РЕШЕНИЕ
№ 836
гр. Стара Загора, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530105577 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата В. Ц. Д. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с
ответника „Дива фарм“ ЕООД от ******** г., по силата на Трудов договор №
1/******** г. /изменен с допълнително споразумение от ******* г./, като е
работела на длъжност „***********“, до деня на незаконното й уволнение -
****** г. в месечно възнаграждение 2655,00 лв. Твърди, че с посоченото
допълнително споразумение изменили клаузата за срок на договора и същият
станал безсрочен. В справка на НАП от 11.11.2024 г. пишело, че трудовият
договор бил безсрочен. Изяснява, че с допълнителното споразумение от
******* г. било променено мястото на работа, тъй като от 09.07.2024 г.
отворила врати нова ******* и поради това ищцата щяла да работи 6 часа в
новата ******* и два часа в старата такава. Твърди, че и в двете аптеки
подписала допълнително споразумение с нов изпитателен срок от ******* г.
до 17.11.2024 г., което се случило на ********** г. и три четири дни по-късно.
1
На 01.10.2024 г. не била допусната до работа, тъй като трудовото й
правоотношение било прекратено. Твърди нищожност на заповед за
уволнение от ****** г., тъй като трудовият й договор бил безсрочен считано
от ******* г. Не била на работа до 01.04.2025 г. Допълнително сочи, че на
****** г. двама служители на ответника дошли до дома й да й връчат
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но тя отказала да я
подпише и въпреки това отишла на работа на 01.10.2024 г.
Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната
заповед като незаконосъобразна и да й присъди обезщетение за период от
шест месеца по 2968,00 лв. на месец.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата
молба, като заема позиция за допустимост и неоснователност на исковете.
Оспорва твърденията на ищцата, като счита, че същите не отговаряли на
истината. Признава, че ищцата е била назначена на трудов договор №1 с дата
********г. с клауза за изпитване със срок шест месеца. Считано от ******г
трудовия договор бил прекратен, като срокът за изпитване на този трудов
договор изтичал на 01.10.2024г. Ищцата е била назначена на длъжност
„***********“, като според изискванията на Районна здравна осигурителна
каса било необходимо изрично записване мястото на работа с оглед
извършването на дейност по отпускане на лекарства по здравна каса. В чл.1 от
трудовия договор било записано място на работа: ******* кв. *********,
********* ****. Тъй като фирмата открила нов обект находящ се гр.
************, кв. „*******“, ул. „********* и ищцата е следвало да полага
труд и в двата обекта на фирмата на длъжност „***********“ и се е наложило
подписването на допълнително споразумение към трудовия договор с
промяна мястото на работа, като се добавяло новото място на работа в *******
„ДИВА ФАРМ 2“. Други условия от трудовият договор не били променени с
допълнителното споразумение, като по същество не била налице промяна в
задълженията на ищцата по длъжностна характеристика преди и след тази
дата. Допълнителното споразумение било подписано лично от ищцата, като на
*******г., видно от същото, В. Д. е получила копие от допълнителното
споразумение, заверено уведомление и длъжностна характеристика. В този
смисъл ищцата е била уведомена за тази промяна, която обаче не касаела
срока на договора. Съгласно чл.335 КТ трудовият договор на ищцата бил
2
прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ със Заповед №3 с дата ******г., като
поради отказа на ищцата да получи заповедта, върху документа са посочени
двама свидетели, които с подписите си са удостоверили отказа.
Относно искането за заплащане на обезщетение, счита че същото е
неоснователно, тъй като трудовият договор на ищцата бил прекратен
законосъобразно, а твърдението, че същата е била уволнена и следва да й бъде
заплатено обезщетение е ирелевантно. Счита, че трудовият договор между
страните не следвало да се счита сключен за неопределено време, тъй като в
срока по чл.71 същият е прекратен от работодателя, в чиято полза е уговорен
срока на изпитване. Това обуславя и законосъобразността на прекратяването
на този трудов договор и недължимостта на обезщетението претендирано от
ищцата. Дължимото парично обезщетение за неизползвания 10 дни платен
годишен отпуск дължим при прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на 1169,70 лв. било начислено в платежна ведомост за месец
Септември 2024г.
Оспорва представеният от ищцата документ Допълнително
споразумение към трудов договор №1/********г като неавтентичен. Видно от
същият в т.2 е посочено, че „...новата длъжност ще се изпълнява за
неопределено време, считано от *******г..“, като на същото липсвал печат на
фирма „Дива Фарм“ ЕООД, а подписът на работодател не е изписан от лицето
Т. Д. В., което било установено с графическа експертиза по ДП
№*********/2024г. по описа на РУ *******, представляващи пр.
№******/2024г. по описа на РП Стара Загора, ТО-*******. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове отмяна на
незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/.
С доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК беше обявено за безспорно между страните, че са в трудово
3
правоотношение по силата на трудов договор № 1/******** г. и справка /така
и трудов договор № 1/******** г., вкл. справка, л. 76 и 105, също 78 от
делото/, което е било прекратено от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ на
****** г. /така и заповед № 3/****** г., л. 81 и л. 111 от делото, вкл. справка,
л. 82 и 110 от делото/, че ищцата не е работила 6 месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение и че брутното възнаграждение на ищцата от
последния отработен месец преди уволнението е в размер на 2968,81 лева
/така и отчет по сметка №5, изготвен на 23.01.2025г. от „Ю. Б.“ АД,
удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП на 10.06.2025г.,
справка за трудови договори на В. Д., оригинал на трудова книжка /л. 132-135
от делото/.
Представено е и становище от „Инспекция по труда“ /л. 28-30/ след
извършена проверка при работодателя и постановление за спиране на
досъдебно производство, вкл. протокол за доброволно предаване и разписка
/л. 83-85 от делото и л. 114-117 от делото/, от които се установява, че
подписите за работодател под допълнително споразумение от ******* г. към
трудов договор № 1/******** г. не са изпълнени от Т. Д. В.. С оглед принципа
на непосредственост по искане на ответника бе назначена съдебно-почеркова
експертиза /л. 136-152 от делото/, от чието заключение също се установи, че
подписите за работодател в представеното допълнително споразумение /л. 98
от делото, копие на л. 106 от делото/ не са изпълнени от Т. В..
Приети като писмени доказателства са трудовото досие на ищцата
съдържащо Заявление за постъпване на работа от дата ********г., Карта за
предварителен медицински преглед от дата **********г., Диплома за
завършено висше образование №*******/*********г., Декларация на
основание чл.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016г., в сила от 25 май 2018г. от дата ******г., Трудов
договор №1/********г., Допълнително споразумение към трудов договор
№1/********г. от *******г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ №********** /********г., Заповед
№*******г., Заповед №*******г., Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ
№***********/*********г., Заповед №3/******г., Молба до управителя на
„Дива Фарм“ ЕООД с дата *******г. с резолюция от ******г., Разходен касов
ордер от дата ********г., Разходен касов ордер от дата ********г., също
4
Постановление за спиране на наказателно производство на РП – Стара Загора
№******/2024г. от дата ********г., Разписка на РУ - гр. ******* към МВР от
дата *********г., Протокол за доброволно предаване от дата **********г., от
които се установяват обстоятелства по постъпване на работа на ищцата,
нейното образование, сключването на трудов договор и допълнителни
споразумения към него и регистрирането му в НАП, наложени две
дисциплинарни наказания на ищцата, изплатени на ищцата обезщетения по
трудовото правоотношение и развитие на наказателното производство.
По делото са разпитани и свидетелите М. Д. и Г. Т., които установяват
обстоятелства по връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. Свидетелите изясняват, че на ****** г. посетили
дома/адреса на ищцата в гр. *******, за да й връчат процесната заповед №
3/****** г. Намерили ищцата й и казали, че са при нея, за да й връчат заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение. първоначално ищцата не е
искала да излезе, но след като отишла при тях й съобщили, че й предоставят
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. ищцата спорела с тях,
започнала да дърпа документите, но категорично отказала да подпише
каквото и да е. Единствето ги е видяла. След краткия конфликт свидетелти се
отдалечили от сградата и документите останали в тях.
При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, вкл. с преюдициалния въпрос за
валидността/действителността на клаузата въвеждаща срок за изпитване по
чл. 71 КТ. Това възражение на ищцата е квалифицирано като преюдициален
въпрос при липса на формулиран нарочен иск по отношение на тази клауза,
като в случая обсъждането ще е едно и също без значение дали е предявен
нарочен иск или възражение, така е намерило и отражение в още в
разпореждането за връчване на исковата молба на ответника, вкл. в доклада по
делото, като страните не са възразили на квалифицирането му като
възражение /за допустимостта на неговото въвеждане с възражение вж.
подробно решение № 147/28.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5534/2016 г., III
г.о. и решение № 161/08.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4848/2014 г., III г.о./.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:
5
По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
работодателят носи доказателствената тежест за установяване на
възникването и надлежното упражняване на потестативното право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителката на
посоченото от него правно основание - чл. 71, ал. 1 КТ. Фактическият състав
на прекратяването на трудовия договор за изпитване е облекчен и включва
следните юридически факти/елементи: 1/ валидно сключен трудов договор със
срок за изпитване; 2/ писмено едностранно волеизявление за прекратяване на
трудовия договор в срока за изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от
страната, в чиято полза е уговорката за изпитване; 4/ достигане на
волеизявлението до другата страна в рамките на срока за изпитване, т.е. за
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, основано на
чл. 71, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че работодателят е упражнил
правото да прекрати трудовия договор на ищцата в рамките на срока по чл.70,
ал.1 КТ, който в случая е 6-месечен.
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени в
исковата молба и отговора на исковата молба настоящата инстанция намира,
че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установяват
следните обстоятелства: 1/ че са се намирали в трудово правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях трудов договор № 1/******** г.
по силата на който „Дива фарм“ ЕООД в качеството на работодател, от една
страна и В. Д. в качеството на служител, от друга страна, са уговорили, че
работодателят възлага, а работникът приема да престира трудовата си сила на
длъжността „*************“ с място на работа гр. ******* срещу заплащане
на месечно трудово възнаграждение в размер на 2665,00 лева, а като
основание за сключването на трудовия договор е посочен чл. 70, ал. 1 КТ вр.
чл. 68, ал.1, т. 1 КТ; 2/ че са сключили допълнително споразумение /анекс/ от
******* г. към посочения трудов договор, като са добавили като място на
работ още една ******* стопанисвана от ответника и са посочили, че
изпитателния срок е от дата ********** г., 3/ трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 3/****** г., считано от
01.10.2024 г.
Следователно, правният спор между страните се концентрира в
тълкуване на сключения между тях трудов договор и допълнително
споразумение към него, съответно дали в случая се касае за валидна клауза за
6
изпитване с оглед приложимостта на уволнителното основание по чл. 71, ал. 1
КТ, т.е. спорен е въпросът дали клаузата с уговорка за изпитване е
действителна, както и дали е настъпила промяна в длъжността на ищцата.
В конкретният случай като основание за сключване на трудовия договор
между страните по делото е посочена разпоредбата на чл. 67, ал.1, т. 1 КТ, а от
неговото съдържание се изяснява, че страните са уговорили не само характера
на дължимата престация от работника, съответно дължимото трудово
възнаграждение, но в т. 4 от трудовия договор са уговорили изрично
„изпитателен срок шест месеца“ уговорен в полза на работодателя. В т. 3 е
уговорено предизвестие за прекратяване на договора от един месец. В
допълнително споразумение от ******* г. към трудов договор № 1/******** г.
сключено между работодателят и работника е уговорено още едно работно
място и срок за изпитване считано от ********** г. Според настоящата
инстанция, с оглед принципа за свобода на договаряне, няма пречка страните
по трудовото правоотношение да се споразумеят за наличието на срок за
изпитване, стига общата продължителност на срока да не надхвърля
императивно установения максимален размер от шест месеца. В тази връзка
следва общо да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ,
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя
да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от
договор със срок за изпитване до шест месеца. Законодателят дава възможност
на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със
срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната, която се ползва от него,
не направи волеизявление за прекратяване, трудовият договор за смята за
окончателен по аргумент от чл. 71, ал. 2 КТ. Същевременно, чл. 70, ал. 5 КТ
изрично предвижда, че за една и съща работа, с един и същ работник, в едно и
също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи
само веднъж, като изменението от трудов договор в такъв, който включва
уговорка за изпитване, е допустимо единствено ако с това се промени и
трудовата функция на работника или служителя. Възникването и изменението
на трудовото правоотношение е уредено от законодателя в глава V от КТ.
Съгласно чл. 67 КТ трудовия договор може да бъде сключен за неопределено
време /ал. 1, т. 1/ и като срочен трудов договор /ал. 1, т. 2/. Когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява,окончателното приемане на работата може да се предшества от
7
договор за изпитване до 6 месеца.Такъв договор може да се сключи и когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за
него /чл. 70, ал. 1 КТ/. Посочените две разпоредби не са взаимно
изключващи се, тъй като едната установява времетраенето на трудовия
договор/чл. 67 КТ/, а втората установява условията за сключване на трудов
договор със срок за изпитване/чл. 70 КТ/. Трудовото право произхожда
генетично и функционално от гражданското право, поради което въпреки, че в
КТ не е налице изрично препращане, то при спор за тълкуване на
действителната воля на страните, която е обективирана в титула на трудовото
правоотношение приложение следва да намери общото правило на
гражданския закон - чл. 20 ЗЗД. В тази разпоредба е предвидено, че при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
При тълкуване на клаузите на сключения между страните трудов
договор № 1/******** г. и допълнително споразумение № ******* г. към него,
с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, поотделно и в тяхната съвкупност съдът
намира, че се касае за възникнало валидно индивидуално трудово
правоотношение, което е безсрочно и с клауза за изпитване, т.е. анализът на
съдържанието на трудовия договор сочи на сключването на трудов договор за
неопределено време със срок за изпитване в полза на работодателя. В тази
връзка настоящият съд не споделя правния довод на ищцата /стр. 14 от
исковата молба/, че от първоначалния трудов договор е възникнало трудово
правоотношение със срочен характер – с изпитателен срок за шест месеца и
следвало да остане само за неограничено време. Подобна зависимост не
съществува. Уговорката за срок в трудовия договор и уговорката на срок за
изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на
трудовия договор и срок за изпитване може да се уговори както при
сключване на договор за неопределено време, така и при всички видове
срочни трудови договори. Чрез тези две уговорки се обособяват два отделни
вида трудови договори. Трудовият договор със срок за изпитване не е
срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор /така
определение № 1135/16.05.2023 г. на ВКС по гр.д. № 594/2023 г., III г.о.,
решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1476/2009 г., IV г.о., решение
8
№ 376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о., решение №
108/25.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4838/2013 г., IV г.о., решение №
155/27.06.2016 г. на ВКС по гр.д. № 418/2016 г., III г.о./. В решение №
11/27.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4911/2014 г., III г.о., решение №
259/09.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 776/2014 г., IV г.о., и решение №
53/19.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2907/2013 г., IV г.о., в които е изяснено, че
наличие на уговорка за изпитване не прави трудовия договор срочен, а
сключен под прекратително условие, защото дава право на страната, в чиято
полза е сключен, да го прекрати с едностранно изявление в рамките на срока
за изпитване, а ако трудовият договор не бъде прекратен в посочения срок, той
се счита окончателно сключен като срочен или за неопределено време – в
зависимост от предварителната уговорка на страните. уговарянето на срок за
изпитване няма отношение към делението на трудовите договори на срочни и
безсрочни. Срокът за изпитване не е срок на действие на договора, тъй като с
изтичането трудовото правоотношение не се променя. Той е срок, в който
едната или всяка от страните може, по своя свободна преценка, да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно волеизявление.
В случая, трудовото правоотношение между страните е възникнало на
******** г., когато ищцата е постъпила на работа и това е началният момент,
от който започва да тече уговореният 6-месечен срок на изпитване, който е
следвало да изтече на ****** г.
В посочения срок страната, в чиято полза е уговорено изпитването,
може да прекрати договора по всяко време, след като изпълнението по него е
започнало, до уговорения срок, без да е необхосимо да се обосновава.
Фактически състав на чл. 71 КТ не съдържа изискване за мотивиране на
заповедта за уволнение, а изложени мотиви са без правно значение, т.е. не се
отразяват на законосъобразността на прекратяване на трудоводоговорната
връзка, извършено в срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя
/така напр. определение № 2323/08.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 384/2025 г.,
IV г.о. определение № 2887/05.06.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1378/2025 г., III
г.о./. Пред вид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ, тя не е длъжна да мотивира
прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята
си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е
уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от
9
страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните,
съгласили се да сключат този вид трудов договор - решение № 65/24.03.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5669/2014 г., III г.о. Вж. и определение №
1079/06.03.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3069/2024 г., III г.о. и решение №
11/24.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1783/2010 г., IV г.о., в които се сочи, че в
срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на
служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи
на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото
да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1
КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато срокът е уговорен в полза и
на работника, той разполага със същите права - да провери доколко
възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с
едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за
изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно
писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да
достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали
страната да прекрати договора. Без правно значение е и дали в заповедта за
уволнение е отразено по чие искане е прекратено трудовото правоотношение.
Настоящият съд споделя частично доводите на ищцата в исковата молба
по преюдициалния въпрос относно недействителността на клаузата за
изпитване в допълнителното споразумение от ******* г., но единствено по
отношение на дължината на срока за изпитване /който винаги е шестмесечен/,
тъй като действително разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ дава правото на
работодателя в срока за изпитване да прекрати договора без предизвестие.
Шестмесечният срок за изпитване е императивен и не може да бъде
намаляван или продължаван по уговорка на страните /така определение
№ 3596/09.07.2025 г. на ВКС по гр.д. № 4917/2024 г., IV г.о./. Вярно е, че
ищцата е подписала допълнително споразумение от ******* г., но
разпоредбата на чл. 70 КТ е императивна, поради което съгласието на
работника с клаузата за срок за изпитване е без значение – така определение
№ 2257/07.05.2025 г. на ВКС по гр.д. № 3687/2024 г., III г. о., решение №
147/28.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5534/2016 г., III г.о., определение №
2492/22.05.2024 г. на ВКС по гр.д. № 4733/2023 г., III г.о. Казаното означава, че
независимо кое от двете допълнителни споразумения би се приело за вярно
10
/като по отношение на това представено от ищцата бе проведено и успешно
оспорване на неговата автентичност/, то уговорката за удължаване на
изпитателния срок считано вече от ********** г. /или от ******* г./ не може
да се приложи и изпитателният срок остава шестмесечен считано от ********
г. така както е бил уговорен между страните. Единствено може да се изведе
релевантна воля на страните от допълнителните споразумения за запазване на
уговорката за изпитателен срок, но този срок ще е шестмесечен считано от
******** г., а не продължения. Това обаче не означава, че страните са
уговорили отпадане на уговорката за изпитателен срок изобщо – напротив те
са потвърдили нейното запазване, като както се посочи ще се прилага
императивното правило на чл. 70 КТ, ал. 1 КТ. В решение № 366/28.04.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 1023/2009 г., IV г.о. ясно се сочи, че максималната
продължителност на изпитването е до 6 месеца. Не е допустимо срокът на
договора за изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни
споразумения. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да
сключат само един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения
срок, страната, която се ползва от него, не направи волеизявление за
прекратяване, трудовият договор се смята за окончателно сключен - чл. 71, ал.
2 от КТ.
Вярно е, че посоченото решение № 366/28.04.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1023/2009 г., IV г.о. допуска, че по изключение трудов договор за изпитване
може да се сключва и при съществуващо трудово правоотношение, но само
когато по реда на чл. 119 КТ е съществено променена трудовата функция на
работника или служителя. В тежест на работодателя е да докаже, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение, съответно да докаже, че съществено е променена трудовата
функция на работника. Същото разрешение се възприема и в решение №
369/03.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3037/2013 г., IV г.о., определение №
50278/07.07.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1089/2022 г., IV г.о., решение №
160/08.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4811/2014 г., IV г.о. - клаузата със срок за
изпитване може да се включи в трудовия договор когато работата изисква да
се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. Срокът за
изпитване предшества окончателното приемане на работа, като за една и съща
работа договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж и то при
първоначалното приемане на работа - чл. 70, ал. 5 КТ. При преценка дали
11
работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а
трудовата функция в съществените й права и задължения. В случаите, когато
първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и
трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е
налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите
задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при
преназначаването му е недопустимо. Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ -
сключването на повече от един договор със срок за изпитване е само за една и
съща работа, независимо от наименованието на длъжността. В настоящия
случай обаче тези разрешения са неприложими, тъй като както признава
и ответника в отговора на исковата молба не е налице промяна на
задълженията на ищцата по длъжностна характеристика преди и след датата
на сключване на допълнителното споразумение от ******* г., а едниствено е
добавено още едно работно място.
Поради това и удължаването на срока за изпитване на шест месеца
считано от ********** г. не може да се счете за извършено и срокът за
изпитване продължава да е считано от ******** г. съобразно волята на
страните да запазят уговорката за изпитване на длъжността изпълнявана от
ищцата. Това разрешение съответства на възприетото напр. в решение №
147/28.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5534/2016 г., III г.о., в което се сочи, че
уволнението е законосъобразно, тъй като чл. 70, ал. 1 КТ е по своя характер
императивна разпоредба, с изключение на регламента в същата, относно
продължителността на срока, която може да бъде договаряна в рамките на
законово установената максимална продължителност. Когато с клауза между
страните е нарушен закона, т.е. дерогирано е императивно установеното
изискване за уговаряне на срока следва да се приеме, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно - процесната клауза на
трудовия договор противоречи на закона и в тази част се замества от
правилото на чл. 70, ал. 1 КТ, т. е. трудовият договор е със 6 – месечен срок за
изпитване, прекратен без предизвестие до изтичането му. Съдебният състав е
разгледал възражението за частична недействителност на клауза от процесния
трудов договор, което е било заявено в законния преклузивен процесуален
срок с исковата молба и правилно е преценил законосъобразността на
уволнението в зависимост от разрешаването на преюдициалния спор по
същото възражение. Обосновани са изводите за прекратяване на трудовото
12
правоотношение в 6 – месечния срок по чл. 70, ал. 1 КТ от страната, в чиято
полза е уговорен същия срок, при спазване изискванията на чл. 71, ал. 1 КТ.
Поради това искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен. В определение
№ 813/24.04.2023 г. на ВКС по гр.д. № 4157/2022 г., IV г.о., също се сочи, че
след сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото
правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, тъй като
уговорката по чл. 70, ал. 1 КТ има еднократно приложение – само веднъж, за
една и съща работа в едно предприятие – работодателя, поради което след
сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото
правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, т.е.
законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само
един трудов договор със срок за изпитване. Свободата на страните по
трудовото правоотношение да уговарят /съответно да продължават/ срока за
изпитване е изрично ограничен от законодателя именно с нормата на чл. 70,
ал. 5 КТ.
В решение № 376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2010 г., IV г.о. е
изяснено, че по взаимно съгласие на страните може да се изменя
съдържанието на трудовия договор. Предмет на изменение може да бъде
всяка договорна клауза, включително и тази за изпитване. Изменението може
да се изрази в отмяна на договорна клауза, в допълване с нова клауза или в
промяна на съществуваща клауза. Изменението обаче може да бъде само
изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната клауза.
Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по
взаимно съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това
отговаря и на общото изискване за писмена форма на трудовия договор. Няма
пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно
на повече от една клауза, но промяната на една клауза като тази за
увеличаване на трудовото възнаграждение, не може да обоснове извод за
мълчалива отмяна и на клаузата за изпитване. Такова тълкуване не отговаря на
действителната обща воля на страните да променят точно определена клауза.
След като в допълнително споразумение към трудовия договор е постигнато
изрично съгласие само за увеличаване на трудовото възнаграждение /в случая
за промяна на мястото на работа след добавяне на още едно място – друга
*******/ и е потвърдено уговореното в трудовия договор времетраене на
договора, то това означава, че няма валидно съгласие за отпадане на клаузата
13
за изпитване. Това е така, защото уговорката за срок на трудовия договор и
уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи. Страните по
трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да
уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Чрез тези
две уговорки се обособяват два отделни вида трудови договори. Те са
различни по своята същност и за тяхното сключване и прекратяване има
различни законови изисквания. Действително както се посочи по-горе
удължаването на срока за изпитване е незаконосъобразно, но от друга страна
страните са потвърдили, а не отменили уговорката за срок за изпитване и в
съответствие с императивното правило на чл. 70, ал. 1 КТ продължава да се
прилага шестмесечния срок уговорен в трудовия договор считано от ********
г. Дори когато в трудовия договор не е посочен срок на изпитване, същият
следва да се счита за 6 месечен – арг. чл. 70, ал. 1, изр. 1 КТ /вж. решение по
гр. д. № 1898/2000 г. на ВКС, ІІІ г.о./, също когато не е посочено в чия полза
е уговорен срокът за изпитване, съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се приема, че срокът
за изпитване е уговорен в полза на двете страни - решение №
60205/07.12.2021 г. на ВКС по гр.д. № 862/2021 г., III г.о., т.е. императивната
разпоредба на чл. 70 КТ замества липсващите или недействителни уговорки
между страните. В случая между страните е бил сключен на ******** г.
валиден трудов договор със срок за изпитване по чл. 70 КТ. Уговорен е срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. С допълнителното
споразумение от ******* г., с което е променено мястото на работа е
възпроизведена и уговорката за изпитване с удължен срок, но страните не са
постигнали съгласие за отпадане на тази уговорка. Считано от ****** г.
трудовото правоотношение е прекратено с изрична заповед на работодателя
като по този начин той е упражнил субективното си право по чл. 71, ал. 1 КТ и
в шестмесечния срок започнал да тече на ******** г. С изтичане на
уговорения срок за изпитване в трудовия договор от ******** г., договорът се
счита за окончателно сключен по силата на нормата на чл. 71, ал. 2 КТ, но това
обстоятелство не е настъпило поради прекратяването му на ****** г. След
сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото
правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, тъй като
уговорката по чл. 70, ал. 1 КТ има еднократно приложение и това еднократно
приложение е налице в случая.
Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че законосъобразно
14
е прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като към момента на получаване на писменото
му изявление /заповедта за уволнение/ от насрещната страна, съгласно чл. 335,
ал. 2, т. 3 КТ, а именно на ****** г., не е изтекъл 6-месечния срок за
изпитване, последният ден от който е 01.10.2024 г. А и тук следва да се
посочи, че ищцата не излага нито едно съображение поради какви причини
счита, че срока за изпитване /шест месеца/ уговорен в трудовия договор от
******** г. не следва да се прилага изобщо.
Относно законосъобразността на връчването на заповедта за уволнение
на ищцата следва да се посочи, че съгласно практиката на ВКС в разпоредбите
на чл. 335 КТ не е предвидено изискване отказът на работника да получи
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да
бъде отразен върху самата заповед. Този отказ може да бъде установен с
всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е
предвидено изискване свидетелите за връчване на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение да бъдат работници, нито да
възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е
свидетелите да могат да установят пред съда – да възпроизведат изявлението
на работодателя за прекратяването и че е достигнало до адресата. В
настоящият случай от показанията на свидетелите се установява, че
писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване трудовия
договор със срок за изпитване на ищцата е достигнало до последната. Същите
еднопосочно и безпротиворечиво заявиха пред съда, че независимо от
конфликта при връчването са запознали ищцата със съдържанието на
заповедта за уволнение, която тя първоначално е отказала да получи, а
впоследствие се е опитала да вземе и скъса. Обжалваната заповед е връчена на
ищцата при отказ, който е удостоверен в заповедта с подписите на
свидетелите. Следователно на ищцата й е било известно писменото изявление
на работодателя-ответник за прекратяване на трудовия договор със срок за
изпитване /самата ищца в о.с.з. на 10.06.205 г. признава, че свидетелите са
идвали на ****** г. до нейния дом да й връчат заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение/. Като взема предвид тези съображения съдът
преценява, че оспорването на връчването на заповедта за прекратяване
трудовия договор на ищцата в посочената част не е проведено успешно. Не
съществува законова пречка при отказ на работника или служителя да получи
15
заповедта за уволнение тя да му бъде връчена и при отказ, който следва да
бъде надлежно оформен /както е в настоящия случай/ /вж. решение №
138/08.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 1022/2011г., III г.о., решение №
84/28.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 788/2010г., III г.о. и решение №
48/28.02.2013г. на ВКС по гр. д. № 265/2012г., IV г.о./.
В о.с.з. на 26.08.2025 г. ищцата за пръв път направи довод, че е полагала
ивънреден труд, като доказателства за това обстоятелство не бяха ангажирани,
като освен това следва да се посочи, че съгласно определение №
2871/05.10.2025 г. на ВКС по гр.д. № 1483/2023 г., III г.о. без значение за
изчисляване на срока е възражението на ищцата, че е полагала извънреден
труд, включително и през почивните дни и официалните празници. В рамките
на срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка
удовлетворен ли е от качествата на работника и от нивото на изпълнение на
задълженията му.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловения /акцесорен/ от него
иско с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за
присъждане в нейна полза на обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението.
По разноските:
Минималният размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, във вр. с чл. 1 от
Постановление № 359 на МС от 23.10.2014 г. за определяне нов размер на
минималната работна заплата за страната е 1077,00 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ ищците -
работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по
трудови дела. С тези разпоредби те са освободени от заплащането на такси и
разноски, които се дължат към бюджета на съответния съд. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете им, горепосочените ищци на общо
основание дължат заплащането на всички разноски, направени от насрещната
страна по делото - работодателя, включително за заплатени от него държавни
такси по делото. Това е така, защото макар и освободен по трудовото дело от
16
заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или
служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от
съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от
последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде
обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското
съдопроизводство /така решение № 67/03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2944/2013 г., ІV г.о.; определение № 909/22.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. №
6162/2014 г., ІІІ г.о.; определение № 584/12.10.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. №
409/2011 г., ІV г.о.; определение № 336/29.09.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. №
3288/2017 г., ІІІ г.о.; определение № 353/15.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
1559/2016 г., ІV г.о. и мн. др./.
Поради това на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски общо в размер на 2557,00 лв. относно заплатено в брой
адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие
от 17.08.2018 г. /л. 72 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е
изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК, определено съобразно чл. 7, ал. 1, т.1
вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа
/1077,00 лв. по първия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съответно
на минималната работна заплата за страната към 24.04.2025 г. /чл. 7, ал.1, т.1
от наредбата – така определение № 180/12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5717/2014 г., IV г.о., в което е прието, че дори при предявяване на двата иска
следва да се счете, че се дължи само сума в размер на една минимална работна
заплата/ и 1480,00 лв. – съобразно отхвърлената част от оценяемия иск по чл.
344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а именно 17 812,86 лв. /чл. 7, ал. 2, т. 3 от
наредбата//. Включително следва да се заплатят и разходите за
възнаграждение за в.л. в размер на 1115,00 лв. заплатени от ответника. Или
общо ищцата дължи разноски на ответника в размер на 3672,00 лв.
Възражението за прекомерност на ищцата не се споделя, тъй като
адвокатското възнаграждение от 1077,00 лв. по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е в рамките на минимума, а делото се отличава с обичайна
фактическа и правна сложност, имало е две открити о.с.з., адвокатът на
ответника се е явил и по двете, като преди това е подал отговор на исковата
молба, а ав.двокатското възнаграждение от 1480,00 лв. е поди минималния
17
размер посочен в Наредбата. По отношение на договореното възнаграждение
относно клаузата за недействителност от 1500,00 лв., то следва да се посочи,
че отделно адвокатско възнаграждение няма да бъде присъждано, тъй като
този преюдициален въпрос е въведен с възражение /така е е бил квалифициран
от настоящия съд/ както с разпореждането за изпращане на исковата молба за
отговор, така и с доклада по делото /изрично са посочени предявени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ/. Никоя страна не е възразила на така направената
квалификация /като възражение/ или поискала да се разгледа като иск и да се
посочи формулиран петитум. Както се изясни по-горе и в двата случая /на иск
или възражение/ разглеждането по същество на този преюдициален въпрос е
едно и също.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Ц. Д., ЕГН: ********** и адрес: гр.
*******, бул. „**********“ № **, ет. **, ап. ** против „Дива фарм“ ЕООД
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. **********, кв.
„*********“ № **, бл. **, ет. **, ап. ** обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ – 1/ за
признаване за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед
№ 3/****** г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ, издадена от управителя на
ответника и неговата отмяна и 2/ за заплащане на парично обезщетение за
времето, през което В. Ц. Д. е останала без работа след уволнението, в периода
01.10.2024 г. – 31.03.2025 г. в общ размер на сумата от 17 812,86 лв. /нарочно
изменение на иска не е необходимо/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Ц. Д., ЕГН: ********** и
адрес: гр. *******, бул. „**********“ № **, ет. **, ап. ** да заплати на „Дива
фарм“ ЕООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, кв. „*********“ № **, бл. **, ет. **, ап. ** сумата от 3672,00 лв.
/три хиляди шестстотин седемдесет и два лева/ – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
18
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от днес /09.09.2025 г./ – арг. чл. 315, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора:_______________________
19