Р Е Ш Е Н И Е
№ 614 21.11.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1433 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на П.Д.К., действаща в качеството си на майка и законен
представител на малолетните деца Т.И.К. и П.И.К.,***, против решение №
943/26.06.2019 г. по гр.д.№ 6371/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд
/СтРС/, с която същото се обжалва като неправилно в частта му, касаеща
отхвърлените искове по чл.149 от СК за присъждане на издръжки за минало време
за всяко от децата от по 150,00 лв. месечно за периода от 01.02.2018 г. до
01.02.2019 г. /1 800,00 лв. на дете/.
Изложени се оплаквания, че
решението е необосновано, т.к. е постановено в противоречие със събраните
доказателства, които са от значение за спорните факти, и при допуснати при
обсъждането на доводите на страните и на събраните доказателства съществени процесуални
нарушения.
В тази връзка се сочи, че
изводите на първоинстанционния съд за престиране от страна на бащата на
дължимата за всяко от децата издръжка през процесния период са направени в
нарушение на правилото за доказателствената тежест и противно на събрания
доказателствен материал.
Претендира се частична
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което исковете бъдат
уважени.
В срока за отговор на
въззивната жалба е подаден такъв от пълномощника-адвокат на въззиваемия И.Т.К.,
с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Развити са съображения, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, т.к. от събраните по делото
доказателства безспорно се установява участието на бащата в издръжката на двете
деца през исковия период, която е престирал в натура
или в парични средства.
Претендира се за
потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждането на разноските
пред въззивната инстанция.
Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Стара Загора не е изразила писмено становище по жалбата.
В откритото съдебно заседание въззивницата
се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа
жалбата и пледира за уважаването й, както и за присъждането на разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат,
чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение,
както и за присъждането на разноски.
Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Стара Загора не се представлява.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от И.Т.К. *** против П.Д.К. *** иск
за прекратяване на брака чрез развод поради настъпило по вина на съпругата
дълбоко и непоправимо разстройство.
В обективно съединение е предявил и
искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака малолетни деца Т.И.К. и П.И.К. и за присъждане на редовна
издръжка в полза на децата от по 130,00 лв. за всяко дете, считано от датата на
предявяване на иска д настъпване на законно основание за изменянето или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателно изплащане.
Касателно претенцията за издръжка в исковата си молба ищецът е
изложил твърдения, че на 18.07.2017 г. съпругата му е напуснала семейното
жилище, поради което той е следвало да се грижи сам за малолетните деца.
Към момента на предявяване на иска –
14.12.2018 г. децата живеели с майка си, но на практика били и при единия и при
другия родител, като между страните имало споразумение освен сумите, които
ищецът бил давал на ръка на ответницата, закупените от него дрехи, обувки,
учебни помагала, лекарства, играчки и други за децата, да си делят наполовина
ежедневните им разходи, включително за храна за закуска и обяд, а когато децата
са били при него им е давал парите на ръка на тях.
От своя страна П.Д.К. е предявила насрещни искове
за издръжка за минало време, с които е заявила претенция за присъждане на мути
от по 150,00 лв. месечно за всяко от двете деца за периода 01.02.2018 г. –
01.02.2019 г.
Заявила е,
че на 18.07.2017 г. е напуснала семейното
жилище заедно с децата и от тогава тя полага грижи за тях и ги издържа, като от
своя страна бащата не им е давал издръжка, а само понякога им е купувал
подаръци и почерпки.
В отговорът на насрещната искова молба И.Т.К. отново е заявил,
че непосредствено след като съпругата му е напуснала семейното жилище той е бил
родителят, който е полагал грижите по отглеждането и издържането на двете деца,
а след като децата заживели с майка си отпреди пет-шест месеца е участвал в
издръжката им, като е давал на ръка пари на П.Д.К., превеждал е пари по сметка,
давал е на ръка пари на двете деца за обичайните им нужди, когато децата са
били при него преди датата, от окято се претендира издръжката за минало време.
Освен това
сочи, че в исковия период е участвал активно в издръжката на децата, като
е плащал сметките им за мобилни
телефони, заплащал е за тренировки по тенис и гимнастика,
закупувал е дрехи и обувки, водил е децата на лятна почивка, закупил им е
учебни помагала, мобилни телефони, тротинетка, организирал е рожден ден и
други.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е прекратил брака между страните
чрез развод поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на
двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права по отношение
на двете родени от брака малолетни деца на майката, като е осъдил бащата да им
заплаща редовна издръжка от по 200,00 лв. месечно, считано от 14.12.2018 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва, а искът за издръжка за минало време е отхвърлил като
неоснователен.
Приел е, че за периода на фактическата раздяла между
съпрузите бащата е полагал финансови грижи за децата, което се признава и от
съпругата в представения по делото социален доклад.
Въззивният съд намира, че въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
фактическата обстановка правилно е била установена от Старозагорски районен съд,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение в тази им част.
Безспорно
е установено, че страните са бивши съпрузи, които от брака си имат родени две
малолетни деца – Т.И.К. и П.И.К., родени на *** г.
Считано от 18.07.2017 г. съпрузите
живеят разделени, когато съпругата напуснала семейното жилище и се установила
да живее в жилище, намиращо се в непосредствена близост.
В посоченото жилище П.К. живяла до м.септември
2018 г., когато се преместила в друго жилище, където заживяла с настоящия си
партньор и двете си деца.
През този период от време /18.07.2017
г. – м.септември 2018 г./ по усмотрение на двамата родители грижите за децата
били поделени, като те живеели ту при единия родител, ту при другия родител, а
всеки от родителите участвал в отглеждането и издръжката им.
След месец септември 2018 г.бащата е продължил да участва в
издръжката на децата, като им е закупил дрехи и обувки, участвал е в разходите
им за храна и транспорт, заплащал е месечните им сметки за мобилни телефони и
други.
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона
срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Родителят, който не упражнява родителските права, е длъжен да осигурява
ежемесечна парична издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, чийто размер
следва да осигури условията на живот, които децата са имали преди развода.
В случаите, когато при предявяване на иска за развод родителите вече са
били разделени, може да се търси и издръжка за минало време, а съгласно чл.149
от СК тя може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска.
Издръжка за минало време ще се дължи, когато в периода на фактическата
раздяла между съпрузите родителят, от когото се претендира издръжката, не е
участвал с преки грижи в отглеждането на детето или финансово, при покриване на
типичните му ежедневни нужди.
В настоящият казус от събраните в първоинстанционното производство
доказателства е установено, че бившите съпрузи не живеят съвместно от м.юли
2017 г., но в значителен период от време, обхващащ и началото на исковия период
до м.септември 2018 г., грижите по отглеждането и издържането на двете родени
от брака деца са били поделени между двамата родители.
За остатъка от исковия период са налице доказателства за участието на
бащата в закупуването дрехи и обувки, заплащането на разходи за транспорт и
училищна храна, заплащането на сметки на мобилни телефони, закупуването на
мобилни телефони.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за постановяването на обжалваното
решение при допуснати съществени
процесуални нарушения и неговата необоснованост, предвид неправилно извършен от
СтРС доказателствен анализ и оттам -
неправилни правни изводи.
Първоинстанционният съд е обсъдил
в съвкупност всички относими събрани по делото доказателства и давайки вяра на извънсъдебното
признание на неизгодните за П.Д.К.,
обективирано в социалния доклад, писмените доказателства и показанията на
свидетеля Т. К. и Т.П., е достигнал до обоснования извод, че издръжка за минало време не се дължи, т.к. през
процесния период И.К. е участвал или в преките грижи по оглеждането на двете
деца, или при издържането им чрез закупуване на необходими в ежедневието им
вещи или заплащане на разходи.
Правните изводи на въззивният съд
съвпадат с идводите на първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият
има право на разноски.
Представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение
удостоверяват разноски в размер на 500,00 лв.
Съдът намира възражението на въззивницата по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, т.к. платеното от И.Т.К.
адвокатско възнаграждение значително надвишава минималния размер, определен по
реда на чл.7, ал.1 т.6 от НМРАВ, който е 300,00 лв.
Предвид ниската фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че
разноските, подлежащи на присъждане на въззиваемия за платено адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до 300,00 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 943/26.06.2019 г. по гр.д.№ 6371/2018 г.
по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която предявените от П.Д.К., ЕГН
– **********, действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетните деца Т.И.К. и П.И.К., родени на *** г.,
всички с адрес: ***против И.Т.К., ЕГН – **********, с адрес: *** искове по чл.149 от СК за присъждане на издръжки за минало
време за всяко от децата от по 150,00 лв. месечно за периода от 01.02.2018 г.
до 01.02.2019 г. /1 800,00 лв. на дете/ са отхвърлени като неоснователни.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П.Д.К.,
ЕГН - **********, с адрес: *** да
заплати на И.Т.К., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв. / триста лева/ -
съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.