П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 11.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 22-ри състав в публично съдебно заседание на единадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
|
Секретар |
СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА |
|
Прокурор |
АНДРЕЙ ЯНКУЛОВ |
сложи за разглеждане докладваното от
съдия МЛАДЕНОВ ЧНД № 1429 по описа за 2019 г.
Производството
е по чл. 439, вр. чл. 70 и сл. от НПК. Постъпила е молба от осъденото лице П.Ф.П.,
чрез защитника му, с която прави искане за
условно-предсрочно освобождаване /УПО/ от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
На поименното
повикване в 14.05 часа, се явиха:
ОСЪДЕНОТО П.Ф.П. – доведен от СЦЗ, явява се лично и с
адв. С.В. с пълномощно по делото.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ – се явява инспектор
ІV степен „Режимна дейност“ М.Г.– представя пълномощно за процесуално
представителство – Заповед № Л-239/01.08.2018 г. в производствата, ангажиращи
СЦЗ като страна.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Да се даде ход на делото. Няма искания за отводи.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход
на делото, явяват се всички
страните, поради което
О П
Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по факса непосредствено преди
съдебното заседание актуална справка за статута за изтърпяване на наказанието
на осъденото лице към момента.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че
писменото доказателство е относимо към настоящето производство, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото актуална справка за
статута за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане молбата от защитника на
осъденото лице, съдържаща довод, че той е дал доказателства за поправянето си и
е изтърпял ½ от наложеното му наказание /прочете се/.
СТРАНИТЕ
/по отделно/: Нямаме други искания за събиране на доказателства.
С
оглед горното и като счита делото за изяснено от правна и фактическа страна
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА приложените към молбата на осъдения изготвени за целта на настоящото
производство справки, доклад, становища
протоколи и документи от затворническото досие, приложено по делото за
послужване /прочетоха се/.
ПРИКЛЮЧВА
СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ИНСП.
Г.: Становището на началника на СЦЗ и затворническата администрация, че е
налична първата изискуема предпоставка доколкото към днешна дата осъдения е
изтърпял половината наказание, което е в размер на 6 години „лишаване от
свобода“ наложена му по НОХД № 4862/2016
г. на СГС.
По
отношение на втората предпоставка, дали са налице данни за поправяне на
осъдения затворническата администрация счита, че такива не са налице, поради следното.
На
първо място видно от събраните в настоящето производство доклади, становища и
заключения се установява, че осъденият е постъпил в СЦЗ на 7.11.16 г., като
практически през 2018 г., когато е получена присъдата за изпълнение в СЦЗ,
същия е с определен „строг“ режим, след което е преразпределен на територията на
Затворническо общежитие /ЗО/ „Кремиковци“, където се намира и към настоящия
момент. Видно от цитираните становища се установява, че осъдения за този период
е награждаван 3 пъти, няма наказания. Първоначалните стойност на оценката за
риск от рецидив е била в средни стойности - 50 пуска и към момента остава в
средните стойности – 41 пункта, като са отчетени частично преодолени дефицити,
но същевременно са налице още такива,
включително отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличностни
проблеми и умения за мислене. Отчита се, че риска от сериозни вреди към обществото
е среден и той се дефинира от характера на извършеното нарушение.
Наред
с това от становището на компетентните затворнически служители, имащи пряка
работа с осъденото лице се установява, че същия в значителна степен омаловажава извършеното деяние, със
самооправдателни нагласи е, формално декларира мотивация за промяна, като към
настоящия момент становището и на инспектор
СДВР, който работи с него е, че не са изпълнени целите на наложено наказание.
Предвид
всички тези предпоставки затворническата администрация счита, че молбата на
осъденото лице се явява не основателна. Съобразно нормата на чл. 36 от НК,
която изисква да са налице изпълнени и завършени цели на наложеното наказание
молим да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОР: Моето становище също е, че така подадената
молба е не основателна и следва да бъде оставена без уважение, поради следните
съображения.
На
първо място безспорно е наличие на първата изискуема от закона предпоставка, а
именно осъденото лице да е изтърпяло половината от наложеното му наказание.
На
следващо място обаче счита, че не е налице втората изискуема от закона предпоставка,
а именно по време на престоя си в местата за лишаване от свобода същият да е
дал достатъчно доказателства за поправянето си. За доказателствата за
поправянето се съди преимуществено по
оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС и плана за изпълнение на присъдата по
чл.156 от същия закон. По отношение на първия от цитираните компоненти -
оценката за осъдения действително е налице редукция в частта оценка на риска от рецидив с 9 пункта, но
това отново е в средните стойности. В средните стойности е и другия компонент
на цитираната оценка - оценката на риска от вреди към обществото. Тук няма
настъпила позитивна промяна.
Плана
за изпълнение на присъдата при осъдения към настоящия момент не се явява
завършен. Не са завършени всички поставен цели и задачи. Считам, че предвид
тези обстоятелства съдържащи се в затворническото
досие на молителя и други материали по делото, а именно данните за неговото
поведение, че спазва режима, както и три награди, не са достатъчни да обосноват
обратен, на вече изложения извод от оценката за риска от рецидив и вреди и
плана за изпълнение на присъдата.
Считам,
че следва да бъде обърнато внимание в това производство и на характера и тежестта на престъплението, за което
молителят изтърпява наказанието. Действително в т.5 на Постановление №7 от 1975
г. на Пленума на ВКС, изменено с Постановление № 7 от 1987 г. е посочено, че
при решаване въпроса за основанията за УПО съдът не може да се позовава на
обстоятелствата по чл. 54 и 55 от НК, както и на квалифициращите деяния по
признаци, които се вземат предвид при постановяване на присъдата, но това
според мен не е равносилно на възприемане на принципното решение, че естеството
на престъплението, за което е осъден лишения от свобода, следва да бъде
изначално игнорирано в настоящето производство. Напротив, деянията за които е наказан
безспорно не само характеризират личността на осъдения, но и капацитета му за
реално поправяне в по-кратък срок от определения с присъдата, както е прието в
определението № 218 от 06.06.2017 г. по дело №649/17 г. на САС. В случая се
касае за извършено тежко престъпление против личността и то на дете на много
ниска възраст, така че съобразявайки всички материали по затворническото досие
на осъдения предлагам на настоящия съдебен състав да остави молбата без уважение.
АДВ.В.:
Моля да уважите молбата ни. Не споделям извода на СГП, че съдът трябва да
се съобрази с тежестта на извършеното
престъпление. Разпоредбата на чл. 70 от НК е една и гласи, че лишен от свобода,
който е с примерно поведение и е
изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание и има примерно поведение има право на УПО. П.
е с наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, от която 4 години и
няколко месеца вече е изтърпял ефективно, той е с примерно поведение, работи,
има честно отношение към труда и е дал доказателства за своето поправяне. Изтърпял е повече от половината от
наложеното му наказание съгласно чл. 70 от НК.
Не
споделям и становището на представителя
на СЦЗ. Обществена тайна е, че за характеристиките за лишените от свобода се
изготвят почти еднотипно на всеки, сменят се само имената. Когато влезне
присъда в сила от СЦЗ се изготвя едногодишен план и там заложени показатели,
които за една година лишения от свобода следва да изпълни. Тази една година е
изминала и тези показатели П. ги е покрил. Поради неговото примерно поведение и
честно отношение към труда е награждаван многократно. Смятам, че би могло да
се постанови решение, с което останалата част от наказанието бъде
изтърпявана условно.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ/по същество и последна дума/: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ
след съвещание,
след като изслуша становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 вр. чл. 70, ал.1 НК, като е образувано по молба на осъденото лице П. с
искане за условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
За да се постанови УПО следва да са
налице предпоставките по чл. 70, ал.1 от НК. Материално-правните предпоставки да се постанови условно-предсрочно
освобождаване при всички случаи това е една възможност, а не императивно
задължение на съда да постанови такова, дори да констатира предпоставките. В
случая следва да се установи дали
осъдения е изтърпял ½ от наложеното му наказание и дали е дал
доказателства за своето поправяне.
Независимо, че в молбата се релевират
практически обстоятелства, като примерно поведение и честно отношение към
труда, които се съдържаха в нормата на чл.70, ал.1 от НК преди изменението на същата
с ДВ бр.13/17 г., то с оглед примерното
изброяването на обстоятелства, които сочат на дадени доказателства за поправяне
в разпоредбата на чл. 439а, ал.2 и ал.3 от НПК, това не е съществена неточност,
според настоящият съд. Въпреки това обективно, с оглед двете справки статута за
изтърпяване на наказанието, тази която е била инкорпорирана към материалите по делото към момента на
образуване и днес представената такава е видно следното. Осъденото лице изтърпява
ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което е
определено по НОХД № 4862 на СГС за деяние по чл. 131, ал.1 от НК - телесна
повреда на малолетно лице. Началото на изтърпяване на наказанието е 21.7.15 г.,
постъпил е в затвора на 7.11.16 г., като към днешна дата фактически е изтърпял 3 години, 8 месеца и 20
дни, а от работа 2 месеца и 19 дни. С оглед релевантността това какво е
фактически изтърпяното наказанието е видно, че срока е под 4 години и в тази
посока защитника не правилно приема, че е над 4 години фактическото изтърпяване.
Остатък за изтърпяване видно от справката е 2 години и 21 дни.
Законодателят в чл. 439а от НПК приема,
че дължината за остатъка за изтърпяване само по себе си не може да е пречка да
се откаже УПО, ако са налице останалите законоустановени предпоставки за това.
В приетата днес справка за статута за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ началника на СЦЗ е приел, че доказателства
за поправяна не са налице, доколкото целите на наказанието визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК не са изпълнени в цялост. Рисковете от рецидив и вреди към обществото са все още в средни
стойности. Самия осъден има оправдателни нагласи за извършеното, а декларираната мотивация за
промяна е формална, без вътрешно осъзнаване на извършеното.
От анализа на другите писмени доказателства
по делото е видно следното.
В становището си гл. инспектор Т.–зам.началник
„Режимно-надзорна и охранителна дейност“ сочи, че според него също не са налице
доказателства за поправяне, макар да се отчитат награди и липса на наказания, то от проведената корекционна и възпитателна дейност
не е налице позитивна промяна в пълна степен и рисковете от рецидив и вреди за
обществото са в средни стойности. Оправдателните нагласи към извършеното
деяние, които констатира инсп. Трайков, също са обстоятелство, което го мотивира да даде отрицателно становище по
отношение на молбата.
В становището на инспектор К.се сочи, освен
че в малка достатъчна степен е намалението на риска за вреди за обществото,
процеса на корекционната дейност не е завършил, не е реализирана изцяло прогресивната
система, а именно замяна на първоначалния режим с по-лек такъв, до най-лекия
предвиден в закона.
Отрицателно становище за УПО дава и гл.инспектор
Стамболийски-началник сектор на ЗО „Кремиковци“, като детайлизира посоченото и от други служители
от затворническата администрация самооправдателни нагласи, като счита, че омаловажаването
на извършеното е в значителна степен.
В доклада за осъдения се сочат, както
добри перспективи за евентуален процес за ресоциализация в обществото,
доколкото има данни за съхранени взаимоотношения с близките, наличие на трудови
умения и навици и жилищно устрояване. Същевременно обаче с наличието на
проблемни зони, които обективират не достатъчното намаление на риска от рецидив.
В доклада рисковите зони са в пет сфери –
отношение към правонарушението, липса на осъзната критичност, управление на финанси
и доходи, начин на живот и обкръжение, междуличности проблеми и умения за
мислене. Във всичките тези сфери има недостатъчен положите резултат, което води
до становище за отрицателно мнение за УПО.
СЪДЪТ не счита, че в настоящето
производство, с оглед неговия заложен предмет в нормата на чл. 70, ал.1 от НК
следва да навлиза в детайли относно съществото и характера на извършеното
престъпление по повод наложеното наказание. Достатъчно и бе цитирано вече,
посочване на това какво наказание изтърпява лишения от свобода и за какво
престъпление е наложено. Що се касае до преценките дали са налице предпоставки
за УПО приоритетно в настоящето производство са обстоятелствата свързани с
поведението на молителя в местата за лишаване от свобода, където се провежда
корекционно-възпитателната работа с оглед постигане целите на наказанието.
Безспорно е, че към молителя молителят П.
е изтърпял повече от ½ от
наложеното наказание, то първата предпоставка е налице.
Що се касае до втората предпоставка
осъденият П. да е дал доказателства за поправянето си съдът счита, че не е
налице, независимо от добри постижения и награди от работа. Тази предпоставка не е налице и видно
от всички писмени доказателства, които бяха коментирани и които сочат на не
достатъчна степен реализиране целите на наказанието.
Не на последно място следва да се
посочи, че остатъка от изтърпяване на
наказанието над две години, на фона на
пълния размер на наказанието, е значителен остатък, който би следвало да се използва
именно за продължаване на корекционната
работа,
С оглед всичко гореизложено съдът счита,
че молбата на осъдения П. за УПО не е основателна и като такава следва да се
остави без уважение.
С оглед горното и на основание чл.
440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Ф.П. за условно-предсрочно освобождаване на остатъка
по наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 4862/16 г. на СГС,
тъй като не са налице законоустановените предпоставки за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред Софийски Апелативен съд, по реда на Глава 22 от
НПК.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.40
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: