РП гр.Стара Загора, ТО гр.Раднево е
внесла с мотивирано постановление предложение обвиняемия П.Р.Р. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК за това, че на 24.11.2020г. в гр.Раднево е упражнявал
професия - водач на лек таксиметров автомобил, извършвайки превоз на пътник с
л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ СТ 9940 ВХ, без да има съответната правоспособност-
престъпление по чл. 324, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция
е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на РП Стара Загора, ТО Раднево поддържа повдигнатото по
отношение на обвиняемия обвинение и моли същият да бъде освободен от
наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи
административно наказание глоба в рамките на предвидения в закона минимум.
В правото си на лична защита
обвиняемият се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С
последната си дума моли да бъде освободен от наказателна отговорност по 78а НК
и да му бъде наложено административно наказание в рамките на минимума,
предвиден в закона. Защитника на обвиняемия адв.Теньо Диков моли съда да наложи
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият П.Р.Р. е роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, шофьор на самосвал в „Яворкомерс“
ЕООД гр.Раднево, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
За времето от 08.30 часа до 20.30
часа на 24.11.2020 г. свидетелите А. П. В. и М. Т. М. – служители в РУ – Р.,
били назначени в наряд като дежурен автопатрулен екип към РУ – Раднево. Около
12:50 часа, в изпълнение на служебните си задължения, те се намирали на
кръстовището на улиците „Загоре“ и „Възраждане“ в гр.Р. Виждайки, че към тях
приближава жълт на цвят лек автомобил, движещ се в посока от юг на север,
свидетелите В. и М. решили да извършат рутинна проверка на водача му. Те подали
сигнал за спирането му, който водачът възприел и изпълнил. При предприетата
проверка се установило, че в автомобила се намират обвиняемия П.Р.Р. – негов водач, и св.Д. Ю.
М. - пътник. Автомобилът, марка „Д.“
модел „Л.“ с рег.№ СТ хххх ВХ, имал поставени атрибути, (макар и не всички
изискуеми от закона), обозначаващи го
като такси. На покрива му имало табелка с надпис „Такси“, на предния капак
имало поставен надпис „Вил такси“, а отстрани – изписани телефонни номера. В
автомобила имало поставен фискален апарат, който към извършване на проверката
не работел. Водачът му обвиняемия Р. обяснил на проверяващите, че работи като
шофьор във„Вил такси - ДБ“ ЕООД и в момента извършва таксиметров курс, превозвайки
пътничката св.М. от кв.“Г.“ до билярдната зала в гр.Р, което последната
потвърдила. При поискване на документи, удостоверяващи правоспособността му да
управлява таксиметров автомобил, обвиняемия Р. заявил, че до момента няма
издадени такива. По време на проверката той провел
телефонен разговор с лице, чиято самоличност не е установява в хода на
разследването. След приключване на разговора обвиняемия Р. заявил на проверяващите,
че всъщност пътничката в автомобила е приятелка на „началничката на фирмата“ и
за извършения превоз тя няма да заплаща.
Редът за придобиване на
правоспособност за управление на таксиметров автомобил е детайлно регламентиран
в чл.24 ал.1 – ал.8 от Закона за автомобилните превози и в Наредба № 34 на МТ
за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999 г. В чл. 18 от цитираната
наредба са изброени императивно изискванията, на които следва да отговаря
определено лице, за да има право да осъществява таксиметров превоз на пътници,
сред които е и изискването да притежава удостоверение "Водач на лек
таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит, валидно
за съответната община (приложение № 7 към Наредбата). Видно от писмо на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ гр.С, на лицето П.Р.Р., ЕГН ********** няма
валидно издадено удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, а л.а. „Д.
Л.“ с рег.№ СТ хххх ВХ не е регистриран като автомобил за извършване на
таксиметрови превози.
За извършването на таксиметрова
дейност е предвидено и разрешение за извършване на таксиметров превоз от кмета
на общината или упълномощено от него лице за всеки отделен автомобил (чл. 24,
ал. 1 от Наредбата). В хода на разследването е установено, че за горепосоченият
автомобил няма издадено от кмета на общината или оправомощено от него
длъжностно лице разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници и
холограма.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК
доказателства по ДП № 327 ЗМ- 6/2021г.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради което и по
аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Следва да се отбележи и че установената от гореизброените доказателства
фактическа обстановка изрично се признава от обвиняемия в съдебно заседание.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия П.Р.Р. са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 324, ал.1
от НК, доколкото на 24.11.2020г. в гр.Раднево е упражнявал професия - водач на
лек таксиметров автомобил, извършвайки превоз на пътник с л.а. „Д. Л.“ с рег.№
СТ хххх ВХ, без да има съответната правоспособност- престъпление по чл. 324,
ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 324 от НК е на формално извършване. За съста-вомерността
му от обективна страна е достатъчно деецът да е упражнявал съответна дейност,
за която по силата на нормативен акт се изисква специална правоспособност, без
да е притежавал такава. Настъпването на друг обществено опасен резултат не се
изисква. В случая нормативния акт, който въвежда изискването за специална
правоспособност за упражняване на таксиметрова дейност е Наредба №
34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници. В чл. 18 от същата е
посочено, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания: 1.да притежава свидетелство за управление на МПС; 2. да не
е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен
или административен ред от правото да управлява моторно превозно средство; 3. да
е психологически годен; 4. да е физически здрав и да не е инвалид; 5. да
притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил",
издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община.
Съгласно трайната практика на ВКС упражняването на таксиметрова дейност без
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил" съставлява
упражняване на дейност без съответна правоспособност и е съставомерно по чл.
324, ал.1 НК. В този изричен смисъл и Решение № 562/ 06.01.2014 година на първо наказателно отделение по к.н.д №1711 по
описа за 2013 година.
Деянието е извършено с пряк умисъл
като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и
евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване)
престъпления. При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк
и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер
на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши. Така изрично и Решение № 102 от 23.02.2005 г.
по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС. Престъплението по чл. 324, ал.1 НК,
както се спомена е на просто извършване. В конкретния случай от изричните
признания на обвиняемия, дадени в съдебно заседание се установява, че същия е
съзнавал, че няма изискуемата от наредбата правоспособност, но въпреки това
съзнателно е упражнил таксиметрова дейност.
Доколкото предвижданото за
престъплението по чл. 324, ал.1 от НК
наказание е лишаване от свобода до една година; обвиняемият не е осъждан до
този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са
причинени имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването му
от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При индивидуализиране на
административното наказание глоба на обвиняемият Р. съдът съобрази вида и
характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите,
като и данните за личността на обвиняемия - с добри характеристични данни, без
данни за каквито и да било предходни противообществени прояви, трудово и
семейно ангажиран, проявява критичност към извършеното и изразява искрено разкаяние за стореното.
Съобразявайки гореизложените
обстоятелства съдът намира, че на обвиняемият
следва да се наложи глоба в рамките на минимума, предвиден в закона, а
именно 1000лв. Този размер на глобата
съдът намира, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и
на дееца , като счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия Р.
без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................................