба да е допустима. Аргументите са че в практиката си ВКС приемал / цитирани определения на ВКС / че разпорежданията на съда, с които се отказва  молба за издаване на удостоверение/ сертификат по чл. 619 ал. 1 от ГПК  – към които разпореждания се числят и определенията за оттегляне на вече издадено такова удостоверение, подлежат на триинстанционен контрол, като в част от цитираната практика се приемало че тези актове попадат в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т. 1 / преграждащи актове /, а в друга част – че са в приложното поле на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК / актове, разрешаващи по същество или преграждащи други производства, свързани с основното /. Като аргумент в насока допустимост на частната жалба се поддържа също и че трайно установената практика на ВКС/ цитирано съдебно решение № 294/13.11.2012 г. по гр.д. № 33/2012 г., III г.о. / приема да подлежат на самостоятелно обжалване и триинстанционен контрол и разпорежданията в производство по чл. 622 от ГПК – за които според жалбоподателя законът също не предвиждал възможност за обжалване, като такава не била предвидена и в самия регламент – Регламент / ЕС / № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.  

В депозирания отговор на частната жалба се поддържа тя да е недопустима поради необжалваемост на атакуваното определение, както и  поради липса на правен интерес – въз основа на определението си първоинстанционния съд е издал Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост  в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe  IV към Регламента / ЕО / № 805/2004, въз основа на което чешкия съдебен изпълнител е прекратил образуваното по  издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004  изпълнително производство. В случай че частната жалба се приеме за допустима се поддържа тя да е неоснователна, тъй като от въззиваемия е подадена към настоящия момент и конкретно през месец февруари 2018 г. молба за отмяна на определението на първоинстанционния съд от 18.04.2016 г., с което е одобрена спогодбата между страните, от което следвал извод че вземането на ищеца „ Б.М. „ ЕООД  е вече оспорено, т.е. то не се явява безспорно и  като така е извън приложното поле на Регламента / ЕО / № 805/2004.     

С Определение № 130, постановено по делото на 20.03.2018 г. въззивният съд е приел частната жалба за недопустима поради необжалваемост на атакуваното първоинстанционно определение и я е оставил без разглеждане. С Определение № 361/30.07.2018 г. по ч.т.д. № 1338/2018 г. на ВКС, I т.о. въззивното определение е отменено с подробно изложени съображения за обжалваемост на първоинстанционния съдебен акт и делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба. С оглед което доводите за нейната недопустимост поради необжалваемост на атакуваното определение на първостепененния съд не следва да се коментират, съответно и възраженията срещу тях. Налице е стабилизиран съдебен акт на върховната инстанция че определението подлежи на въззивно обжалване. Не е налице и твърдяната от въззиваемия в отговора на частната жалба липса на правен интерес. Частната жалба също така е в срок, от надлежна страна, внесена е и дължимата ДТ. Следователно е допустима.

Разгледана по същество жалбата  е основателна.

Както се каза по горе производството по чл. 10 ал. 1 б. „б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004 за оттегляне на издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента е инициирано от ответника длъжник „ П.Е.В. „ АД – гр. П. с молба вх. № 34681/18.11.2017 г. чрез адвокат Ж.Я. като надлежен процесуален представител на молителя - съгласно представеното пълномощно и извлечение от 08.11.2017 г. от търговски регистър относно актуалното състояние на „ П.Е.В. „ АД – гр. П. / лист 348 – 349 и лист  391 – 393 от първоинстанционното дело/. С  обжалваното първоинстанционно определение е оттеглено издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента на основание чл.2 ал. 2 б. „б „ от Регламента – поради неговата неприложимост за производства по обявяване на дружества в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства. В тази насока е прието за основателно поддържаното в молбата на длъжника „ П.Е.В. „ АД – гр. П. че след като първоначалния главен длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД е с открито производство по несъстоятелност, в което процесното вземане е било предявено от цедента „ Б.„ ООД още на 01.07.2011 г., то е налице хипотезата на чл. 2 ал. 2 б. „б „ от Регламента. Прието е да е без значение че ответниците по настоящото дело са дружества, различни от първоначалния длъжник „ Е. Г. П.„ ЕООД/ в несъстоятелност /, които са се задължили към кредитора – цесионер „ Б.М. „ ЕООД на самостоятелно основание –сключен между тях договор по чл. 101 от ЗЗД, тъй като се касае за едно и също главно притезание, предмет на образувано вече производство по несъстоятелност.

Този извод на съда е неправилен, съответно основателни са поддържаните в частната жалба доводи срещу него. Предявяването на вземането преди договора за цесия от първоначалния кредитор в производството по несъстоятелност срещу първоначалния длъжник „ Е. Г. П.„ ЕООД през 2011 г. не е пречка цесионера да образува исков процес за вземането и срещу солидарно задължилите се към него с договора от 15.12.2015 г. по чл. 101 от ЗЗД ответници „ Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П., съответно отговорността им съгласно този договор да бъде ангажирана. Такава пречка би бил само факта на удовлетворяване на вземането от първоначалния длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД, който не се установява – не се и твърди, да е настъпил в производството по неговата несъстоятелност и изобщо. Факта на предявяването на вземането в това производство не обуславя извод че настоящото исково производство срещу солидарните съдлъжници „Е.Б. В. – гр. А. и „ П.Е.В. „ АД – гр. П. е свързано с производството по несъстоятелност на „ Е.Г. П.„ ЕООД по смисъла чл. 2 ал. 2 б. „ б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания поради което и регламента в случая да е неприложим.             

Неоснователни са и останалите изложени в молбата на „ П.Е.В. „ АД – гр. П. аргументи  за оттегляне на издаденото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004. Производството не е арбитражно – подобен извод не следва от факта че задължението на „ Е. Г. П.„ ЕООД към цедента „ Б.„  ЕООД – гр. С. е било установено с арбитражно решение по арбитражно дело № 448/2009 г. на АС при БТП – С., по което издаден от СГС по т.д.№ 703/2010 г. изпълнителен лист от 16.03.2010 г. Международно компетентен по спора е български съд –  Раздел II чл. 7 ал. 1а от Регламент / ЕС / № 1215/2012 г., възражението процеса по делото да е бил симулативен е голословно и неоснователно. Предходни откази по молбата на ищеца за издаване на удостоверението, съставляващо подлежащ на изпълнение в друга държава - членка изпълнителен титул за съдържащото се в него притезание, издаден по европейско изпълнително основание за беспорни вземания не съставляват процесуална пречка за депозиране на последващи молби за издаване на такова, съответно и за издаването му. Не е такава пречка и издадения от СГС по т.д.№ 703/2010 г. изпълнителен лист от 16.03.2010 г. по горецитираното арбитражно решение по арбитражно дело № 448/2009 г. на АС при БТП – С. в полза на цедента „ Б.„ ЕООД срещу първоначалния длъжник „ Е.Г. П.„ ЕООД. Изискванията на Регламент / ЕО / № 805/2004 г. за издаване на изпълнителен титул по европейско изпълнително основание в настоящия случай са: Решението да е с предмет безспорно вземане; Решението да подлежи на изпълнение в държавата – членка по произход; Решението да не противоречи на разпоредбите за подсъдност, визирани в Глава II, раздели 3 и 6 от Регламент / ЕО / № 44/2001; Съдебната процедура да е изпълнена съгласно изискванията в Глава III от Регламент № 805/2004 – чл. 6 ал. 1 а – в от Регламента. Всички тези изисквания по отношение на депозиралия молбата по чл. 10 ал. 1, б.“ б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004   длъжник „ П.  Е.В. „ АД – гр. П. са изпълнени -  вземането е безспорно по смисъла на чл. 3 ал. 1 б. „а „ от Регламента, решението подлежи на изпълнение в държавата – членка по произход, няма нарушение на разпоредбите на Глава II, раздели 3 и 6 от Регламент / ЕО / № 44/2001, съдебната процедура е изпълнена съгласно изискванията на Глава III от Регламент № 805/2004 – по отношение на  „ П.Е.В. „ АД – гр. П.. Безспорния характер на вземането към длъжника „ П.  Е.В. „ АД – гр. П. е несъмнено установен в проведения исков процес по делото, приключило с одобрена от съда спогодба, поради което неоснователно е поддържаното в отговора на частната жалба че сега подадената от него - през месец февруари 2018 г., молба за отмяна на определението на първоинстанционния съд от 18.04.2016 г. за одобряване на спогодбата обоснова извод че вземането не е било безспорно и  като така е извън приложното поле на Регламента / ЕО / № 805/2004. Следователно не е налице основанието на чл. 10 ал. 1 б. „б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004 за оттегляне - по отношение на  молителя „ П.  Е.В. „ АД – гр. П., на издаденото по делото Удостоверение / Сертификат / от 12.09.2017 г. по Приложение II  Регламент / ЕО / № 805/2004 за въвеждане на европейско изпълнително основание по безспорни вземания, съответно обжалваното определение № 1918/23.11.2017 г. за неговото оттегляне по отношение на това дружество е неправилно и като така следва да се отмени и молбата на длъжника „ П.  Е.В. „ АД – гр. П. като неоснователна в тази й част следва да се остави без уважение. В останалата му част, с която Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. е оттеглено изцяло – тоест и по отношение на длъжника „ Е.Б. В. „ АД – гр. А., определението следва да се обезсили като недопустимо.  От този ответник не е депозирано искане за оттеглянето му. Солидарните длъжници не са необходими и задължителни другари, поради което всеки от тях действа самостоятелно, неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите. Извършените от един от обикновените другари процесуални действия нямат значение и не ползват неизвършилия тези действия другар. Тоест „ П.  Е.В. „ АД – гр. П. няма процесуална дееспособност да иска обезсилване на удостоверението изцяло – и по отношение на солидарния съдлъжник „ Е.Б. В. „ АД, поради което молбата му по чл. 10 ал. 1 б. „б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004  в частта й, с която се иска оттегляне изцяло на издадения изпълнителен титул – и по отношение на „ Е.Б. В. „ АД се явява недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено.. С оглед което е без значение и не се коментира от съда дали по отношение на „ Е.Б. В. „ АД – гр. А. са изпълнени горепосочените изисквания на Регламента / ЕО / № 805/2004 за удостоверяване на одобрената от съда спогодба като европейско изпълнително основание за безспорно вземане и конкретно изискванията на чл. 13 – чл. 17 от Глава III – предвид казаното по горе че тази процедура не е изпълнявана спрямо надлежен представител на „ Е.Б. В. „ АД. Без значение е и дали писмените доказателства, представени с молбата на ищеца „ Б.М. „ ЕООД, въз основа на която е издадено Удостоверението /Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложение II от Регламента / ЕО / № 805/2004 преодоляват неизпълнението на минималните изисквания по смисъла на чл. 18 от Регламента.  

Предвид изложените съображения Съдът       

 

                               О    П   Р   Е  Д   Е   Л   И

 

Отменя Определение № 1918 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив, търговско отделение, ХII състав в частта, с която на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 т. 1 б. „б“ от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания е оттеглено по отношение на „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив и е постановено на молителя „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * да се издаде Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост  в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe  IV към Регламента / ЕО / № 805/2004, вместо което Постановява:

    Отхвърля молба вх. № 34681/16.11.2017 г. на  „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * чрез процесуалния представител адвокат Ж.Я. в частта й за оттегляне по отношение на търговско дружество„ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * на основание чл. 10 ал. 1 б. „ б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания на издаденото по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, търговско отделение, ХII състав Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив и за издаване на молителя „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост  в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe  IV към Регламента / ЕО / № 805/2004.

Обезсилва Определение № 1918 от 23.11.2017 г., постановено по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив, търговско отделение, ХII състав в частта, с която на основание чл. 619 ал. 4 от ГПК във вр. чл. 10 т. 1 б. „б“ от Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания е оттеглено изцяло – тоест и по отношение на „ Е.Б. В.“, *– гр. А., Х.издаденото по делото Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламент / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив и Прекратява производството по молба вх. № 34681/16.11.2017 г. на  „ П.Е.В. „ АД – гр. П., с идентификационен номер / ICO / * чрез процесуалния представител адвокат Ж.Я. в тази й част - за оттегляне по отношение на търговско дружество  „ Е.Б. В.“, *– гр. А., Х.на основание чл. 10 ал. 1 б. „ б „ от Регламент / ЕО / № 805/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания на издаденото по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, търговско отделение, ХII състав на Удостоверение/Сертификат от 12.09.2017 г. по Приложения II на Регламента / ЕО / № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за вземанията, предмет на одобрената съдебна спогодба от 18.04.2016 г. по т.д. № 110/2016 г. на Окръжен Съд – Пловдив и за издаване на  Удостоверение/ Сертификат за липса на изпълняемост  в съответствие и по образеца, съдържащ се в Приложениe  IV към Регламента / ЕО / № 805/2004.

   Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                    

   Председател:                      Членове: 1.                2.