Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.01.2019
гр.Плевен 04.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с. в публичното заседание на пети декември
през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря П. П. и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 740 по описа за 2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл.258 и
сл.от ГПК Делба І-ва фаза.
С решение на Плевенски Районен съд №1235/30.07.2018г., постановено
по гр.д.№9362/2016г.по описа на същия съд на основание чл.75 ал.2
от ЗН вр. чл.212 от ГПК е прогласена за
нищожна съдебната делба, допусната по гражданско дело №361/2016год. по
описа на Плевенски Районен съд по отношение на следния недвижим имот, предмет
на делото: ПИ с идентификатор
№56722.656.228 в гр.Плевен, с адрес на поземления имот - гр.Плевен, ***, с площ
от 310 кв.м., урбанизирана територия, с начин на ползване - ниско застрояване
/до 10 м./, стар идентификатор - няма, с номер на предходен план-733,кв.561,
при съседи: имоти с идентификатор №56722.656.229,№56722.656.546,
№56722.656.227, №56722.656.224 и №56722.656.223, както и върху попадащите в имота СГРАДА с
идентификатор №56722.656.228.1.,със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи -
един, предназначение - жилищна сграда /еднофамилна/, и СГРАДА с идентификатор
№56722.656.228.2., със застроена площ от 11 кв.м., брой етажи - един, с
предназначение -постройка на допълващо застрояване, поради неучастието в
делбата на П.Ц.П., ЕГН **********,
адрес: ***, пълномощник адв. В.И.,
ПлАК, съдебен адрес:***, Г.Ц.И.,ЕГН **********,
адрес: *** и Д.Ц.И., ЕГН **********,***.
Със същото решение на ПРС на
основание чл.341 от ГПК вр. чл.34 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба между П.Ц.П., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. В.И., ПлАК, съдебен адрес:*** , Г.Ц.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, Д.Ц.И., ЕГН **********,***, Е.Х.Б., ЕГН **********,
адрес: *** и И.Х.Х., ЕГН **********, постоянен адрес ***, с последен настоящ
адрес в Русия, призован чрез Държавен вестник и представляван по делото от
назначения особен представител адв.В.Ч. от ПлАК, на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор №56722.656.228 в гр.Плевен, с адрес на
поземления имот - гр.Плевен, ****, с площ от 310 кв.м., урбанизирана територия,
с начин на ползване - ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор - няма,
с номер на предходен план - 733,кв.561,при съседи:имоти с идентификатор
№56722.656.229, №56722.656.546, №56722.656.227, №56722.656.224 и
№56722.656.223, както и върху попадащите в имота СГРАДА с идентификатор
№56722.656.228.1., със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един, предназначение
- жилищна сграда /еднофамилна/, и СГРАДА с идентификатор №56722.656.228.2., със
застроена площ от 11 кв.м., брой етажи - един, с предназначение - постройка на
допълващо застрояване. Съдът е постановил от допуснатия до делба недвижим имоти ДА
СЕ ОБРАЗУВАТ 12 равни дяла, разпределени между съделителите, както
следва: за П.Ц.П., ЕГН ********** –
2 дяла, за Г.Ц.И., ЕГН ********** – 2
дяла, за Д.Ц.И., ЕГН ********** – 2
дяла, за Е.Х.Б., ЕГН ********** – 3 дяла и за И.Х.Х., ЕГН ********** – 3 дяла.С
решението на ПРС е назначена съдебно-техническа
експертиза от вещо лице, която да даде заключение за пазарната стойност на
недвижимия имот, предмет на делбата и
неговата поделяемост, при възнаграждение в размер 200лв., вносими от ищцата в
едноседмичен срок от влизане на решението в сила.
Срещу така
постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от И.Х.Х./с неизвестен
адрес/,чрез адвокат В.Ч. от ПАК,назначена за особен представител на осн.чл.47
ал.6 ГПК.В жалбата се излагат доводи,че обжалваното решение на ПРС е неправилно
и необосновано. Посочено е,че по приложеното предходно дело за
делба-гр.д.№361/2016г.по описа на ПРС делбата е допусната между двамата ответници в настоящото
производство Е.Х.Б. и И.Х.Х. при 2 равни дяла по 1 за всяка от страните на
основание извършеното дарение от Ц. И. на двете й деца Е.Б. и И.Х.,съгласно нот.акт
№6,нот.д.№4006/1993г.,че в това производство са обсъдени всички доказателства
по делото,като в същото по никакъв начин не е доказано,че е налице предшестваща
сделка ,описана в нот.акт №176,н.д.№705/1971г.,с който акт Ц. И. е дарила
½ ид.ч.от същия имот на своя съпруг Ц. И.,баща на ищеца и на ответници
№2 и №3 от ИМ.Твърди се,че към момента на сделката Ц. И. е бил жив и е
могъл да реагира своевременно и
адекватно.Изложени са доводи,че къщата в процесното дворно място е изградена през
1953г.и наследодателят на ищцата не е имал участие при изграждането й.Твърди
се,че в обжалваното решение съдът не е
обсъдил задълбочено всички обстоятелства,както и направените от въззивника
възражения.В заключение въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение на
ПРС изцяло като неправилно и
незаконосъобразно,както в частта,в която на осн.чл.75 ал.2 ЗН е прогласена
нищожността на предходната делба, така и в частта,в която на осн.чл.34 ЗС е
допусната делба между съделителите в настоящото производство. В съдебното
заседание на 05.12.2018г.пред ПОС на което бе даден ход по същество,въззивникът
чрез своя пълномощник адвокат В.Ч. поддържа подадената въззивна жалба и моли
съдът да я уважи,като е направено искане съдът да й определи възнаграждение за настоящата
инстанция.
Въззиваемата П.Ц.П. чрез своя
пълномощник адвокат В.И. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263
ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното
решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.Претендират
се и направените по делото разноски за настоящата инстанция,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 05.12.2018г.въззиваемата чрез своя
пълномощник адвокат В.И. поддържа съображенията,изложени в писмения отговор и
моли съда да потвърди решението на ПРС.
Въззиваемите Г.Ц.И.,Д.Ц.И. и Е.Х.Б. не са
депозирали писмени отговори в срока по чл.263 ал.1 ГПК,не са се явили в
съдебното заседание пред ПОС и не са взели становище по жалбата.
Окръжният съд като прецени визираните в
жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото
доказателства,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно по делото е
установено с оглед представените и неоспорени писмени доказателства,че
наследодателите Ц. П.И. и Ц. П. И. са сключили граждански брак на 01.03.1959г в
гр.Плевен. Ц. И. е починала на 17.09.2011г. ,като е оставила за свои наследници
съпруг Ц. И. и 3 деца,съответно въззивникът И.Х.Х. и въззиваемата Е.Х.Б. /деца
от първия й брак/ и Д.Ц.И.,син от втория й брак с Ц. И..Ц. И. е починал
01.01.2016г.като е оставил за свои наследници 3 деца,съответно ищцата П.Ц.П. и Г.Ц. И. /негови деца от първия му брак/ и Д.Ц.И. – негов
син от втория му брак с Ц. И..
Няма спор с оглед представения
нотариален акт за покупко-продажба №45/1943г./л.51/,че на 09.06.1943г. Х. И. Х.
е закупил 300 кв.м. от ливада,в
землището на гр.Плевен ,в м.“Кермешека“,цялата от 4,1 дка.
С договор за дарение от 19.02.1971г.,обективиран
в нот.акт №118, т.І, нот. д.№272/1971г. /л.5/Х. И. Х. е дарил на Ц. П. И. дворно
място в гр.Плевен,на ул.***,цялото от 310 кв.м., представляващо парцел пл.№1314,в стр.кв.561 по плана на града при
описани съседи.Дарената Ц. И. е декларирала,
че в срок от две години ще построи жилище в имота съгласно одобрен архитектурен
план.
С договор за дарение от 30.04.1971
г.,обективиран в нотариален акт за
дарение № 176, том II, дело № 705/1971г. от 30.04.1971г., вх.рег.№ 773, том 6, стр.
3443, Ц. П. И. е дарила на съпруга си Ц. И. 1/2 ид.част от описания по-горе недвижим
имот, като Ц. И. е декларирал, че в срок от две години ще построи жилище в
имота съгласно одобрен архитектурен план.
Безспорно е,че впоследствие с
договор за дарение от 31.08. 1993г. , обективиран в нотариален акт №6,том
ХХ,нот.дело №4006/1993г. и въпреки извършеното дарение на ½ ид.част от имота в полза на
съпруга си , Ц. П. И. е дарила на Е.Х.Б. и на И.Х.Х. /нейни деца от първия й
брак/ целия процесен недвижим имот, представляващ дворищен парцел с планоснимачен номер 733,в
стр.кв.561 по плана на гр.Плевен,цялото с площ от 310 кв.м.,при описани
съседи,ведно с построената в същото дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м.Върху дарения имот
дарителката си е запазила правото на обитаване до края на живота си.
От
представеното удостоверение,издадено от Община Плевен се установява, ул.“***“ е
преименувана на ул.“***“.
Няма спор ,с оглед
представените скици ,че към настоящия момент процесният имот,предмет на
договорите за дарение представлява ПИ с идентификатор 56722.656.228 с
административен адрес гр.Плевен, ул. “***“ №22 с площ от 310 кв.м.,като върху
него са изградени сграда с идентификатор 56722.656.228.1 със застроена площ от
48 кв.м.,на 1 етаж,с предназначение –жилищна сграда,еднофамилна и сграда с
идентификатор 56722.656.228.2 със застроена площ от 11 кв.м.,на 1
етаж,предназначение –постройка на допълващото застрояване.
Безспорно от
приложеното гр.д.№361/2016г.по описа на ПРС се установява,че на 21.01.2016год. ответницата Е.Б. е предявила
срещу брат си И.Х. иск за делба на процесния недвижим имот-дворно място, ведно с изградените
в него две сгради.С влязло в сила
решение на ПРС №1167/19.07.2016г.по гр.д.№361/2016г.е допусната делба
върху процесния недвижим имот –дворното място и двете сгради между Е.Б. и И.Х.
при два равни дяла,по един за всеки от съделителите.Във втората фаза на делбата
с решение на ПРС №1427/29.06.2016г.,влязло в сила на 20.10.2016г. имотът е изнесен на публична продан.
Спорни
в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите нищожна ли е на
основание чл.75 ал.2 ЗН извършената делба на процесния недвижим имот ,допусната
с влязлото в сила решение на ПРС по гр.д. №361/2016г., поради неучастие на
всички съсобственици на имота,следва ли да се извърши делба между страните в
настоящото дело на процесния недвижим имот и при какви квоти.
За изясняване на спорните по делото въпроси е
приета техническа експертиза,събрани са и гласни доказателства.
От заключението на ВЛ Силвия Стефанова,което не е оспорено от страните и
като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че при огледа
на място ,ВЛ е констатирало,че в имот с идентификатор 56722.656.228 на ул.“***“№22
има построена една жилищна сграда със
застроена площ 48 кв.м.,състояща се от две стаи,антре и кухня,като кухнята е
свързана функционално с изградената допълнителна постройка в североизточната част на жил.сграда с площ
от 11 кв.м., представляваща предверие и санитарен възел.Според експертизата от
закупуването му през 1943 г.,процесният
имот с идентификатор 56722.656.228 по КККР е бил със следната номерация:
пл.№1314,кв.561 по плана от 1953г., имот №733,кв.561 по кадастралните и
регулационни планове от 1964г.,от 1989г.и
по сега действащия регулационен план от 2001г.Съгласно заключението
сградата с идентификатор 56722.656.228.1,т.е жилищната сграда е нанесена и
съществува в плана от 1953г.,като ВЛ е посочило,че не са запазени архитектурни
планове за строежа и не е намерено разрешение за строеж за периода от 1949г.до
1953г.Според заключението към плана от 1953г.е запазен разписен лист,съгласно
който като собственик на имота е записан Х. И. Х. с нот.акт№45/1943г.,а в
разписния лист към сега действащия регулационен план от 2001г. като собственици на имота са записани Ц. И. с нот.акт
№118/1971г./зачеркната/,Е.Х.Б. и И.Х.Х. с нот.акт №6/1993г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели В.П. и В. Х. се установява , че жилищната сграда е изградена в периода
1938-1939г.от дядо П. Г. и съпругата му Е./родители на Ц. И./,че къщата е на
един етаж с две стаи коридорче и маза отдолу,като в имота е имало външна
тоалетна,че около 70-та година е изградена и втората пристройка на мястото на
външната тоалетна.Свидетелите посочват,че жилищната сграда е била ремонтирана
от Ц. И., който е направил бетонен пояс /поради опасност от срутване/,
ремонт на покрива и т.н.И двамата
свидетели посочват,че в имота първоначално са живяли дядо П. и съпругата му Е.,че
там са живели Ц. и първия й съпруг Х.,децата им И. и Е.,че Ц. и Ц. Идови са
сключили брак през 1959г.,като са живели
в имота до смъртта си.В този смисъл са и показанията на свидетелката Д. И./дъщеря
на въззивника/.Същата посочва,че е родена през 1965г. и е живяла до 1971г.с
майка си и баща си в тази къща,а през 1972г.са се преместили в апартамент.Свидетелката
установява,че от думите на роднините си знае,че къщата е построена от дядо П.
през 1939г.,а баба й Ц. И. е единствен наследник на баба Е. и дядо П.,като твърди,че
след 1970г.е изградена и втората пристройка,с която кухнята е обединена с тоалетната ,че в имота е
живяла и леля й Е.Б. до 1971г.,когато се е омъжила.
При така събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът приема,че всеки от съпрузите Ц. И. и Ц. И. на
основание двата договора за дарение от 1971г.,обективирани в нот.акт
№118/1971г. и в нот.акт №176/1971г.е придобил собствеността върху 1/2ид.ч.от процесното дворно място от 310
кв.м.към онзи момент представляващо планоснимачен №1314,в стр.кв.561 по плана
на гр.Плевен,а към настоящия момент ПИ с идентификатор 56722.656.228.Установено
е,че жилищната сграда е била изградена преди брака на съпрузите през 1959г.,нанесена
е в плана от 1953г.и е съществувала към момента на даренията през 1971г.,но
правото на собственост върху сградата не
е прехвърлено с двата договора за дарение от 1971г.И в двата договора от 1971г. всеки от надарените е
декларирал ,че в срок от 2 години ще построи жилище в имота,съгласно одобрен
архитектурен проект.Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че съпрузите
са придобили собствеността на жилищната сграда и допълнителната пристройка при
равни права по давност, с оглед непротиворечивите показания на всички разпитани
по делото свидетели, че Ц. и Ц. Идови са живели в имота от сключването на брака
през 1959г.до смъртта си.Това владение е продължило повече от 10 години, непрекъснато
и необезпокоявано,като през целия период никой не е оспорвал правата им на
собственост върху сградите.С извършеното през 1993г.дарение в полза на децата
от първия си брак Е.Б. и И.Х. на цялото дворно място ,заедно с построената в
него жилищна сграда,дарителката Ц. И. е прехвърлила повече права отколкото е притежавала,тъй като
е била собственик не на целия имот ,а на 1 /2 ид.част от него,тъй като през
1971г. е дарила ½ ид.ч от имота
на съпруга си Ц. И.. На действителния
собственик са непротивопоставими правата,които трето лице е придобило върху
вещта,макар и чрез валидна правна сделка,но от несобственик, доколкото приложение
намира принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези,които
притежава. За дарената ½ ид.ч. собственост на съпруга й Ц. И. сделката
не е нищожна,но няма вещнопрехвърлителен ефект и надарените Е.Б. и И.Х. не са
придобили собствеността върху целия имот,а само върху притежаваната от
дарителката им ½ ид.ч.,респ.всеки е станал собственик на ¼ от
имота.След смъртта на Ц. И. на 01.01.2016г.неговата ½ ид.ч.от имота се
разпределя поравно между трите му деца Г.И.,
П.П. и Д.И.,като всеки от тях по наследяване е станал собственик на 1/6 ид.ч.от
имота.Отразяването в разписния лист от 2001г.,че единствен собственик на имота
е Ц. И.,а след дарението през 1993 нейните деца Е.Б. и И.Х. не обуславя други
изводи и не може да се противопостави на действителните права на собственост на
съделителите.Делбата върху процесния имот –дворно място,ведно с изградените
върху него жилищна сграда с площ от 48 кв.м.и сграда с площ от 11
кв.м.,постройка на допълващо застрояване следва да се допусне между страните в настоящото производство при 12
равни дяла,от които 2 дяла за П.П.,2 дяла за Г.И.,2 дяла за Д.И. , 3 дяла за Е.Б.
и 3 дяла за И.Х..В този смисъл са и
изводите на ПРС,които са правилни,законосъобразни и изцяло се възприемат от
въззивната инстанция.
Неоснователно е направеното във въззивната
жалба възражение, че нотариален акт №176/1971г.,с който Ц. И. е дарила на
съпруга си Ц. И. ½ ид.част от
имота не е вписан в СВ.На първо място това възражение е преклудирано,тъй като
се прави едва с въззивната жалба. Съгласно чл.266 ал.1 ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства,които са могли да
посочат в първоинстанционното производство.Както с писмения отговор на
ответника И.Х.,чрез неговия особен представител адвокат В.Ч. от ПАК по реда на чл.131 ГПК/л.76/,така и в цялото
производство пред ПРС,такова възражение не е правено.От друга страна в
представения към ИМ заверен препис от
нот.акт №176/1971г./л.6/ има отбелязване,че същият е вписан с вх.рег.№773,том
6,стр.3443.В тази насока е и изразеното становище от адвокат В.И., пълномощник
на ищцата П.П./ въззиваема/,че договорът
е вписан и тя се е снабдила с препис от
посочения нот.акт именно от СВ гр.Плевен,тъй като доверителката й не е страна
по този акт.
Към момента на извършване на делбата на процесния имот по
гр.д.№361/2016г.същият е бил съсобствен между страните в настоящото
производство при описаните по-горе права на собственост.Съгласно чл.75 ал.2 ЗН
когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците,тя е изцяло
нищожна.В делбеното производство по гр.д.№361/2016г.по описа на ПРС са
участвали съсобствениците Е.Б. и И.Х.,но не са участвали останалите съсобственици
П.П.,Г.И. и Д.И. и същата е нищожна на основание чл.75 ал.2 ЗН.В този смисъл
са дадените разяснения в т.7 от ППВС
№7/1973г.и константната съдебна практика на ВКС. Договорът за доброволна делба, когато като страна в него не участва
някой от съсобствениците на вещта, както и съдебната делба, извършена без
участието на някой съсобственик, са нищожни. Решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици,тъй
като не са налице условията на чл. 299 ГПК.Изложените от ПРС съображения за нищожност на делбата по гр.д. №361/2016г.на
основание чл.75 ал.2 ЗН са правилни,законосъобразни и изцяло се споделят от
въззивната инстанция.
След
като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено изцяло на основание
чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът И.Х. следва да заплати на въззиваемата П.П. направените
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв.за адв. възнаграждение,съгласно
представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита,в който е отразено,че
сумата е изплатена в брой. При присъждане на разноските следва да намери приложение общата разпоредба на чл.78 ГПК,а не
специалната норма на чл.355 ГПК,тъй като във всички случаи,когато е повдигнат спор относно съществуването на
съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде
извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при въззивно и касационно
обжалване,приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.В
този смисъл е и трайната съдебна практика.
Пред ПОС въззивникът е представляван
от адвокат В.Ч. от ПАК,назначена от ПРС за особен представител по реда на чл.47
ал.6 ГПК,като от ищцата П.П. не е внесено съответното адв.възнаграждение за
настоящата инстанция.Последната следва да бъде осъдена да заплати адв.
възнаграждение в мин. размер от 600лв.по сметка ПОС,съгласно чл.7 ал.4 от
Наредбата за мин.размери на адв.възнаграждения за подадената от адвокат В.Ч.
въззивна жалба и осъществено проц.представителство по въззивно
гр.д.№740/2018г.по описа на ПОС.След внасяне на сумата същата следва да се
изплати на особения представител.
Водим от горното, Окръжният
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен
съд №1235 от 30.07.2018г., постановено по гр.д.№ 9362/2016г. по описа на
същия съд .
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК И.Х.Х. , ЕГН ********** ,постоянен адрес ***,с
последен настоящ адрес в Русия, представляван в процеса от адвокат В.Ч. от ПАК,
назначена за особен представител ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.П.,ЕГН ********** *** ,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат В.И. *** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 800лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.47 ал.6 ГПК П.Ц.П., ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат
В.И. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка ПОС сумата 600лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото от адвокат В.Ч. от ПАК процесуално
представителство на И.Х. по въззивно гр.д. №740/2018г.по описа на ПОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :