Определение по дело №341/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 149/18.11.2013 г., постановено по гр. д. № 80/2013 г. З. районен съд е разрешил издаването на задграничен паспорт от Областна Д. „Полиция”, гр. С., на детето Ж.С.Ч., само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч., както и е дал разрешение на детето Ж.С.Ч. да пътува за Р. Р., само със съгласието на майката А.-В. П., без да е необходимо съгласието на бащата С. М. Ч., за срок от три години, считано от влизане в сила на решението. С решението ответникът С. Ч. е осъден да заплати на ищцата А.-В. П. сумата от 360 лв., представляваща деловодни разноски. Съдът е отхвърлил искането по чл. 127а, ал. 4 от СК за допускане на предварително изпълнение на постановеното решение.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът по иска С. Ч. е депозирал пред С.ския окръжен съд, въззивна жалба. Пред настоящата инстанция производството е образувано по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК въз основа на определение № 278/11.02.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 148/2014 г. по описа на П.апелативен съд, с което е постановено разглеждането на производството по въззивната жалба на С. Ч. да бъде извършено от К. окръжен съд.

Във възивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и поради необоснованост. Изложени са твърдения за това, че първоинстанционният съд изградил изводите си въз основа на мотиви, изложени от друг съдебен състав по друго дело с различен предмет, и базирайки се на доказателства, събрани по друго дело. Излагат се доводи, че постановяването на съдебния акт в отклонение на правилата, изискващи в мотивите му да бъдат изложени съображения относно предмета на спора, да бъдат обсъдени представените и приети по делото доказателства и да бъде посочено кои от установените с тези доказателства факти имат значение за спора и какви са приетите от съда въз основа на тези факти изводи, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на въззивното производство и е основание за връщането на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Въззивникът твърди, наред с това, че районният съд, в нарушение на нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, не обсъдил релевантните по делото факти, с които е бил сезиран, а се позовал на такива, събрани по друго съдебно производство с различен предмет на доказване. Жалбоподателят навежда и доводи, че необходимостта от възстановяване на връзката между майката и детето, не е предмет на доказване в производството по чл. 127а, ал. 2 от СК, тъй като това производство охранява интересите на детето, а не на майката. В жалбата се излагат също и съображения, че при липсата на доказателства за постоянен и настоящ адрес на майката в Р.Р. не ставало ясно как ще бъде осъществяван режимът на лични отношения на бащата с детето. Не били представени, освен това, доказателства относно обстоятелството докъде в Р.Р. ще пътува детето и относно това дали пътуванията му извън територията на Р. Б. са в негов интерес. Излагат се и твърдения, че майката има намерение да изведе детето в неустановена държава или адрес, тъй като същата няма постоянен адрес в Р. и постоянно пътува по света – в И., в И. и т.н. Жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд не се е съобразил с интересите на детето, не е взел предвид представения по делото социален доклад и не е отчел обстоятелството, че не са налице конкретни причини, които да наложат пътуване на детето в чужбина, и съответно даване на разрешение за това по конкретен повод. В жалбата се набляга и на констатациите, изложени в социалния доклад, относно възможността на бащата да полага грижи за детето, силната емоционална връзка между него и детето, респективно липсата на такава между детето и майката, относно липсата на изразено от страна на бащата несъгласие детето да гостува на майка си в Р. Р. при предварителна определеност на продължителността и мястото на престоя. На следващо място, в жалбата се сочи също и че по делото не са налице никакви доказателства, които да водят до извода, че действията на бащата са в разрез с интересите на детето, а освен това самият той настоявал за поддържане на пълноценна връзка на детето и с двамата родители, като по негово искане бил сформиран екип от психолози, който да го подготви за предаването му на майката в изпълнение на съдебно решение на ВКС. Въззивникът навежда и доводът, че детето не може да преодолее настъпилото между него и майката отчуждение, поради което не е в негов интерес издаването на паспорт без съгласието на бащата с цел трайното напускане на социалната среда, в която то расте и се чувства пълноценно. Сочи и като допълнителен аргумент необходимостта от продължаване на работата на психолозите и социалните работници с детето с цел да му помогнат в пълна степен да възстанови прекъснатата връзка с майката, което било абсолютно необходимо за детето, но към настоящия момент – невъзможно. Предвид изложените съображения жалбоподателя намира, че не са осъществени предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, с оглед на което иска първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е разрешено издаването на задграничен паспорт от ОДП, гр. С., на детето Ж.Ч. само със съгласието на неговата майка и законен представител А. П., и му е разрешено да пътува за Р. Р. само със съгласието на неговата майка и без съгласието на баща му, за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от ответницата по жалбата - А.-В. П., е постъпил отговор, в който се излагат доводи относно правилността на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът Ч., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемата П., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

По делото е постъпил и e приет писмен доклад на Д. „С. подпомагане”, гр. З. В съдебно заседание е изслушан социалният работник, изготвил доклада – Е.К.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

З. районен съд е сезиран с молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, съдържаща искане за заместване на липсващото съгласие на бащата С. Ч. за издаване от ОДП, гр. С., на паспорт на малолетното дете Ж.С.Ч., и за разрешаване многократно извеждането на детето от Г., Р.Б. в гр.К., Р. Р., без съгласието на бащата С. Ч..

В обхвата на така очертаната правна рамка, в производството е безспорно установено, че родители на малолетното дете Ж.Ч. са въззиваемата А.-В. П. и въззивникът С. Ч.. Това обстоятелство е видно от представеното по делото удостоверение за раждане Серия ВР № *, издадено на 04.08.2007 г., въз основа на акт за раждане № *г. на Община С..

От приложеното по делото писмо с изх.№ РЯ-4717/03.04.2014 г. на ОДМВР, гр.С., се установява, че на детето Ж.С.Ч. е бил издаден паспорт № *********/06.06.2008 г., с валидност до 06.06.2013 г., както и че на 23.01.2012 г. същият е бил обявен за „невалиден” в НАИФ НРБЛД, на основание, подадена от бащата С. Ч., декларация по чл.17 от Правилника за издаване на българските лични документи.

Не се спори в производството и относно обстоятелството, че бракът между А.-В. П. и С. Ч. е прекратен по вина на Ч. с решение № 96/19.05.2012 г. по гр. д. № 439/2011 г. по описа на З. районен съд. Видно от посоченото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Ч. на майката А.-В. П. с местоживеене - гр.К., бУ.Н.Т.” № *, бл.*, ап.*, Р.Р., като е определил режим на лични отношения между бащата и детето - по местоживеене на детето, всяка последна събота и неделя от месеца, от 9.00 ч. до 17.00 ч., както и един месец през лятото, когато годишните отпуски на родителите не съвпадат. Посоченото съдебно решение е влязло в сила, тъй като с определение № 1103/01.10.2013 г. по гр. д. № 3727/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. не е допуснато касационно обжалване на потвърждаващото го решение на С.ския окръжен съд № 110/27.03.2013 г. по гр. д. № 302/2012 г. /отменителната част на въззивния съдебен акт касае единствено момента, от който следва да започне заплащането на присъдената издръжка/. В тази връзка, следва да се посочи, че представеното в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция решение № 20/06.02.2014 г., постановено по гр. д. № 368/2013 г. по описа на Златоградския районен съд, с което упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Ч. е предоставено на бащата С. Ч., и е определен режим на лични отношения между майката и детето - по местоживеенето на детето в Г., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 9.00 ч. до 17.00 ч. и един месец през лятото, когато годишните отпуски на родителите не съвпадат, както и десет дни през пролетната ваканция на детето, не е влязло в сила към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство, и като такова не следва да бъде обсъждано.

Страните не спорят, а и се установява от ´редставения по делото социален доклад на Д. „С. подпомагане”, гр. З., че цитираното, влязло в сила съдебно решение не е изпълнено, и към настоящия момент малолетното дете Ж.Ч. продължава да живее с баща си С. Ч. в гр. Н..

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. Съобразно нормата на чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. При липса на общо съгласие спорът следва да се реши от съда. Съгласно задължителната съдебна практика съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като това не е в интерес на детето. Безспорно детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите му. В случаите когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето следва се преценява от съда във всеки конкретен случай. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС, а именно: решение № 446/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., по описа на ІV г. о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., по описа на ІV г. о., решение № 982/15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., по описа на IV г. о., решение № 236/30.06.2010 г. по гр. д. № 4549/2008 г., по описа на IV г. о., решение № 669/26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г., по описа на III г. о. и др.

Изхождайки от изложеното до тук, всъщност предметът на спора в настоящото производство се свежда до това налице ли е интерес и необходимост за малолетното дете Ж. да пътува до Р. Р. при неговата майка и съответно в този смисъл, да бъде ли заместено отсъстващото съгласие на бащата за издаване на паспорт на детето, за да може то да напуска пределите на Р. Б. в поисканата посока. За да отговори на така поставените въпроси с оглед постановената съдебна практика, настоящият въззивен съд съобрази, че с влязлото в сила решение № 96/19.05.2012 г., постановено по гр. д. № 439/2011 г., З. районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Ч. на майката А.-В. П. и е определил местоживеенето на детето - гр.К., бУ.Н.Т.” № *, бл.*, ап.*, Р.Р.. Съобрази също, че влязлото в сила съдебно решение не е изпълнено и към настоящия момент малолетното дете Ж.Ч. продължава да живее с баща си С. Ч. в гр. Н.. Съдът съобрази разбира се и представения по делото социален доклад, съгласно който Ж.Ч. е записана като ученичка в първи клас в СОУ „Св. Св. К. и М.”, гр. Н., за учебната 2013/2014 година, че същата редовно посещава учебните занятия, че бързо и лесно се адаптира към училищната среда, че си е изградила приятелско обкръжение, че въпреки малката си възраст се справя добре с усвояването на новите знания. Но прочита на социалния доклад, а и разпита на социалния работник в съдебно заседание, установяват и че емоционалната връзка между детето Ж.Ч. и майката А.-В. П. е била нарушена. Или казано в обобщение в производството се установява наличие на неизпълнено съдено решение, с което със сила на присъдено нещо е определен по отношение на детето Ж. режим на упражняване на родителските права, определено е местоживеенето на детето и е определен режим на лични отношения с другия родител. Не е спорно в производството, че родителите живеят в две различни страни на Европейския съюз. Упражняването на правата и задълженията на всеки от двамата родители безспорно е свързано с необходимостта на детето да бъде издаден паспорт и то да може да бъде извеждано от Р.Б. в посока Р.Р., както и да бъде извеждано от Р.Р. в посока Р.Б.. Т.е. за настоящия съд направените вече констатации, имащи императивен характер /влязло в сила решение/, сами по себе си вече обосновават наличието на изискуемия се за детето интерес да бъде разрешено издаване от ОДП, гр. С., на паспорт, само със съгласието на майката А.-В. П., като бъде заместено липсващото съгласие на бащата. Така установеният интерес обосновава и даването в производството на разрешение за пътуване на малолетното дете Ж.С.Ч. от Г., Р.Б. в гр.К., Р. Р., и обратно.

И тук всъщност се явява основният въпрос- в какви граници и норми може да бъде дадено исканото разрешение за пътуване на детето. Както беше посочено наложилата се съдебна практика предписва възможност да могат да бъдат разрешени два режима - или конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Въззивната инстанция намира, че в казуса даденото от първоинстанционния съд разрешение за неограничен брой пътувания през определен период от време до определени държави, и в частност даденото разрешение детето Ж.С.Ч. да пътува за Р. Р., само със съгласието на майката си, за срок от три години, се явява правилно подбрания режим.

Или казано в заключение първоинстанционното решение в обжалваните му части, с които е разрешено издаването на задграничен паспорт от ОДП, гр. С., на детето Ж.Ч., само със съгласието на неговата майка и законен представител А. П., и му е разрешено да пътува за Р. Р. само със съгласието на неговата майка и без съгласието на баща му, за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, като правилно следва да бъде потвърдено. В останалата му част като не обжалвано, същото е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол.

И при този изход на делото, доколкото изрично не са поискани, не се следват на въззиваемата, разноски за настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/18.11.2013 г., постановено по гр. д. № 80/2013 г., по описа на Златоградския районен съд, в обжалваните му части.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р. Б. при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.